|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Чувствам се изхабена...
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 3074 пъти
Преди около 10 години се зазпознах със сегашния ми приятел. Оттогава сме заедно-с няколко кратки раздели. В началото той много си позволяваше, обиждаше ме и дори ми посягаше. Аз давах всичко за него. Тогава бях малко момиче-на 15 години-не че това оправдава нещо в случая. 3 години след нашето запознанство започна да флиртува с други жени. Никога не разбрах дали ми е изневерявал, но така допускам.
Първият път в който скъсахме сериозно, той си хвана гадже за което аз впоследствие разбрах. Той се оправдава с факта че аз го зарязах, а не беше от хубаво..
Наскоро пак се бяхме разделили-и отново имаше връзка-този път с 1 девойче от обкръжението ни. Сега уж нямат нищо общо ,но ми се налага да я виждам често, а неговото отношение към нея е нормално, което ме дразни.
Тя е к...а в пулния смисъл на думата и освен плюнки, нищо друго не заслужава, но той не смята така...
Сега отново съм до него-в много труден момент от живота му. Не че чакам благодарности и признание, но не получавам необходимото уважение.
Ето днес ме нарече с всякакви епитети за каквито се сетите, без да съм му казала нищо.
Чувствам се изтощена... целият ми живот се гради около него. Помагам му всячески, но не ми е ясно утре като си оправи живота какво въобще ще му е отношението.
Обижда ме на тема,,външен вид''..и какво ли още не.
Някои от вас биха казали ,,зарежи го''...е да ,лесно е да се каже, но 10години са много...
Не зная накъде вече. Приятелите са ни общи-всичко ни е общо..ако се разделим -не знам...той пак остава най-близкият ми човек, с него прекарвам най-много време.
Но се питам 1-защо уважава тези, които не му подадоха ръка и го забравиха, а обижда мен и така се държи с мен-единственият човек, който толкова много уважава и го е грижа за него..
Хора, изхабена съм-разберете, посъветвайте ме нещо, защото главата ми ще експлоадира наистина!
От упреци нужда нямам-просто чувствам как се изхабявам като личност и как не мога да направя нищо...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: daa29eb05e |
|
1. Здравей!Аз автор на подобна тема в сайта,вярно при мен бяха 4 години.Но и двете знаем решението.Аз последвах разума си,за жалост сърцето и желанията ми искат друго,но в крайна сметка както обичам да казвам ти си единственият човек с когото си длъжна да живееш на края на живота си.Трябва да се обичаш,харесваш и уважаваш независимо от всичко.Просто си принудена.В този ред на мисли трябва и да се самосъхраняваш.А това няма как да стане,ако някой спира развитието ти,решава вместо теб и ти правиш компромиси с себе си и живота си или поне аспекти от него които като човек е задължително да се стремиш да са идеални,доколкото е възможно.
В случая за мен това са социален живот,кариера и образование.В моя случай макар да бях почти непрестанно в една компания с него,имах различни приятели и познати,в тази компания не бяха само негови приятели(които в последствие май се оказаха повече мои,както и да е).Колкото и да е трудно едно ново начало или в твоя случай в суперлатив новият живот-ти си на 25 животът е пред теб.
Човек ,който не те уважава или дори те убижда,не е човек заради когото си заслужава да погубваш себе си и индивидуалността си.Предполагам имаш мечти,които с него няма как да ги постигнеш-дали защото той не иска или няма как да те последва.Явно на този етап си готова да се откажеш,но наистина ли го искаш?Любовта и приятелството са неща които украсяват пътя ти към целта които си си поставил.
Преди си мислех ако е истиснка любовта другият трябва да те следва,да но ако е така то може да важи и за теб.Ако в моя случай човекът беше намерил своето място и е доволен от него,не иска да преследва повече,твоят какъв е?Вече 4 месеца боже...скоро стават 5 даже :) съм сама,той ми липсва ужасно много,не спираме да се чуваме,но не се виждахме.
Наскоро го видях,отидох уверена с идеята че съм наясно какво искам а не като друг път да рухна и да го последвам,видях го,докато бяхме сред хора всичко беше ок,чувствата ми и емоциите бяха като красивата любовна история изживяна някога,но реалността-той ми беше само приятел.Но след 2 часа останахме сами тогава имах нужда от него...не издържах,прегърнахме се.Не е нищо особено,но разклаща вярата ти че можеш сама.
