 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Той, той, той
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2382 пъти
Здравейте! Прочела съм толкова истории и съм написала безброй коментари и никога не съм мислила, че ще застана от другата страна. Човекът който разказва, без име, без адрес, просто съблича душата си до голо. Но понякога така се случва в живота. Не бих се обидила ако не издържите моята история до края, не бих се обидила, ако я осъдите по бърза процедура, не бих се обидила ако я отминете... Но наистина ще ви бъда благодарна ако споделите вашето човешко мнение с мен, защото в този момент то ми е по-нужно отвсякога.
Историята започна преди много години 11. Тогава бях ученичка в езиково училище. Бях различна от съучениците си, тогава започна да се проявява склонността ми да пиша. Това бе времето, когато написах първите си разкази и малки етюди и когато за първи път ги видях отпечатани. Тогава беше времето, вкоето търсех начин да съм щастлива, изцеждах мислите си до последната капка носталгия и търсех любовта... Намерих я -такава каквато я исках -нежна всеотдайна, с топли устни и силни ръце, но с един огромен недостатък -нерешителна. Той свиреше на пиано, пишеше музика... Пишеше музика по моите стихове, по моите етюди, а аз не спирах да бъда вдъхновена. Неговите нотни тетрадки по канапето и моите стихове на пода... В тези моменти ми подаряваше безсмъртие и ми отнемаше живота... Обичах го много... Безумно, неразумно, щастливо и нещастно, по детски, по момичешки всякак го обичах и знаех, че ако го загубя, това никога няма да се повтори. Не знам дали някога сте изпитвали това чувство как нещо ви тегли неумолимо към някой човек, , против всички човешки и нечовешки закони, просто го поглеждах и знаех мислите му, болката му, колебанията му. Той също често казваше „Усещам те със всяка фибра в моето тяло“. Но знаете ли сякаш на никого не е позволено да бъде щастлив дълго. В домът на нашата крехка любов нахлу неговото семейство. Те не ме одобряваха -не бях богата, тогава все още ученичка, решиха, че не съм подходящата партия за него. И кошмарът започна. Притискаха го, гонеха го от дома му, лишиха го от парите, които му бяха отделили за образование в чужбина. Той започна да се огъва... Обичаше ме знаех го, усещах го, но го беше страх, липсваше му смелост да се пребори, а аз смътно предусещах решението му и тръпнех ужасена. И така в един ден на късния август той се обърна и тръгна сразен и разплакан по своя собствен път без мен. Аз вярвах в щастливите краища на филмите и го гонех, и виках, че ще се справим, че ще го следвам дори на края на света, че няма да му преча, но той беше сразен от себе си и също толкова неумолим...
Моята човешка драма започна от този ден и продължава и днес. Останах сама без своите крила, без своята любов на прага на живот, който изобщо не исках да живея. През цялото време обмислях как сложа край на своето мъчение и така година след година заживях с него, научих се да го влача след себе си навсякъде. В минутите на човешко падение и на малки победи се скривах в своя свят заедно с него момчето, което ми подари безсмъртието на една любов и изчезна. Порастнах... Завърших това, което исках, реализирах се, но не бях щастлива, не съм щастлива. Защо? Защото той не е до мен. Никоя целувка, никой допир, никоя дума не бяха равни по сила и чувство на неговите. Н е се намери мъж да го измести, да го убие в мислите ми. Но.... Изминаха седем години. Срещнах човек! Добър, достоен, чаровен, нормален мъж, а може би такъв, който би бил перфектният съпруг и се омъжих. В бяла рокля, с гълъби и свещи, и всичко щеше да бъде приказно и беше... И всичко щеше да бъде наред, ако не се бе появил онзи миг, в който си помислих, ами ако беше ТОЙ. Той винаги се появява в минутите, когато мисля, че съм го преживяла.
Наистина е като много лоша болест. Всички ти казават убедени, че ще се оправиш, но ти смътно предчувстваш, че краят е неизбежен. Всички симптоми са налице, клиничната картина- изготвена още преди години, терапията безсмислена, оставащият живот труден. В някои дни се събуждаш освободен от странната тежест, която гние в гърдите, изпълва те чувство на лекота и мислиш, че си се оттървал, че е станало чудо, че си оздравял. Ставаш и се хвърляш в живота с пълна лудост, за да настигнеш пропуснатите моменти... И в този миг разбираш, че въздухът в гърдите не стига, че това е онова измамно чувство на тежко болния човек, че се е излекувал. То се появява тогава, когато и тялото и мисълта са безпомощни вече.
