Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

70.   Номер 52 благодаря за всички съвети които ми даваш. От първата седмица от изчезването на съпругата ми децата посещават психолог. Освен това и закрила на детето събеседваха с децата ми. Те са категорични в решението, че децата не трябва да отидат при майка си и не трябва да бъдат разделяни. И още веднъж ти казвам никога не съм настройвал децата към майка им. Те просто се чувстват предадениот нея.

71.   Авторе.. как мислиш че се казва такова нещо на деца.. хайде за съпруг и родители по могат да се намерят сили и думи... на мъжът ми му се е случило същото нещо.. бил е на 13.. сестра му на 7.. така си е тръгнала майка му.. събрала е багажа си и е избягала с друг мъж в чужбина.. без дори да остави бележка.. не знам много подробности защото това е много болезнена тема.. след 2 години му се е обадила но така и не е поговорила за причината и т. н.. авторе, това нещо му се е отразило адски зле.. не е завършил училище.. много е затворен в себе си.. има много отрицателно мнение за жените (насадено му от баща му.. защото думите които чувам от мъжа ми съм ги чувала и от баща му )против брака е.. почти не може да си показва чувствата.. страхува се да не бъде наранен, изоставен.. почти на 30 г и все още си ги носи като белег в душата си.. и въпреки че майка му се омъжи повторно и подържат връзка... той е много хладен към нея.. виждам че това много я наранява.. въпреки че 1 месец след като майка му е избягала баща му се запознал с друга жена и от тогава живеят заедно и тя доста е допринесла за отглеждането и възпитанието.. той си е изградил свой си свят и до днес живее в него.. това нещо много му се е отразило

72.   Номер 71 съгласен съм, че такова нещо неможе да не остави следа в душата и съзнанието на децата. Аз се старая да не се отразява но няма как. Децатя посещават психолог. Аз също. Нядявам се, че ще помогне за преодоляване на предателството. Просто съпругата ми не се замисли за последствията от действията си върху детската психика. Това което тя направи е чист егоизъм. Надявам се един ден нещата да се оправят и децата да се възстановят. Те са на първо мявто вв моя живот. Щее направя всичко по силите ми да израстнат живи и здрави и доистойни хора. А майка им надяввам се някой красив ден след като еофорията отмини и се освести да намери начин и сили да потърси прошка от тях.

73.   52: Браво авторе! Бъди до тях. Те са най- важни. След време, когато отминат чувствата към жена ти, ще гледаш назад и ще си доволен. Дано да намериш достойна жена, която да знае какво е семейство, уважение, любов!
Не вярвай на бившата. Не вярвай на сълзи. Жена, която е готова да остави децата си, заради мъж, не е стока

74.   Уфф, бе хора, какво толкова я идеализирате тази жена. Нещо и липсвало, носела емоционален товар, незнамсиквоси....
За мен това е едно не много интелигентно същество, надъхано от разните там сапунки, които те учат, че от любовта по-важно няма и че заради любовта си заслужава да се жертва абсолютно всичко, и със склонност към драматизиране (явно пак покрай сапунките). "Аз не ви заслужавам"... и вие се връзвате на това??? айде моля ви се, пълно сапунско клише.
Имам една приятелка, позната май по-скоро, и тя същата патка. Мъжът и е чудесен човек, няма някой, който да каже лошо за него. а тя не била щастлива, нещо и липсвало, друго не и достигало... бла бла бла. Ама всяка вечр в 8 пред битивито. То не беше Фатмагюл, то не беше Ферия. И аз като и отида на гости и тя почва: "Гледай мъжете как обичат! ", "Гледай какво е любов! " и тем подобни. А не вижда какво има до себе си. Та тая въпросна патка лапнала по дъртия шеф и като се разфучала из къщи, събира багажи, обвинява мъжа си в кви ли не неща, че не я правел щастлива, че нещо и липсвало и че щяла да го напуска. Е да де ма той оня дъртия като видял накъде отиват нещата я отсвирил набързо, и да я видиш как клекна и си остана вкъщи по-ниска от тревата. Сега нейният не знае за любовника, та се е примирил да я търпи, ама и за него вече нищо не е същото. Та не знам. Нещо не ми се връзва това с липсите. Щото като те отсвири отсрещнтата страна, някак си се примиряваш с тия липси и си сядаш на задника, а? И друго, ако на някоя жна "нещо и липсва" ама си е по-така грозничка и не лови окото и няма насреща си някой дърт заплес, тя как ще се оправи? Ще си седи с липсата май и ще приема цветя, подаръци и целувки от благоверния. Та така, всичко е до вечната неначасана женска краста за любов и приключения, пък вие ако щете му намирайте каквито си искате оправдания.
И за да дам пример със себе си, ще ви кажа, че и аз също съм омъжена от години, и имам уникален човек до себе си, но имах един период, в който си бях изгубила ума по друг. Много бях хлътнала. Но нищо не направих, нито този човек разбра, нито на някой казах. Отрязах го най-категорично, въпреки че много ме искаше, и го изхвърлих от живота си без да му се отдам и без да си посягам на семейното щастие. И аз чувствах угризения, че мисля и мечтая за него, и аз се опитах да се утеша сама себе си с идеята, че нещо ми липсва, ама не стана. Честно се погледнах и видях, че нищо не ми липсваше. Просто се случи и няма кво да го обличаме в социално приемливи оправдания. Та, тези неща си се случват, и оправданията, че някъде нещо липсвало, а другаде го имало са си просто приказки за оправдания, щото на кой му харесва да си признае, че е капризно, глезено к*рве със замъглен от сапунки мозък, с жажда за приключения и склонност към драматизиране.
Не можах май да помогна на автора, но поне се опитах да го защитя от нападките на тия с "липсите". Моля Ви, модератори, публикувайте ме и сори, че бях малко крайна.

75.   52:
Децата, дори и тези на 12 г. имат много специфично мислене и чувствата, които изпитват по време на такава криза могат да бъдат ужасно силни, натоварващи и ако щете буквално рушат децата.
Всяко дете се идентифицира с майката и бащата. Децата получават майка си безусловно, а бащата следва да заслужат. Така е в главите им. Поради тази причина малкото момче знае, че каквото и да направи мама ще почисти/прегърне/целуне. Но за тати се старае. Да го направи горд, да оправдае очакванията му. При момичетата е почти същото.
На момичето, майката показва каква да бъде, а бащата какъв мъж да търси.
На момчето, майката показва каква жена да търси, а бащата какъв да бъде.
В този ред на мисли, тези деца са загубили безусловно получен родител. Момчето е загубило мама. Момичето майка си. Реално те сега са в дупка. За тях няма логично обяснение.
Тук идва много тежката задача на бащата. Той следва да им обясни, че възрастните правят грешки. Големи грешки. Понякога забравят колко обичат децата си, но това е само защото грешат. Че любовта на родителя към детето не се губи. Не се забравя. Просто понякога, родителя няма възможност. Но дори и физически да не е до тях, ги обича. Няма как да им предадем колко е сложно в света на големите, но можем да ги уверим, че те имат място в сърцата на родителите си.
Още повече бащата /автора/ следва да им обясни, че майка им ги обича, но не може да остане при тях. И тя сама е избрала до тях да остане баща им, защото знае, че той ще се грижи добре за тях, че ще ги обича, че ще ги закриля. Тя е избрала това именно, за да са в сигурни ръце.
Ако тази жена тотално си тръгне от децата, те ще знаят:
1. Че баща им е бил до тях.
2. Че ги е обичал.
3. Че един човек е дал всичката сила, която е имал, за да са добре.
4. Че каквото и да стане, родителя е зад детето си. До него.
С една дума, дори и майка им да не струва, то баща им е показал какво правят родителите и защо ги има.
Ако пък все пак майката има желание да г и вижда - то пак ще видят, че имат родители, но вече главния отглеждащ остава бащата. И децата следва да свикнат с размяната на ролите в семейството. Пак ще е доста тежко, но вярвам, че автора ще успее.

Идеята е следната: Обичаш ги, подкрепяш ги, правиш всичко, за да запазиш връзката с другия родител. Защото ако говориш лошо за другия родител, говориш лошо за 1/2 от децата си. Нека не забравяме, че те се идентифицират с двама родители. Ако другия родител не се освести - продължаваш сам.
През цялото време им повтаряш колко ги обичаш. Повтаряш, че никога няма да ги оставиш, каквото и да направят, защото те са част от теб и целият ти живот. Така се лекуват тези рани. Но никога напълно.

