Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Номер 6, не че няма да подкрепим любовта, ами просто на повечето хора (дори и романтичните натури като мен) им е ясно, че когато двама човека съжителстват дълго време любовта преминава във взаимна грижа и уважение, а пеперудите умират все едно си изпръскал едно шише райд срещу тях.
Вероятно авторът дори да се събере с тази жена след 5 години ще е пред същата дилема с друга, само че дотогава ще е разбил сърцата на още няколко човека.
Не вярвам в единствени и неповторими - еволюцията така ни е създала, че да може да създадем семейство с множество индивиди.
Също обаче и не мисля, че авторът е постъпил добре женейки се за жена, която не е обичал. Ако някой ми каже, че не ме обича определено не бих седяла с него. Та жена ти знае ли тази малка подробност Авторе? Или ти се видя свястна и побърза да я вържеш с деца, че да не я грабне друг.
Аз бих се почувствала много предадена ако разбера, че не съм била обичана и бих те освободила да си чупиш главата както намериш за добре.
И все пак има деца в тая история, които все са губещи. Ако авторът създаде ново семейство времето, парите и усилията му ще бъдат при децата от новото семейство, а жена му и сегашните деца кучетата ги яли, ще живеят както се оправят. Не си мисли, че връзката ти с децата ще остан същата - каквото и да ти говорят няма да е същото.
В крайна сметка ти си решаваш Авторе. Нито е да живееш без любов (по-скоро съжалявам жена ти за това, отколкото теб), нито е да зарежеш семейството си с малки деца да оцелява както успее и децата да питат непрекъснато къде е тати и защо не е тук.

8.   Н. 7, аз съм с мъжа с от 10 години и има още пеперуди. Дори се случва след криза да се влюбим отново един в друг и така не ни пускат пеперудите

9.   Номер 8, много се радвам за теб, но ти е ясно, че сте изключение. Я си признай - с мъжа ти сте били любовници и хиляди неща не са вървяли в брака му, нали? И твоят мъж е сравнително моногамен по природа, но просто първия път не е случил на жена. Пък и доста с е кумил дали да се съберете задно, от страх да не се повтори първият му брак. Затова и е склонен да полага усилия, докато като гледам автора кара по най-ниското съпротивление. Ти също си вложила много в тази връзка и това те кара да я цениш. Били сте дълги години любовници и затова не се приемате като сигурни.
При автора ситуацията е различна - имаме брак, в който нещата не са толкова трагични - върви нормално, няма всекидневни скандали или студенина от половинката.
Има грижа и го обичат. Да, не е трябвало да се жени ако не обича тази жена, но за това вече е малко късно да го критикуваме. Пък и това е негова грешка, не виждам защо последствията от неговата грешка да трябва да ги изкупват жена и деца.
И наистина ми изглежда че после ще срещне следващата си голяма любов и следващата и следващата... Тази му голяма любов не ми изглежда перманентна.
В заключение - малко са ти вълненията Авторе и затова си ги създаваш закусва но и на грешното място.
Успех!

10.   Авторе, имам чувството, че тази история я е писал моят любим, но някои факти като възраст и брой на децата не съвпадат. Иначе всичко друго съвпада 1:1. Вече сигурно се досетихте, че аз съм любовницата (може би не твоята, авторе). Сега ще пиша от моята гледна точка. След години на лъжи и раздвояване, реших да поставя въпроса за избора. Искам да сме заедно, да започнем начисто и докато все още има време, да имаме наше дете. Според мен, когато човек обича истински, не се колебае кого да избере. И е готов да рискува да започне живота си от нулата, но да е с човека, когото обича. След месец умуване, моят любим все още не е избрал мен, което ме навежда на мисълта, че държи повече на жена си, отколкото на мен. И че никога няма да избере мен, колкото и да му се иска. А на мен сърцето ми се къса. Но трябва да продължа живота си напред без него. Не мога вечно да чакам. И все пак, той ще си остане единственият мъж, когото съм обичала. Авторе, само да те питам - как си представяш живота си с жена ти, след като децата пораснат и си заминат? И в момента, как живееш с тази жена, която УЖ не обичаш?

