Винаги ще се чудя дали не сгреших!
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 2005 пъти
Здравейте! Искам да споделя нещо, а няма къде другаде да го направя. Понеже приятелите ми отдавна не желаят да ме изслушват по тази тема, тъй като мнението им е едно единствено и категорично.
Преди 7 месеца се разделих с приятеля си, с който живеехме заедно 4 години. Нещата отиваха към сватба, вече бяхме започнали да обсъждаме дати, гости... Всички роднини просто само седяха и чакаха да поучат, едва ли не, поканите си.
И така изведнъж точно на Коледа аз реших да се разделим. Това решение дойде за всички като "гръм от ясно небе". Те все още не могат да повярват какво се е случило. За мен обаче беше дълго обмисляно. Причините ли? Причини колкото щеш... деня няма да ми стигне да опиша всичко. Но за да имате ясна представа ще разкажа накратко.
Той винаги е бил женкар. Знаех го от самото начало. В последствие дори разбрах, че докато е правел опити за връзка между нас е имал приятелка, а не ми е казал, което изключително много ме разочарова и разстрои.
Бяха минали едва 4 месеца от връзката ни когато разбрах, че той поддържа контакт с 2 от бившите си приятелки. Имах някакви съмнения, които реших или да затвърдя или да забравя завинаги. Попаднах на телефонните му разпечатки и така започна кошмара... Среднощни разговори, sms-и.... Първоначално реших, че нещо греша. Открих името, на което се води най-често избирания номер и всичко ми стана ясно.
В последствия разбрах, че те се срещат. Ще спестя разказа за това как съм се почувствала в него момент и в какъв ад заживях от тогава.
Бяха минали вече 6 месеца и въпреки всичко аз го обичах. Бях на 21, а той на 31. По него време той все още се отнасяше към мен прекрасно и може би това ме задържаше при него. Имах надежда, че в един момент той ще се осъзнае и ще спре. Аз продължавах да следя всичко, но не му казах че знам.
На 7-мия месец заживяхме заедно. Тогава той показа истинската си същност. Започна да ме третира като прислужница. Не ми даваше да ходя никъде сама с приятелки без него. За дискотеки дума не можеше да става. Излизане след 5 вечерта също. Всяка вечер още от вратата първия му въпрос беше "Кво има за ядене". Аз бях студентка и понякога не успявах да свърша всичко навреме, докато той се прибере. Много пиеше и след първия въпрос за храната, второто беше да си сипе алкохол. Нямаше вечер, в което да не пие. Понякога доста се напиваше и започваше да се заяжда с мен, да ме обижда. Удари ме 2 пати. После изкарваше мен виновна.
За парите няма да говоря много. Той никога нямаше, все не му стигаха, въпреки, че взимаше много добра заплата. Оправдаваше се със заемите и кредитите. Аз помагах, деляхме си всички разходи. Постоянно ми искаше назаем. Имало е моменти, в който ми е дължал по 500-600 лв.
Междувременно историите му с онези момичета продължаваха. И аз все така си мълчах.
Родителите ни не знаеха какво става. Пред тях той беше друг човек.
И така до последния ми 8-ми декември като студентка. Някак си успях да го убедя, че трябва да отида с колегите си, естествено с ултиматум да се прибера до 1h. Това разбира се не се случи, понеже знаех, че отдавна се е напил и е заспал.
В една дискотека не ми беше трудно веднага да си намеря компания, впрочем никога не ми е било трудно, но никога не съм го правила заради него и абсурдното си уважение към него и връзката ни.
Запознах се с един мъж точно след 15 минути. Говорехме си толкова много, че все едно сме се познавали и търсели цял живот. Той също имаше проблеми, беше женен, но бяха подали молба за развод. И така започна всичко...
Срещахме се през деня, докато приятеля ми беше на работа. Не се чувствах виновна, защото чувствах това, което правя като отмъщение. Една вечер го излъгах, че се прибирам при нашите и останах с другия мъж цяла вечер. Дотогава не съм предполагала, че мога да му изневеря. Но не съжалявах и специално за това никога няма и да съжалявам.
Един ден той усети промяната в поведението ми. И започна да разпитва. Казах му, че греши, понеже не знаех какво да правя. Промени се за кратко, започна да се държи към мен по съвсем различен начин. Тогава ми подари първото цвете... за 4 години.
Продължавах вече 4 години да му следя телефонните разпечатки, разговорите с оная никога не спряха, срещите също. Междувременно разбрах, че всичките му приятели от общата ни компания са знаели и са ми се подигравали зад гърба колко сам била жалка.
И така точно на Коледа, ей така от нищото му хвърлих в лицето всички разпечатки, събирани 4 години. Той онемя, обвини ме, че съм ги фалшифицирала и избяга.
После месеци наред ми звънеше пиян посред нощите и ревеше по телефона. Молеше ме да се върна, казваше колко съжалява, повтаряше, че без мен живота му няма смисъл. Кълнеше се, че греша, че ще се промени. Приятелите му ми звъняха, убеждаваха ме, че не съм разбрала правилно. Дебнеше ме пред нас.
Междувременно нещата с другия мъж не се получиха. Сгрешила съм в мнението си за него, но не съжалявам. Не е лош човек, просто не е моя човек, нито аз неговия.
Това е историята, уж накратко:)
Проблемът е в това, че в мен все още има някакъв минимален % на съмнение... дали пък не сгреших. Ами ако наистина съм разбрала погрешно и всичко си има логично обяснение и е точно така както той ме убеждава, че е...
Мъчно ми е за семейството му и роднините му. Обичах ги много, те мен също. Приемах ги и за свое семейство. Майка му прие всичко много трудно.
Мисля, че винаги ще остане в мен въпроса, дали пък наистина не сгреших и какво щеше да бъде ако се бяхме оженили. Дали щеше да се промени към добро.
Сега щях да имам семейство и деца и нямаше да се чудя дали пък няма да изтърва и последния влак, понеже всичко в живота ми е хаос, във всяко отношение. Нямам приятел, няма изгледи да имам сериозен скоро, а времето напредва и аз все повече се плаша.
Благодаря, че прочетохте историята ми, която уж казах, че ще е кратка, а май стана дълга. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 месеца hash: 2b6eccaa0c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не прочетох до край (стигнах до пиенето), но мнението ми е категорично - браво, че си го зарязала и защо ти трябваха 4 г. за това? Успех ж29