76.   Много благодаря 52. Ще се постаря да бъда достоен родител за децата си. Надявам се да съм жив и здрав. Да си отгледам дечицата. А за съпругата ми мисля че тя достатъчно сама се наказа с тоя начин на живот и далеч ог децата си. По голямо наказание от това децата ти да не желаят да течуват и виждат няма. Нищо че твърди, че е много добре.

77.   52: Много се радвам, че си разбрал какво искам да кажа. В първия момент реших, че просто си решил да отмъщаваш на бившата, чрез децата. Да им казваш, че майка им ги е оставила и е отишла при друг. Че вече не ги обича.
То реално тя е отишла при друг, но далеч не значи, че не ги обича.
С една дума да ги настройваш срещу нея, заради това, че е отишла при друг.
Точно женското поведение, при злите и заядливи жени, които отмъщават на бащата, чрез децата.

Поради тази причина бях така заядлива.

Тази жена колкото и да е объркана. Колкото и да е влюбена. Каквото и да е, не си заслужава да я мислиш. Най - малкото от уважение към теб, следваше да седнете и да говорите. С бележки бягат децата.
С оправдание "Не те заслужавам" оставяхме гаджетата когато бяхме на по 18 години. Не се хаби за нея. Изживей я. Забрави я.
Не съм съгласна, че може да се оправдае такава постъпка. Каквото и да е куцало в семейството ви, то е следвало да говорите, а не да изневерява. Ако нещо и е липсвало да беше казала. Не съм съгласна, че ти имаш вина. Щеше да имаш вина, ако ти беше казала какво не е наред и ти беше отказал подкрепа. И си беше отишла. Но ти нямаш вина, че спи с друг, че обича друг. Че те е мамила. Това е предателство.
Някъде, може би те чака истинска и всеотдайна жена, която ще ти е партньор и опора. И в същото време ще има и любов между вас.

78.   В твоите очи ти сигурно си перфектен, ама дали наистина е така? Защото и аз мисля, че една щастлива и обичана жена никога не би постъпила така. Явно си е имала причина и то сериозна. Каква е точна, няма как да знам, но със сигурност нещо не е било наред и то от много дълго време.
Сега помисли за децата си, защото ако за теб е шок помисли си пък на тях какво им е. Майка им да ги зареже просто така, без никакво обяснение! За това не се самосъжалявай, ама помисли за тях. Сега повече от всякога се нуждаят от теб!
И дано отново намериш щастието някой ден.

79.   Жена съм. За мен откакто се родиха децата ми да съм щастлива и обичана означава да съм им майка - толкова важни и значими са за мен. Първо мисля за тях, интересите на всички останали - моите включително, са второстепенни.

Поведението на жената на автора е необяснимо и абсолютно противоестествено - нали природата е заложила в жените инстинкта да отгледат поколението си. Нека да предположим, че автора е демон дори - коя майка би оставила децата си с него? Някоя като майката на момиченцето убито от бой от баща си в гр. Русе... безотговорна и егоистична по мое мнение.

Най - лошото е, че каквото и да прави той, колкото и старание и любов да вложи, ударът от страна на майката ги е наранил много.

80.   Номер 52 радвам се стигнахме до разбирателство. Никога не съм искал отмъщение. Аз се поставям и на нейното място в момента. Без деца, без близки и приятели, без доходи, без удобствата с които си живял. Аз смятам че сам по себеси този начин на живот е достатъчно самонаказание. Да аз ще страдам, но в името на бъдещето на децата ми и за моето бъдеще ще се мобилизирам и няма да се предавам.

На номер 78. Да не ме познаваш. Не сте чули и обяснененията на другата страна. Няма как да разберете що за човек съм. Но знайте едно. Факта че съпругата ми имаше достатъчно доверие да остави децата при мен и да не се интересува от тях говори сам по себе си. Аз съм близък приятел на децата си. И надявам се така да остане. Нищо не оправдава действията и. И между другото тя не даваше никаква индикация за намеренията си. До последно се държеше мило с мен и децата. И на другия ден просто изчесна. Така че незнам кой крив и кой прав. Бъдещето ще покаже.

81.   Авторе, сега видях историята и определено ти съчувствам! Мъж на 30 години съм, преживях нещо подобно преди близо 2 години. Имам син на 6 години, който за съжаление не можах да взема при себе си, но пък за сметка на това го виждам редовно и почти когато си поискам. Не, че ще те успокоя или ще ти стане кой знае колко по-леко, но такива неща за съжаление днес се случват постоянно, този сайт е пълен с подобни истории. Та нека ти споделя и аз за своите драми.

Бившата ми съпруга, с която живях цели 7 години постъпи горе-долу по същия начин с разликата, че тя макар и морално пропаднала, все пак не абдикира тотално от задълженията си на майка след развода, дори спечели попечителство, за което и аз все пак не се противих чак толкова много, защото ясно осъзнавам, че детето има нужда и от двамата си родители, пък и бг съда почти никога не дава попечителство на бащите, освен при взаимно съгласие между двамата родители.

Та няколко месеца преди да се разведем, госпожата се залюби с мой познат, който е пълен бунак, нито работи, нито има образование, нито има грам мозък и акъл, но... е пълен с пари заради богатите си родители, които са му осигурили всичко на тепсия, и баща му от Америка редовно му праща парички. Впрочем същия нещастник и до сега не работи, но както и да е. Та госпожата ме направи буквално на маймуна, разигра ми такива фарсове, че ти е бедна фантастиката. Прибираше се след работа и спретваше скандал за да се измъкне („на кафе с приятелки”, на „фитнес” и т. н. ) при оня помияр. Много умело криеха аферата си, но в крайна сметка я надуших и я хванах на местопрестъплението. После оня смотльо подаде жалба срещу мен в полицията за саморазправа и заплахи, но в крайна сметка всичко приключи без допълнителни ексцесии. Понеже и не ми се занимаваше, набързо се споразумяхме за развод по взаимно съгласие, като извоювах изключително големи права за детето. Виждам го, колкото много малко разведени бащи и се грижа за него наравно с нея. Докато траеше аферата и с оня боклук и все още живеехме заедно съм стоял по нощите плачейки да я чакам, докато тя се е чукала, а детето ме питаше: „тати, мама къде е, кога ще си дойде”? После продължих самоунижението си и и оставих апартамента (който е на баща ми), а пък аз се изнесох при родителите си „временно” по нейно настояване за да „намери тя себе си”. Никога няма да забравя как една вечер отидох до детската градина (вече бяхме разделени „временно”) и сина ми като ме видя целия треперейки и плачейки ме умоляваше: „тати, моля те да си дойдеш вече, „тати, обичам те, идвай си”, „мамо, моля те кажи му да си дойде”!!! Курвата само гледаше безчувствено и не обели дума!!!

Курва не знае милост, срам и свян! Те са жестоки, за своя кеф ще хвърлят и децата си в огъня, така че не се изненадвай!!!

Правех всичко възможно да спася брака си и въпреки, че подозирах изневяра не се отказах да се боря за брака си, дори я заведох на семеен терапевт за да каже какъв е проблема и да се оправят отношенията ни. Накрая след 2-3 месеца на нерви, тормоз и циркове, една вечер просто реших да я хвана, защото усещах, че е това и колкото и да не ми се искаше да е вярно, се уверих с очите си. Впрочем, тя ми поиска развод няколко дни по-рано по... телефона!!! В крайна сметка, колкото и тогава да ме болеше, колкото и сълзи да съм пролял за нея и за детето, днес мога да кажа, че наистина се отървах от една себична жена и завършена егоистка, която дори си ми каза в очите: „да, аз съм курва, яд ли те е, че съм такава и ще си уредя живота”.!!! Колко си го е уредила е друг въпрос, но както и да е. Е, сега кара ауди за 25 бона, живее в голям и просторен апартамент и се разпорежда с финансовите активи (магазини, апартаменти под наем и т. н. ) на оня недоносляк. Разбира се, само тя работи, явно такава им е сделката, но това няма значение, утре като я напъди, понеже го знам що за стока е, тя ще увисне като прани гащи. Много ме болеше от цялата история, изневяра, психически тормоз, развод.... , но ето днес почти 2 години по-късно съм по-силен от всякога, изпълнен с желание за живот и безценен опит. Да, гадно ми е, че сина ми живее с някъв мърляч, но за тоя период изградих още по-силна връзка с детето и сега си ходим заедно по почивки, само двамцата, постоянно сме заедно, детската му градина е до моя блок, а пък и тя самата не живее далече от мен. Когато се развеждах сякаш света рухна под краката ми, изневярата, лъжите, тормоза месеци наред докато я хвана и разбера защо е нейното идиотско поведение ме бяха сринали. Залитнах към чашката, курвите и безгрижния живот, но слава на Бога само за няколко месеца се овладях, а днес спортувам, не пия, водя здравословен начин на живот и се радвам на живота. Сега жените ги ползвам само за секс и то от време на време, но не съм се отказал да търся истинската, с която пак да имам семейство, защото знам, че мога и го заслужавам. Рано или късно и тя ще се появи и вярвам, че този път ще я разпозная.