11.   Номер 10, не съм авторът, но ще изкажа няколко свои наблюдения над този тип мъже. Не претендирам, че описвам точно твоят любим или автора. Често живеят с жената, която уж не обичат и дори правят секс с нея, но пред любовниците твърдят друго.
Нормално е да искаш да имаш семейство и дете, но аз лично не бих създала семейство с такъв мъж - днес изневерява с мен, утре ще изневерява на мен. Днес може да остави жена си сама с дете, утре може да остави мен по същия начин.
Като цяло рядкост е сред този тип мъже да имат любовница, защото нещо в бракът им е непоправимо. По-честичко ги сърби я егото, я междукрачието, я и двете.
Някои мъже имат достатъчно ресурс (средства) да отгледат няколко деца от различни жени. Но трудно можеш да участваш активно във възпитанието на дете, с което не живееш.
Я кажи, как да обясниш на едно дете, като пита защо тати не е тук? Да му кажеш, че е при другото си семейство, ма иначе много го обича?
Това е все едно да му кажеш, че е второ качество човек, който не струва колкото другите деца на тати.
От такива мъже страдат околните - я самотна любовница в сянка, която се лишава от възможността за истинско семейство, я обичаща съпруга, я не толкова обичаща съпруга, която трепери от страх как ще си изхрани детето, ако благоверният вземе че се изнесе и спре да си гледа детето, я дете, което се чуди какво е направило и се чувства виновно от цялата ситуация.
Знам, че любовта не е лесна дисциплина, но има един тип мъже от които страдат всички около тях. Иначе много те обичат, но не са готови да бъдат с теб. Или напускат жена, която едно време също много са обичали. След някоя и друга годинка ще разправя на някоя друга колко много я обича.
Като за мъже, които толкова много обичат успяват да внесат в живота ти прилична доза страдание, независимо от коя страна на барикадата си.
Пожелавам ти да имаш прекрасно семейство, лишено от подобни проблеми и терзания.
Успех!

12.   Допуснал си няколко много сериозни грешки, Авторе.
1. Не си кръшкал достатъчно. Или май никак. И затова си се влюбил така нелепо.
2. Увлякал си се с любовницата си и си допуснал жена ти да разбере.
3-та и най-огромна грешка - искаш да направиш от една Любовница... Съпруга.
Не, това е просто нелепо, все едно да тръгнеш с Ферари.... на лозе :)
Ако наистина е ферари след като е 9 години по-СТАРА от теб.
Да, и 4 деца - прецакани, защото вие двамата не можете да си кръшкате мирно и кротко.
Е, просто нямам думи.

Y D

13.   Y D, много обичаш да обобщаваш, но любовният триъгълник е по-сложен от твоята дигитална представа - лоша любовница, да си стоим при съпругата и да си изневеряваме.
И защо да не направил любовницата съпруга?
Ти какво си мислиш, че любовницата е извънземно и не може да ражда, да мие чинии, да пере и готви и да се подпише в кметството?
Значи е легитимно да се ожениш за жена, която НЕ СИ ОБИЧАЛ и да изневеряваш, но да се ожениш за жената, която обичаш не е?
Аз съм съпруга, майка вече на две деца, а бях преди това любовница на съоруга си. Нищо ново под слънцето, и тух десетки стотици такива истории. Моята приятелка също беше любовница, но не издържа и се омъжи за друг. Е, да не мислите, че това спаси брака на господина? Развежда се, но ще си кукува сам!