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 442283a4dd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Няма за какво да съжаляваш. И не се отчайвай, аз съм почти на 35 и мога да ти кажа, че в живота не е най-важното да имаш семейство, което може да е псевдо семейство и накрая след като си търпяла робство години и винаги си се чувствала сама с този пияндето и женкаря, накрая може наистина отчаяна и напълно сама, оставена от него и децата, подражаващи на неговия модел, да си отидеш от този свят. И какво тогава как ще се чустваш като се обърнеш назад, изиграна от съдбата. Събирай се с приятни хора, забавлявай се, но не се надявай в дискотека да срещнеш някой свестен или в интернет. 100% там не е отговора. Пък и както ти се държиш и каквито мисли имаш в главата си такъв човек ще привлечеш. Ти градиш съдбата си. Но ако аз съм на твое място от такъв човек далече, дала си му много време да се промени, цял живот ли ще пропилееш?

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 4de2024fc9

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И аз, като мъж ти казвам, че си постъпила правилно. Няма за какво да съжаляваш след време, такива хора много трудно се променят. Предполагам дори и самата ти знаеш какво ще се случи след време, ако останеш с него. Ако все пак обаче имаш някакви съмнения, нека ти кажа. Първо сватба, после 1-2 деца и негови постоянни изневери, които няма да спрат, най-много да зачестят, системен тормоз ( от шамари до побой ) и не на последно място-ти ще си прислужница в къщата. Ей такива, като твоя, аз наричам селски бекове. Живота им се свежда до ядене и пиене, нищо повече. Не виждам за какво можеш да съжаляваш!

 

...

горе^

преди: 10 години, 6 месеца hash: c50f10a3af

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Бившият ти приятел е човек с проблеми - поведенчески, психически, ниска себеоценка, комплекси... Оттук пиенето, желанието за доминация, унижението и самоунижението, другите жени, жалка работа общо взето. По принцип не си в състояние да му помогнеш, не трябва да се самобичуваш, че не си опитала, защото не си опитен психотерапевт, за да имаш някакви шансове за успех. Просто продължи живота си, звучи лесно и макар да не е, трябва да го направиш. М, 36

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 3b7633e9a5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   В живота за нищо не трябва да се съжалява... Всяко зло за добро, приеми, че това е било едно от изпитанията през, които е трябвало да преминеш. Ще срещнеш и ти твоя човек... когато трябва. Успех!

 

...