Любов с помакиня
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 16577 пъти
Здравейте,
Българин съм на 25. От Бургас съм, но работя в София. Това е моята история за невъзможна, изстрадана и осъществена любов. Следвах информатика. Компютрите са ми страст и хоби от дете.
В групата ни имаше колежки, някои по-невзрачни, и едно много хубаво момиче. Тя е помакиня, с турско име. Нека я нарека Ширин. Харесваше ми, но пуста им религия. Тя отряза всички момчета българи, които и бяха мераклии. Търсеше мюсюлманин. С мен бе приятелка, защото аз не я свалях. Ми, загубена кауза! Поне така мислех тогава. Помагах и за курсовите работи и изпитите. Научих я да си оправя компютъра и благодарение на мен и още една колежка Ваня тя завърши с много добър успех.
Тримата движехме заедно. Събирахме се, говорихме си. Тя ми разказва много за помаците и техните нрави и обичаи. По едно време, година преди да завършим тя си хвана някъкъв турчин от делиормансите села. Заживя с него тайно от родителите си. И започна да ми се обажда почти всеки ден??? Говорехме по телефона, понякога с часове. Не можех да си го обясня?
Един ден ми се обади Ваня. Повредила и се буксата на зарядното, аз взех поялника и отидох да го оправям. В това време Ширин звънна. Поредния разговор един час. Ваня ме гледаше. Питах я дали Ширин и звъни и на нея? Ваня каза, не! Обясних и това-онова. Ваня каза само, че ще си трае, но е усетила, че Ширин има симпатии към мен. Според нея я спирало това, че е помакиня, а аз българин и родителите и ще са против!
Ширин избяга с турчина. Без знанието и съгласието на родителите си. Просто се сгоди без да ги пита и ги постави пред свършен факт. Много я бе страх, защото родителите можело повече да не искат да я видят, никога повече да не говорят с нея. Но го направи!
Говорихме вечерта преди да избяга. През ноща Ваня ми се обади и ми каза, че на Ширин родителите и са и подпалили телефона! Търсят я навсякъде. Баща и искал да я убие. Помашка им работа!????
Размина се. Турците отидоха да искат офицялно Ширин, баща и се правил на сърдит, но... склонил. Това стана точно преди да се дипломираме. Аз дойдох в София и започнах работа. Ширин продължаваше да ми звъни всеки ден без събота и неделя.
Тя живееше с мъжа си, който я дразнеше и не се оказа това, която тя очакваше. Постоянно се оплакваше милата. Колебаеше се дали да избяга от него и да дойде в София, но аз усештах, че я е страх.
Направиха сватба. Ние с Ваня бяхме единствените поканени колеги. Ширин не ми се виждаше щастлива. Бе силно гримирана, нещо необичайно за нея. Извика Ваня да си говорят. Ваня после ми каза, че мъжът на Ширин я е пребил преди две вечери! За това така се гримирала. Подивях! Сватбата започна. Толкова простотия и селяния на едно място не бях виждал. Помаците играеха Заешката, Мечешката, турците гюбещи, а аз пия водка и слушам метал от плеяра на телефона. Започнаха да поздравляват младоженците. Кючеци, заешката, мечешката.... ужас! Младоженика се понапи. Ширин се ядоса. Отидах при "дижея" някъкъв задръстеняк, който трудно говори на български и го питам: Do you speak English? Той отговори с Ъъъъъъ не разбах? Сложих флашката, намерих песента. Взех микрофона и казах, че колегите на Ширин я поздравляват с следващата песен. Чу се гласа на Анди Дерис. Helloween - I Want Out. Ширин се усмихна широко и сви дясната си ръка в юмрук. Сватбарите така и не разбраха за какво се пее в песента!!! Интелект! Ваня ми каза: ти си луд! Тези диваци ще ни убият знаят за какво се пее.
Ширин дойде при нас наведе се и ми благодари! Бе щастлива. Каза: Само ти ме разбираш! Излязохме да се снимаме с булката, а младоженика не пожела да дойде. Дремеше ми за него. Тъпанар! Ваня ми направи над 20 снимки с Ширин, и един клип на който двамата с Ширин пеем I Want Out. Ширин каза на Ваня да снима, огледа се, и като видя, че няма никой ме целуна толкова продължително и страстно, че...
На другия ден тръгнахме с Ваня с колата. Минах през Пловдив да оставя Ваня. По пътя тя гледаше снимките и каза. Не зная колко ще искара Ширин с мъжа си, но едва ли ще е много. Скоро ще е с теб!
Продължавахме с Ширин да си говорим почти всеки ден по телефона. Мъжът и я тормозеше и я накара да стане сервитьорка, за да изкарва пари. Той седеше без работа, но тя трябваше да работи! Преби я жестоко още няколко пъти. Тя искаше да избяга. Попита ме ако избяга и дойде в София може ли да остане при мен известно време? Казах и, разбира се. В отдела ни им трябваха още хора. Ще работи по специалността ни.
Един ден отидох по подръжка из офисите с колегата Стефчо и забравих телефона си в офиса. По едно време се обажда един колега и казва на Стефчо, че телефона ми звъни нон-стоп от един час. Момиче звъняло да ме търси на служебния, плачело и питало къде съм??? Взех телефона на Стефчо и и написан смс. Тя веднага се обади. Каза само: Във влака съм патувам за София. Влака пристига в 19. Моля те, чакай ме на гарата!
Дълго е за обясняване колко бяха скандалите и заплахите към нея от родителите и и от бившия и мъж. Мен щяха да ме колят и турци и помаци, но двамата сме заедно и до днес! И сме щастливи. Моите родители нямат нищо против, неините, не ни интересуват! Майка и се обажда от време на време, баща и се прави на сърдит. Била го посрамила??? Интелект!
Дойде брат и на гости в София. Хапнахме вечерта. Ширин отиде да прави кафе и брат каза: Сестра ми е щастлива с теб! Погледнах го и му казах: Ей там е ножа, ако още искаш можеш да ме заколиш! Нали си мъжага? Помака натъна в земята от срам!
Пиша това, защото във фирмата ни има ново момиче, туркиня, която харесва един колега българин. Той нея също. Но и тя като моята помакиня я е страх от родителите и, подчинява се на традициите им и не отстоява любовта си! Просто трябва по-често да слушат: I Want Out!!!
А, и мисля да ги запозная с моята, за обмяна на опит!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 месеца hash: bf5b222edb