14.   Здравей 13, аз съм 11.
Това, че твоята трансформация от любовница в съпруга е била успешна далеч не значи, че от всички любовници стават съпруги, пък и не значи, че всички мъже, които въртят любовници имат успешен втори брак и че въобще искат да сменят жена си.
Но да говорим конкретно по темата.
Аз виждам следните пречки пред автора и бъдещият живот с новата изгора.
1 новата също има 2 деца доколкото разбрах. Силно се съмнявм една майка да си остави децата за да ходи по мъже. Не че няма и такива случаи, но все пак са рядкост.
Това означава, че авторът ще трябва да издържа 4 деца. Той не е споменал в каква финансова ситуация е, но ако е средностатистически българин не виждам как ще се справи.
Това ще доведе до конфликти - новата изгора ще се сърди, ако парите не стигат, а авторът лишава нейните деца за да праща на своите.
От друга страна да изостави две деца да ги издържа майка им, отново ако е средностатистическа българка, си се равнява на глад за тези деца.
2 тези деца са имали друг баща досега. Ако го обичат и имат добри отношения с него то със сигурност ще намразят авторът, ще го обвиняват за раздялата на родителите им.
Съответно няма да го слушат, ще му ходят по нервичките, а и може новата изгора да има различни разбирания за възпитанието на децата и да се карат на тази тема, че той наказал нейното дете видиш ли.
Също така, нека не се лъжем, авторът има свои малки деца, които ще бъдат лишени от грижата и възпитанието, което авторът като баща, авторитет и бог в очите на децата си може да им даде. Силно предполагам, че ще го намразят, пък ако ще и само от солидарност към майка им.
А нека не се лъжем, съпругата на автора има за какво да го мрази - откраднал е 9 години от живота й, буквално я е подмамил и излъгал, че я обича ииска да има семейство с нея, за да я зареже после да се оправя както може сама с две деца.
На мен достатъчна причина ми се вижда.
По-горе вече споменах, че не вярвам, че активно можеш да участваш във възпитанието на дете, с което не живееш.
Да, децата порастват - то в някои двойки и любовта отминава с времето, всъщност обикновено доста по-бързо, отколкото децата порастват, но това не го ползват като аргумент, защото не дава оправдание на някои хора да обърнат гръб на всичките си отговорности.
Следваща точка - може пеперудите в корема да се окажат колики, да не си паснат с новата и т. н.
Следваща точка - много е различно да си таен любовник с някой, от това да живееш с някой. Може пък госпожата от другата страна да се окаже несериозна също, нейната любов да е нетрайна или тя да има други очаквания към автора, които той не може да покрие.
Какво не върви в нейното семейство авторе? Оженила се е без любов или може би мъжът й е говедо?
Да, възмпжно е връзката им пък да се задържи, но на мен всичко ми сочи в друга посока.
Както и да го въртя и суча най-прецакана ми се вижда жената на автора. 8-9 години липса на любов. Да лъжеш някого толкова време, за нещо толкова важно ми е непростимо.
Дори сега авторът да я освободи от присъствоето си тази жена ще е разочарована от мъжкия род, нещастна и ще се чуди как да си гледа децата.
Българинът има ограничено мислене и тя трудно ще си намери кой да я обича и да иска да е семейство с нея при наличието на две деца.
Доста по-трудно отколкото ако беше само разведена без деца.
Със своите капризи може би авторът ще я обрече на живот в самота и без мъжка любов и то не защото тя е сгрешила, а защото той е егоист.
Това е само на пръв поглед.
Не мисля, че трябва да живееш с някой, който не обичаш. Това обаче се мисли преди този някой да ти е родил две дечица.
След това вече имаш задължения към тези дечица.
А както вече казах по-горе, не мисля, че тези задължения могат да се изпълняват от разстояние и докато се грижиш за други деца (независимо твои или чужди). Това се отнася с двойна сила за малки деца (долкото знаем децата на автора са между 8 и 1 годинка).
Каквото и да се лъжем, децата гълтат ресурс. Можеш да отгледаш 4 деца на едно място, но 4 деца на две места става трудно, защото ти самият няма как да си на две места едновременно, да помагаш с домашните и на двете места, да решаваш ежедневните детски дилеми на две места едновременно, да си на две места едновременно за да си играеш с децата си вечер след работа и да им казваш колко ги обичаш.
Просто задължително ако авторът напусне семейството си тези деца ще бъдат ощетени.
От малкото което авторът е написал това са изводите, които аз мога да си направя.
Ако трябва да съм честна, не мисля че тази ситуация има правилно решение.
По-скоро авторът трябва да избере по-малкото зло.

