Той заминава
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1597 пъти
Здравейте, приятели. Имам нужда от вашите съвети, понеже съм много объркана, тъжна и уплашена.
Историята е следната: С приятеля ми сме заедно отскоро, но го чувствам изключително близък. Може би не е имало друг мъж в живота ми, с който да съм се чувствала толкова спокойна и уравновесена. Той е прекрасен, мил, добър и грижовен. До тук добре!
Преди време ми беше споменал, че има идея да замине за чужбина. Тук нещата са трудни, парите малко и човек не може да покрие елементарни нужди. Това разбира се е проблем на повечето българи, всички сме го изпитали на гърба си, по един или друг начин. Приех думите му просто като някакви евентуални, почти нереални планове... До преди 4 дни. Тогава ми каза, че наистина заминава.
Започна с думите-"това, което ще ти кажа няма да ти хареса и наистина не знам как да ти го съобщя". От това изречение косата ми се изправи.... И тогава ми каза какво точно е решил и кое как ще се случи....
Както казах ние сме заедно от скоро и в момента чувствата ми към него и тръпката са много силни.... Искам постоянно да сме заедно, всяка една секунда, той също.
Когато ми го каза буквално света се срина. Не можах дори да реагирам адекватно, просто се разплаках и излязох от вкъщи. Исках малко време да помисля какво точно се случва сега и какво ще се случи в бъдеще.
Каза ми, че е взел това решение както заради самия себе си, така и заради общото ни бъдеще заедно. Иска да има достатъчно пари, за да може когато нещата между нас станат по-дълбоки и сериозни да имаме всичко необходимо и да не се лишаваме от нищо. Оценям идеите му, оценям и това ще проявява някаква инициатива. Но защо трябва това да е начина? Защо тъпата ни държава не дава възможност за развитие и бъдеще на младите хора, защо принуждава хората да заминават извън границите на собствената си страна? Много ми е мъчно, много ми е болно. Сигурна съм, че всеки един от вас, който има любим човек извън България ще ме разбере как се чувствам в този момент.
Аз свикнах с него ужасно много, не мога да си представя ежедневието си без неговото присъствие, не мога да си представя, че няма да го виждам с месеци. Не мога да си представя, че през следващите месеци единствената ми връзка с него ще бъде шибания интернет....
Каза ми, че мисли когато устрои нещата там да ме вземе при себе си... но колко време ще отнеме това.
Знам и виждам, че той се чувства не по-малко зле от мен, виждам го в погледа му и го усещам.
Имам много въпроси към него, но някак си не искам да говоря на тази тема, сякаш ми се струва нереално и си мисля, че е някакъв гаден сън. Звучи егоистично, но се надявам в последния момент нещо да се провали и да не замине.... Въпреки, че пак казвам, разбирам защо го прави и се опитвам да го подкрепя. Но ми е адски трудно! Наистина.... Не се чувствам подготвена за подобна ситуация. Уплашена съм и не мога да си представя как ще се чувствам в дена, в който ще трябва да го изпратя.
Моля всички, които са били в подобна ситуация, кажете ми как да се справя с това чувство на страх и ужас. Как да преодолея факта, че няма да го виждам, той ме успокоява, че времето ще мине бързо, но аз съм сигурна, че не е така. Даже напротив-времето ще се движи сякаш назад, а не напред...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: 2160f8acb6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Стига сте обиждали държавата ни вече! Много съжалявам за това, което ти се случва, но навсякъде по света има проблеми. И все пак, ако питаш защо ни е тъпа държавата - ами защото има такива, които една от задачите им е да ни внушават колко ни е тъпа държавата и колко сме лоши българите. От тази дейност те живеят доста добре.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: ad1437dbdc

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей, не си първата, не си последната. Много е тежко, още по тежко е ако имате деца, но вие стемлади ощеи живота е пред вас. Ако се обичате, ще намерите начин да сте заедно. ще ти разкажа моята история. Имах дългогодишна връзка с мъж, който не живее в бг. Беше ми невероятно трудно всеки път когато се разделяхме. Като знам че на другия ден един от двамата си заминава и сърцето ми се късаше. Имахме планове да се съберем, но винаги изникваха спънки и щастлово сме били само на ппочивките. Когато си замине е тежко, но с времето се свиква, всеки си имасвоите занимания и месеците отлитат бързо. Така ми отлетяха седем години в планове и мечти, докато живота не ми сервира изненада и в момента сме прекратили връзката. Може да е за, добро, защото по пътищата е кошмар. Грешката която направихме ние бе, че все чакахме по добри обстоятелства, повече пари и тн, търпяхме, казвахме си, да почакаме малко още, година две и ще се съберем, но това все не се случваше. имам други познати, които, така като вас, един по един заминаха за америка, устроиха се и не са се връщали.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 6e296f9864

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Днес е с теб, утре не, факт. Ако е писано връзката ви ще оцелее

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: 6413e65ecb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Ти пък реагираш сякаш ти е казал, че умира... я се стегни бе жена, не те е зарязал, за да замине. Плюс това добре че е "шибания интернет", че иначе навремето са я карали на писма-ни звук, ни картина. Аз като се запознах с моя мъж, беше същото. Виждахме се през 3-4 месеца за по 2-3 седмици. Разделите винаги бяха много тежки. Сега сме си заедно във Франция, просто трябва компромиси и търпение. Сега пък проблема е, че близките и приятелите ми липсват и броя месеците до следващото пътуване. Щом и двамата искате да сте заедно, няма място за притеснение. Времето минава, не можеш да го спреш, няма да го усетиш даже.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: c008d8aff5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Изпитах това чувство вече само, че ние вече бяхме заедно от почти 2 години. Наистина е много тежко и много трудно се разделихме. Отначало е трудно, но после някак си свикваш с тази липса макар че на мен доста време ми отне да свикна. Ако се обичате наистина, то разстоянието няма да ви пречи. Колкото може по често водете разговор и си разказвайте си новото около вас, виждайте се по-често в скайп. И най-важното и двамата да си имате доверие. Няма как ей така да спреш болката знам, че е непоносима ама такъв е живот. Правете си постоянно планове за бъдещето. Гледайте да сии казвате неюа, които ще ви накарат да се усмихнете, а не да се натъжавате, че разстоянието ви пречи.

 

...