Но след като минаха тези самотни 5 месеца почти аз изясних себе си,осъзнах че го обичам,той ми е живота,но искаме различни неща,на този етап нямаме бъдеще заедно.Любовта ни беше убита от ежедневието и различните интереси.Сега тази любов за мен е прерастнала в бъдещо очакване.Идеята която ме успокоява и дава сили да продължа е ,че ако нашата любов е истинска,то някой ден ще сме заедно,когато и двамата ,а не само аз в случая съм порастнала.Било то след 10-20 години няма значение.
Подреди приоритетите си,поне се опитай да си дадеш време да помислиш,но като казвам време нямам предвид седмица две-мъчителни от невиждане и нечуване,а наистина време.Истината е,че веднага ще разбереш кой къде седи в играта ако мога така да се изразя.Защото по твоите думи за него и за теб това вече се е превърнало не само в навик...но и болезнен навик.Сраха никога не играе добра роля,особено страха от ново начало.Но замисли се какво ще стане ако почакаш още?Няма ли да стане някоя изцепка при която ти си чакала чакала а той е взел решението,което ти вече си обмисляла,но с право,а той го взема на базата на поредната курва?
Много се отплеснах,съжалявам дано съм била поне малко полезна!Не се жали,а дерзай!
Поздрави
Таня
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: cc8813b53e |
|
2. Има 2 възможности: или го зарязваш, или оставаш с него и продължаваш да се изхабяваш все повече. А като не искаш да го оставиш, за какво се жалваш тука? Въпроси от сорта защо той е такъв и защо така прави, и как да го накарам да прави иначе, нямат никакъв смисъл. Това, че държиш да продължаваш да се тормозиш с този, си е също твой личен избор. Моля се само господ да не дава деца на такива като тебе за да не търпят и те горките, тази диващина
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: 3f0ed1c118 |
|
3. Защото си Т-Ъ-П-А-Ч-К-А и той прекрасно го е разбрал, затова те използва за отдушник на лошото си настроение и на комплексите си.
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: 2554cbdebf |
|
4. Наистина 10 години са си много и привързаността ти е голяма, но как ще я карате следващите 10, и следващите... Познавам немалко като теб - унижавани, бити, отхвърляни. И пак не се разделят с използвачите. Е не го разбирам.
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: ddfcf8067c |
|
5. Моите родители се разведоха след 28 години брак, никога не е късно! Ако така ти харесва.... Приятели има много по света, особенно такива като вашите, на мен днес приятел ми даде 1000 лв, да помогна на сестра ми без документ, без уговорки вие имате ли такива приятели? Мъжът ми в 2 часа през ноща ходи 5 км пеша да свалят един приятел, на носилка за да оживее, вие такива приятели ли сте?
|
...
преди: 14 години, 9 месеца hash: b42f7321fb |
|
6. Aми това е типичен пример, как човек се замозаблуждава.Докога ще търпиш това, докато станеш на 80 ли?Сега си изхабена, след още максимум 2-е ,3-ри години ще си обезличена,ако продължаваш с този инат.Стига с този мазохизъм!
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: 453ed1b682 |
|
7. Ми освен да го оставиш, друго незнам какво да ти кажа. Той е голям балък, ама ти ще си още по- голям, ако останеш при него. Как така светът ти се е въртял около него, има толкова много неща, които можеш да свършиш. Я се стегни, че такива сте ми много жалки. Трудно е да го зарежеш , обаче трябва ли да ти мачка достойнството и ти да го търпиш. Хайде успех и умната, и мисли малко повече, за това имаш глава!!!! :@
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: 318eb152a9 |
|
8. Скъпа, преди месец и нещо прекъснах връзка, която продължи 8 години и половина. Просто като че ли всичко беше вече изчерпано. Нагледахме се на какви ли не неща, преживяхме какво ли не, но в един момент се оказа, че вече няма смисъл да продължаваме. Всеки би бил по-щастлив отделно от другия. И аз си казвах, че толкова години са си доста време, но като се замислих - какво от това??? Като не върви вече, какво, в името на миналото ли да крепя нещата?
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: ac30891645 |
|
9. Hомер8-откъде знаеш че това ще е краят завинаги?никой не знае
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|