15.   Желая ти щастие, Авторе! Послушай СЪРЦЕТО си!

16.   14, имаш доводи и пак реалността е различна и само Ванга може да ти каже, какво ДЕЙСТВИТЕЛНО ще се случи.
Няма трансформации от един човешки вид едва ли не в друг. Предаваш голямо значение на ролите в конкретния любовен триъгълник, но това не са хората, не казва нищо за личността, вътрешния свят на човека.
Да, имаш много доводи, заради които нямало да се получи, но те важат с пълна сила и за другите двойки. Когато се събираш с някого, няма гаранция за щастие, за вечна любов и лесно, но ако останеш с човека, който НЕ обичаш - нещастието ти е гарантирано

Колкото до децата - те приемат нещата много по-лесно от възрастните, по-приспособими са и свикват с новото. Важното е човек да не ги намесва в брачните си конфликти, да не ги използва за инструмент за отмъщение и нараняване на бившия партньор.
Къде ще се живее, това се решава в последствие. За мен е нормално да си останат децата при майката и да се следва в последствие Закона- на 10 г. е първото изслушване, при което детето може да избере родител, при които да живее, а който не иска да носи разходите и да си гледа децата, той така или иначе е бил лош родител, защото ако си обичаш децата, ти винаги ще искаш най-доброто за тях. За съжаление много хора стават родители без да осъзнават отговорността си, но с или без развод можеш да си лош родител.
По твоята теория сега да не ставаме изобщо родители, защото има вероятност да станем лоши родители, да родим лоши деца и тем подобни.
Има едно нещо, което се нарича „риск на живота“ - който живее, той трябва да изхожда от подобни житейски неща, всичко се повтаря - раждат се убийци от най-добрите семейства и обратното, но ще продължаваме да раждаме деца, да се женим и развеждане в търсене на ЩАСТИЕТО.
Ако се откажеш от това търсене, ти риск нямаш, но живот ли е това?

17.   Ти няма да ги зарежеш (децата), но всъщност ще ги зарежеш. Как по друг начин би могло да се нарече това, че вече няма да живееш с тях? Не е ли зарязване това, че няма да си имат татко в къщи? Ще плащаш издръжка - ами те и децата в домовете държавата им плаща издръжка, ама те си остават изоставени. Много добре си помисли. Това, което сега ти изглежда най-красивата любов на света, ще бъде загрозено от твоите действия - изоставянето на жена и деца - и твоето чувство за вина ще убие собствената ти прекрасна любов - ти вече няма да изглеждаш толкова красив в собствените си очи. Нещо повече - може да дойде ден, в който да обвиняваш собствената си възлюбена за загубата на децата си - в това може да се превърне красивата ти любов. А виновният ще си ти, защото е в твоите възможности да вземеш правилното решение и да постъпиш мъжки - жената в това състояние (влюбено) действа първосигнално и е възможно да не вземе правилното решение. А мъжкото решение в случая е да останеш в семейството си с пълното съзнание, че вече няма да можеш да виждаш любимата си и ще направиш всички възможни и необходими усилия собствената ти жена да се почувства пак сигурна в теб. Другият път е да се движиш по течението (най-малкото съпротивление, както каза някой по-горе), ама нали знаеш, че течението винаги се движи по нанадолнището. Успех, каквото и решение да вземеш!