Сега малко съвети и за теб. Авторе, знам колко те боли, но ако се замислиш ще стигнеш до извода, че по-добре е да се разведеш с тази „жена”. Разбира се, твоята ситуация е по-сложна от моята, децата ти са големи, а сина ми не беше навършил и 5 годинки, когато се разведохме. От тук за теб предстоят много трудности, но по всички личи, че си отговорен човек и колкото и нелепо да ти звучи, ти пак си печеливш от ситуацията, защото ще вземеш попечителство над децата. Разбира се, бъди готов и за обрат в нейната позиция, възможно е да поиска тя да ги вземе, твърде вероятно е тя да поиска да се върне при теб с ред сълзи ред сополи, но не я приемай за нищо на света, защото това няма да бъде живот. Тази жена те е предала, предала е децата си, тя не те обича и щом поставя своята си тръпка и кеф като по важни от децата, то тя е завършена егоистка. Не знам какво точно се е пропукало при вас, но опита ми, както и опита на други разведени мъже показва, че по всяка вероятност тя не е била за теб, а и вече определено не е! Сега за тебе ще настъпи тежък период на размисли и анализи, на осъзнаване на случилото се, ще се чудиш (и ти се чудиш де), ще се самообвиняваш, ще я клеймиш, огорчението ти ще те надвива, болката е голяма и знам, че дълго боли. Поне 1 година ще зараства раната, бавно, но ще мине. Първите 3 месеца са най-страшни, тогава боли толкова силно, че ти се иска да умреш, после постепенно започва да отпуска и след около година след развода ще се чувстваш по-добре. След 2 години ще си ток. Внимавай с пиенето, бях на косъм да се подхлъзна, внимавай и с курвите. Сега най-добре не се занимавай с жени известно време, колкото по-дълго, толкова по-добре. Не си готов за връзка и няма да бъдеш дълго време, минимум година, казвам ти го от опит. От тук насетне, за теб голямо предизвикателство след развода ще е да запазиш някакви прилични отношения с нея, заради децата. Ето защо е важно никога да не ги настройваш срещу майка им. Да, те са големи и разбират, особено дъщеря ти, но аз съм почти убеден, че тя ще започне да ги търси по-често. Нека се виждат, нека знаят, че имат майка и един ден нека и простят! Твоя мисия ще е и това, да ги подготвяш да и простят някога, защото за самите тях това ще е добре и ще го освободи от огромна емоционална травма! Самият ти също си емоционално разрушен, но след време, когато най-силните емоции преминат и прости без да я приемаш обратно!!! Нейната история е кауза пердута, защото този мъж при когото е отишла е възрастен, секса ще е до време, а щом има наследници и пари няма да види. Така, че завръщене с плач и молби е твърде вероятно и то по-скоро отколкото си представяш. Но ако не пожелае да се върне при теб още по-добре! Запомни, че щом жена се научи да изневерява в 99% от случаите отучване няма!!! Освен това, за теб е добре да видиш къде ти си сбъркал в отношенията ви. Рано е за изводи и дори поне година след това ще можеш да теглиш чертата, сега важното е просто да си преживееш тази трагедия. Да, трагедия е, изневярата и развода са трагедия на съвремието, което за съжаление е ежедневие. Със сигурност си допуснал грешки, но не те са я нанизали на чуждия хуй (с извинение), не твоите грешки са я направили безотговорна и себична жена, която зарязва дори децата си. Все пак помни, че за разпадането на един брак никога няма един виновен. Колкото и да ти се струват дребни и незначителни твоите грешки, извлечи поука от тях и не го повтаряй с никоя жена повече. Човешко е и е неминуемо в един брак да се греши в отношенията. Двата пола сме различни, мозъците ни са различни, мисленето, емоциите, ние сме като огъня и водата. Знай, че двете основни неща от които жените принципно са щастливи или нещастни са 2 – ПАРИ И СЕКС. Третото са изградените качествени отношения, но и те често (да не кажа винаги) са в пряка зависимост от първите 2. Тези неща предопределят преди всичко действията на жената. Разбира се ценностната система, която се дава в семейството също, но при съвременните жени, моралния праг е занижен, живеем във време на комерс и егоизъм, във време на консумативно мислене и потребителско отношение към живота!!! Жените днес искат щастие повече от всякога, но парадокса е, че стават все по-нещастни и за това виновни са си самите те и техните сбъркани модели още от детството! Мога да пиша и за това, но сега няма смисъл.

Лично в моя случай причината беше (а и тя си ми го каза), че не мога да и осигуря стандарта на живот, който тя иска и смята, че заслужава. Дори мисля, че ако не беше секса, щяхме да се разведем и по-рано. Ако нито парите, нито секса ги има на нужното според жената ниво, развода е в кърпа вързан. Запомни, че жените изневеряват, когато са нещастни в брака/връзката си (а пък щастливи са най-вече, когато са качествено изчукани и им е осигурен финансов комфорт, според техните стандарти)! Тези неща им доставят тръпка! Това обаче не значи, че трябва да слушаш жените, които за всичко ще изкарат тебе виновен като номер 2. Ако не си добър ебач, едва ли толкова години щяхте да сте заедно. По-скоро жена ти е от онзи тип жени, които вечно търсят „пеперудите в стомаха”, „тръпка”, „трептене под лъжичката” и тем подобни низки страсти. Това говори, че е безотговорна, незряла и егоистка и, че идея си няма какво е любовта. А любовта е липса на всякакъв егоизъм!!! За съжаление днес повечето жени са така, особено красивите. Мога да ти пиша още много, но мисля, че и това стига засега. Авторе, горе главата, не съжалявай за нищо и няма как да съжаляваш, че си се оженил за тази жена, все пак имаш 2 прекрасни деца! Успех авторе и сори за дългия коментар, но нямаше как!!!!

82.   Брей, и разумни жени имало като 74! Браво, госпожо! Наистина силата да си признаеш как за малко не си влязла в капана на отнесените емоции те издигна в очите ми! Това е зрялост! Мъжа ти е щастливец!

83.   Номер 81 благодаря за съчувствието и коментара.
Напълно съм съгласен с теб. Само, че моята съпруга докато беше при мен не беше лишена нито от пари и лукс нито от секс. Явно е заради тръпката. Защото макар и да се повторя ще ти кажа, че човека с който е в момента няма два по един. Не може да и предложи и една стотна от това което аз и бях дал. За секса на 55г. незнам. Нали знаеш, че любовницата е такава докато е в офиса, нагласена, облечена добре, напарфюмирана, с добра прическа и т. н. В момента в който тя се събуди до теб с размазан грим и ти замириши на манджа в кухнята тя вече не е любовница, а ти е жена. Тогава вти си постигнал целта и започват обичайните проблеми. Пари, работа, домакинство и т. н. Незнам колко ще продължи тяхната гола любов но знам едно. Човек няма как да е щастлив далеч от децата си.

84.   До 81 - шапка ти свалям !!

