1. Всичко започна, когато бях студент първа година. Тъкмо завърших първи курс с една поправка. Но както са казали хората, всяко зло за добро. Та тогава се скарахме с хазяйката и нямаше къде да остана за лятото, защото ме изгони от квартирата. Но както се оказа по-късно, това зло отново беше за добро, въпреки че тогава не ми беше смешно :). Иначе имаме къща в едно село, но родителите ми са в чужбина от доста години и за да не стоя сам вкъщи, леля ми ми предложи да остана у тях за около седмица в същото това далечно село.
Идеята беше да остана там няколко дни, докато се подготвя за поправката, след което да се явя на изпита и след това да летя до нашите, за да изкарам там лятото, а и да се видим, защото с баща ми се бяхме виждали само веднъж за последните 4 години.
Помолих мъжа на леля ми (свако ми) да дойде с буса, за да натоварим багажа. А аз имах доста багаж (перални и тем подобни), понеже имах намерение да не се местя в друга квартира през цялото си следване. Както и да е... Дойде човекът натоварихме всичко, после отидохме у нас на село и го разтоварихме. Вече се беше мръкнало, бях каталясал и исках само да си легна. После той ме закара у тях, вечеряхме и вече се канех да си легна.
По това време дъщеря му (братовчедка ми) беше абитуриентка и тъкмо и беше излязъл абитуриентския албум. Та преди да си легна, тя ме попита дали не искам да хвърля едно око на албума. В този момент последното, което исках, беше да гледам някакъв албум, но за да не я обидя се съгласих.
И започнах аз да разглеждам снимки на някакви непознати хора, които в този момент ми бяха доста безразлични. Обръщам си аз страниците и по едно време попаднах на снимката на едно момиче, което ако кажа, че ме беше впечатлило, щеше да е твърде мек израз. Направо се влюбих в нея. Знам, че смятате, че е невъзможно човек да се влюби само от снимка, но наистина се влюбих. Не само в красотата и. Имаше някакво изключително приятно излъчване. Беше сладка, беше невинна, излъчваше доброта. Имаше много сладки скули :). Господи, беше неземна, беше Богиня. Изведнъж се разсъних. Не можех да спра да гледам снимката. Бях вцепенен, стоях като статуя и не можех дори да мръдна или да кажа нещо.
Но през цялото време имах някакви странни предчувствия. Имах чувството, че съм я сънувал, сякаш ми беше позната. Абе, все едно знаех всичко за нея. Не само знаех, но бях абсолютно сигурен и впоследствие всичко се оказа вярно. Не мога да си го обясня и до ден днешен. Например бях сигурен, че тя е моята половинка, че това е жената, с която ако някога се събера, ще сме точно един за друг, исках тя да е майкта на децата ми, бях сигурен, че е девствена и бях сигурен, че определено искам да съм и първия, но и последния. Бях убеден, че само ако се запозная с нея, рано или късно ще се оженим и ще имаме деца. Бях убеден и това странно чувство не ме напускаше. Бях едновременно щастлив, че съм открил жената на мечтите си, тъжен, че не я познавам и притеснен дали някога ще я срещна.
По това време вече братовчедка ми беше заспала, но не и аз. Нямаше как да заспа. В мен бушуваше смесица от чувства. Беше ми толкова зле, че започнах да повръщам. Имах вътрешно усещане, че този миг ще промени живота ми, но не знаех дали е за добро или за лошо. Хем исках да предприема нещо в този момент, хем не знаех какво да правя.
В този момент зърнах телефонния и номер в албума и си го запаметих в телефона. Реших да се опитам да заспа и на сутринта да реша какво да правя. Но тогава започнах да си мисля какво ли ще измисля на сутринта и отново не можах да заспа. Едва ли щях да събера смелост да и се обадя и не знаех защо въобще запаметих номера и. Смятах, че беше тъпо да помоля братовчедка си да ме запознае със съученичката си. Но в същото време не можех да си позволя да бездействам, защото бях сигурен, че това е Жената, за която съм мечтал от дете.
В този момент не знам какво ме прихвана и докато се усетя и бях клипнал по телефона. Дори го направих несъзнателно, просто чувството как си представях, че тя в момента се чуди кой ненормалник :) и клипа посред нощ, беше невероятно. За моя изненада и тя ми клипна. Стана ми приятно. Пак се опитах да заспя, но не супях до сутринта.