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Много добра история, но нека читателите имат предвид, че не всички помаци са такива. В тъй наречените „Средни Родопи“ (не е правилно географско понятие, но така си се знае) помаците изобщо не са такива, а са си нормални и модерни хора - практически няма разлика с нас-българите, освен различните обреди при погребение, действително при сватба и при раждане на дете и черпенето по Байрямите - Шекер и Курбан. Ние си живеем съвсем мирно и спокойно. Те дори не са виждали джамия, а ходжа само на погребение. В джамиите в Родопите, между другото, няма отделения за жени и така жените си остават нерелигиозни, а те възпитават в крайна сметка децата. Всички си имат български имена! Моите приятелки са на 100% помакини и бяха много объркани като деца - от една страна са гледали „Време разделно“, от друга особено бащите им ги натискаха да се женели само за помаци например и тем подобни глупости. От всичките ми приятелки и съученички обаче само една приемаше на сериозно съветите на баща си (майките отдавна работеха и изхранваха семействата и съветваха да се женят за българи). Та тази моя приятелка стоя девствена до 20 г. и взе, че се влюби в.... един ИВАН от Пловдивско. Много я беше страх от баща ?, той е военен и има дори пистолет - отиде един ден при него и му каза „Татко, правил си къщя големи. Не ти ща ни етажите, ни къщищата, аз с такъв турчин като теб няма да живея, утре ще дойде годеникът ми Иван - ако искаш го виждай, ако искаш не го виждай, но ако не го приемеш ще си се разкарваш като стар с патеричките из празните къщя“. После си подбрала багажерите и се изнесла при годеника си. Бащата отначало се дърпаше и сега по-горд от него няма, защото дъщеря му се омъжила в добро семейство, уважават я, кръсти се и е българка, а българите много добре ги приеха, защото чесно казано няма разлики и като външност и като бит, и имената на нашите помаци са им български, но имат и турски име за на село. Между другото за турчин е по-зле да се омъжи адна помакиня от помашка гледна точка, защото имат страх от турците. Те искат просто да се женят помежду си, но не им се получава особено в последно време, защото отидоха да учат момичетата и вече не им се запомачва. (така си говорим в нашия край) Момчетата обаче са доста по-малко амбициозни, защото от малки им спестяват всичко - глезят ги и ги обслужват. Затова и е пълно в помашките квартали и села с млади мъже, които нямат жена или приятелка, живеят при родителите си. Просто в днешно време и помакини, и туркини, а и българки имат своето право на избор. Като се замисля, само 2 мои приятелки се омъжиха за помаци, но те са модерни хора също. Иначе помакините са по-красиви от нас, българките, защото не са се месили много тези хора и имат много ясни славянски черти. Християните от Родопите сме се месили с гърци, хора от Пловдивско, а и знаеш ли кой турчин е изнасилил някоя баба преди 200 г. - факт е, че помакините в класа ми бяха винаги светли, светлооки и с хубави славянски черти, а българите си бяхме по-тъмнички, с къдреви коси, кафяви очи и т.н. Много е изгодно за българин да си търси изгора сред помакините от Средните Родопи, защото те са добре възпитани, добри домакини и чисти, но не искат да са с помаци и ще ви обърнат внимание. На помаците-мъже препоръчвам също да се огледат сред българките, туркините и т.н., защото не сте се месили от доста време и имате сериозни генетични проблеми - 3 пъти по-често например деца със заешка уста. Аз познавам много дечица, които са родени със синдроми разни в моя роден край, всичките на помаци. Поомешете се и по възможност поне не взимайте мома от вашето село, че тогава ще имате болни деца и не е шега работата вече. За себе си мога да кажа, че съм отраснала като българка сред помакини и помаци, но имах чудесно детство и имам чудесни приятели сред тях. На тях може да се разчита, ако са ти приятели - много добри и задружни хора са, но понеже сме малцинство, а помакините решиха вкупом да се женят за българи, не останаха свободни момчета в града и така българките трябваше да потършим другъде -) А помаците, които слушат бащите си си стоят у дома и никоя жена не им се връзва! Преди не поглеждаха българките тези хора, защото сме им били „курви“, но сега и на циганка биха били щастливи, но няма такава циганка да ги търпи. В нашия край има и цигани, но те са много културни, работят си и са чисти - християни са повечето и никога не биха взели помак. По-добре най-черният циганин, защото поне ще си живеят спокойно и свободно. Имаме и красиви циганки иначе, но по мое време не ходеха на училище, а сега гледам в моята гимназия вече има по няколко в клас - красиви, добри ученички са дори, добре и спреднато облеченки, но мисля, че и те не биха се хванали за помак със стари разбирания. П.П. Знам много интересни истории, защото родителите ми са обичани и сред българи, и сред помаци и са ни се доверявали винаги хората. Майка ми си пие често кафето в едно заведение, в близост до работата ?. Една помакиня на нейната възраст, с която само се знаела по физиономия сяда на нейната маса и ? казва „Чакай да ти кажа С., защото си българка, а аз на нашите помаци не мога да кажа (те си нямат много доверие един на друг) - Баба ми почина и ми остави един скрин, но казала само аз да го отворя. Отварям аз и вътре сред халищата и другите неща какво да видя - СТАРА ИКОНА.“ Оказало се, че жените в това семейство си завещавали една на друга тази икона, за да не забравят, от къде са дошли и да възпитават съответно децата си. Не всичко във „Време разделно“ е вярно, но едно е вярно - всички тези хора са от български произход и са били някога християни. В музея ни има надгробни камъни от Средновековието и от наши дни - те слагат само един обикновен камък на гроба като една част от него остава под земята - интересно е, че там са правили кръстове! т.е. на външната част си изглежда камъкът като мюсюлмански, но под земята камакът е с кръст. Много хора се връщат към корените си. Познавам и млади хора с турски имена, които после си сложиха български, което в нашия град е много лесна процедура и става „на кило“. Турски имена иначе са давали родителите 90те години, за да получат земи и наследство тогава от старите, старите са им искали да покажат документи с върнатите турски имена, а после пак младите и децата са ходили да се разправят и са си върнали българските имена. Всички мои приятелки са с български имена и си кръщават децата с имена като Георги и Стефан!

