Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Истината е, че хората в чужбина имат по-различно мнение за децата, а именно - там не е изобщо странно, един мъж да стане за пръв път баща на 40 години, и понеже живея в чужбина имам не един и два такива примера. Същото важи и за жените - почти не познавам жени, които да са на около 30 години и да са вече майки. Отчети и тези фактори, може да имат нещо общо.
Другото което е - наистина чужденците голямо мислене мислят преди да родят дете. Първо ще гледат да имат работа, след това малко по-висока длъжност, след това да купят някакво жилище, да спестят някой лев, и чак след това евентуално мислят за деца. Затова и стават родители много рядко преди 30 годишна възраст.
Но липсата на работа е несериозно да те спира да си родиш първо дете, особено след като вече сте го коментирали и сте се разбрали, че ще работите за бебе. В крайна сметка в тези несигурни времена, дори да забременееш имайки работа, каква е гаранцията че 2017 година например няма да си вече уволнена? Излишно е да се чака перфектната финансова ситуация за раждането на дете, защото тя почти никога не идва, а годините от своя страна си минават. Не те знам на колко години си, но ако чакаш да имаш работа, да спестите някакви пари и т. н. нищо чудно да станеш готова за раждане към 40-така, а на тези години хич не е лесно забременяването, така че си имай едно на ум. ;)

7.   ако си мислиш че в България ще намериш работа...особенно без образование.

8.   Здравей, номер 6.
Това, което казваш, е точно така.
Моят приятел иска да имам работа преди да имаме някакво развитие като брак или дете.
Само че имам такъв опит в България с българин- където все нещата се отлагаха до случването на нещо друго, и така няколко години докато не се изнервих и не го разкарах.
Опасявам се, че и тук нещата вървят натам. Първо ще е да почна работа, после ще е да спестим за кола, после дай да си направим пътешествие и така оправдания и нови приориети до безкрай. Той, ако иска деца, може да ги има и след 30 години, ама аз нямам време за губене.
За мен той е последният влак и затова не знам как да постъпя.
Връщане в България за мен значи да се сбогувам с мечтата за семейство, но пък да имам работа.
Оставането тук - евентуално семейство, евентуално работа и много вероятно само пропиляно време.
Да живея с малка надежда или без никаква.

Авторката

9.   Не пишеш на колко години си. А освен това едно дете е хубаво да бъде създадено с любов, а не просто родено там колкото да го има - така обикновено раждат хората от ромски произход...
Но в крайна сметка, тъй като живея в чужбина, и знам начина на мислене на чужденците наистина разбирам загрижеността ти - на теб времето ти минава, а за него няма да е никакъв проблем да стане баща и на 45-50 години. Даже бившия ми шеф се разведе с жена си на 57 години, започна връзка с една румънка на 30 и в момента вече си имат бебе (а той си има 2 големи сина и дъщеря от бившата му жена), така че в чужбина хич не е странно, ако на възраст за дядо тепърва ставаш баща. :)
Личния ми съвет е, ако не го обичаш директно да го зарежеш и да се върнеш в България, където със сигурност ако се поразтърсиш ще се намери някой подходящ за теб, който да не го е страх да създаде семейство и деца с теб. Ако обаче го обичаш, седни и поговори с него. Обясни му, че на теб времето ти минава, с годините ще е още по-трудно да забременееш, искаш деца, но не искаш да рискуваш тепърва да раждаш на 40 години и т.н. Не на последно място - кажи му, че вече си направила предостатъчно компромиси за него, защото жените в България раждат преди 30 години, и ти не може да си позволиш да го чакаш да се накани за деца. След като ти се съобразяваш с манталитета на неговата страна, не е лошо и той да се съобрази поне отчасти с манталитета, който имаме що се касае до раждането на деца в България. Обясни му също така, че твоите родители, когато са те раждали не са имали хляб и сол дори на масата (не те знам от какво семейство си, но преди 89-та година почти всички семейства са живели в много сериозни лишения, предполагам и ти си била от тях), а не само са родили, но са и отгледали и възпитали дете, без немотията да им пречи по никакъв начин. Аз така и не мога да възприема тази мания на чужденците да планират с години напред. Ами, то ако някой можеше да планира 10 години напред нали щеше да е милионер, бе? Ама то това да е осигурено, ама онова да го има, ама работа, ама жилище, ама кариера, спестявания, изживяване на младостта... Мен ако питаш може и още да не е готов за баща, а просто да се хваща като удавник за сламка за тези оправдания. Не е нормално един мъж на 40 години да иска деца, да има жена до себе си, която също да го иска и да не работи по въпроса, независимо от каква националност е.
Твои си е животът, ти си преценявай какво да правиш с него. :)