85.   В коментарите виждам двоен стандарт, ако една жена се поддължа, гледа си децата, ходи на работа и пуска на мъжа си, а той
избяга с някоя 20 годишна на вилата без да каже нищо, без да се обади, всички жени щяхме да го направим на нищо. А нея я защитавате.
На коя жена не и липсва тръпката, чувството да си влюбен и пеперудите в корема. Е да, но тези чувства бавно изчезват във времето и ни остава взаимната обич и уважение. Ако си постигнал това и имаш добър сексуален живот, какво може да ти липсва.
Дали след 5 години тази жена ще е щастлива с 50 годишния мъж, след като тръпката изчезне, тя ще е жената, не тайната любовница.
И отношението на този мъж ще се промени.
Авторе бъди силен и се бори за децата си. Ти си победителят в тази ситуация, имаш уважението на хората, обичта на децата си и си чист пред себе си.
Бъди силен и никога не я приемай обратно. vivi

86.   vivi, следя темата, но не съм писала и все пак не смятам, че си права в едно нещо

Дали след 5 години тази жена ще е щастлива с 50 годишния мъж, след като тръпката изчезне, тя ще е жената, не тайната любовница.

Аз много години чаках и от точно 4 г. дъм жената, родих му деца и не само нищо не се е променило, но си имаме повече доверие от преди и се обичаме някак си по-дълбоко с годините, познаваме се, приятели сме, но да започна от началото.
Мъжът ми е разведен, има двама големи сина от първи брак, но сам ми е разказвал, че е търпял, докато ги отгледа и навършат пълнолетие, а след това чак се е развел, защото бракът му бил нетърпим. Не защитавам вашите жени, като жена изобщо не мога да ги разбера, но да жертваш половината си живот в името на един провален и нещастен брак е глупаво.
Всеки има своя гледна точка. Например за него жена му не го обичала, от 15 г. не е вървял почти никакъв секс с нея, използвала го е за пари /тя до ден днешен не работи, оставил й е къща и към един мил. лв. на сметка, за да му даде развод без драми/ - ще спестя подробностите, но за него бракът е бил кошмар от скандали, компромиси, нещастни семейни празници, но стискал зъби и траел повече от 22 г., а щастливи били само 3 от тях!
Нейната история е друга - разказва, че той не се бил грижил за семейството, бил задник, който искал да определя всичко и накрая я е зарязал на старини заради по-млада жена - к*ва.
Кой е прав?
Казвате, че имало двоен скандал, но всички взеха страната на съпругата му тогава, включително неговите приятели и роднини. Наричаха ме как ли не, тормозеха ме в мрежата, а него обиждаха, че бил зарязал децата си, които тогава бяха студенти първи курс вече и не живееха у дома!
За децата, между другото жертвата на родителите да запазят брака си до грозния край е без всякакво значение - те обичат и двамата, гостуват по равно и на двамата, а когато имат интерес ги и манипулират, за да извлекат максимална материална облага. Нормално - млади хора, студенти, живее им се.
Питам се обаче, защо толкова много хора жертват половината си живот в провален брак уж заради децата, а същите тези деца после ще ви забравят по празниците и ще расказват, колко нещастно било семейството ви и как по-добре, че сте се разделили, за да не ви слушат караниците. Единият син дори се опита да се засели у нас и всеки ден да разказва грозни неща за майка си - за новият й приятел, какви пластични операции имала и трябваше да му забраним да говори едва ли не. Е, струваше ли си жертвата се питам да стоят женени 20 години?
От вас зависи даи конфликтите с бившите ви ще доведат до губене на родител за децата! Аз съм забранила на синовете на съпруга ми да говорят негативно за майка си в дома ни, защото знач, че ще съжаляват. Човек има само една майка и колкото и грешна да е тя, тя ще остане цял живот част от нас, живота ни и ако я обиждаме и мразим, мразим част от себе си. Обиждайки майката на децата си, вие не обиждате лошата си съпруга, а половината от доброто си дете! То ще се разкъсва между любовтта към себе си и обективната оценка зя постъпката на "грешния" родител, а животът е толкова сложен, че е много трудно да се каже кой действително е прав или крив. Ето, в началото момчетата почнаха да обиждат баща си, да се сърдят, да не му говорят - днес мислят майка си за лошата, но същност не им пука, защото имат свои си живот и родителите са само рожденна дата в календара им или напомняне да звъннат по Празниците.
Намирам жертвата на мъжа ми за глупава, защото цялата му младост е минала в караници и работа, а сега на стари години му се живее на макс, но вече става смешно. Вече от 4 г.. съм негова жена, имаме три деца, но от самото начало съм му дала зелен картон - винаги знае, че ако не е щастлив с мен, може да ме напусне, но винаги ще си остане баща на децата ни и няма да се карам с него, да го следя къде ходил, да го тормозя да се промени в желана от мен посока, да изкарвал повече пари и изобщо всички глупости, заради които врънкат съпругите на мъжете си, защото същност са разочаровани от тях. Ако не ме иска вече, не ме обича - ще седнем на една маса, ще пием чаша стидена вода, ще се разберем за организацията по гледане на децата, ще се прегърнем в името на щастливите години, прекарани заедно и всеки по пътя си!
Не разбирам майките, който изоставят толкова малки деца, но възможно ли е да не сте им оставили избор? Възможно ли е да нямат възможност да видят децата си без драми и караници, защото мотивът на мъжа ми да търпи 22 г. нещастен брак е, че бил сигурен, че жена му нямало да му дава изобщо да вижда децата си и бил чакал да са пълнолетни, за да нямала тази власт. Такъв брак ли искате? Защо трябва да бъде човек заложник в бряка си? Такъв брак ли искате, това ли заслужавате - човек до себе си, който да търпи и стиска зъби... и ако не - защо не оставите жените си, омразата си към постъпката на съпругата си,най-после и не се обадите на майките на децата си да се разберете? Жените ви са к...ви, грешници, мразете ви, ако ви помага, но не отнемайте майката на децата си, защото тя е едничка. Казвам ви го като майка и съпруга - майка ще съм до живот, съпруга само докато съпругът ми не се раздели с мен!
Съпругът/съпругата никога не могат да зарежат децата си, защото не се се женили за тях! Човек се развежда само от съпруга/та си, а родителството е ДО ЖИВОТ.

87.   Пак съм 81. Виж сега, за теб най-важното е просто да си преживееш тази трагедия. Не си първи, не си и последен. Жалко е, че все повече жени вършат такива гнусни предателства и безумия, но това е положението. Принципно много жени все нещо им липсва и винаги искат още нещо. Това ги прави нещастни и когато се появи някой, който им предлага нещо различно от обичайното и това, което притежават като даденост, те се хвърлят в обятията му. После ако любовника е достатъчно умен се усеща и дава задна, ако не, тя го оплита в мрежите си, развежда се, а той я боготвори. В твоя случай, любовника и се кефи, че е млада и той ебе младо. Представям си какъв егоист е тоя, щом с омъжена жена се е захванал и разваля семейство, кара деца да страдат заради пустото ебане. Но и неговото ще мине, утре като не може да я задоволява, ще приключат, тя ще се почувства нещастна, щото ще е недоебана. Нали се сещаш, че когато разликата е 20 години, трудничко оцелява една връзка.

Казваш, че откъм пари и секс нещата са било на нужното ниво - ок, вярвам ти, но..... В такъв случай нещо в отношенията ви е куцало, явно се е настанила рутина, явно не си и създавал достатъчно емоции и развлечения, явно другаде си имаш грешки. Не, че си виновен за безобразията и свинщините и, но за теб самия е добре да видиш къде си сбъркал. Често в дългата връзка мъжете се отпускаме и забравяме някои нужди на жените.