Аз се бях събудила тогава с това чувство – че съм здрава, че повече никой симптом от него няма да влезе в живота ми, че няма да заплача, да го пожелая и да се ужася, от мисълта, че е бил готов да ме отхвърли, но не и да бъде с мен, защото това са неразрушимите му принципи. Затичах се в кухнята да си направя кафе, вдигнах щорите и се усмихнах. И ми е толкова леко-делириум...
И тогава се завръща той... Като спомен, като мисъл, като написан ред, като телефонно обаждане, като музика, като стих, като абзац от книга, като нечии очи, като глас, като снимка и пожелава да разделим някой спомен. И осъзнавам аз, че съм нелечимо болна, че всички симптоми се завръщат в мен още по усложнени от предишните пъти.
Изминаха още 4 години и аз реших да родя дете от съпруга си. Имам син. И тогава това мое крехко семейно щастие, което пазеше баланс на върха на пирамидата рухна. Появи се Той. След 11 години мълчание... След 11 години страдание... След 11 години на копнежи, които се чудех с каква примка да душа... Намери ме в facebook Втурна се към мен, като към нещо, което е изгубил и търси и аз забравих егоистична всичко и всички и аз се втурнах към него, устремена, жадна след всичките тези години... Той дойде да ме види в моя град развълнуван, разтреперен, уязвим. Разказа ми колко е страдал, колко е мечтал, колко е мислил в самотните минути за мен. Отново се питахме какво е това, което ни свързва толкова години, което не го убиват ни времето, ни разстоянията, ни животът, какъв е този безмилостен стремеж да се срещнат две вселени. Той е все същият както го помня... С изразителна брадичка, пламнали очи и устни, които изразяват страшна чувственост и воля. И аз съм все същата... Но защо да се описвам, има ли значение? Представяйте си ме както ви харесва.
Тогава дойде моментът на истината аз трябваше да призная за своето семейство, не исках да го лъжа и му казах. Знаех, че ще го загубя втори път.... А може и да е по-силно от него. Той се дръпна мина в приятелския тон, нарича ме специален човек. Но аз съм в графата „приятели“. Да но ме обърква ужасно веднъж ми говори с копнеж като на жена, която го вълнува, после започва да търси съвети от мен за жените. Не аз не съм жена, която търпи всичко, но той е такава моя слабост, ако искате да ме убиете целете се там. Но се започна -безкрайни разговори, хиляди откровения, за пореден път осъзнавам, че той е моето продължение. Но той е дръпнат. А аз какво да правя? Той не подава ръка, аз имам семейство, което се грижи за мен. Благодарна съм на мъжа си за всичко, той няма никаква вина синът ми също. Но не мога да живея така, съгласна съм на всеки миг, който ме сближава с него, съгласна съм да съм негова любовница дори, но мисля, че той пак няма да има смелост, пак ще бъде нерешителен и дори няма да посегне към мен.
Той се втурна към мен в миг на слабост, разтрепери се цял, когато ме видя, когато ме прегърна и чу как се е стаило сърцето ми. Той трепна в този миг, той неумолимият, той принципният, той жестокият, той оптимистът, той патологично страдащ от скрупули разни човек... Той готов да умира хиляди пъти, той готов да жертва и себе си и мен, той решен, че е винаги прав, той дето мисли моята болест за поучителна история, той, той, той.... Който ми подари живот и ми обеща безсмъртие...
Знаете ли колко е успокоително да знам, че всичко има край и животът и моята болест с него? Представяте ли си да продължаваше вечно?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a8eddc5415 |
|
1. Уау! Личи си, че имаш талант!
Не оставяй мъжа си и детето си! Момчето( защото явно е момче по акъл) не е за теб. Нерешителен е, не знае какво иска, а и щом не е искал връзка явно се старае да не ти проваля живота( жест от негова страна). Най-ужасното нещо на света е родителите ти да бъдат разделени!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 431f5df9da |
|
2. Aз съжaлявaм, но не усетих/ почувствaх любов в рaзкaзa ти. По- скоро обсебеност! Неизживянa тръпкa и обидa, чувство зa предaтелство... много нещa, но не любов! Товa от твоя стрaнa.
От неговa - стремеж към повторно изживявaне нa чувството дa си собственик нa нечии чувствa, дa ги мaнипулирaш, нaсочвaш нa където си искaш и дa си гaлиш болното его и сaмочувствие.