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 15099bed54

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   ;) Дa зaпaзите щaстието и любовтa си, aвторе! Товa ви желaя! Обичaй си смелaтa Ширин!

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 4733789a6e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз съм наполовина помак, наполовина турчин. Разбира се, не всички турци и помаци са такива, но за съжаление има и такива, особено по-възрастните по селата. Няма значение, важното е да сте живи, здрави и щастливи заедно. Браво за смелостта ви и че не слугувате на предразсъдъци. Всички сме хора и на другия свят няма да има значение дали сме се казвали Георги или Ахмед, а какви сме ги вършили. Родителите ми също са имали проблеми с техните родители в началото, но с времето те са разбрали, че щом човек е щастлив, няма значение етноса.

 

...

горе^

преди: 10 години, 6 месеца hash: ec252f30e1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Пич, то всичко много хубаво, обаче от всичко, което ми описваш, тази дама ми се струва голяма интригантка. Дано съм лош пророк, но наблюденията ми в живота показват, че както е постъпила с турчина, така ще постъпи след време с теб... Знам че сега си в еуфория и си на седмото небе, че е избрала тебе, чувстваш се поласкан и специален, но след време може да си нежелания, който я "задушава". Внимавай много с нея!

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: ce2faa50f4

гласове: 1 2 3 4 5   (14 гласа)

5.   Изобщо не мога да разбера, защо се занимавате с тези диваци. Веднъж мюсюлманин, цял живот мюслманин. Те са мозъчно увредени хора. Какво мога да мисля за някой, който по пет пъти на ден, ще застава на четири крака, надупен в кучешка позиция да се моли а някакъв Мики Маус?!!! Културата и възпитанието им са толкова ралични, че рано или късно ще създадат проблем. Твоя си работа, щом си решил да си слагаш таралеж в гащите - слагай го.

 

...