18.   Мила ми 13, знам че може една жена да е и любовница, и съпруга.
Но в случая любовницата няма да ражда, със сигурност, на 44 години е и вече има 2 деца.
И двамата не са заедно за да се размножават, това те вече са го направили.
Тоест, аз не обобщавам.
Чудесно е да се влюбиш. Но и влюбването, както всяко нещо се получава, едва когато се научим как става.
Тоест, след някакъв брой проби и грешки.
Кръшкането е начинът за проби при минимални последствия от грешките.
Което и съм написал - или изобщо не кръшкай, или кръшкай правилно, без драстични последствия.
Виждам колко наивно неопитен е автора.
И се опитвам да помогна.

Първо си оправи отношенията в семейството.
За да не ти пречи нищо да обичаш която си искаш.

Y D

19.   Здравей, моят съвет е - действай! Човек не разполага с много време, така че трябва да е щастлив, дори и да мине през много трудности преди това. Бракът ти вече е съсипан, не виждам какво повече чакаш.

20.   16, при една нормална двойка рисковете са далеч по-малко, пък и наранените са по-малко.
Не мисля че да гониш щастието си ти дава право да разбиваш живота на хората около теб.
Всъщност винаги ме е дразнели това оправдание - дай разбия на 4 деца живота, щото съм искала да поемам рискове и да си гоня щастието.
Тези неща се правят преди децата, а не след, когато няколко малки душички зависят от теб за да станат хора.
Това - децата се приспособяват не е довод. И теб да те затворят в тъмница и да не видиш повече слънчева светлина и ти като живееш достатъчно дълго така ще се приспособиш, но това не означава, че ти е добре.
Да, децата му най-вероятно ще оцелеят. Това не значи, че ще живеят добре, че ще бъдат физически и психически здрави и щастливи.
Слушай сърцето си - много романтично звучи.
Така или иначе после каквото забъркаш другите ще ти го сърбат, пък ти ще се оправдаваш пред децата си после, че си слушал карантията си и затова те не са имали хляб на масата, че си слушал карантията си и затова те са ходели голи и боси, че си слушал карантията си и затова те са израстнали без баща, без ласка, без мъжки пример в живота си.
Може би е добре авторът да даде повече информация - затова дали е способен да гледа финансово 4 деца най-малкото.

21.   18, ти мислиш, че жените сме само за раждания? Ами не помосли ли, че на 45 г. на човек например му остават още 50% от живота - да се самоубием сега, че нямало да раждаме повече? Само за това ли се жениш? Ами вземи си сурогатна майка тогава или крава някаква, не ти трябва съпруга.
Човек се ражда и търси цял живот щастието, а любовта е потребност за много хора, не за всички като ти чета постовете, но защо си мислиш, че всички сме като теб?
Подкрепям 19 и съжалявам за многото загубени години, преди да се съберем с мъжа ми и да заживеем нормално. Всички опасения, включително за децата му, останаха напразни. Дори построихме нова къща, в които имаме освен детските стаи и два малки апартамента, в които неговите деца после и семейно ще могат да остават. Въпрос на разум е да се съберат всички страни и да се разберат. НЯМА непосилни неща, ако искаш силно едно нещо!

22.   Човече съвета ми е, чукайте си се с другата жена, но гледай съпругата ти да не разбира. Карайте така година-две и ще ти писне и после пак се радвай на съпругата ти. Ако се разведеш се почва със съдилища, деца които се лутат ту при единия ту при другия, издръжки и т. н. Никога до края на живота ти няма да имаш нормално семейство повече. Не се развеждай, ще се съжаляваш след време.

23.   21, да, децата на твоят мъж са разбрали развода.
Вероятно има нещо общо с факта, че когато това се е случило те са били вече на около 17-18, а не на 5?
Каквото и да ревеш по форумите и да се хвалиш твоят мъж първо си е изгледал децата от първия брак, преди да създаде второ семейство, за което ако трябва да съм честна му свалям шапка.
Да, това е станало за твоя сметка и ти вероятНо искаш да спестиш на други жени твоята болка и чакането.
Но за да го спестиш на тях ще страдат децата в тези семейства.
Просто от тази каша няма как човек да се измъкне без да нарани някого.
По моите разбирания страданието трябва да се поеме от възрастните индивиди, които са забъркали кашата, а не от децата, които не носят вина и отговорност и които са само жертва в ситуацията.
Но от други теми съм научила, че с теб не се спори, ти си вечно права...
Мисля, че е време авторът да се включи и да хвърли малко светлина върху ситуацията.

