Споделена история от Любов и изневяра |
Какво би провокирало подобно поведение ?
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1337 пъти
Здравейте, преди около месец се запознах с едно момче, в началото го избягвах и не отговарях на съобщенията му, но той беше доста упорит и успя да намери общи познати, чрез които да се свърже с мен, чух добри мнения за него и така се съгласих да започнем комуникация. След седмица дълги раговори и опознаване, разбрах, че въпросното момче има сериозни намерения към мен. Така една вечер се разбрахме да се видим, лично аз не усетих тази среща като първа, а като дългоочаквана среща с човек, когото не съм виждала отдавна, не го чувствах чужд нито имаше някаква бариера помежду ни. От тази вечер станахме неразделни, правихме почти всичко заедно, запознах се с най-близките от неговото обкръжение, дори се шегувахме, че искаме да живеем заедно, което почти несъзнателно беше така, всички емоции бяха споделени и непринудени, непрестанно търсеше допира, мнението ми, искаше да чувам всичко, което говори, никога не говореше в единствено число имаше своите недостатъци, но всеки ги има. Това е първия човек когото допуснах до себе си, след края на една дълга и мъчителна връзка за мен, бях на седмото небе от щастие, през малкото свободно време което имах се виждах с мои приятели, които не спираха да ми повтарят как грея, колко съм красива и различна, когато се погледнех в огледалото харесвах образа, който виждах там. Но всичко продължи седмица и малко. Една вечер той просто не вдигна, за мен всичко приключи тогава, след няколко дни го потърсих за да разбера какво се е случило и евентуално да се разделим като големи хора, но безуспех, той просто беше решил да се скрие и да ме избягва, от тогава не мога да спра да мисля и да търся причина за така стеклите се обстоятелства, мислила съм да го потърся отново, но мисля, че вече веднъж си потъпках достойнството, стува ли си да го направя отново?
|