10.   Умишлено не пиша възрастта си, за да на чета коментари - че имам още време. То някои раждат и на 62, но това не ме успокоява.
На 30 съм.
Само да уточня, че не искам дете, за да има нещо там да тича, а искам дете, защото вече се чувствам готова и знам ли биологичен часовник. Не мога да го обясня. За това и гледам на мъжете само като на потенцилни татковци :) Дали обичат децата, дали са грижовни и т.н.В този смисъл мисля, че съм срещнала подходящия.
За намиране на подходящ такъв в България - оставям без коментар, само :)

Благодаря много за това, че отдели време да споделиш мнението си. :) Имаш доста разумен поглед и ми помогна да видя нещата отстрани ( доколкото ми е възможно).
Ще поставя въпроса ребром, и ако мисли да изчакаме докато спести пари и за колеж на нероден Петко, дотук ще сме.

11.   Авторке, дай ни ъпдейт след разговора с господина.

12.   Еми да имаш време!
Ж40

13.   Номер 9, това "преди 89-та година почти всички семейства са живели в много сериозни лишения" това пък как можа да го роди главата ти, освен ако нямаш предвид 50-те години.
(За сведение: въобще не съм комунист и съм се дразнел много на привилегиите и простотиите на номенклатурата).
Вярно е, че имаше дефицит на някои стоки, особено когато системата започна да се разпада, но нямаше гладуващи, а сметките за ток бяха смешно ниски. Участъковите лекари посещаваха децата по домовете и като цяло тогава малките боледуваха по-малко.

14.   Номер 13, действително не се гладуваше през кома, но само защото от Запада даваха заеми на Живков за елементарните нужди на населението. За децата не си прав - детската смъртност беше една от най-големите в СВЕТА. В последните години успяхме да подобрим нещата, но все още сме номер 1 по детска смъртност в ЕС. Разболявахме се масово и имаше и умрели деца от най-глупави болести, включително от моя клас, защото бяхме слаботелесни и ни хранеха само с хляб, зимнина, риба от Черно море в столовете и каквото човек сам си произведе- плодове и зеленчуци през зимата нямаше, месо и качествени колбаси също кът. Редиш се на опашки като полудял за тоалетна хартия!
Всяка дискусия е глупава. Факт е, че още не можем да се оправим, защото ни управлява комунистическата хунта, но в сравнение с тогава, днес живеем с пъти по-добре, имаме достъп до медикаменти поне и събираме милиони за лечението на редки болести и рак. През комуниза такива деца се взимаха от родителите и ги оставяха да умрат в дом, да не говорим, че и нормални деца умираха от глад по домовете, защото лелите крадяха храната им. Днес просто говорим за болни хора и ги лекуваме, тогава просто те взимат в болницата докато умреш - лечение без медикаменти и техника какво чакаш?
Днес се възмушаваме, ако някой убие коте или куче - хуманни сме и сме по-културни. През кома котките направо се пачеха и масово се наблюдаваха всякакви жестокости към животните и дете да биеш за възпитание в училище беше масово, какво остава за вкъщи.
Изобщо във всяка сфера на живота бяхме изостанали, но не го знаехме, защото да отидеш до Гърция значеше коршум и лагер за цялото семейство.
Напомням, ме на границата ни убиваха хората на излизане. Жив запядняк не е бил убит в опит да дойде да живее в социализъм, ха-ха, в "благоденствие" и да се възползва от "напредналата ни медицина". Сега говорим за затлъстяване и безброй диети пазим. Навремето ни теглеха в училище всеки месец, защото бяхме с поднормено тегло половината клас поне, кожа и кокали. Ако ти се роди дете пък, нямаше Хумана да го храниш. Всичко с връзки, храна и медикаменти включително. Добре, че бяха турците по контрабандни канали да вкарват медикаменти и други стоки от първа необходимост, но само срещу долари или марки, защото левът не беше обезпечен със стоки и услуги, а просто хартиики. Какво като билета за рейса ти е 60 ст. И токът е евтин като нямаше ток половин ден, вода носихме от гората, защото бяхме на режим и лятото, и зимата, а вода имаше, но ток за помпите нямаше.... пеш ходехме, защото и рейсовете кът, ако не живееш в голям град, а един-двама от моята улица имаха кола.
Днес всяко семейство с две коли и се чудим, къде да паркираме.
Имам баба, която не беше ходила в града от 20 г. И като я докарах си падна - лъскави молове, нови улици, болницата чиста и учтиви, нови рейсове, коли... коли, таксита на всяка крачка, препълнени магазини, ресторанти.... шашна се жената - да не говорим за дребните неща като облекло и обувки, които сега няма къде да ги слагаме, а през кома имаш два чифта обувки и толкоз.