Кaто нa послушно, обожaвaщо стопaнинa ни си кученце, ту подaвa- ту отнемa кокaлa, ясно покaзвaйки, кой е " шефa/ диригентa".
Не, товa не е любов! Дa, болест си е зa теб, емоционaлнa зaвисимост, но тя се лекувa с помощa нa психолог.
Любовтa е свободa! Едвa ли ще ме рaзбереш, когaто/ aко ти се случи - тогaвa ще почувствaш рaзликaтa.
Но историятa ти е поучителнa, добре нaписaнa, ясно и кaтегорично вaди нa покaз крехкaтa ти психикa, " болесттa", неумело прикритa зaд сaнтиментaлния спомен от тaзи приятнa зa теб " дрогa".
Също aрогaнтното му ( нa бившият) използвaне/ по- нежно мaлтретирaне, също толковa неумело прикрити зaд " скрупули и принципи".
Знaм aвторке, че изкaзвaнето ми ще ти прозвучи вероятно цинично, но.... нaдявaм се скоро дa се излекувaш нaпълно от тaзи твоя зaвисмост.
Нaпрaви ми впечaтление още едно твое твърдение-" Той не подава ръка, аз имам семейство, което се грижи за мен".
Именно, тaм ти е проблемa, имaш нуждa някой дa се грижи зa теб. Рaзликaтa може би м/ у съпругът ти и бившият е, че единият ( съпругът) се грижи зa теб, но увaжaвa личнaтa ти свободa и мнениеи зaтовa не те нaсочвa, обрaзно кaзaно " води нa кaишкa"
A ти имaш нуждa от точно от товa, дa ти се кaзвa кaкво, когa и кaк.
Дa ти се дaвa или отнемa, .... не искaм дa продължaвaм.
Личното ми мнение е- психолог!
С нaй- добри чувствa ти нaписaх товa, не го приемaй кaто aтaкa/ упрек, просто помисли!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 85c9b6d993 |
|
3. Даа, многобройни симптоми на сериозно психично разтройство...
Накратко: Този човек не съществува, във вида в който ти го виждаш. И за преодолееш всичко това ти е необходима помощ, за начало от психолог, евентуално и психиатър.
Y D
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 6cd703d89f |
|
4. Неизлечима романтичка! Няма пълно щастие.Защо не се озлоби,заради предателството му?Така по- лесно щеше да го преодолееш.Болката винаги ще остава,блянът по тази всеотдайна любов, съвършената.Много им е лесно да ти свалят звезди, когато са в пика на своята страст и сигурно наистина си вярват, че умират за теб.Да, ама битовизмите, борбата за оцеляване, показват дали наистина са способни да обичат истински.Почтеност, отдаденост и морал, смелост да съхраниш любовта - това са качества, които проявяват стойностните жени, мъжете - много рядко.НЕ ГОНИ ХИМЕРИ!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ad457959a4 |
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: b8664c2cfa |
|
7. Тази история звучи точно като моята... Беше пианист, музикант, пишеше ми стихове, песни... Толкова истинска, чиста, невинна любов. Също като теб обичам да пиша. Някой ден ще напиша нещичко за него. Сигурна съм, че е последният човек, за когото ще се сетя в сетния си час. Минаха 7 години от както го познавам и 3 от както съм говорила за последно с него. С друг човек съм в момента, мога да кажа, че съм щастлива. Но знаеш, винаги има едно "но"...
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 926a35f132 |
|
8. Моите уважения към чуствата на авторката и въобще към онова неопределено , изпепеляващо чуство наречено любов ..
"но той беше сразен от себе си и също толкова неумолим..." и си тръгна - и ти тук трябваше да сложиш точката, за да имаш възможност да изживееш пълноценно живота си..ясно , че не е лесно и не става току така , но то е състезание със самия себе си , което ти за жалост си загубила...поне до момента..
Вярно, че има хора , на които общуват душите им в контакта помежду им и въпреки това не ми е ясна картината от женската гледна точка, как тъй цял живот обичате някой си, който си е тръгнал от вас преди половин живот...???както и да е ...
Искрено от позицията на мъж се моля никога да не попадам на мястото на съпруга ти и на такава жена като теб , или поне да го разбера с време....Едва ли има по - голямо наказание -да се бориш да спечелиш нещо си , което не може да бъде спечелено! Моите съболезнования за съпруга ти........
