Споделена история от Любов и изневяра |
Толкова му вярвах .. :(
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1984 пъти
Здравейте. Реших да ви разкажа моята история, защото наистина имам нужда от съвет. Всъшност всичко е малко заплетено, но ще се опитам да започна от самото начало. Когато съм се родила, майка ми и баща ми са се разделили. Живея само с майка си, защото всички останали роднини са починали от страна на мама. Майка ми не обича да общувам с останалите си роднини от страна на баща ми, но за мен това изобщо не е проблем и се радвам, че долу-горе се разбирам с тях. Възпитала ме е така, че да и казвам всичко и да не я лъжа. Благодарение на това, аз никога не съм се чувствала самотна, защото мога да си говоря с нея за каквото и да е. Преди година станах близка с братовчед си. Той се влюби в най-добрата ми приятелка, но тя не го харесваше. Една вечер приятелката ми беше вкъщи на гости с преспиване и сестра й ми звънна по телефона. Беше късно, но ние още не се бяхме прибрали. Когато вдигнах, чух непознат глас. Някакво момче се опитваше да ми обясни кой е, но в първия момент аз не се сетих. Чак, когато чух сестрата на М. (няма да споделям имена) разбрах кой е. Беше момче, с което сме си писали много време, но не знаех, че е дошъл тук. Те ме помолиха на другия ден аз и М. да се приберем у тях, за да може да излезем всички заедно. Там беше и братовчед ми и ние веднага се съгласихме. На другия ден отидохме в моята приятелка, която живее в едно село близо до моя град. Сестра й ни посрешна с новината, че тя и братовчед ми са гаджета. Аз и М. много се зарадвахме и целия ден го прекарахме в разговори за тях. Когато вече беше време да излизаме, аз започнах да изпитвам такъв срам, защото знаех, че ще видя момчето, с което съм си писала близо 1 година. Още преди да се видим, аз знаех, че ще ми се натиска, защото бях чувала, че е женкар и си бях дала дума, че каквото и да ми казва, аз няма да му вярвам. Когато те дойдоха, видях, че бяха много хора, но като се приближиха, разпознах тримата си братовчеди и момчето, за което ви разказвам. Много се зарадвах, че видях братовчед си и отидох да го гушна. Запознах се с момчето на живо. Още на 5 минута ме целуна по бузата, а на 10 по устните, но не по мое желание. Не ми направи голямо впечатление, защото по неговото държание забелязах, че е женкар. През цялото време ме заговаряше и закачаше, но аз се опитвах да не му обръщам внимание. Най-накрая аз също започнах да говоря с него, защото ми стана малко неловко. Три часа по-късно ми предложи да сме гаджета, а аз без да се замислям му отказах. И се случи нещо странно.. той се разплака, защото му отказах. Попитах го какво му стана, а той ми отговори, че всеки го мисли за женкар и че никой не го взема на сериозно. Стана ми много мъчно и реших да му дам един шанс, защото колкото и да отричах той не ми беше съвсем безразличен. Тази вечер беше много хубава. Впечатление ми направи това, че още като му приех ме попита дали съм девствена. Аз разбира се му казах, че съм, защото си е така. Той се разсмя малко, но се опитах да се направя, че не съм забелязала. Е явно той не беше девствен, а беше само на 15. Всички заедно се разхождахме из цялото село, но той винаги искаше да се дърпаме на страни. Разказа ми за семейството си, за бившите си гаджета. Разбрах, че е ходил с една моя доста близка приятелка и щях да го зарежа, но ми стана твърде жал. Говорихме си много, но по едно време ме попита директно дали бих спала с него. Много се ядосах и му казах да изчезне, защото ми стана ясно за какво ми е предложил. Той започна да ме уверява, че не е за това, за което си мисля и аз отново му повярвах. За една вечер скъсахме два пъти, но както и да е. Когато ми казваше, че ме обича, аз не му отговарях по същия начин. И вече беше време да си тръгват, защото те са от един град на 2 км от това село и си ходеха пеша. Странно е.. сега не мога да ви опиша всичко, както беше. Не мога и да ви обясня за чувството, което изпитвах. Тази вечер стояхме до 4, а трябваше да се приберем много по-рано. На другия ден не можех да спра да мисля за него, за очите му, за устните му, за самият него. Вечерта, като дойдоха пак, братовчед ми дойде и ми каза, че той искал да скъса с мен. Заболя ме, защото братовчед ми си е малко директен. Казах добре и се