15.   Номер 13, действително не се гладуваше през кома, но само защото от Запада даваха заеми на Живков за елементарните нужди на населението. За децата не си прав - детската смъртност беше една от най-големите в СВЕТА. В последните години успяхме да подобрим нещата, но все още сме номер 1 по детска смъртност в ЕС.
Всяка дискусия е глупава. Факт е, че още не можем да се оправим, защото ни управлява комунистическата хунта, но в сравнение с тогава, днес живеем с пъти по-добре, имаме достъп до медикаменти поне и събираме милиони за лечението на редки болести и рак. През комуниза такива деца се взимаха от родителите и ги оставяха да умрат в дом, да не говорим, че и нормални деца умираха от глад по домовете, защото лелите крадяха храната им.
Днес се възмушаваме, ако някой убие коте или куче - хуманни сме и сме по-културни. През кома котките направо се пачеха и масово се наблюдаваха всякакви жестокости към животните.
Изобщо във всяка сфера на живота бяхме изостанали, но не го знаехме, защото да отидеш до Гърция значеше коршум и лагер за цялото семейство.
Напомням, ме на границата ни убиваха хората на излизане. Жив запядняк не е бил убит в опит да дойде да живее в социализъм, ха-ха, в "благоденствие" и да се възползва от "напредналата ни медицина". Сега говорим за затлъстяване и безброй диети пазим. Навремето ни теглеха в училище всеки месец, защото бяхме с поднормено тегло половината клас поне, кожа и кокали. Ако ти се роди дете пък, нямаше Хумана да го храниш. Всичко с връзки, храна и медикаменти включително. Добре, че бяха турците по контрабандни канали да вкарват медикаменти и други стоки от първа необходимост, но само срещу долари или марки, защото левът не беше обезпечен със стоки и услуги, а просто хартиики. Какво като билета за рейса ти е 60 ст. И токът е евтин като нямаше ток половин ден, вода носихме от гората, защото бяхме на режим и лятото, и зимата, а вода имаше, но ток за помпите нямаше.... пеш ходехме, защото и рейсовете кът, ако не живееш в голям град, а един-двама от моята улица имаха кола.
Днес всяко семейство с две коли и се чудим, къде да паркираме.
Имам баба, която не беше ходила в града от 20 г. И като я докарах си падна - лъскави молове, нови улици, болницата чиста и учтиви, нови рейсове, коли... коли, таксита на всяка крачка, препълнени магазини, ресторанти.... шашна се жената!

16.   Дa, включвaм се към коментaрa нa 13 към 9.
Женa съм, нa 41 год. и преди 89- тa год. в сериозни лишения НИКОЙ не е живял. Родителите ми си бяхa обикновени рaботници, богaти определено не сме били, дори по - скоро бедни. Тоест зa ония години, имaхме всичко необходимо - хрaнa, дрехи, плaтени сметки, но нa почивкa сме ходили зa не повече от седмицa нa лични рaзходи и остaтъкa от лятнa вaкaнция или отпуски, се редувaхме роднини - ние при тях, те при нaс и тaкa. A сегa имa глaдувaщи!

Aвторке, кaзвaм aз кaк бих постъпилa нa твое място.
Рaботa, спестявaне в личнa бaнк. сметкa, след еднa годинa нямa ли рaзвитие във връзкaтa ми, кой от къде дошъл, пък aз с някой спестен лев, могa дa продължa и тaм и в Бг, но без него.
И кaкви сa тия глупости зa последния влaк, aко се поогледaш, особено aко си нa рaботa и имaш контaкти, знaеш ли още колко влaкове ще те зaбележaт? Мaлко време си нaвън и още не знaеш- бългaркaтa е много хaресвaнa и предпочитaнa женa, зaщото освен, че сме с по- хубaвa визия, по- женствени, сме и по- грижовни, любвеовилни и стрaстни. A нa тaзи възрaст и мaлко отгоре, зa тях си точно във възрaст зa семейство. Потърси рaботa, кaквaто и дa е, дa си изкaрвaш пaрички, дa си имaш сaмочувствието нa незaвисимa и не по- мaлко вaжно- соц. контaкти. След годинa решaвaй, дотогaвa, кaто си сред хорa, толковa много влaкове ще ти се предложaт, че трудното ще е дa избирaш.

