Любовта е моята гангрена!
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 3297 пъти
О, да, в това комерсиално, материално съвремие, "любовта" я виждаш навсякъде - докато разглеждаш списание, цъкаш в нета, гледаш телевизия, слушаш радио, разхождаш се по улиците (рекламите ми бъркат в здравето), парковете, кината, заведенията. Задължително ще има поне 5 зашеметяващи двойки, които ще те накарат да се чувстваш малък, не по-висок от пет сантиметра от земята, и в общи линии незначителен тъп самотник.

Досега любов не съм изпитвала. Връзки - доста, но никога не съм усещала това нещо, което виждам в хората наоколо. Недоумявам, когато някой мъж седи и снима търпеливо и под всякакъв ъгъл жена си; когато се прави на пълен кретен, за да впечатли приятелката си и да получи мили думи; когато просто вървят двамата заедно, поспрат се за малко, погледнат се в очите и се усмихнат доверчиво един на друг. Доверие, привързаност, обич... Понятия, които са твърде далеч от мен.

Да съм малка - не съм, гоня 19-те. Да съм грозна - не съм, имам си обожатели и момчета, които правят специални неща за мен, но отвътре нямам нищо. Няма го този момент, в който се събуждаш и си мислиш "Ей, какво ли прави сега Х, я да му звънна". Дори когато съм във връзка, събуждам се... и се сещам много, много, много по-късно, че в момента примерно имам гадже, което ТРЯБВА да чуя.

Зле съм. Чувствам се като прогнила ябълка - отвън зелена, лъскава, красива, а отвътре пълна с червеи. Не разбирам какъв ми е проблемът - не съм егоист, не съм зла, не съм тъпа, не съм проста, нямам големи очаквания. Досега не съм била с момче, което да запали нещо в мен, да ме кара да си мисля за него, да го погледна в очите и да му прошепна "Обичам те". Тия думи досега на никого не съм ги казала, макар че съм ги чувала доста пъти.

Сигурно съм от ония неемоционални, антисоциални типове, които са си с вродена липса на чувствителност. Нали любовта е най-великото нещо в живота? Нали без нея, той няма смисъл? Е, тогава, драги читатели, моят живот е безкрайно безсмислен, по тази безупречна вековна логика.

Е, това е. Излях си душата над всичките тия любовни терзания в стил "ох, той спи със съседката ми, ама аз още го обичам", но какво да се прави. Винаги има някоя черна овца, която да се изака на метеното и да развали впечатленията от този тъй сладникав, розовеникав, псевдо-любовен свят.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 9 месеца hash: 7c5bb15c53

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Истинската любов идва веднъж, не по рано от 21г и не по късно от 29, не съм го казала аз. а ти не се хаби с хора към които не изпитваш нищо , защото като се появи Мъжа наистина ще си като изгнила ябълка !!!

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: d8b2a81290

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   На крехката възраст около 19 г. не пиши, че си зле. Не си! А това, че в стомаха ти не пърхат пеперуди... Въпрос на време е! Просто не си срещнала Мъжът-истинският, точният! Любовта няма да загнива и да бъде емоционално мъртва за теб, когато срещнеш човека, който ще промени представите ти за чувства. Ще бъдеш толкова запленена от НЕГО, толкова хлътнала... Не твърдя, че ще се случи сега... Може да минат години... Но съм сигурна, че ще успееш!

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: 5d79196834

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не си малка мила, ма не си и голяма, убедена съм,че така бленуваното чувство все ще те сполети,просто не е дошъл твоя миг. Но това не бива да те отчайва...Я горе главата, има толкова важни и смислени неща които могат да се свършат точно в твоята възраст......а другото ще те връхлети вероятно точно когато най-малко си го очаквала.

 

...

горе^

преди: 14 години, 9 месеца hash: e353bb3ddd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Може пък наистина да си от тези антисоциални типове..Стегни се малко, ако трябва си води бележки за да не забравиш нещо важно за "гаджето" и ще видиш, че след време ще ги правиш машинално. Гоги.

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: 1711953d2e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Историята ти ме накара да се усмихна... Напомни ми на мен самата преди няколко( да не казвам колко, че ще се почувствам стара) годинки. Няма нищо лошо в това, че още не си го изпитала. В крайна сметка хубост насила не става, нали? И аз като теб се питах... какво ми става, защо не мога да усетя това толкова върховно чувство, дето всички говорят колко е прекрасно... И в един момент, когато наистина не мислех да се занимавам с момчета, а да си обърна внимание на всичките приятели, защото завършвах гимназия... И хоп! Случи се и с мен. Запознах се с едно момче, което ми беше като.. сродна душа- пред него бях напълно себе си без задръжки, разбирахме се, беше забавен... и след 2 седмици вече бяхме заедно. В началото... го харесвах, не съм се и чудела обичам ли го или не. Просто се оставих по течението, сближихме се много и в един ден аз сама почувствах, че искам да му го кажа.... и започнах да изпитвам тази нужда от него, да имам онзи влюбен и загубен поглед. С две думи- всичко давах за него... Дали е било за добро не знам, сега всичко е минало а раната от липсата му в живота ми още зее... Така, че Нейно Величество Любовта не е само розова и прекрасна.... Спокойно, всяко нещо с времето си, всеки рано или късно среща някой, който преобръща света му- постепенно или изведнъж, ще усетиш това чувство. Прекрасно е, наистина, докато го имаш и е споделено. Желая ти го от сърце

 

...