Животът ми е на кръстопът! Помогнете ми!
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 3734 пъти
Здравейте, мили българи! В това писмо ще излея душата си. Осъзнавам, че едни ще ме упрекнат, други съжалят, трети може би разберат. За мен най-важното сега е да получа подкрепа и откровени отговори от всички които искат да ми помогнат.

Моята история започва така. На 13 съм, влюбвам се до полуда, момчето също ме обиква. Имахме прекрасна връзка, разбирахме се, не си изневерявахме, всеки правеше компромиси и най-важното -обичахме се много! Сами се досещате, че това беше първия мъж в живота ми, не можех да си представя как бих живяла без него. Пораснахме Ж. стана на 20, а аз на 18 и решихме да живеем заедно, но в по-голям град. Направихме го заради мен, аз винаги съм била по-амбициозната от двама ни.

Първите 2 години бях много щастлива с него, въпреки немотията в която живеехме. Той много се мъчеше, работеше тежък физически труд, прибираше се и си лягаше.

Аз намерих по-добра работа, в офис, хубаво момиче, студентка..и там започнаха проблемите. За 2 години от 18 до 20-тата си годишнина единственото място където сме ходили това е на работа и при родителите си на гости. Започна ужасно много да ми липсва музиката, приятелите, разходките, НО и мъжа до мен. Някак той вече ме приемаше за даденост. За тези две години аз не чух нито веднъж - искам да си говорим, хубаво ми е с теб, щастлив съм с теб, хубава си - нищо, абсолютно нищо.

Дойде и третата година...Прозореца се отваря, - щом ти е студено отиди в другата стая, на МЕН ми е добре така - това бяха думите му. Ако искам да гледам нещо - съжалявам нямаме два телевизора, ако съм гладна - отиди яж аз не съм гладен, излиза ти се - изчезвай вратата е там...да, осъзнавам, че не е пияница, не е комарджия, но мили жени, вие знаете какво е когато не се чувствате красиви, желани и никога поглезени, никога подкрепени.

Ето така се чуствах 2 години, а през третата вече нещата много се утежниха, почти не разговаряхме. Той никога не споделя, води рутинен начин на живот. Беше ми ужасно тежко, затварях се сама, през уикенда когато почивах по цял ден готвех и чистех и никога не се замислих за раздяла, аз дори не можех да си представя живота си с друг мъж.

Докато един ден не срещнах Р. Разберете срещнах човек, който ми предложи точно това което аз не намерих у Ж - уважение, страст, диалог и много, много нежност и внимание към мен. Той ме изслушваше, гордееше се, че се среща с мен. Влюбих се. Страстта, която изпитвахме с това момче беше огромна, мисълта, че вече няма да съм самотна пребори връзката ми с Ж.

И така след криене близо 6 месеца и след смъртта на мой близък, на чието погребение Ж не беше отново до мен, аз си тръгнах от него. Беше ми ужасно тежко, бях в депресия. Чувствах се предала и предадена едновременно. Родителите ми ме упрекваха много, редом с мен и те го преживяха тежко, защото го обожават.

Междувременно връзката ми с Р. продължи да се развива. Беше много силна, имах подкрепата му за всичко, плачех на рамото му, а той никога не ме остави. Опитах се обаче да го запозная с родителите ми, а те категорично отказаха. Оттам се започнаха проблемите ни. Той ме упрекваше, започна да излиза непрекъснато без мен. Да е груб понякога, да избухва от нищо. Започнахме да се лъжем, да се озлобяваме и пр.

Междувременно Ж. изживяваше изключително тежко раздялата ни, минаха 2 години, а той не спря да ме чака и обича. Неговите родители със сълзи на очи ми се обаждаха и ми казваха колко им липсвам, колко им е мъчно, че сме разделени. И така докато не поддадох и не започнах да се срещам отново с Ж.

И тук вече ще ме упрекнете - защото междувременно връзката ми с Р не приключи. Поддържах отношения и с двамата (О БОЖЕ ПРОСТИ МИ ЗА ТОВА)! Това продължи 4 години, цели 4 години аз не знаех къде се намирам. Не можех да оставя Ж, защото го обичах и защото това би било повторно предателство за него, което не исках никога да му причинявам, не можех и защото не исках да провалям мечтите на родителите си, които обожавам на неговите родители и на самия Ж., не можех да оставя и Р, защото го обичах и ОБИЧАМ, не можех защото той не заслужаваше да бъде предаден, след всичките години, които ми даваше обич, нежност и подкрепа. И така продължих и с двамата.

През тези 4 години, аз съсипах нервите си, загубих и работата си от депресиите в които изпадах и не бях в състояние да работя, спя и живея нормално. Пиех всяка вечер при мисълта как не знам какво изпитвам, как съм едно нищо да съсипвам живота и достойнството на двама мъже.