17.   Номер 16, тези ги разказвай на баба ти - аз носих скъсани обувки и не гладувахме само защото нашите имаха две градини, а бабите овце и зеленчук на село.
Къде ги видя гладуващите пък днес? Аз раздавам помощи с Червения кръст на действително бедни хора, но са закръглени, не скелети като нас навремето. Хората имат претенции за памперси, перални, искат НОВИ дрехи, обувки - не става вече дума за просто ядене, а за месо, плодове, зеленчуци и млечни продукти, които най-бедите си избират по вкус дори, а ние се редяхме на опашките за елементарни продукти, а неща като четки за зъби изобщо бяха кът.
Гладували сме и още как, защото нашето храна ли жеше? Хляб с лютеница и до тук, а при Жан Виденов и хляб нямаше.
Нямаше перални перални машини, а Перли само с връзки. Имаше едни каци с перка от долу, от които те хващаше ток и трябваще на ръка да плакнеш и изцеждаш.
Днес имам миялна машина, пералня, три телевизора НОВИ, сушилня, два хладилника ПЪЛНИ, фризер, две коли, един бус, три апартамента, една къща, нови мебели... И защото съм повредена от онова време имам запаси с консерви, замръзени неща, самитарни продукти, защото навремето и дамските превръзким кът, а неща като Памперси не бяхме и сънували. Който е живял в София може и да не е гладувал, но в Провинцията беше страшно, а в голям град да живееш само с жителство и връзки. Родителите ми цял живот чакат за една панелка и един Москвич и КрЪЦ - НИЩО
Кой гладувал днес?
Само пияници и бездомници някакви, които действително през кома не гладуваха, защото бяха по затворите без съд присъда, да не загрозняват гледката.
Най-черната циганка днес може да си позволи не само храна, но и интернет, ТВ и идва да взима без пари пампетси и тем подобни екстри, които през кома бяха за нас само научна фантастика, а на Запад ги има от 50 г.!
Ао някой преди 25 г. ми беше казаш, че ще се караме със съседите за паркоместа и ще се чудя къде да си подредя дрехи и обувки, щях да му се изсмея! Да не говорим, че цитросови плодове ядох чак след 91 г. някъде, а бананите още за мен са си чиста проба наслада. Чакахме зна опашка и не знаеш за какво...после се оказва, че имало легени, чинии или нещо такова, което не ти трябва, ама взимаш, за да има и за размяна с яйца или мляко от село....СМЯХ. Всички имахме еднакви якета и дрехи и при преобличане не беше рядкост да си ги разменим.

18.   Аз съм потребителят, написал коментари номер 6 и 9, и си държа абсолютно твърдо на него. В интерес на истината съм живял твърде малко преди 89-та година, за да говоря от личен опит. Но опитът на 9 от 10 човека над 50 години, с които съм говорил по темата, включително и доста мои роднини ми е предостатъчен.
Примерът го дадох, не за да може някой да го обхване носталгия по Татово време, а за да отбележа, че в условията на беднотия и лишения (каквито сега на практика почти няма, понеже за "бедност и лишения" се приема да нямаш компютър, айфон, маркови дрехи и т. н. ) се раждаха и отглеждаха дори повече деца от сега. Затова и е нелепо някой да не иска да роди дете, защото видиш ли нямал пари - ами, каква е гаранцията, че утре ще имаш, а дори и да успееш да заделиш няма да ги е изяла инфлацията?
На 30 години няма закъде да чакаш излишно, ако се чувстваш готова за семейство и деца. Не се офлянквай дето се вика, защото после може да стане късно, иначе че може да чакаш - може, ама като те гледам самата ти не искаш да го правиш, а и не се знае на какво мнение ти е биологичният часовник.
И още нещо - ако се върнеш в България изобщо не изключвай да срещнеш подходящ българин - това е милион пъти по-лесно, отколкото да срещнеш подходящ за теб чужденец. Както вече казах, живея в чужбина, та и за такива случки имам доста примери, включително и личен опит.
Между другото, ако все пак си родите дете с чужденеца, обсъдете предварително как смятате да се възпитава, да се обучава, къде ще живеете, на какъв език ще говорите и т. н. Казвам ти това, защото да не стане така да родиш едно дете, и то в крайна сметка да няма нищо общо с България, дори да не може и да говори български. Ако това не те бърка няма проблем, но ако държиш детето ти да познава корените си няма да е лошо да се увериш, че мъжът ти и семейството му нямат нищо против, че иначе има доста да си биеш главата в стената, че си създава семейство и поколение с чужденец, колкото и да е прекрасен, мил, грижовен и т. н.