На другия ден постоянно разпитвах братовчедката за нея, докато пак не и клипнах. Помислих си, че и тя ще ми клипне. След малко телефонът ми започна да звъни, но продължително за моя изненада. Това не го очаквах. Изпаднах в паника. Какво да направя, си казах. За секунди ми минаха хиляди мисли. Ако и вдигнех какво щях да и обясня. Че съм я видял на снимка и съм се влюбил? Да бе. А ако не и вдигна, пък можеше и да изпусна шанса на живота си. Телефонът не спираше да звъни. Казах си: мамка му, така и така не ме познава, дори и да се прецакат нещата, нищо не губя, защото аз и сега не съм с нея.
Вдигнах телефона, а тя троснато:
- Кой си ти и защо ми клипаш постоянно?
- Ами... аз съм братвочеда на еди коя си.
- И какво искаш от мен?
В този момент си казах: "давай, излей си душата, пък каквото сабя покаже" и си казах всичко така, както си беше, не спестих нищо. Тогава тя замълча за момент и аз си помислих, че всичко е минало добре. След такова изливане на душата, се надявах поне на разбиране. Но не - тя ми се скара, каза ми: "Ти по снимки ли си избираш гаджета? Нормален ли си въобще? Никога повече не ме притеснявай! " И ми затвори.
Не мога да ви опиша колко зле се почувствах. Никога не се бях разкривал толкова откровено пред когото и да било. А тя ме отхвърли най-брутално. Помислих си "край, това беше, никога повече няма да я срещнеш, никога няма да срещнеш половинката си, тя някой ден ще си намери мъж, ще се ожени, а ти цял живот ще си мислиш как си я изпуснал".
Сега си давам сметка, че може във вашите представи да излгеждам някакъв, дето само хленчи, мекошав, наивен, стеснителен, слабохарактерен и какъв ли не. Не, не съм такъв, но тогава се беше случило нещо в мен, което не можех да разбера. Както и да е...
Все още ми е пред очите как седнах на стълбите съсипан. В този момент сякаш всичките ми мечти по отношение на любовта отидоха по дяволите. Тогава при мен дойде братовчедка ми, вече разбрала, че съм влюбен, която беше станала свидетел на всичко и започна да ме утешава. Аз и казах: "Знам, че ще ме сметнеш за луд, но това е моята половинка. Просто го знам. Сигурен съм, че ако само веднъж я срещна на живо, някой ден тя ще е майка на децата ми. "
По изражението и разбрах, че за моя изненада не ме сметна за луд, разбра ме и дори ми повярва. Очаквах да каже нещо, но изведнъж тръгна на някъде. Няколко минути по-късно ми звънна телефона. Погледнах и какво да видя - звънеше моята половинка. Реших, че иска да ми се доскара, но вдигах. А тя каза, че се извинява за думите си и започна да ме разпитва как се казвам, от къде съм и така нататък. Аз онемях. Питах я как така се извинява, а тя ми отговори, че отначало си помислила, че съм някакъв лъжец и психопат, но преди минути и се е обадила братовчедка ми и обяснила всичко. В този момент едва не се разплаках от щастие. Помислих, че Господ е чул молитвите ми.
Следващите няколко дни постоянно си говорихме по телефона, а по цели нощи си пишехме SMS-и. Бях си купил 3 ваучера за по 20 лв и ги изгърмях за SMS-и само за 3-4 нощи. По цели нощи съчинявах стихове и ги пращах, като имате предвид, че аз съм литературен инвалид, но тогава ми беше дошло вдъхновение. Бях си направил копие на снимката и в едно фотоателие и по цели дни не спирах да я гледам. Предложих да се срещнем, но тя беше в нейното си село и общо взето нямаше как да стане за момента. А и аз трябваше да заминавам за университета, за да издържа изпита, за който не бях учил.
В крайна сметка го взех на магия, а на другия ден трябваше да летя за чужбина. Тогава тя ми каза, че и е кофти, че заминавам, а аз бях на седмото небе. Аз заминах и два месеца поддържахме връзка по телефона. Каза, че са се видяли с братовчедка ми, която и е дала моя снимка, а тя много ме е харесала как изглеждам. Най-важното е, че ми каза, че се е влюбила в тръпчинките ми и в пъстрите ми очи :).