Всяка жена има нужда да бъде изслушвана, когато говори за своите вълнения, проблеми и т.н. Важно е когато я слушаш да говори, да не и даваш готови решения на проблемите, а просто да я изслушаш и да показваш разбиране и СЪЧУВСТВИЕ. Такава е женската психология на емоционално разтоварване. Това кара жените да чувстват, че си им съпричастен, така се чувстват обградени с внимание и обич. Явно любовника и точно това и е дал, а пък ти улисан във финансови грижи за нея и децата си позабравил тоя момент и вечер уморен след работа си гледал да хапнеш, да си вземеш душ и просто да поотпочинеш, а пък тя е имала нужда от повече общуване. Жените брат, са социални същества и имат нужда да мелят постоянно. Нашите деди не са имали тоя проблем, щото в патриархалното семейство винаги е имало и други жени, с които те да споделят - свекърва, сестри, зълви, снахи, дъщери...... Днес не е така, но жените си искат своето и понеже няма с кой – съпругът. Просто жените имат нужда да приказват, дори да приказват глупости, имат нужда да приказват и да бъдат изслушвани. За нас мъжете това е голямо предизвикателство, особено след тежък ден, уморени, когато имаме нужда просто да хапнем и да пощракаме дистанционното на телевизора или да прегледаме пресата. И още по-тъпото е, че точно когато най-много имаме нужда от уединение и спокойствие, тогава най-много ни пришпорват за общуване! После като презаредим батериите мъжете обикновено отиваме и казваме: „нали искаше да говорим, кажи сега какво има”, а тя отвръща: „не ми се говори вече, нали каза да те оставя на мира”. Ето това не могат да схванат жените, че мъжете не го правят, щото не ги обичат или не желаят по принцип да общуват с тях, а просто защото всеки мъж има нужда от уединение и презареждане на батериите си. Други пък мъже, от немай къде се съгласяват да общуват, но не изслушват достатъчно и започват да дават готови решения за нейните терзания и проблеми, което си е типично за логическия ум на мъжа („щом тя се оплаква, значи има проблем, щом има проблем, значи трябва да се реши”). Но женската психология е друга, както стана ясно... От тук се наслагва напрежение, жената започва да се чувства необичана, неразбрана и......в крайна сметка нещастна. После се появява някой, който я изслушва, показва разбиране без да и дава акъл и хоп накрая я нанизва, защото тя се чувства разбрана, емоционално разтоварена и обичана. Впрочем неудовлетворените в брак/връзка женици са най-лесни за ебане. Просто ги изслушваш, съпричастен си им на глупостите и те разтварят краката. Но аз, разбира се никога не съм се занимавал с такива. След развода имах 1 случай с една госпожица, с която бяхме добри познати, аз разведен, а тя нещастно обвързана с гадже, щото не я разбирал. Оплакваше ми се постоянно от „нейния идиот”, както тя го наричаше и ми стана ясно, че мога да я изчукам веднагически, но ми беше и ясно, че това ще е запълване на ЛИПСИ, не и истинска любов и, че дори да се влюби в мен, това ще е до време, щото такива жени вечно имат липси. Мина време, тя се беше разделила с него и дойде да лекува рани с мене, но преди това ясно и категорично и бях показал, че с обвързани не спя, защото знам какво е. Е после романсчето ни не трая дълго, прекарахме си хубаво, но ми беше ясно, че с такава жена, която е склонна към изневяра няма смисъл.

Но пак казвам, че това не може в никакъв случай да я оправдае и разните женици по-горе, писали за липси са от същия отбор като нея, те са прелюбодейки, сменяли гаджета и мъже, защото с всеки са чувствали липси. Груба грешка на жените е, че не говорят за нуждите си и обвиняват мъжете, че сами не се сещат, забравяйки, че двата пола сме различни като мислене и възприятие на света. Мъжете знаем това и сме някак си снизходителни към жените, но жените отказват да вникнат поне мъничко в мъжкия начин на мислене и все реват, че мъжете не ги разбират, че са безчувствени и т.н. Абе са кво и да ти напиша файда никва. Гледай си децата и тва е. Тя ще осъзнае грешката си и ще съжалява, но ще е късно! За тебе поуките и избягване на нови грешки с женския пол.

88.   Виж какво, 86, ЧОВЕК СЕ УЧИ ДОКАТО Е ЖИВ! Защо изобщо задаваш подобни въпроси? Кой се е родил научен? Не си ли забелязал, че когато човек е ВЪТРЕ ВЪВ СИТУАЦИЯТА, тя е за него единствената възможна реалност, алтернатива и избор, и едва по-късно, когато отдавна е излязъл от нея може да седне спокойно и трезво да я обмисли и анализира? Ти ако си се родила научена, то съпругът ти не е! РАДВАЙ СЕ, че се е научил изобщо! Той и сега се учи, като гледа децата си и оценява смисъла или безсмислието на своите жертви.

Моли се Съдбата и на теб да не ти даде някой подобен урок, при който както сега се чувстваш права, мъдра, съвършена и т.н. тогава да се чувстваш като препикано мушкато и нищо не знаеща и неразбираща...

89.   Благодаря на номер 88 за конструктивната критика, но на фона на трагедиите, на които съаваме свидетели всеки ден (войни, самолетни катастрофи, автомобилни трагедии) се моля само за живота и здравето на обичаните от мен хора и единствено нещо такова би могло да ме накара да се чувствам жертва, но едва ли ще бъде "пропикано мушкато" каквото и да значи метафората.
Не мога да разбера хората, които избират един човек за майка/баща на децата си, а след някоя и друга година не могат дори да седнат с този човек като възрастни хора и да се разберат за общите им ангажименти, а се почва с меко казано детински караници, изнудваници и поведение., сякаш този човек не сте си го избрали сами и не сте го знаели кой е.
Понякога децата са много по-зрелите в такива ситуации, защото те просто ви обичат такива, каквито сте. Боли, ако те напусне любимата или любимият мъж, но колко повече боли, ако загубите родител?
След време вие ще срещнете нова любов, ще почнете начисто, но ако сега прекъснете всички мостове към втория родител, наранявате децата си до живот.
Замислете се!

90.   За 89: как искаш да разбереш, когато не вникваш какво ти е написал @86!
Прочети още веднъж, пийни малко кафе, а ако искаш даже разпечати тези няколко строфи и помисли пак. Човека даже с главни букви е подчертал най-важното.
Опитай!

91.   90, аз съм 89 И 86.
Ако имаш предвид номер 88, съгласна съм, че човек се учи, докато е жив, а от моя елементарен и ограничен житейски опит и от историята на своя мъж научих, че не бива да пренасяме децата си в жертва на своите наранени чувства.

92.   Напълно съгласна съм с № 52, но ще добавя нещо друго. Докато не простиш на жена си искрено, децата ти ще усещат отношението ти и от лоялност към теб ще мразят майка си, а това би ги осакатило за цял живот. В момента допускаш грешка, за която ще плащаш скъпо - престани да хленчиш - тя е такава, тя е онакава, тя ни напусна, тя ни остави... , а просто я елиминирай от живота си - т. е. престани да разчиташ на нея, забрави я. Приеми, че си сам в отглеждането на децата.
Има такава приказка: за умрелите - или добро, или нищо. Тук трябва да спазваш същия принцип, за да се държиш достойно - и понеже е невъзможно да не говориш нищо за нея пред децата, то остава да говориш само добро и то от цялото си сърце, като по отношение на двама ви може да е в минало време - "ние много се обичахме", но по отношение на децата трябва да е в сегашно време - "тя много ви обича, независимо, че сега не е при вас". Разбери, че децата ти се нуждаят от това, за да станат пълноценни хора. И не психологът е този, който ще реши проблемите ти и ще убеди децата ти - ти трябва да го направиш. За да ме разбереш, ще ти дам един пример:
1. ситуация, в която майката е за 10 години на работа в Германия, но се чува редовно с децата си, вижда ги по време на отпуската и децата й се радват като я чуят, макар и това да се случва рядко;
2. ситуация, в която въобще липсва майка, тя е избягала и е задраскала децата от живота си.
В коя ситуация децата са по-щастливи - ясно е, че в първата. Ти трябва да направиш така, че дори твоята ситуация да е втората, те да се чувстват поне като тези деца от първата ситуация - т. е. с всички сили трябва да запазиш контакта между майката и децата. А бъди сигурен, че тя ще ги потърси (няма майка, която да не обича децата си) и тогава те трябва да са подготвени от теб че мама ги обича, че те са достойни за обичане деца и тя не се е отказала от тях.
Що се отнася до това защо е избягала от теб - помисли над думите си в коментар 83: "В момента в който тя се събуди до теб с размазан грим и ти замириши на манджа в кухнята тя вече не е любовница, а ти е жена. Тогава вти си постигнал целта и започват обичайните проблеми. Пари, работа, домакинство и т. н. ". Тези думи показват мисленето ти, че жената, вече омъжена не е интересна, не е привлекателна. Това, както и твърдението ти, че никога не си й посягал (нещо, което въобще не би трябвало да ти минава и през ум, камо ли да го изтъкваш) говори, че не си полагал достатъчно усилия, за да направиш живота ви интересен. В никакъв случай не я оправдавам. Но е възможно нейните действия са в резултат на твоето бездействие.