24.   22, напомняш ми на моят в началото - викаше, че щяло да ни мине след 2-3 г., защото с госпожата било така и си загубихме 6-8 годинки в чакане да ни минело :)))), после турбо разводи като се видя на годинки, а децата му по цял ден в социалните мрежи и едно "здрасти" нямаше за него. Е, ама не ни мина, а само остаряхме, аз открих хобита и влечение към кариера и разни проекти, пътувах често и и вече бях се отказала да създавам семейство и се бях прежалила и намерила удоволетворение другъде. Като чукна обаче поредният рожден ден на вратичката, които прекара сам като кукувица, сам ми се тупна като озряла круша с багажа си пред вратата и почнаха драмите! После разводища, 200 човека сватба и като невидял и полудял почна да иска да си наваксва в живота - купи си кола с 550 коня, купи втора, защото забраних мотор, купи лодка с огромен мотор, пътешествия, направи ми дете и докато го кърмех ми направи и второ и сега нова къща правим, защото иска и трето като родя и съм покърмила - хвана го страх май от преходността си. Осъзна си май собствената смъртност и от 2 на 200 км. в час почна да иска да живее. 20 г. съм по-млада, но почнах да се уморявам от неговото темпо :).
Ще поживеете и като дръннете и вие 50 лазарника, може да ви блъсне и вас реалността в челото - ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК, децата ви си имат свои - ще си отидат по университетите, ще си създадат семейства и ще забравят рожденният ви ден, а по Коледа ще си измислят причини да са другъде. После ще станете на 60-70-80 г., ще сте прекарали половината си живот в самота, без любов и с моби да ви дадат за 2 седмици в годината да погледате внучета. После ще се събудите вдовец или вдовица и ще осъзнаете, че сте пропиляли живота си за другите и от страх и малодушие, но ще е късно и само място в гроба ще намерите и дори на погрбението половината ви роднини може да не дойдат, а децата ви да са в чужбина :(
Живейте без любов, лошо няма, но дали си заслужава?

23, не се чувствам жертва, защото имах времето да чакам, бях мнооооого млада, а в историята са на средна възраст хората вече. На 5 г. е по-лесно да се приспособи детето от над 18 години дори, защото малкото дете е отворено за новото и си свиква, а порастналото си има характер, мнение и глава на раменете - то те манипулира, не ти него!
Ако бях на 40 г. нямаше да чакам обаче толкова. Чакането е за хора, които имат времето за това, а и кой ти гарантира, че жената ще те чака? Част от мен искаше просто да затвори вратата пред носа му и да продължи с кариера, пътувания и живота си, защото ставаш и егоист, и се озлобяваш по някое време и си си запълнил живота с други неща. Никой няма да ви чака да се решите да живеете! Годинките летят и нито материалните неща, нито 10 бебета да направите на 60 г. ще ви спасят от старостта и от това, че сте си загубили 20-30 г. с глупости.

