Раздялата винаги е тежка...
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1767 пъти
Четири години заерно... а сега? Няма капка страст... няма любов... няма желание... няма нищо. Душата ми е празна, очите пълни... Той е прекрасен човек. На 34 ще стане скоро, аз на 26. Бях щастлива, обичах го, всичко беше наред. Какво се случи? Защо не го обичам вече? От две години сме женени. Нищо не ни липсва. Уж всичко е идеално, а на мен ми лиспват 100 неща. Липсва ми романтика, страст, желание.... За тези четири години пораснах много... вече не съм онова наивно дете. Искам да съм щастлива, да живея. Искам да обичам лудо... не искам този живот по навик. Мисля да го напусна.. говориме за това от няколко дни... Той много ме обича, но не го показва... защо не го показва? Сега плаче... не е ли късно за сълзи? Душата е празна. Омръзна ми да съм и мъж, и жена във връзката. Имам нужда да съм малко момиче и да се сгуша в прегръдките на някой истински мъж... мъж със мнение... имам нужда някой да ме защитава от всичко и всички... имам нужда някой да ми позволи да бъда слаба. Много фактори, много сълзи повлияха на нашата връзка и ни обрекоха... още в зародиш.. Млада съм била вероятно.. но си мислех, че знам какво искам. Сега незнам въобще какво и как да направя. Искам да намеря щастието, което ми липсва. Романтиката, за която сме говорили 1000 пъти, но не съм получавала. Искам човек, който да решава вместо мен понякога... или най-малкото да обсъждаме решенията заедно.. не да чака на говото. Искам да се махна, без да го карам да страда. Не искам да знам какво ще кажат всички останали за решението ми. Не искам хората да ме съдят и да ми обесняват как в бракът и любовта имат застой понякога, и как това било нормално. Не е нормално да настръхваш от ужас, когато те целува човека, който до скоро ти е бил всичко. Нещо не ми е наред май... защо така правя? Защо изтинах? Защо го позволихме и двамата? Защо е толкова сложен живота? Решенията се взимат толкова трудно... с толкова сълзи на очите... чувствам се в задънена улица... незнам какво да правя... незнам към кой да се обърна... незнам кое е правилно и кое не. Струва ли си да се примирявам с нещастието си, само защото той ме обича и "По-добър от мен няма да намериш? " Трябва ли да спра да търся тръпка, страст и щастие? А ако не трябва, защо при мен всичко приключва на 3-4 години? Все си мисля, че съм намерила човека, а след няколко години се съмнявам и се чудя дали това е правилно. И се чудя да се впусна ли в нова връзка.. в ново обещание за безкрайна любов и сто чудеса... А дали няма след 3-4 години да искам някой друг? Така ли ще продължава живота ми? В любови до време... Нещо не мога да разбера цялата тази ситуация... защо не показа любовта си, при положение, че съм му казвала 100 пъти какво ми липсва? Защо ме остави да изтина, а сега и двамата роним горчиви сълзи? :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: a115c74848

