Споделена история от Любов и изневяра |
Страх
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1836 пъти
Привет, бих искала да споделя проблем с нервите, който имам напоследък. От около година вече активно практикувам професия, за която много дерзаех и вложих много усилия. Сама си намирам клиенти, професията е интелектуална, трудна, свързана изцяло с решаване на проблеми. Често ме притискат крайни срокове, хората с които работя са на другия край на земята, заради което работя нощем, за да съм будна през тяхното часово време. Всеки ден се срщаш с нещо ново, няма две еднакви задачи, изисква интензивно учене, работи се на таймер и се плаща на час, притискат те крайни срокове (повечето срокове са напълно постижими). От теб се очаква да си на линия често, да реагираш бързо и адекватно, да знаеш какво правиш (през 30% от времето не знам какво правя, а търся решение на момента, без да съм сигурна че мога да го намеря, а понякога клиентите ми знаят повече от мен, понякога критикуват и питат защо така, а не иначе).
Парите са колкото си изкараш, но съм доволна от тях.
Да но напоследък изпитвам някакъв необоснован страх от работата си и избягвам да работя. Чакат ме клиенти, крайни срокове, изисквания, задачи, а аз не мога да се стегна и да седна да работя. Това продължава може би трета седмица. Стигнах до там, че изтървах срокове с цяла седмица (това се приема за непростимо много, всичко над ден е абсурдно) и ми се наложи да лъжа клиентите си, че съм била в болница, за да избегна конфликти и проблеми. Забравих да спомена, че всеки клиент ми дава оценка, от която зависи дали в бъдеще ще имам нови клиенти. В момента рискувам репутацията и бъдещето си от един гол страх. Самата идея да седна и да почна предизвиква в мен сърцебиене, потене, свиване в гърдите, буца в гърлото, а после и неустоимо желание да плача. Обикновено съм особено дисциплиниран човек (мизерията ме е дисциплинирала), но сега рискувам да се върна пак към мизерия ако се издъня, а аз точно това правя.
Започнах да пия валериани, да спортувам, белким помогне, но не мога да се стегна.
Ако някой може да ми даде някакъв акъл, да сподели някаква техника с която да изляза от това състояние ще съм много благодарна.
В този ред на мисли, възможно ли е просто хормоните ми да играят? Пия противозчатъчни вече 2 години, затова не мисля, че хормоните ще са проблема. До преди 7 месеца имах основна работа + тези клиенти, но основният ми работодател фалира, което ме накара да си намеря повече клиенти. Абсурдният ми страх обаче датира вече няколко седмици, което е напълно достатъчно да се издъня тотално (вече усещам, че съм на границата).
Човекът до мен не разбира, казва ми само да се стегна, а аз усещам как страхът вече взима застрашителни размери.
Помощ, идеи, нещо?
|