93.   Да 90 - права си. Имах предвид да помислиш и вникнеш в написаното към теб в коментар 88.
А за това че не трябва децата да стават "жертвеното агне" имаш право - така е.

94.   Живота на семейството ми винаги е бил много динамичен. Забавления, почивки, разходки, екскурзии и т. н. Никога не сме скучали. Винаги съм изслушвал проблемите на съпругата ми. Винаги сме разговаряли. Винаги съм държал да е добре облечена и винаги съм и правил комплементи за външността.
Съгласен съм с това че на човек живота е даден веднъж и той не трябва да прави компромиси с чувствата си. Но всеки заслужава човешко отношение. След като си взел такова решение си длъжен да седнеш и да разговаряш. Поне това го дължиш. Не може да изчезнеш по този позорен начин и да оставиш човек без право на избор. Много е егоистично да не помислиш какви ще са последствията за другите от твоите постъпки. Не е проблем това че ще се разведа. Проблем е начин по който съпругата ми не ми остави избор. Няма проблем в това, че тя е избрала да продължи живота си с друг мъж. Проблем е, че заради този човек тя зачеркна всичко и всеки включително и децата си. Нима някой или нещо на тази земя заслужава такава жертва та било това и ИСТИНСКА ЛЮБОВ
Всеки има трески за дялане. Децата ми, роднините ни, близки и приятели са ми свидеетели как съм се държал със съпругата ми.
Не може вечерта да казваш на съпруга си че го обичаш, а на следващия ден да изчезваш с любовник. Много е болно. Много е подло. Сами си правете изводите. Аз за себе си съм ги направил. В съда ще се реши всичко.

95.   Човек, не ти ли е ясно, че тази жена затова е избягала тихомълком - защото не е имала и най-малък повод от твоя страна да го направи. Ако имаше някой по-сериозен препъни камък в отношенията ви, някоя видима треска за дялане, бъди сигурен, че точно с нея щеше да те налага известно време, за да мотивира раздялата, а сега какво да направи, ами нищо, изнизва се като пр... я от гащи. Така са всички НЕчитави хора, това си е маниер на поведение, не можеш нищо да промениш. Както са ти казали хората, радвай се, че се се отървал от тази шаф.. нтия, ама жалко за децата де, то това те и яде, ама това е положението.
М, 36

96.   Аз и децата с помоща на близки и приятели ще се възстановим. Това сега е на първо място пред мен. Няма да жаля сили исредства за душевния мир на децата ми. Надвам се някога след време съпругата ми да прояви интерес към децата си. Аз няма да ги спирам да се виждат с нея. Не го правя и сега. Но няма и да настоявам да го правят. Нека те сями вземат това решение. Все пак не аз избягах от дома си.

97.   147Много си прав 95. Ако имяше и най малкия повод щеше да ревне на майка си и да ми разкажат играта. Но тя няма причина и поради това го направи така. Не се обади на никой защото няма оправдание. Не потърси помощ защото никой нямаше да и помогни за тази глупост. Всичко е само в нейната глава. Нито родителите й с които сме в много близки отношения, нито някой от приятелите ни и познатите ни я оправдават за постъпката й. Зящото ме познават. Знаят що за семейство бяхме.

99.   52: Не мога да разбера защо автора трябвало да прости искрено. Ама изобщо. Ми ако искате да и поднесе и цветя в знак на това?
Той има пълното право да не прости. И ако сега прости и т. н. хлапетата ще видят, че да си разбиеш семейството и да си оставиш децата не е лошо. В крайна сметка ти прощават и всичко си е ОК.

Давам ви и пример: Аз се държах ок с бащата на сина си. Говорихме си като приятели и т. н. Уж детето да види, че се разбираме Пък и след като хукна подир друга... какво да го мисля.
Така. След известно време сина ми заби следното: Ти и тате може да сте женени. Разбирате се, усмихвате се... Защо не се ожените пак. После започна да намразва новата жена на баща си. Да казва, че когато е при тях си представя, че съм аз я не тя. Детето всеки път се чудеше защо след като се държим така, не сме заедно. Добре маскирано нали? Все едно нищо не е станало.

Седнах и обясних, че никога няма да бъдем отново женени с баща му, защото ме е предал. А любовта не търпи предателство. Обясних, че дали сме женени или не, дали си говорим или не, няма никакво значение. Ние винаги ще му бъдем майка и баща.

Но най - голямата ми грешка беше, че показах, че след предателство може да има приятелство. Грубо.

100.   Нмер 52 такова нещо не се прощава. Аз никога няма да простя на съпругата ми това което тя направи на нас. Децата ако искат след време да и прощават аз немога. Още повече че вече два месеца тя не е и поискала прошка нито от децата си нито от майкаси и баща си. Себеси въобще не се слагам в сметките. Нека децата за сега да знаят че могат да разчитат само на мен, а бъдещето ще покаже дали ще могат да се доверят на майка си.

101.   Представяте ли си какво доверие ми има съпругата ми, че да си остави децат и два месеца да не се поинтересува дали са жадни, гладни, здрави и т. н. Ами и аз ако бях като нея? !? !? Тя и за секунда не се е замислила и съмнявала в моята всеотдайност към семейството. Е няма ненаказано добро.

102.   Номер 99, аз съм номер 81. Виж сега, работата е такава. Когато човек прощава се освобождава от негативните чувства, които са го обзели. Тогава някак си ти олеква. Не е нужно автора да се прави на клоун и да лицемерничи колко много уважава своята бивша съпруга. Няма как да я уважава като жена и човек, защото изневярата е чудовищно предателство, особено когато няма никакво покаяние у изневерилия/изневерилата. Загубата на доверието е фундаментална причина никога повече да не бъде с тази жена, но лошото държание към нея, при положение, че тя се държи добре ще е породено от огорчение и няма да му е от полза. Житейския ми опит и опита на други, преживели същото като мен, показва, че ако човек се остави на огорчението, то затъва още повече. Така човек се чувства вечна жертва и не може да излезе от един омагьосан кръг. Когато надмогнеш огорчението и не се чувстваш жертва, тогава ти олеква и живота ти може да поеме във възходяща линия. Тук е разковничето, да продължиш не живеейки в драмата на миналото. Станалото станало. От тук насетне и горе съм написал за автора предстои период на преодоляване на тази трагедия. Времето лекува, раните трябва да зарастнат, белези ще останат, но именно това ще го направи още по-силен човек ако не се остави на огорчението и разочарованието. Знам колко е гадно, но човек трябва да продължи. Самият аз дълго време след изневярата и развода имах ужасни отношения с бившата ми жена, телефонните скандали бяха циклични, понякога губех самообладание и ми е идвало да отида и да я удуша, но постепенно се поосвестих и сега смея да твърдя, че имаме някакви човешки отношения от чисто прагматична гледна точка. Говорим си само и единствено за детето. Не сме приятели, но не сме и врагове. Тя си има свой живот, аз мой, но завинаги сме свързани заради детето. Колко съм я псувал, колко съм я ругал, колко пъти съм и се гневил, просто не е истина, но файда от това няма. Дори за мен е важно тя да е добре, защото синът ми има нужда от майка.

Та 99, синът ти ще разбере сам един ден нещата, когато е достатъчно зрял. Споко, поотрасне ли, всичко ще му стане ясно. И моят син понякога ми е казвал, че иска пак да се съберем с майка му, че му е мъчно за дето сме се разделили и т. н. Дори ме е трогвал, когато е откъсвал цвете и ми е казвал: „тати, искам ти да го подариш на мама”. И никога не му говоря лошо за майка му, тя все пак си му е майка. Децата са чисти и в ранна възраст не пират да виждат мама и тати като едно цяло и дълго време не могат да свикнат с мисълта, че родителите им вече не са заедно.

Един ден ще му разкажа какво се случило и знам, че той ще ме разбере. Тогава предизвикателството ще е да му обясня, че не бива да я вини и клейми и, че въпреки всичко следва винаги да я почита като своя майка. Знам, че ще бъде разочарован от челния сблъсък с истината, но ще го преживее и знам, че ако го кова срещу нея, нито за мен, нито за него ще е добре!