усмихнах, но само аз знаех какво изпитвах вътрешно. Тази вечер всеки тръгна на някъде. Аз и моята приятелка се дръпнахме на страни. Братовчед ми и гаджето му също. Момчето и другият ми братовчед слязоха на центъра на селото. След като видях, че сме сами, аз започнах да плача. Не можех да спра. Помолих приятелката си да отидем на мястото, където се бяхме разбрали да се съберем вечерта. Отидохме там и си седнаха. Когато се събрахме всички, както и момчето, той ме дръпна на страни и ме погледна в очите. Видя, че съм плакала и ми се усмихна. Не знаете какво е чувството. Разбрах, че се е подигравал с мен. Вярно само един ден, но как да се успокоя, като бях на мястото, където се беше случило всичко!? Просто се дръпнах от него и после цяла вечер плаках. На другия ден дойде само братовчед ми, за да се види с гаджето си. През цялото време си спомнях за всичко, но не бях сама. Въпреки, че братовчед ми и момчето, което се подигра с мен бяха много близки приятели, той беше до мен. Историята ми не свършва тук. На другия ден всички дойдоха. Отидохме на една поляна и Г. (ще използвам това, защото вече ми писна да пиша "момчето") ме дръпна по далече от тях и ми пусна песен. Стана ми ясно, че може би пак иска да сме заедно, а аз още го обичах много, обаче му казах, че няма да стане. Сестра му се обади и му каза веднага да се прибира. И понеже той живее на 2 км ми стана мъчно и аз и приятелката ми решихме да го изпратим. И накрая какво стана.. през тези 2 км се сдобрихме. На другия ден пак дойде и след това пак. Вече бях сигурна, че не съм направила грешка, като съм ми приела, но за съжаление дойде моментът аз да се прибирам вече във вкъщи. Това беше последната ни вечер. Разплаках се и му казах, че трябва да скъсаме. На него също му стана гадно и започна да ми обяснява, че дори и аз да съм от друг град, както и той все някак си ще се виждаме. Повярвах му, защото изглеждаше, че му пука. На другият ден се прибрах и бях много щастлива. Прибрах се вкъщи с приятелката си, защото беше и нейн ред да поспи малко у дома. Обаче още същата вечер разбрах колко много ми липсва. С М. решихме да отидем до селото и, защото мислехме, че ще са там, но заварихме само сестра и, която ги чакаше. Звъннахме на братовчед ми и му казахме, че съм отишла, за да изненадам Г. Той ми каза да отида със М. и сестра и до градът, в който са те, за да видя нещо. Когато отидох, където ми беше казал братовчед ми, аз видях, момчето, което се подигра с мен да се натиска с моя приятелка. Нямаше сили да ме погледне в очите. Веднага се прибрах вкъщи с М. и цяла седмица не съм спирала нито да мисля за него, нито да плача. Чудех се как да му го върна тъпкано. Замислих се, ако бях такава, каквото е моята "приятелка", с която го видях, дали щеше да е още с мен!? Тя беше просто курва, а аз все още смятам, че съм малка да си помислям изобщо за нещо друго. Навиха ме отново да отида в най-добрата си приятелка. Е отидох той отново беше там. Разбрах, че не мога да го мразя, защото все още го обичам. Цяла седмица бях там отново. На третия ден дойде с моята "приятелка" и го виждах как се прегръща и се натиска с нея пред очите ми. Много болеше повярвайте ми.. много. На другия ден дойдоха без момичета и отново започна да ми се натиска е този път нищо не стана между нас, но като се сетя, че бях готова на всичко за него. Бях се скарала с всички, защото бяха срещу него. Изминах сама 4 км през ноща, заради него. Истината е, че може би никоя няма да го цени така, както мен. Никоя няма да го обича така, както мен. Знам, че се подиграваше с мен и той самият го каза. Попита ме в очите "Добре ли лъжа!? ". Знам, че всичко беше просто шега, но все още го обичам. Може би повече няма да го видя тази година, защото ще се прибира у тях, а както казах живее много далече. Днес става точно 1 месец от както се познаваме на живо. За този един месец не съм пропуснала нито една нощ без да мисля за него и без да плача. И сега отново вечер, когато се събудя през ноща си заставам в ъгъла на стаята и си спомням всичко. Спомням си усмивката и очите му. Знам излъга ме, но го обичам. Почти всичко ми напомня за него. Каква любов.. 1 седмица..!? !? Но наистина много ми тежи.. защото ме е излъгал или защото го обичам не знам, но не мога да спра да мисля за него. Моля ви кажете ми какво да правя!?
|