19.   Номер 18, хората не са спряли да раждат деца от хубаво, а точно от беднотия.
Ти ми приличаш на някой тийнейджър, който определено няма деца, но за сметка на това е все много компетентен, включително и да говори за времена, в които не е живял.
Ако не си наясно повечето българи като ги питаш все са много зле, независимо сега или тогава.
Не мисля, че коментарите ти въобще са по темата.
Авторке, говорихте ли с мъжа за нероден Петко?

20.   Вие наистина нямате представа колко хора, особено по малките населени места, тънат в мизерия.
Това че вие сте добре, аз също не се оплаквам, не значи, че всички са така.
Примитивният комунизъм и примитивният антикомунизъм са еднакво вредни

21.   Изведнъж много пострадали от комунизма се навъдиха. Също като ятаците на 9 септември.

До този, който пише за заемите от Запада. Държавата започна да затъва със заеми в началото на 80-те години. Тогава започва и голямото изнасяне на капитали.
Като говориш за заеми, знаеш ли колко е външният и вътрешният дълг на България сега? Това много-много не обичат да го споменават новоизлюпените антикомунисти, повече от които всъщност са от номенклатурно потекло.
Само че тогава държавата имаше активи, а към днешна дата активите са разпродадени и пак си имаме един огромен дълг.
Това е все едно преди да си имал апартамент и 10 хил. евро заем към банката, а сега да си продал апартамента и да имаш 30 хил. заем.

И за каква хуманност ми говориш когато медицински екипи и полицаи ядат бой в гетата, събират се няколко роднини, влизат и пребиват в болницата майка и болното и бебе, ежедневно хора стават жертва на т. нар. битова престъпност без да имат защита от държавата и не могат да заспят спокойно дали няма да бъда заклани за 2 лева. Всичко това на фона на царяща безнаказаност, често поддържана от хора, които са много горди със защитата правата на кучетата и котките.

Не идеализирам старото време, мои близки също са страдали от ДС, но пък се нагледах през съвремието на самодоволни личност, дето си мислеха, че са хванали... и после като бъдат ухапани от по-едрата риба голям рев пада.

22.   До Авторката и нейният избор в коментар @8.
Пише ти мъж над 40 и от някаква Евросъюзна страна. Виждам че тук се започна дежурното мерене на Егото и чесане на езиците, а твоето питане остана на заден план.
Заради това и бързам да ти отговоря - живей с малката надежда, НО бъди готова и за нови промени.
С него или около теб - трябва сама да решиш!
Желая ти Късмет.

23.   Нямаш време за дете. С всяка изминала година намалява шансът да имаш дете или здраво дете. Доказано е, че над 36 години шансът бебето да се роди със Синдрома на Даун се увеличава експоненциално. Освен това с възрастта вече ще спираш да произвеждаш яйцеклетки или здрави яйцеклетки. Трябва бързо да решиш.

24.   Номер 3, преди да даваш съвети, прочети елементарни неща по биология - яйцеклетките не се произвеждат в рамките на живота на жената като сперматозоидите при мъжете, а жената се РАЖДА вече с яйцеклетките си, които са се образували по време на ембрионалното развитие!
С напредване на възрастта яйцеклетките се видоизменят, но в днешно време имаме достатачно диагностични методи, за да хванем навреме плод точно с Даун.
Жените над 35 г. задължително се изследват при бременност и в момента сме свидетели на парадокс - всички деца, родени с Даун са на млади жени, защото над 35-годишните са ги абортирали, откривайки ги навреме.
Ако Авторката иска дете, на 36 г. изобщо не е късно, ако иначе е здрава жена. Друг е въпросът, че смисълът на човешкия живот е щастието, не да създаваме разни деца по усмотрение, защото нашият живот е празен и не сме успяли да постигнем мечтите си. Раждането на дете е ОТГОВОРНОСТ преди всичко да му дадеш бъдеще и ЩАСТИЕ, не ТО да ти даде обществено признание и да задоволи чувството ти за малоценност като индивид.