Та 99, не е нужно фалшиво приятелство, но е нужно възможно най-нормални човешки и нашите случаи ДЕЛОВИ отношения!

104.   Вече два месеца от както съпругата ми избяга. През това време минах през много състояния. От себеобвинение ео ярост и мъка. От желание за отмъщение до съжаление. Сега вече гледам малко по трезво на нещата. Много исках да и се върне тъпкано. Но като се замисля то това вече е станало. Тя е далеч от децата си. Тя е на сло в мизерията. Тя няма доходи. Тя е дялеч от близки и приятели. Тя няма в кого да сподели. Е по голямо наказание от това няма. Нищо че тя твъреи че е МНОГО ДОБРЕ.
От друга страна като се замисля при мен нещата се подредиха по няй еобрия начин. Тя можеше да ми вземе всичко ако си беше изиграла картите както трябва. Можеше и децата да вземе и издръжка да плащам. Можеше тя и любовника и да са тук в града и да страдам всеки път когато ги видя. Можеше да се пребера когато се изнася и да станат проблеми. И най лошото можеше това между тях да продължи години зад гърба ми и аз да не разбера. Така че надявам се нещата да се подредят по нататък и всичко да се канализира. Дано делото да мини бързо и безпроблемно. А тя да си троши главата.

105.   Да, изрязали са ми написаното:)

Y D

106.   Благодаря на всички за мнението и съветите.
Днес стават точно два месеца от както супругата ми избяга. Още не мога да си обясня как може една майка да не си види децата 60 дни и да е спокойна. Незнам какво е това сърце и каква е тази душа. Незнам как може да ти минават дните и нощите без да си чул и видял децата си. Майките и жените които ми писаха обяснете ми, че не го разбирам. Аз като мъж и баща не мога да си представя да не си виждам и чувам дечицчицата, а пък за една майка не си го представям даже. И още нещо. Нека някой минал по този път да напише колко трае една такава ЛЮБОВ, като на жена ми. Кога отминава тръпката и кога се освтяш. Защото аз знам, че рано или късно това ще приключи. Благодаря на всички за мнението и съветите.
Днес стават точно два месеца от както супругата ми избяга. Още не мога да си обясня как може една майка да не си види децата 60 дни и да е спокойна. Незнам какво е това сърце и каква е тази душа. Незнам как може да ти минават дните и нощите без да си чул и видял децата си. Майките и жените които ми писаха обяснете ми, че не го разбирам. Аз като мъж и баща не мога да си представя да не си виждам и чувам дечицчицата, а пък за една майка не си го представям даже. И още нещо. Нека някой минал по този път да напише колко трае една такава ЛЮБОВ, като на жена ми. Кога отминава тръпката и кога се освтяш. Защото аз знам, че рано или късно това ще приключи.

107.   Авторе, ако още се чудиш защо те е зарязала благоверната, ще те светна! Била съм с манипулатор като теб, още в самото начало ми светна сигналната лампичка, но имах търпението да изчета всичките ти постове преди да си направя изводите. Да, тя наистина е много добре далече от теб, доколкото съжителството с такъв си е изпитание на нервичките. Направо и се чудя на акъла как те е търпяла толкова време. Бившият ми беше такъв- привидно идеален -изкарва добри пари, води по екскурзии, държи вратата на колата, стола при сядане, палтото при обличане, и т. н. жестове на внимание за пред хората. В леглото също го биваше, но в личните ни отношения нещо куцаше. Господинчото си беше съградил връзка, идеална по неговите стандарти, а моите желания и потребности все бяха в режим на изчакване, тъй като не му било сега времето. Пичът, искрено вярваше, че знае по-добре от мен самата кое ме прави щастлива и че ми го дава. Не съм бягала от него, но ми костваше бая усилия, а и време, за да скъсам с него. Всеки път, когато се опитвах да скъсаме, успяваше ми вмени вина и в крайна сметка да ме подчини и задържи при себе си. Последният път (успешният) го изненадах-вместо дежурните обяснения кое прибегнах до ултиматум. Пак се почнаха опитите за вменявяне на вина, но тоя път удари на камък- аз държах на своето. Целият свят (с изключение на 2-3 мои приятели, които бяха в течение на магариите му) ме обяви за луда, а аз бях най-щастливият човек, че съм се отървала. Та разбирам я твоята, че се спасила от теб, но за децата не мога да я разбера, трябвало е да намери начин да ги вземе със себе си.

110.   Номер 107 ти ме разби. За каква вина става въпрос. След като самата тя ми написа в бележка "Аз не ви заслужавам, , . Винаги съм се съобразявал с нейното мнение. Винаги заедно сме вземали решения. Така че не мога да те разбера. А и при нас никой не я оправдава за постъпките и. Включително и приятелките й. Но това си е твое мнение. Съгласен че сигурно имам някъква вина но не е и това за което пишеш. А дори и да е това, както съм писал и по горе никой не заслужава да се отнасят така с него. Можеше да разговаряме като големи хора.
246

111.   И моя последен коментар го изрязаха, защото го написах като грубо обръщение към, защитаващите безспорната курва. Да повторим - бекомпромисна курва, без елементарно чуство за толеранотност и лоялност, висша форма на егоизъм. Тея ала бала ги дрънкайте на някой друг "имала право на собствен живот, чуства, пеперуди, глупости на Н-та... След 2 години ше й писне и тоя Хуй, тогава кво праЙм - пак ше гоним пеперуди освен..! Кой си зарязва децата без дори да обясни за кво става дума, М?? Авторе дано си силен достатъчно за да не СПЕСТИШ истината от децата си. Съгласен съм с коментиралите, че е по - добре за психическото здраве, както твоето може би и тяхното - да простите.. Не съм съгласен обаче, че трябва на такива безотговорни ЕГОИСТИ да им се разминава безболезнено. Най- големия бич за нея ще е да знае, че собствените й деца не искат да я видят или чуят - жестоко е, но си го заслужава!
107 : чувам напоследък, че е модерно жените да определите определен тип държане като манипулативно, което за мен звучи като удобно оправдание за каквото и да е.. В твоя случай може и да си права, но категорично да определяш автора от няколко поста ми звучи меко казано - повърхностно!

113.   Авторе, гледайки как успешно манипулираш голямата част от аудиторията тук, а и собствените си деца, трудно ще повярвам, че на жена ти и се е разминало. Това твоето, ако беше болест, можеше лечение да се измисли, но си е манталитет и спасение няма. Ти никога и за нищо не си и няма как да бъдеш виновен, ти си съвършен, създал си съвършен дом, възпитал си съвършено децата си, само на женска не си случил. Обсъждали били проблемите с жена му, заедно решавали всичко-дрън-дрън! Ако твърдяното от теб беше вярно, щеше да познаваш жена си, щеше да усетиш, че нещо не е наред с нея още преди да направи опит за самоубийство. Излишно е да споменавам, че и щеше да усетиш, че се готви да си бие камшика. Моят ме усеща и когато някой ме е ядосал в службата, той не усетил, че жената, с която всичко обсъждали и споделяли, върти любов с друг и се кани да си тегли ножа. На таквиз нарцистични персони им е необходим външен виновник за неудачите им и твърде често този виновен е половинката. Тази половинка, ако не се съпротивлява активно, трупа, трупа, трупа и в един момент си обира крушите. Ако ти беше мрънкаща женица, зарязана от мъжа си, залюбил млада дама, много от мъжете, обвинявящи жена ти в курваък, щяха да вдянат какво му е било на човечеца преди да си вдигне чукалата. Тоя мрънкалнически манталитет изключително рядко се среща при мъже, но където го има, е развит до съвършенство. Малко хора са се сблъсквали с подобни гадини от мъжки пол, а на останалите им е бедно въображението да си го представят, та ти минават номерата.

