Споделена история от Любов и изневяра |
Търся съвет или просто мнения по въпроса
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1341 пъти
Изключих телефона си преди три дни. Всяко негово съобщение " не се притеснявай тогава аз ще се отдалеча" сякаш ме пробождаше и приятелката ми просто ми взе телефона и го спря...
Срещнахме се в кафето където ходя. Той седеше на масата на общ познат към чиято компания се присъединих една вечер. Симпатичен мъж на 48 години, разведен преди 8 години с един син...
Още от първия миг поведението му беше все едно мен е чакал. Първото впечетление - хитряга. На масата обсъждахме колко ми харесват заведенията тип Лаунч с големи фотьойли където можеш да се отпуснеш. Каза ми че знаел много и ми взе имейла за да ми прати списъка по пощата, но после каза че ме кани да отидем заедно. Но спомена за бившия ми който ми заби нож в гърба по много подъл начин ме накара веднага да му отвърна че ще бъдем само приятели. Той каза че не иска да бъде приятел с мен а иска сериозна връзка. Беше ми писнало от мъже които търсят само забавление и излязох с него - имаше нещо което ме привлече още от първия момент въпреки че си повтарях че той трябва да ми е само приятел. Бях в много депресивен период. Е, чарът му натделя. Първата ни среща приключи в 4 сутринта след като 4 часа се бяхме целували като луди в колата му.
Беще много мил и гриживен. Каза че ме бил наблюдавал цяла година когато сме се засичали а аз дори не съм го поглеждала, а не идвал да ме заговори защото не бил такъв. Цялото му вснимание беше насочено към мен. Понякога се чъвствах като опитна мишка, защото той все повтаряше че иска да разбере как функционирам. И много се изнервяше ако откажех да му дам тази информация. Пращаше ми съобщеня като луд на всеки час почти. Да ме пита как съм, какво правя. Но доста се карахме ако не отговорех на съобщенията му в близките два часа и ме обявяваше за ужасно неучтива, че не съм проявявала уважение към него. Още на първата ни среща ми заяви че предпочитал да опознае човека певди да мине към физическата част - поне 3 месеца. В един момент нещата загрубяха когато откажеж да му кажа какво се върти в главата ми все ми казваше че това е края. Това много ме засягаше... И се скарвахме. И след два часа пак ми звънеше говорехме с часове и се помирявахме. Може би и аз имах пръст в това тъй като още в началото ме беше попитал какви мъже харесвам и аз отвърнах - с характер. В един момент ми писна и му казах да спре да ме тероризира със съобщения, че е ревнив и с чувство за притежание. И той спря. Започна да се отдалечава каза че съм се отнасяла много зле с него и все натъртваше че нищо не разбирам от живота - имаме 19 години разлика. Оплакваше се и от моето черногледство тъй като през цялото време се оплаквах от проблемите си още не можех да изляза от депрсивния си период. Опитваше се да ми помага да ми показва положителните неща около мен, повтаряше ми че съм го накарала да плати за всички неудачници с които съм била преди него. Един път се скарахме жестоко, защото му заявих, че ако го видя с друга няма нито дума повече да му обеля. Много се ядоса, че съм го била подозирала, че живота му бил достатъчно сложен и не искал да си го усложнява повече с други жени.
Междувременно дистанцията между нас растеше. Оплакваше се от бившата си и проблемите които му създавала със сина му, но се изнервяше ако се опитвах да му дам съвет- на моята възраст нищо не съм разбирала. И това много ме измъчваше - да го гледам как се отдалечава. В един момент един приятел ме разтресе и ми каза да спра с моя песимизъм - никой не иска да е с хора с проблеми... И спрях. Отношенията ни се подобриха. Наслаждавахме се на компанията си - но само като приятели. Не сме спали заедно каза ми че съм секнала поривите му още от началото и либидото му е изчезнало в следствие на проблемите със сина му и в работата му кото се бяха появили напоследък. В един момент съвсем се отдалечи - разказваше ми, че страда, защото синът му не искал да му говори, а и няма никакво движение в бизнеса му за последните месеци. Каза ми че имал предложение да замине за италия да работи с негов приятел, но трябвало да вземе тежки решенив защото не искал да изоставя сина си... Сепваше всеки мой опит да организирам нещо за нас двамата. Искаше да го оставя той да дойде към мен. И че в момента не може да ми даде това което искам. И ако съм срещнела някой друг съм била свободна да се възползвам от живота...
Има някаква двойсвеност в поведението му от една страна е много мил и би ми помогнал за жсичко от друга стана е на разстояние. Всички по интимни и страсни фрази жестове изчезнаха от комуникацията ни. Нокога не ме заведе до тях - каза ми че съквартиранта му бил много страдал заради бившата си и бил станал женомразец ( той живее в неговата къща, което го устройвало защото хем не бил сам хем той не го натоварвал).
Заминах на ваканция за три седмици. Последния ден закъсня, каза че е карал като луд за да се видим преди да тръгна. Но почти не ми пишеше трябваше аз да му се обадя за да говорим за малко по телефона. Когато се върнах се видяхме един път. И след това изчезна. В един момент започнах да му пиша и да питам какжо става. Каза че имал други грижи с работата и сина си преди мен и знаел че страдам, но нищо не можел да ми даде в момента.
В петък говорихме по телефона. След като му бях сменила статута във Фейсбук и не можеше да вижда приятелите ми. Един час по късно го беше забелязал и ме беше изтрил - щом аз съм си променила отношението към него той също си го променял.
В един момент изтърси " не разбра ли че вече не сме заедно? " Каза че в главата си бил сам и не искал никого, че бил много изтощен от проблемите с детето и работата си, нямал какво да предложи.... Каза ми че съм секнала страстта му още в началото и са останали само чувствата, че между нас всъщност е нямало нищо освен тъй кати не сме били спали заедно и не искал да ме кара да го чакам и да се възползвам от младостта си и от живота... можело да сме приятели тъй като през последните месеци нашата връзка си е била само приятелска - все ме наричаше " моята платонична връзка"
Поиска да се поставя на негово място, а аз отвърнах той да се постави на мое място не мога да бъда приятел с човек към който изпитвам неистово желание...
Вечерта ми изпрати съобщение "не се притеснявай аз ще се отдалеча" стана ми толкова зле, че приятелката ми, ми взе телефона...
Не знам какво да правя. Това или е най-коректния човек, който наистина има сериозни проблеми или е поредния играч не знам вече. И за двете има страшно много за и против.
Моля за съвет, мнение или каквито мисли ви споходят четейки това. Сигурно пропускам много важни детайли, но в главата ми е такава каша.
Благодаря.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 0ccbcb6505 |
|
1. Не мога да кажа със сигурност какво е в неговата глава. Мога да ти кажа обаче, че при мен се получи сходна ситуация в смисъл - наистина е възможно определен тип държане да ти "секне мерака" или както ти си писала "страстта". А се харесвахме и двамата, но тя се дърпаше на няколко пъти във времето, сменяше си настроенията всеки ден на 180 градуса без видима причина и започна да ми писва, в резултат на което загубих от увереността си и нямаше как да я "запаля" освен ако не искам да бъда груб, а аз не искам....
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 589e06f1e6 |
|
2. Няма смисъл да си с него, защото се вижда че не те обича. Ако имаше истински чувства щеше да те търси и да не те игнорира така. Ти си била за него временно увлечение и той не е имал истински намерения към теб.
|
|
