Страх от старостта ...
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2140 пъти
Здравейте. Моля модераторите да публикуват историята ми. Проблемът ми е, че съм момиче на 18 години, а се чувствам стара... не е защото нямам ангажименти ( имам , работя, излизам с приятели ) , но по някакъв начин се чувствам стара откакто навърших 18 години ...постоянно гледам лицето си за бръчки и косата си за бели коси , осъзнавам, че ще съм млада още 5-6 години ... не искам младостта ми да си отиде , страх ме е от бръчките от това, че ще ме наричат леля, даже наскоро един мъж звънна по домофона и когато вдигнах ме нарече госпожо ...страх ме е, а не знам какво ще е когато навърша 30 или 40 години.... Моля ви, дайте ми съвет как да спра този страх ... .Моля ви... :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: aa4d70a766

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Е то много страшно е да станеш на 40, и особено на 30... Момиче, избий си ги тези глупости от главата! Ще ги мислиш след 40, и то по малко от малко. Не още 5-6 години, а още 25-26 ще си млада! Стига, разбира се, да не допуснеш да станеш дебела като свиня-майка, ама това от теб си зависи! Колкото по-малко СТРАХ и негативни емоции, колкото по-малко количество, но по-качествена и природосъобразна храна - толкова по-малко бръчки и бели косми... Ще започнат да се появяват след 40, но и на 50 няма да са много и да си бабичка. Красотата зависи от спокойствието и от мъдростта и идва отвътре-навън. Колкото по-светъл, позитивен, усмихнат и конструктивен човек си, толкова по-дълго време ще се запази младостта и красотата ти. Дори и в старостта ще сияеш отвътре! Имам дядовци и баби с благородното излъчване на светци и светици... Сега ти е времето да се концентрираш точно В ДРУГАТА ПОСОКА НА ЖИВОТА и да си гледаш младостта с мерак!

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 73b531dc78

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много интересна тема. Всъщност мисля, че невероятно много хора изпитват това в даден момент от живота си, макар че малка част си го признават. И аз точно допреди 3 - 4 седмици това си мислех. На 21 съм и започнах да осъзнавам колко бързо минава времето и как неизбежно губим детството си и искаме или не трябва да пораснем. Според мен става така, най-вече когато преминаваме от един важен етап от живота си в друг, но при теб в случая може и да е друго. Примерно и аз, когато на 18 завършвах гимназия и си мислех вече никога няма да съм ученичка, ще уча висше, но няма да е същото - край - губя безвъзвратно част от себе си, от живота си. И сега като ще завършвам бакалавър пак така си мисля и даже още повече ме е страх от това, което предстои. Друга причина може да е, че чувстваш, че не си изживяла пълноценно времето си до 18 години - че е имало неща, които си искала да ти се случат, да направиш, а не си успяла. Но каквото и да е, не го мисли. Млада си още, имаш време да сбъднеш мечтите си. Хората и на 80 могат да бъдат щастливи - гарантирам ти го (имам пример за това). Знам, че сега 30-40 ти се виждат като края на живота, изпълнени само с проблеми и отговорности, но в зависимост от това как ще се стече животът ти оттук нататък можеш спокойно да бъдеш щастлива и да се чувстваш и млада на тези години. Успех

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: e23ead7197

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз съм на 16 години и също много пъти съм се страхувала за това, и мен са ме наричали госпожо по телефона. Винаги съм си казвала''умри млада и хубава, нека така те запомнят'' и мисля като стана на 27-28 нещо такова да се самоубия, хем ще умра млада, хем красива и ще ме помнят така, а не като някаква грохнала бабичка. Имам тъпо мислене, знам, но съм си такава, може и ти ката да направиш, ако искаш.

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: 531bc0e0d3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Момиченца кокиченца! В какви филми се вкарвате, като още не сте пораснали?

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 02115bcca0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Колкото повече остарявате, толкова повече нови неща за света ще научите и много повече ще цените живота. Когато бях млад правех много луди неща и поемах големи рискове, понякога със залог - собствения си живот. Сега никога не бих направил такива неща. Живее ми се. На никого не му се умира, ама на всеки се налага. :) Жалко, че някои осъзнават какви възможности са имали чак, когато вече всичко е изгубено. Живейте сякаш това е единственият и последен живот, който някога ще имате, защото най-вероятно това е така. Живейте сега и правете всичко, за което някога сте мечтали, защото няма да имате друга такава възможност, поне в близката ВЕЧНОСТ.

 

...