Не споделях с почти никого, за триъгълника, който сама направих. Срещах се с Ж само когато се прибирах при родителите си, с "великото" оправдание, че той трябва да се промени и тогава повече срещи или съвместно съжителство, а с Р през останалото време. В един момент Р започна да ме отбягва заради нервността ми, напрежението в мен, грубото ми и неадекватно държание.

Започнахме да се виждаме не всеки ден и това продължава да е така и до днес. Това обаче не зачести срещите ми с Ж.

Сега идват моите няколко въпроса към Вас...може ли наистина човек да обича двама души едновременно или съм напълно луда? Кой да избера? Какво да сторя със себе си? От къде да започна? Как да застана срещу семейството си? И кой според Вас ме обича истински, ако има такъв? Защото повярвайте ми аз съм напълно сляпа!

С какъв човек е по-добре една жена да живее, с мъж като Ж с който ще й е спокойно, няма да й изневерява, но няма и да има страст към него, който ще е добър баща, но не и интересен мъж, който е работлив, но не и амбициозен или с мъж с който секса е перфектен, знае винаги какво да каже, има диалог, уважение, но не обича деца, не иска семейство поне още 3 години, мързелив е, импулсивен е, обича да си пийва и е непредсказуем?

Като искам да знаете, че сърцето ми принадлежи на Р, но ок, ако остана с него, както об,мислям да направя, как да се справя с мъката на Ж, която за стотен път ще причиня?
На 26 години съм, не може повече да съм раздвоена, а всъщност - САМА!

Моля Ви помогнете ми, наистина съм пред лудница! Ж ми е като брат, той е по-добрия по душа човек, но страстта и диалога е при Р. Не са ли обаче те до време? Благодаря много на всички!И моля Ви не ме упреквайте, чувствам се достатъчно безпомощна, виновна и объркана! Целувам Ви и дано Бог даде здраве и "бистри" глави на всички Вас!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 9 месеца hash: 3ccbec2d24

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хъм, като за начало още една бройка в клуба на незнаещите какво искат или по-точно, незнаещите как го искат. Да сте ни живи и здрави всичките и да ни лазите по нервите дълги години още... Като за прелюдия... НЕ, не е възможно да обичаш двама! Това за обичането на двама едновремено си го измисляте жените дето не може да решите какво искате. Днеска двама, утре петима ... И понеже не сте наясно къде точно Ви сърби, къде Ви боли а и нямате смелост да се изправите очи в очи с проблемите си измисляте подобни оправдания, като "може ли наистина човек да обича двама души едновременно". Същинска част... Я да видим сега дали правило съм те разбрал. Дилемата, която стои пред теб е да избираш между мъж с който ще живееш спокойно, няма да изневерява, ще е добър баща, трудолюбив (но, не амбициозен), безинтересен и най-важното, когото не обичаш и мъж който мрази деца, не иска семейство (сериозно обвързване), безрасъден е (импулсивен и непредсказуем), мързелив е, прекалява с алкохола, но пък може да говори, уважава те и прави хубав секс. А да си се замисляла случайно, че има и трето решение на проблема. Зрязваш ги и двамата! Така ще си намериш някой, който съчетава всички положителни качества и от двамата + ще чете мисли, ще роди вместо теб, ще те боготвори, ще седи в къщи и ще ти отделя цялото си внимание, но въпреки това ще намира и време да поработва та да издържа семейството и най-вече и преди всичко, ще пристигне на бял кон или ако не, то поне в бяла каляска теглена от 4 бели коня и ще те отведе в кралството си, където ще заживеете щастливо до края на дните си... Дъ вери суиит енд стики енд... Момент, момент това не е в тоя живот. В някой друг, може би, но не и в тоя. Проблемът е, че с въпросното лице от мъжки пол Ж се познавате от твърде млади (малки) И ти, като всяко младо сладко момиченце си мислела, че всичко дето хвърчи се яде и лъв ис ин дъ ейр, цветя рози и пеперуди... обаче в един прекрасен момент си надала в годинките и си достигнала "достолепните" 26 и в теб се е появило горчивото и лепкаво чуство, че някак не си си изживяла младостта съвсем добре, можело е и повече. Докато Ж май е бил от онези момченца, дето това което имат им е достатъчно и не се оглеждат за повече. В някакъв момент живота е влязал в сивите си скучни и монотони коловози, нали се сещаш като бързия влак София-Варна и онзи досаден шум при преминаването на разломите между релсите. Отначало ти харесва приятно е, едно такова весело и жизнерадостно, в последствие обаче ти писва и искаш колкото може по-бързо да слезеш от влака и да спре ужасният набиващ се в съзнанието шум. Поиграли сте си на семейство, нещо за което според мен ти си била твърде не готова и когато нещата са станали еднообразни ти биеш отбой... Не че господинчото няма вина за превръщането на цветята и пеперудите в бодли и плевели и заместването на лъв ис ин дъ ейр с аромата на домашен ароматизатор тип "борче"... Но не се ли замисляш, че в някакъв момент на теб толкова ти се е живеело, толкова си искала да усетиш отново живота пулсиращ в вените си, главозамайващ, неспирен, цветен, че няма значение дали Р, П, Г, В, С или каквато и друга буква от азбуката да е била застанала на пътя ти, пак си щяла да го приемеш с отворени обятия. Защото без значение от буквата човекът се явява спасителен пояс, откъсващ те от морето на сивотата и потапящ те в океана на усещанията и изживяванията. Чустваш, дишаш, мечтаеш, "отново живееш", но да не забравяме метафората с влака "...отначало ти харесва приятно е, едно такова весело и жизнерадостно, в последствие обаче ти писва и искаш колкото може по-бързо да слезеш..." тя важи при всички случай! Въпросът е, кога и с Р нещата ще станат еднообразни еднотипни и ще влязат в сивият цикъл на ежедневието, който дявол го взел е точен като швейцарски часовник. И тогава какво, търсим друг! Връщаме се при старата любов, защото там ни е било удобно и лесно и няма вече нови номера. В момента ситуацията малко или много ти харесва, не можеш да отречеш. Тайните срещи, разговори, възможността да имаш единия и другия. Харесва ти това... Проблемът е в онова нещо запокитено в прашните ъгли на съзнанието ни наречно "Морал". Той моралът ти казва, че не е правилно, че трябва да избереш един. И не просто го казва, а титанично барабани върху всяка твоя мисъл във всеки един от онези моменти, когато на човек му остава малко време да остане сам със себе си. Нахлува отровно и покосява всеки хубав момент... Нещата отиват към логичния си завършек... И въпреки всичко, пред теб не стой точно изборът кого от двамата да избереш. Стой изборът, кого от двамата по лесно ще промениш или с кога от двамата да се примириш. Защото или ще трябва да промениш някой от тях и да го моделираш по свое желание или ще се примириш с това което имаш. Разбира се винаги има повече от 2 изхода. Според мен обаче ти вече си взела своето решение. Просто още не си сигурна в него...