114.   111, постовете са достатъчно, за да се усетя, че си имам работа с мръкнало, способно да вини целия свят за неудачите си, но не и да потърси вината в себе си. Когато даден човек (полът няма значение) въздейства върху психиката на друго човешко същество, за да формира воля/желание за нещо у него, каквато/каквото без тази външна намеса не би формирало, това си е манипулация. Най-гадните манипулатори за мен са многострадалните Геновеви, вменяващи вина на околните с цел да ги подчинят. Типичен пример за това е изоставената съпруга, отгледала сама детето си, обсебила го, внушила му е, че и е длъжно, защото мама се е жертвала за него, оставайки сама след развода, а онзи непрокопсаник (баща му ) се е оженил повторно. Това, че непрокопсаникът бил аха да лудне преди да се отърве от най-съвършената жена на планетата, няма значение, той е коцкарят, който си е зарязал семейството, за да се събере с кучката, която разваля семейства, а това, че се е запознал с последната 2 години след развода, е малка подробност. Продължавам да смятам, че авторът е от този тип манипулатори. Да, майката е наранила децата си, напускайки баща им, но последният сипва сол в раните им. Хич не му се връзвам, че девойката сама решила да каже на майка си, че не я обича, а момченцето само отказало контакт с нея. Децата смятат, че са загубили майка си, правят всичко, което се сетят, за да спечелят одобрението на единствения родител, който им е останал. А това, че са загубили майка си, сами не са си го измислили.

115.   113 и 114 вие наистина не разбирате нещатата. Вашето мнение е меко казано смехотворно. Един човек реши ли да излъжи друг никой не може да го спре. Децата пак ви казвам, че са достатъчно големи да си направят сами изводи що за човек е майка им. Ако за вас е нормално една майка вече трети месец да не си потърсва децата то явно и вие сте като нея. Да аз съм маниполатор, нарцистичен човек, и всичко което вие казвате. Аз съм най лошия баща. Е каква е тази майка която си зарязва децата при такъв човек. Вие бихте ли го направили? Вие бихте ли оставили децата си при човек за какъвто ме смятате? Нищо не оправдава действията на съпругата ми спрямо децата и родителите й. Нищо и нкой не заслужава да си оставиш децата и да тръгнеш да се чешиш. Няма такава сила на тази земя която да накара една обичаща майка да си зареже децата заради мъж. А после казвате, че аз съм настрйвал децата. От три месеца не са виждали майка си. По никакъв начин те не са разбрали че тя ги обича с нейните действия. Нали ви е ясно че едно момиче на 12 години има най голяма нужда от майка на тези години. Е къде е тя. При дъртия мръсник. И какво прави с него? !? ! . На дъщеря ми всичко и е ясно. Какъвто и да съм пак ви казвам, че нищо не оправдава действията на жена ми спрямо децата. За себе си не говоря. Аз се спасих от нея. Тя да му мисли. Нека така да е все щастлива далече от децата си. Плюйте ме няма проблеми. Важното е, че аз съм си с децата, с близки и приятели. А тя сама се нацепи. Нали знаете че сам човек което си го направи друг номоже. Далече съм от мисълта, че на нея и е добе, защото ако наистина е така говори лошо за нея. Щом една майка е добре далече от децата си то те ги заслужава. За такава постъпка има един съдник. ом поставяш своите нужди пред тези на децата си говори лошо за самия теб. Според психолозите с всеки изминал ден в който тя не е до тях синдрома на отчуждение от родителя се задълбучва.
Но какво ви обяснявам. Ви никога няма да го разберете дикато не дойдите на мойто място. Не ви го пожелавам. Но недейте да говорите без да сте вникнали в истинсия проблем на нещата. Това коет се случи е трагедия за цялото ми семейство, близки и приятели. На всички им дойде като гръм от ясно небе.

116.   От 113,114 и 107.
Авторе, дали аз вниквам в същината на проблема няма значение, аз съм просто една непозната коментаторка в някакъв си сайт, но е кошмарно, че ти не осъзнаваш в какво забъркваш децата си.Сериозно ли психолозите във вашия случай считат, че се касае Синдром на родителското отчуждение? Имаш ли идея какво е това, какво го причинява и какви са последиците от него? Тия психолози не ти ли нашокаха канчето или децата се водят при тях не, за да преодолеят шока от раздялата на родителите си, а аз да бъдат обработени за съдебния процес. Не, че описаното поведение на децата ви не покрива някои от симптомите на този синдром, но ако е това, честито и на теб, и на благоНЕверната ти. Вземи се в ръце, ограмоти се по въпроса и с помощта на психолозите и соц. работници поработете здраво, ако не искате след някоя и друга година да берете плодовете на сегашното си малоумие. Аз пак може да не разбирам, но ще те открехна, че за да се стигне до такова състояние на децата, бая мозъчни промивки са извършени от "многострадалната Геновева", при която живеят чаветата. Спри се преди да си ги осакатил безвъзвратно тия деца! Разбери, че жена ти може да ги е халосала с бягството си, но ти ще ги довършиш, ако продължиш в тоя дух. Те усещат огорчението и омразата ти към майка им, попиват ги и ги излъчват, но това са твоите чувства и възприятия, не техните! Поведението им е мотивирано от лоялност към теб, не е по техни подбуди. Техните чувства и желания сега са забити в девета глуха, но един ден ще избият и тогава жална ви майка и на двамата с жена ти.

117.   И пак съм аз-107,113 и 114, още в първия си прост казах, че за децата не я разбирам. Оставането им при теб би било пагубно за тяхното развитие и тя е трябвало да се сети за това.

118.   Жените като се влюбят и стават като патки! Зарязват питомното и тръгват с пълна газ към нещастието си! Честито! Отървал си се!

119.   Следя темата от известно време. Не разбирам защо нападате толкова агресивно номер 113/114, тя задава съвсем разумни въпроси. Наистина духа на цялата тема е "вижте хора, аз съм перфектния съпруг и баща, а тя е най-долната мръсница" и на мен ми звучи малко неестествено това. Авторът се изкара едва ли не светец. Как пък една грешка не си отчете този човек за целия им семеен живот. Толкова години е живял с тази жена, отгледали са две деца, била е очевидно досега според него читава - сам разказва, че според него всичко е било идеално - и изведнъж без знак и предизвестие благоверната му съпруга обезумява и става по-черна и от дявола...Нямаме възможност все пак да чуем и гледната точка на другата страна, най-вероятно има неща за които не знаем и няма и как да разберем, затова нека по-внимателно да раздаваме етикети. От това, което авторът разказва, много моменти не се връзват. Авторе, ако всичко е било нормално и перфектно между вас жена ти нямаше да тръгне да се самоубива най-малкото...Нито да се стигне до любовник. Ако разговаряхте и обсъждахте проблемите, когато възникнат, което е нормалният за едно семейство начин, едва ли щеше да ти дойде това като гръм от ясно небе. И както някой вече попита, кой бяга от хубавото, при това мотивът очевидно не е финансов...Лишила се е от всичко само и само, за да се махне. Нормален човек би потърсил и в себе си вина за такъв развой на събитията, би се замислил поне, дали не е в него причината половинката му дори не е видяла смисъл да търси диалог, а се е наложило да го е постави пред свършен факт. Какъв трябва да е бил животът на тази жена, за да предпочете да е мъртва вместо омъжена - защото тя буквално е направила този избор. А досега от автора виждам само търсене на хорското одобрение, на чуждо потвърждение, че не, вината няма как да е у него и опити за публично заклеймяване на половинката. Каквото и да е направила тази жена - това е майката на децата ти - ако беше толкова благороден и разбран, колкото се изкарваш, нямаше да я компрометираш по този начин и да гледаш как познати и непознати плюят върху нея. Просто един достоен мъж няма да постъпи така, дори наистина да си е имал работа с най-големия боклук...в което се съмнявам. Нормално е между двама души, които някога са гледали в една посока да почнат да се появяват различия. Различни интереси, развитие в различна посока - но е нормално и тези неща да се изговорват между тях, а не да остават недоизказани и незабелязани. Защо не била търсела вече децата - ами нали се е обадила да ги чуе и е видяла, че са настроени - най-вероятно реакцията на децата и отказа да разговарят с нея и е дошла като нож в гърба. Няма как това да не нарани една майка. Почувствала се е напълно отхвърлена дори от съществата на които е дала живот. Да не стане недоразумение - не я идеализирам, не я познавам, нямам идея какво и минава през главата на тази жена и определено не бих и присъдила наградата за майка на годината, но просто ми се струва, че в случая нещата далеч не могат да се разглеждат едностранно и че има много пробойни и съмнителни моменти в картината, която представя автора. Хора не прибързвайте с толкова крайни оценки.