Та след два месеца дойде време да се връщам. Тя ме посрещна на жп гарата в нейния град, където е учила заедно с братовчедка ми и който е близо до нашто село. Беше 4 сутринта. Вълнението беше огромно, това беше първата ни импровизирана среща. Обаче като я видях на живо, не ми хареса. Беше се накъдрила, а аз мразя къдрава коса. Приличаше на пудел :). Но си казах: какво пък толкова, щом половинката ми е пудел, ще се оженя за пудел, голяма работа. После тя ми сподели, че също не ме е харесала първоначално, защото тогава бях пътувал цяла нощ и бях изморен и недоспал. Иначе после като и се развали накъдреното и аз си я харесах.
Както и да е... Тя ме покани у тях. След години ми сподели, че не може да си обясни как е поканила непознат вкъщи и то в 4 сутринта. Отидохме, а тя ми беше сготвила. На мен манджите ми бяха харесали много. Стана ми приятно, все пак любовта на мъжа минава през стомаха. След около 2 часа трябваще да тръгвам. Викнах си такси, а тя ме изпрати до входа. Помислих си да я целуна, но си казах: не ставай глупав, едва се познавате, ще я целунеш друг път. Казах и "чао" и се обърнах. В този момент тя каза "чакай", дръпна ме за яката и ме целуна. Това и беше първата целувка. А на мен най-хубавата в живота ми и до ден днешен. Боже, няма такава целувка. Чак настръхвам, като се сетя.
И така излязохме няколко пъти, но дойде време аз да замина за университета. Чудех се как ще поддържаме връзка от разстояние. Но си помислих, че ако разстоянието ни раздели, значи не сме били един за друг, а ако не - значи това е истинската любов. И така поддържахме връзка от разстояние, виждахме се само събота и неделя, но отношенията ни се задълбочаваха все повече. На следващата година отидохме на гости при нашите, но там нещата не минаха гладко. Майка ми въобще не я хареса, а баща ми направо ми каза да скъсам с нея. Аз, разбира се, и за миг не си помислих да го направя, но тяхното отношение дълбоко ме нарани. Дори и до ден днешен това оказва влияние на отношенията с родителите ми.
Аз завърших и отидох в нейния град, където между другото съм завършил гимназията. На следващата година и тя завърши университет. Мечтаех да се оженим, но нямахме жилище и стабилна работа. Аз си представях как някой ден ще и предложа. Мислех да я поканя на ресторант, да поръчам вино и тя като си изпие виното да види пръстена на дъното на чашата. Представях си и романтична сватба.
В този момент се случи нещо много лошо в нейния живот. Майка и заболя от шизофрения (баща и е починал, когато тя е била на 11). Иначе тъщата много ни подкрепяше, но тогава изведнъж стана друг човек. Започна да я обвинява, че спи с приятеля и, втълпяваше си разни неща и така нататък. Тогава ни каза, че няма да се виждаме, докато не се оженим. Един вид за да не "спи" с приятеля и. Заключваше я вкъщи. Изобщо беше голям тормоз, не искаше да влиза в психото. На края не издържахме на тормоза и решихме да сключим брак без сватба. Почувствах се много зле, защото се оженихме сякаш на сила - без предложение, без романтика. Не стана така, както си го бях мечтал.
Година по-късно все пак направихме и сватба. Беше много хубава. Майка и беше получила психиатрична помощ и се беше оправила. След това искахме да си направим дете, но все още бяхме без собствено жилище и стабилни работи. Но толкова много го искахме, че не ни пукаше. Тя забременя. Моментът, в който забрах, че е бременна, е най-щастливият в живота ми. Отново имах онова странно чувство, което ми подсказваше, че е момиче. Изненадващо точно, когато беше бременна всичко се нареди изневиделица. Нашите ни помогнаха с малко пари, ние изтеглихме кредит, купихме си жилище. Сега всичко ни е наред, много сме щастливи тримата с дъщеря ни, която е на 1г. 8м. в момента. Голяма е бърборана и палавница :).
Единствено съжалявам, че не можах да и предложа да се омъжи за мен като по филмите. Но обмислям варианта след 6 години, когато ще имаме 10 годишен юбилей от брака да го направя така, както ми се искаше да го направя преди години и да и обясня, че това ми е било мечта, че и го дължа и да я помоля да ми прости, че тогава не го направих, понеже бях депресиран от случилото се. Знам, че и тя си е мечтала да получи предложение и че до ден днешен и е кофти, че не е имало такова.
|