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: d4435af359

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много мили думи бе, карай я по директно и ние сме хора и ние те разбираме и без да ни казваш такива мили думи :))) Хора сме секи грешки, затова няма да те опреквам (поне аз) Значи това че съм момче няма значение аз ще ти дам моя съвет и той е да останеш със ''Ж'' дори и живота да ти е скучен това ще се промени, може би с твоя помощ но в поправимо ! А до колкото се отнася за ''Р'' по думите ти нестава за нищо освем за секс, значи аз също си пийвам малко и да знаеш че тва пиене си остава до гроб, а щом и деца нейска за кво ти е? До кога ще е тоя секс до 30,40,50 и после? Няма да имаш дори поколение след теб ! Няма смисъл според мен, дори и да имаш поколение то ще израстне без бащина обич! При ''Ж'' сичко това ще бъде обратното той може да ти даде много повече от сеск :))) Щом ти е скучно седни и си поговори с него, карай го да излизате на разходки,кафета,барове,купони... започни като излизате 1 път в седмицата Петък вечер... после 2 пъти.. петък и събота и така постепенно живота ще започне да става по интересен :)) през седмицата ще си коментирате колко яко е било като сте биле на купона и неусетно ще дойде време за следващото приключение. Според мен си зимай ''Ж'' и не се замисляй да оставаш при ''Р'' защото ако останеш ще съжаляваш според мен :) Аз лично прочетох 2 пъти историята ти и добре помислих над сичко, това е моя съвет мила госпожице ! Пожелавам ти здраве и щастие ! Силно стискам палци да направиш правилния избор и живота ти да се подреди ! Желая ти УСПЕХ :):):):) БаТе МиТкОо

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: 605e5c3d66

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Когато се научиш да си бъдеш самодостатъчна и да разчиташ само на себе си, ще откриеш душевния мир. А така както си тръгнала да се лепиш като лепенка ту на този, ту на онзи, ту на родителите си - ами олекваш моето момиче и никой вече не те взема на сериозно. Занимаваш се с глупости - явно намаш какво да правиш по цял ден и гледаш прекалено много ланитоамерикански и турски сериали, а после си фантазираш, че самата ти си участничка в такъв. Земи си намери някаква работа и си отвичай мислите от глупостите, които си написала в историята си.

 

...

горе^

преди: 14 години, 9 месеца hash: 4c43ea3564

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Годините са превърнали отношенияти ти с Ж. в най-обикновена рутина, но същите години на свикване те задържат. Щом сърцето ти принадлежи на Р. явно при него ще отидеш, но ти самата разбираш, че той е "перфектен в секса, знае винаги какво да каже, има диалог, уважение, но не обича деца, не иска семейство поне още 3 години, мързелив е, импулсивен е, обича да си пийва и е непредсказуем." Как ще създадеш семейство с такъв егоист?

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: 0a53388dca

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Сега ти в време за страст и емоции,изживей ги а след това мисли за останалото,защото ако сега се откажеш от това - само на 26... какво остава за напред? Бъди силна,бъди смела. Поздрави.

 

...