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Направила си грешка да се бракуваш млада, но като се замисля, с мъжа ми съм заедно от 19-годишна и тръпката не е изстинала! Не е от това, Любовта НЯМА СРОК НА ГОДНОСТ. Прочетох внимателно какво си написала и ми дожаля за теб. От една страна имам чувството, че страдаш от депресия или невроза някаква, задължително ПОЧИВКА И смяна на тапета!!! Сякаш имаш някаква форма на изтощение. От друга страна се заиграваш с нещо много опасно - желанието да абдикираш от живота си и няко мъж да го води вместо теб, да ти взима решенията и да те прави щастлива! Това е невъзможно за възрастния човек!!! Да, в началото може да намериш някой, създаващ илюзията, че ще ти решава проблемите, ще те прави щастлива, но това е УТОПИЯ, която ти вече си изживяла. Раждаме се, умираме сами, защо си мислиш, че някой трябва да живее за нас и вместо нас? Особено мъж, когато те като пол и природа са си по-егоистичните най-малкото, защото не могат да раждат, кърмят и да рискуват живота си в името на чуждия? Мъжете убиват, водят войни, ОТНЕМАЙКИ хиляди родени животи, деца на някоя майка, да не мислиш, че им е природа да те кърмят и дондуркат??? Теб точно??? ПОРАСТНИ! Чакат те отговорности и ТИ ДА ПРАВИШ семейството и децата си щастливи, ТИ Да поемаш отговорности, не някой за теб да ги поема. Не ти знам мъжът, но с който и мъж да се хванеш, той няма да ти оправи живота! Моят мъж например е много властна натура, има бизнеси, обожава да командори и пак АЗ живея живота си и АЗ взимам решенията и АЗ се правя щастлива и сигурно ще си умра сама, което е нормалното и се случва на повечеточ хора. Тайната НЕ Е НАМИРАНЕТО НА ТРЪПКАТА, ТОВА е най-лесното - затова и има жени , които сменят тръпки и тръпки и пак са сами - тайната е в НАМИРАНЕТО НА СЕБЕ СИ и ЗАПАЗВАНЕТО НА ТРЪПКАТА, което може да стане САМО ако достатачно обичаш човека до себе си, за да го оставиш да живее и ти да живееш БЕЗ да му тежиш, да ДАВАШ, не да се стремиш да взимаш Ти пишеш, че искаш да намериш ЧОВЕКА на живота си - ЧЕСТИТО, ти си го наметила и той е винаги с теб - ТИ САМАТА! Ти и само Ти си Човекът в живота си, Само ТИ можеш да се направиш щастлива!!! Раздели се, ако искаш - никой няма да те спре , но намери себе си и спри да търсиш мъж, защото ако само взимаш, кой ще иска само да дава? Ти ако не искаш да си сама и някой да взима решенията, да носи отговорността за щастието и живота ти, кой ще носи неговия товар? Може би сега си с такъв човек и виждаш колко е трудно да носиш два живота? Ами защо сама искаш да си като него??? Затова преди да направиш някоя глупост, първо си излекувай депресията, ако трябва поживей при родителите си известно време, отиди на санаториум с пълна почивка, но според мен това е проблем номер 1 при трб - страдаш от депресия и изтощение т.н. Burn out и си напът да извършиш голяма глупост под подвластност на този приблем. Ж30

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: a332c3522d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Знаеш ли според мен ти си една от ония жени, които не знаят какво искат! Това че някой се допитва до тебе, че иска мнението ти, вместо -Ей така ще бъде и да не ти харесва.... Всички жени искате само романтика - все ние не сме достатъчно романтични. Направи нещо по въпроса ти, изненадай го! Направи жест, напани се малко! Все да ви се направи. Писнало ми е от глупави жени като тебе, Нещасници който изцедиха душата ми до капка. Бъди по 12-14 часа на работа 6 дни в седмицата, и бъди романтична, усещай каквито тръпки искаш! Или просто те сърби трътката?

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 11077b5d3d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Номер 1, познавам стила ти на писане и мислене, а може би в годините опознах теб и ти различавам коментарите ти, но не защото си близка на сърцето ми те подкрепям в този твой коментар, а защото в него се крие една огромна истина за човешките взаимоотношения. Много са хората (и мъже и жени) които очакват промяната да дойде отвън, изследват външните обстоятелства и чакат на човека до себе си да ги направи щастливи. Точно тази абдикация от отговорността да живееш собствения си живот и да разчиташ някой друг да ти го направи - е най-голямата грешка по пътя на себеизрастването. Но много често срещана при влюбените млади хора, които идеализират половинката си. Исках само да те поздравя. Прегръдки Плам

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: 38c52d6143

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До №2 - това че работиш по 12-14 ч. си е твой проблем. Да си учил навремето сега нямаше да мрънкаш. Това, че попадаш на нещастници, пак си е твой проблем - ти си избираш себеподобни. Такива "трезвомислещи" въобще не помагат на авторката.

 

...