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: f0bcfbc516 |
|
9. Много красиво написано. Но се чудя как може да таиш такива чувства толкова години. При положение, че той те е оставил заради някакви пари, от семейството му. Аз бих се обидила много от това.
Освен това вече си зряла жена, не знаеш ли, че нещата в мечтите винаги са по-красиви от действителността. Пък ако е толкова силно, постави картуте на масата, бъди с него, но те предупреждавам, че може много да се разочаровиш, а път назад да няма.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 5366748c3a |
|
10. Боже историята ти е много внушителна...Админе какво чакаш!?Добавяй историята в "Избор на редактора" :)
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: c6bb8e9ad7 |
|
11. ТОЙ е един малодушен страхливец, който никога не те е обичал. Просто страхливец, който не е способен да поеме отговорност за нищо и не е способен да обича.
Прощавай, но пред любов и щастие да избереш не-любов и нещастие, е велика глупост.
Иначе красиви думи и представи за НЕГО, но това е реалността, видяна безпристрастно отстрани.
Хранила си достатъчно дълго време тези красиви илюзии...красиви, но илюзии. Дали ще продължаваш да ги храниш и подържаш, само ти си решаваш.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 6244df743f |
|
12. Не че искам да те отчайвам, но си мисля че чувствата и мислите по тази любов, която изглежда невъзможна може да те следват и до последния ти час, добрата новина е че може да ги трансформираш и тази любов да работи за теб, дори да те вдъхновява. Просто с времето ти пожелавам да се научиш да се владееш и да не те обсебва, макарче сигурно ще има и взривоопасни моменти на пристрастяване към невъзможното. Това е нещо наистина като болест, аз съм в твоето положение, при мен трае вече близо 13 години и знам че е невъзможно. Мисля си че и при теб е невъзможно, защото ти имаш дълг, а и не само това, той е нерешителен и всякаш не би поел по сложния път с теб, дете и сложни отношения, които могат да възникнат, ти си омъжена. Обичай го, в това няма нищо лошо, но от растояние. Това е съвета ми. Другия вариянт е по комплициран и влизаш в много сложни схеми и според мен другия вариянт ще боли повече.
Усмихни се, дишай спокойно, изпълни сърцето си с любов към колкото се може повече неща от живота ти, медитирай. Желая ти успех и дано болеста отшуми!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 73c89624c6 |
|
13. Напълно съгласна съм с анализа на номер 2! Не мога да го изразя по-добре...
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: fc5ed86466 |
|
14. Разказът ти ме разплака! Не разбрах каква дилема имаш :). Ако вярваш в тази доживотна любов, ако и двамата я искате - бъдете заедно! Какъв смисъл има 4 човека да бъдат нещастни. Погрижи се да обясниш всичко на съпруга ти, ако решиш да го напуснеш, за да не оставиш у него чувството, че е сбъркал или е виновен. Така все едно живееш половин живот! Успех
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: c403f3ad61 |
|
15. Мисля че съветът на номер 12 като човек в същото положение е най-добър.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 8aba3da566 |
|
16. Абе мъжът ми се грижи за мен и детето, и като цяло всичко е приказно, но все пак ми се е*е с ония.... Това е при теб.
Заключението е ясно. Сега ще страдаш и да не се чудиш защо, сами си го правите и после ревете, ще ревеш да ти е за урок.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 9226df633e |
|
17. Емоционално незряла си. Ти виждаш реалността като фантазия, и не мислиш изобщо трезво, присъщо за поетите, все хвърчите в облаците. Казвам го като упрек, да, може да звучи зле, но мисля, че точно това ти трябва - отрезвяване (в най-добрия случай един шамар по бузата, което бих направила ако ти бях най-добрата приятелка).
Още в началото на твоя разказ предусетих твоята нестабилност в характера и личност. Например тук:
''Бях различна от съучениците си, тогава започна да се проявява склонността ми да пиша. ''
Склонна си да създаваш свой свят, който няма общо с действителността. Всеки човек е различен. Това че най-вероятно в твоя клас не е имало толкова талантливи деца, не значи че няма милион други като теб - различните, с тази разлика че притежават безброй други таланти и качества. По същата логика, има много други мъже с повече качества и от твоя съпруг и от твоя бивш възлюбен. Винаги ще има по-добри, и няма незаменими хора. Тайната е да постигнем хармония с нашия партньор, който не е най-добрия, не е най-перфектния, но е този, който е избраният. Избран, защото е най-добрия и най-перфектен само за една жена.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
