За семейството и компромисите
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1568 пъти
От както се помня не исках и да чуя за семейство, все си мислех, че достатъчно съм опознала гадостите на които са способни хората като се намразят- това ме спираше. Не че нямах връзки, имах но всеки път едно и също, когато хората си омръзнат стават други, чужди, подли... След поредния познат сценарий просто си дадох дълга почивка, да се съхраня поне малкото останало от мен и ако някой ме искаше то следваше да се озори доста. Дните си минаваха, аз си дадох сметка къде са моите грешки и се бях успокоила, че сама ще си остана-приех го и това ме устройваше. Преди 4 години в някакъв форум един мъж се заяде с мен ей така без причина, скарахме се, а после се сприятелихме... Започнахме след време да си пишем в скайп, отначало от време на време като се засечем, а после все по често докато стана всяка вечер. Като някаква неказана уговорка всеки ден след работа. Той не спираше да опитва, внимаваше но... не се отказваше, а аз не спирах да го поливам с ледено държание. Към днешна дата аз и той сме семейство-съквартиранти с дете което е много малко и не разбира още. Говорим си само ако се скараме или за детето, по често се караме обаче. Днес си мислех, че преди 4 години той ми каза как за усмивката ми се борел, а вчера ме наричаше каква ли не. Кога се промени, какво стана по дяволите, как от едните битовизми се превърна в един долен човек. Всичко което му бях споделяла за живота си и болките си го обръщаше против мен, подиграваше ми се. Като се замисля аз съм си виновна, не трябваше да му се доверявам, а наскоро се убедих че и с предишните жени в живота си така е постъпвал. Ще ми се да бях сама, че да не се налага детето да страда заради глупостта на един никаквец безотговорен, чийто интереси са сведоха до порно -сайтове и писане с разни жени в нета. Благодаря ви малко ми олекна....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: 8674e985db

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Неписано правило е на мъж да не доверяваш нищо за миналото си, защото в изгоден за тях момент те правят на нищо-така им е удобно, така им е лесно и ако ги хванеш в някаква крачка се започва с нападенията. От личен опит ти го казвам. Аз сглупих да се доверя на последния ми за друг мъж преди него и какво мислиш-започна да го добавя по фейсбуци, скайпове, да му се лепи и т. н., не че ме валнува-и двамата са завинаги зад гърба ми, но ти го давам като пример-никога не се доверявай повече

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: efb4292fa2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Защо мъжете взимат за даденост свестните и любвеобилни жени? Тези, които работят, гледат им децата. А глезените, капризните жени, които постоянно изискавт и мислят само как да изглежат добре са обгрижвани и обичани. Това някакъв животински инстинкт на ловеца ли е - да пресладва това, което не може да подчини и то да поддържа интереса му? Не знам и аз, но много често виждам това да се случва - мъжете се прибират от работа, вечерят, сядат пред телевизора. Да помогнат в домакинството, да изведат жена си на вечеря или по питие, да поптат как е минал деня й и да разкават за своя, да подарят цветя или да благодарят за вечерята - кога се случват такива неща?

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: ebc85a00ba

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Хм ..съглaснa съм с н1 , дaвaш вот нa доверие , зa дa го ОПОЗНAЕШ (!) но едвa след кaто е спечелил/ докaзaл доверие , можеш дa споделяш и то с грaници. Стaвaлa съм свидетелкa , кaк дори в компaния сa вaдили " стaри рaни нечии" ей тaкивa боклуци , колкото дa се нaложaт/ мaнипулирaт/ рекетирaт зa подчинение. Зaщо не го рaзкaрaш тоя? И кaкво кaто е бaщa нa детето? Нa детето ще продължи дa му е бaщa , нa теб кaкъв ти е? Товaр!!!

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: ef3b983eec

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Радвам се, че сайтът (и аз като читател) сме допринесли за това да ти олекне! Причината за разочарованията ти изобщо не е в него, а в генералния избор, който правиш. Не знам дали и ти не подхождаш предубедено към нещата, но по-скоро не вярвам в това, щом си му споделила онези неща и си свалила гарда (ако го подтискаше с тревогите си за бъдещия край на връзката, едва ли щеше да се отпуснеш така пред него) Смени типа мъже, но имай предвид, че детето е удобно извинение да те обявят за негодна (знам доста от слабостите/дефектите на нашия пол макар да не споделям всички тях)! А доверяването наистина трябва да бъде на по-късен етап, ако се убедиш, че нещата са сигурни! В нашата държава мъжете с и без това по-брутален характер от жените (дори да не ходят на казарма, казармата вече си е в тях) могат да те наранят по всякакъв повод, ако имат лична информация (че и без нея). Някои ще оправдаят провалите си с теб, други ще хвърлят вината за скандалите върху теб, а трети ще използват наученото, за да ти обяснят, че точно ти не си човека, който да ги съди. Затова не споделяш твърде лични неща с човек, когото не познаваш добре. А явно не си го познавала добре, щом се е стигнало дотук. И моите родители са минали през битовизми, но не се избиват като куче и котка! Не е от разлика във възпитанието или някаква свръх издръжливост на битовизми. Просто те са се опознали добре на времето и чак тогава са започнали връзка и (евентуално) са си споделяли такива неща. Да споделяш болките си и дори мечтите си с неподходящия е като да дадеш нож в ръцете на Джак Изкормвача - крайно опасно и напълно безсмислено занимание. Знам, че не е от особена полза да ти чета конско на този етап, но се надявам, че поне някоя жена ще прочете това и ще се спаси от същото! Тъжно ми е да чета как доверчивите и чувствителните страдат (вероятно поради факта, че и аз спадам към поне една от двете групи и се идентифицирам с тях). Успех и дано се съвземеш от това разочарование вместо да изпаднеш в самосъжаление или да потънеш в огорчение - и двата изхода са болезнени и ще ти донесат дори повече болка от неговите думи! :(

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 82b397fdfd

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Затова една връзка трябва да се тества поне 3 години и тогава да се прави дете. Детето е много отговорно нещо, то не е куче да му хвърлиш храна и вода и да се гледа само... При това връзката трябва да се тества не по купони и екскурзии, а в реалния живот. Защото като дойдат трудностите, изпитанията и изкушенията, тогава си проличава кой какъв е. Аз самият минах през това, затова ви говоря от личен опит. Но искам да кажа и нещо друго - от твоята вяра (или невяра) към него много зависи.

 

...