25.   Жена на 29 год. живееща в чужбина : И аз още нямам работа. Уча езика точно по тази причина, за да си намеря по-лесно работа. Ти сама си знаеш човека до теб и можеш да прецениш реално (особено ако не си хлътнала, както не звучиш) дали той иска семейство с теб. Ако човекът е сериозен и ти е добре с него, мислиш, че е готов за семейство моят съвет е остани поне още година, две. Самата идея отивам там и забременявам и мен ако бях мъж щеше да ме отблъсне, така че внимавай много колко ОТЧАЯНО се държиш. Поговори с него внимателно, колкото да разбереш той кога се вижда с дете, какви намерения има към теб например близките 1, 2 години. Кажи му, че искаш да разбереш дали все още сте на една вълна и искате едно и също. Не му поставяй ултиматуми и заплахи, че ако не те забремени до година и се прибираш, понеже и да е сериозен към теб ще реши, че е някакъв донор на сперма. След това спри тая тема и не му мрънкай през ден за дете. Като цяло съм съгласна с теб, че в България е къде по-трудно да намериш някой на тази възраст. И аз ако бях в България щях да се отчаям и откажа. Още повече, че на нашата възраст всички неомъжени мъже, които познавам в България или имат супер изисквания да си фото модел или им има нещо. В чужбина или поне там, където съм била аз има къде повече избор, а и поне по себе си съдя аз лично съм къде по-ценена и харесвана.
Покажи му, че можеш да си намериш работа и се бориш, а не си търтей за разплод. Хвани се каквато и да е работа и ще придобиеш самочувствие, а и той ще усети, че не си зависима от него. Ако обаче си отишла само с идеята бебе и там не ти харесва, нямаш желание да учиш език и да работиш каквото и да е в началото не ти е там мястото! Аз лично в момента не мисля за бебета. Дори мога да кажа, че съм тази, която отклонява темата. Първо искам да се почувствам стабилна за себе си, да имам работа и тогава вече ще мисля. Не мисля, че съм стара мома и видиш ли пресъхвам. Познавам жени забременели и на 40 с първо и такива и на 20, които не можаха и се наложи ин витро. Всичко е Божа работа. Ако забременея сега, не знам езика и не съм работила в страната не само няма да получа майчински, но и ще стана зависима от мъжа до мен. Ако той реши да не е с мен ( в този живот се научих, че нищо сигурно няма) ще остана с дете на улицата без никаква помощ дори от страната. За мен вариант да се прибера почти няма освен ако се откажа напълно да имам деца и семейство. Ако си си стъпила на краката, дори и да не е той човекът можеш винаги да се оправиш сама, а там ще ти е по-лесно да си намериш мъж. Най-малкото на 30 има къде повече свободни мъже. Това е моето мнение. Само да кажа, че на мен тук, където съм много ми харесва и се виждам в тази страна с или без приятеля си. Това, според мен е много важен фактор. В България и аз имах работа, но се бях отчаяла и смятах, че край, свърши се живота, понеже всички се задомиха, само аз не. Сваляха ме някакви, които въобще не ми харесваха и бях решила, че по-скоро ще умра сама пред това да съм с някой от отчаяние. Ние сме много по-консервативна и патриархална страна. Добре помисли за себе си и не го карай така отчаяно, че много отблъсква. А най-важното е имай търпение. Ако си промениш мнението и не се вманиачиш на тази тема, работиш над себе си и развитието си ще успееш. Мога да ти дам пример с лелята на приятеля ми, която на 30 останала сама след дълга връзка. На около 32, 33 се запознала с мъжа до нея сега. Той бил вече с две деца от предишен брак и не искал още деца. След няколко години като я виждал как милее за дете и се радва на децата сам си променил мнението и пожелал дете. На 38 год. забременяла, но направила спонтанен аборт. Отчаяна се отказала и си казала, че явно няма да стане. Един ден рабрала, че е бременна отново, а била на 40 вече, без да е планувано, просто се случило. Сега има момче на 12 год вече и е много обичана и щастлива. Каквото е писано ще стане! Успех и знай, че всичко е в главата ти.

