Как се справяте?
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 1846 пъти
Здравейте.Обичам да чета историите,които се публикуват тук,но искам и аз да ви помоля за съвет.
Студентка съм 2ри курс на 20 години, с приятел на 24.Имаме връзка от година и половина.Силна,емоционална,всепоглъщаща,постоянно мисля за него,както той за мен(по негови думи),обичаме се и само това има значение.Е и ние сме се сдърпвали за глупости ,но дотам. С приятеля ми живеем един до друг и по цял ден сме заедно(освен когато не е на работа),но всяка вечер сме заедно и съм свикнала да го виждам всеки ден.Та проблема ми е ,че сега заминах и не го виждам всеки ден и ми е много тежко първите 2 дни бяха ужас-боли ме глава,гади ми се,не ям,отпаднало ми е и плача.. сега ми е по-спокойно,но въпреки това ми е тъжно.Нищо,че ще се прибирам всяка седмица. Моля ви кажете ми вие как се справяте/ихте с това..правихте нещо специално,от самосебеси ли мина или просто си запълвахте времето с нещо.Моля ви помогнете ми :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 месеца hash: b67c30341e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Единствения начин за справяне с такава ситуация е психическата нагласа. Мисли си за него, но недей да се натоварваш така и недей да плачеш за глупости. Мисли така заедно сте и се обичате и имате възможност да прекарвате време заедно, но по-рядко. Понякога няма да можете да се виждате по две седмици може и повече зависи от обстоятелствата и тогава пак ще ти е тъжно, но поглеждай от позитивната страна, която е че скоро ще се видите.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 2331a284cf

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   случвало ми се е, но не съм се чувствала чак до такава степен... иначе телефонни разговори и то не е лошо понякога да не сте заедно, тъкмо ще е по-голяма липсата..

 

...