25.   24, не мисля, че на 5 едно дете ще се приспособи по-лесно, просто за да отговаря на аргументите ти.
Напротив, мисля, че няма да е щастливо, ще е подтиснато и ще се чуди къде е сбъркало-децата често носят чувство за вина след развода на родителите им.
Освен това на 18 вече децата на твоят мъж не са деца, а са възрастни хора - нормално е да имат свой живот и да го приемат по-леко.
Винаги ми е правило много лошо впечатление, че всеки който е несъгласен с теб го чака черно бъдеще - ще си умре сам, децата му няма да го търсят, ще кукува сам, само гробът го чака и т. н.
Винаги когато ти свършат аргументите прибягваш до тази тактика - направи както аз ти казвам, че иначе те чака само гробът!
Не виждам защо авторът да не може да постъпи като твоят мъж и да създаде второ семейство когато децата от първото му са вече изгледани.
Твоят мъж да не би гробът да го хвана, че си изгледа децата?
Я ми кажи сега, като майка, готова ли си да изоставиш децата си при другия родител и да ги виждаш веднъж дваж седмично (в добрия случай), защото те е ущипала бълха и си се влюбила?
Готова ли си да не виждаш децата си, да не си до тях във важните моменти докато растат, да не ги приспиваш и обгрижваш, за да "следваш сърцето си"? Готова ли си собствените ти деца да те намразят, защото си сложила мъж като приоритет в живота си пред тях? Би ли изоставила децата си за да последваш "голямата любов"?
Аз лично не бих направила такава жертва. Не виждам и защо да очаквам по-малко от бащата на децата си. Той по-малко ли им е родител? По-малко важен ли е в процеса на израстването им?
Не е задължително следващото му семейство да е с тази жена - след 10 години може и той да забие някоя с 20 години по млада, която да спами по форумите колко е вечно права и как всички трябва да постъпват като нея, защото за нея е проработило.
Да де, ма нито авторът е мъжът ти (човекът може просто да му е писнало от задълженията вкъщи и да иска ергенлък), нито пък жена му е студената първа жена на твоя мъж, нито пък любовницата му си ти.
Правиш ли дребната разлика?

26.   Хората като тебе са страшни боклуци. Наистина, ужасно много ги мразя. Зарязваш всичко постигнато, за да ходиш по гъза на някаква си мастия ялова. Това на твоето се вика пусни питомното, ходи гони дивото. Имаш всичко, което е нужно на човек да бъде щастлив. И въпреки това ходи и сам си създава проблеми. Аз, е това, не мога да разбера на някои хора. Като нямат почти никакви проблеми, ходят и сами си ги създават. Аз, на тях им викам, пристрастени към неприятностите. Ама, хубаво. То си е всичко за твоя сметка. Накрая, за всеки има Видовден. Не се притеснявай. Рано или късно всеки си получава заслуженото. Накрая ти ще го отнесеш. Сега си мислиш, че я обичаш, че си влюбен в нея, че не знам какво си. Гарантирам ти на 120 %, че това, въобще, не е така, както си мислиш. След година - две, като ти поохладнеят чувствата ще си блъскаш главата в стената и ще си викаш - мамка му, за какво ми трябваше да си зарязвам семейството за някаква гювендия.
Давам ти съвет, като на приятел. Гледай си семейството и жената, и не се занимавай с глупости, да не съжаляваш после. Нямам нищо лично против тебе, но просто в момента си патя от хора като тебе с подобни действия. Баща ми се занимава с подобни глупости. Не е като да ни е зарязал, но се чувства липсата на внимание и присъствие, като цяло и вече се чудя, дали да не взема да се намеся. Но, лошото е, че съм човек с изключително нисък праг на толерантност и може да се стигне до наистина грозни сцени. Не съм някакъв хлапак на 15 - 16 години. Малко или много разбирам някои неща. На 16 съм, все пак.

27.   Номер 26 съм. Имах предвид 19 , не 15. Просто бях много ядосан като писах коментара. Моя грешка.

28.   Все пак, предпочитам 20 любовници, вместо 2 брака, дори единия от тях да е много, ама много успешен.
Просто защото 20 е повече от 2.
И това е много, много любов.

Що за нелепа идея - да очакваме от инцидент като влюбването траен резултат като брака.
Айнщайн, край на цитата.

Y D

29.   Ако я обичаш бъди с нея, но не забравяй семейството си.. те имат нужда от теб!!

MJ

30.   Какво става с избора, авторе? Май и в писането си толкова постоянен, колкото и в любовта ... хи-хи ....