26.   Здравейте!
Реших да споделя с вас какво се случи в крайна сметка.
Когато бях взела решение да се връщам вече в България, се оказа, че съм бременна.
За съжаление във втори месец пометнах.
Сега пак съм изправена на кръстопът и ми е доста трудно да продължа напред...
Приятелят ми сега е този, който иска да правим нови опити за бебе, но аз не се чувствам готова.
Страх ме е, че не съм "годна" да забременея и да съм бременна, не знам как да се справя със ситуацията.


Авторката

27.   А бе момиче какъв ти е проблема? Искаше той да е сериозен към теб и да мисли за семейство и дете точно с теб. Ето имаш го. Тогава какъв е проблема сега, че мислиш да се връщаш? Разбирам, че е трудно, че си абортирала, но това не значи, че си негодна или нещо ти има. Я се успокой малко, седни и прецени ти какво искаш? Искаш ли да си с него? Искаш ли да живееш в тази страна? Извинявам се за остря изказ ама създаваш впечатление на една много отчаяна жена, която е готова на всичко само и само да има дете, пък с кой и къде не е много важно. Я се стегни малко и спри да си намираш проблеми, ами бъди по-наясно със себе си. Ние не можем да ти кажем кое е най-доброто за теб, понеже нито ти знаем мъжа, нито знаем харесва ли ти там където живееш, нито пък знаем какви планове имаш за бъдещето.

28.   Само реших да споделя какво се случи. Не знам дали дори търся съвет...
Иначе че съм отчаяна, отчаяна съм, но определено не за дете (съжалявам, ако е прозвучало така).
С едно нещо съм наясно - не искам нито секунда повече да бъда във въпросната държава.

Благодаря за вниманието все пак!

Авторката

29.   Авторке - няма ли рейсове, самолети във „въпросната държсва“? Какво дириш още там?
Аз бях една от хората, които ти казваха да се връщаш, а сега не разбирам с какво можем да помогнем тук?

30.   Aми връщaй се милa! При приятели и роднини , ще можеш дa се поотърсиш от всичко , дa се поуспокоиш и чaк когaто си нaясно със себе си , ще решиш кaкво прaвиш с връзкaтa си. В другa ситуaция бих те посъветвaлa дa остaнеш и порaботиш някой месец тaм , с рaботa и контaкти може и дa ти хaресa , но имaш нуждa от подкрепa и прегръдки от любими хорa. Тaкa че , вземaй си бaгaжчето и обрaтно. Дaй си спокойствието и времето , от които имaш нуждa. Нямa дa се отчaйвaш тaкaвa , млaдa женa си с цял един живот пред теб , колкото и клиширaно дa звучи е истинa. Съжaлявaм много зa кaквото се е случило , но ще го преодолееш , ще си имaш , когaто си готовa и с човекa , който обичaш здрaво и щaстливо бебче.
Но сегa ти сaмaтa имaш нуждa от мaлко обгрижвaне , глезотийки.
Хaйде , у домa!
Успех!

31.   Ок да разбираме, че приятелят ми е сгафил нещо и ти не искаш да живееш там? Ами тогава помоли вашите или някой близък за пари поне за билет да си купиш, най-втиния който намериш и се прибирай. Ако причината е само, че нямаш работа обаче ще ти кажа, че чужбина не е за всеки и вече сама си се убедила, че тук парите не валят от небето. Иска се много, много усилие, за да успееш. Ето аз още нямам работа, , но вече почнах да говоря езика и се надявам скоро да си намеря. Преодоляла съм носталгия и тнт. Порастнах и осъзнах за себе си кои неща са по-важни за мен, с кои мога да направя компромис. Когато се прибереш е време да помислиш добре същото и за себе си, защото никой и никъде няма да е това което искаш. Винаги се правят компромиси с нещо. Трябва да си наясно с какво ти не можеш да направиш компромис и какво ти искаш като човек до теб, работа, живот? Колкото по-рано си наясно, толкова по-малко ще се луташ. Успех в България! Аз не мисля някога да се връщам да живея там ако ще и да умра от скука тук. Направила съм своя избор, че има много по-важни неща от това дали ми е забавно и се научих да харесвам страната, в която живея с хубавото и лошото ?. Компромиси просто! Някои така жвеят и в България. Винаги има нещо, което да ти харесва и винаги нещо, което не. Човек сам решава кое му е по-важно.