Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ти не оценяваш това което имаш и някои ден ще страдаш за това, остави момичето да си намери някой, който ще я оцени.

7.   здравей,
ако ще си с нея - дръж се добре. Времето назад не може да се върне, тя също съжалява за историята си.. но всеки прави грешки - нали?

може да поговорите и да й кажеш ако иска да сте заедно - какво трябва да промени.
Аз мисля, че ще се промени - или поне някой от нещата които искаш. Но и ти трябва да направиш компромис - не само тя. ок?

Поздрави!

8.   Ако това което тя ти е разказала е истина, не бива изобщо да постъпваш така с нея. Тя е едно наранено момиче и е преживяла много. Може би трябва да отиде на психолог. Но не си честен спрямо нея. Или я приеми такава, каквато е или поговори с нея, обясни и нещата и продължи напред. Но не може да си с нея само от съжаление, остави я да си намери някой, който наистина ще я обича или я обичай такава, каквато е.

9.   от автора : Извинявам се на всички писали по другите ми теми, видях че имам друга одобрена. Не проверявам мейлът си често и видях, че е имало друга тема, подобна, защото пускам всяка седмица с малки допълнения и различия. Извинявам се на всички

10.   На първо място пренастрой си вълната и не я съди. Да това правиш.

11.   Бас държа, че това ти е първата сериозна връзка. Пич, преживял съм го това твоето, почти едно към едно. Съветът ми - остави я. Не се обричай на нещастие. Промяна от нейна страна никога няма да има.
Само си мислиш, че имаш чувства, а истината е, че просто вече си свикнал с нея. Голям товар ще ти падне от гърдите като я оставиш и никога няма да съжаляваш, повярвай ми!

12.   Прав си 11. Първата сериозна връзка и второто сериозно влюбване... хем ми е жал да я оставя, хем искам да се промени и да бъда с нея. Ако я оставя винаги ще ми е мъчно и тъжно, че там някъде е останало само момичето с което съм бил толкова време, разбираш ли какъв е проблема, ако остана с нея, винаги ще си влизаме в някакви спорове и скандали. Последно бе вчера. Отидох да се видиме към 18:30 след работа и в 20:30 казах, че искам да си ходя, за да си почивам, защото съм станал рано и тя започна да се сърди, да стоя поне до 23, аз не исках и после тя ми каза, тогава и утре няма да се виждаме и в други ден, а чак четвъртък.. много се ядосах. Тя не работи вече от 5-6 месеца и въобще не ме разбира, че имам нужда да си лягам по-рано и скандалите бяха вчера, а другия път, като се видиме, сякаш нищо не е било. И аз съм импулсивен и подобен, но не чак толкова лош от мухата слон да правя. Не можем да се разберем, не искам да я нараня с друга, искам просто сама да си тръгне. Ако можех да й бъда само приятел още в началото и знаех историята и и какво е преживяла, щях да се съглася на това, без никакви други условия, но с нея освен секс, друго никога няма да върви, а това не е достатъчно за мен самия. Само там се усмихваме, само там сме щастливи и не се караме

13.   от автора. Като цяло се опитва да се промени. 5- сигурен съм, че не ми е изневерила, от къде, аз си знам. Това е момичето, което и един път не ме излъга за 1 година, това пък най-вече ме задържа при нея толкова време, поглеждам очите й и виждам един честен човек, който не ме използва. Причините да не знам какво искам са много. Бъркат ми се наще, излагаме пред приятели с малко по-наивния си говор и разсъждения, неграмотното си писане във фейсбук, инатите и караниците за най-малкото. Натоварва ме психически понякога с едни и същи истории, вече се смеем все по-рядко, само в леглото, за това излизах по-често с приятели напоследък и пак сърдене, че тя била на последно място, че само за нея не намирам време, като си тръгна по-рано 20-21 (при положение, че на другия ден съм на работа от 7-8), пак сърдене и така до безкрай. Първото ми желание е да се промени, второто ми е, ако това не стане, да остана сам.. не мога да я наранявам и аз, а и тя няма да ме нарани, от къде знам, знам! Съжалявам, че този истински, честен и открит човек не ми е приятел, а ми е гадже, защото за да живеем по един покрив е нужно да има компромиси от двете страни, разбирателство, да има повече чувство за хумор.. просто сме адски различни, тя е преживяла много тежки неща и почти винаги е тъжна, аз съм малко по-лигав, хлапе още, дете даже на моменти, въобще не съм готов да имам дете и семейство. Напук на всички бих останал с нея, ако се развива, но на момента и тя тъпче на едно място. Най-елементарното е, че и правя забележки относно правописа, уви не възприема. Променя се в едно, но в друго си остава все същата, все същия инат. И всичко го споделям с нея, не си мислете, че съм някой мишок и пиша само тук.. всичко съм го споделил. Не знам... и да остана с нея след време ще съм нещастен, да ме натоварва психически, да няма разбирателство и още много други неща, ако си тръгна пак ще съм нещастен, че това наистина ми е първата сериозна връзка и според вас не я обичам, но според мен си я обичам, чувствам си го отвътре, просто не мога да мисля за следващо ниво, защото знам, че ще си отровим живота, ако няма промяна и в двамата.

14.   Колко пъти ще пускаш тема за това момиче?
Колко пъти ще й търсиш кусури?
Ти не разбра ли, че момичето си е ОК, проблема си ти!
Родителите ти не я харесвали - мамино синче, ти ли си избираш половинка, или избираш на родителите си гадже?
Освободи най-накрая момичето от присъствието си, за да може да намери някой, който да се държи с нея подобаващо, а не непрекъснато да се чуди - обичам ли я, не я ли обичам.

15.   Моля мнението ми да бъде публикувано, защото нито е вулгарно, нито е неграмотно. Досега, колкото и пъти да пиша нещо, екипът ви не иска да го публикува.
Към Авторът!
Авторе това ти е 4 или 5 тема тука. Следя от много време историите в сайта и много, много не обичам да коментирвам (даже изобщо), но това твоето е вече наглост. Отчасти приличам на приятелката ти. И аз доста неща съм преживяла и съм на моменти с детинско държание. Но от друга страна съм вече омъжена за първият ми приятел, гадже и любов.
Твоето не е любов щом се срамуваш от нея, щом я критикуваш толкова остро по сайтовете и я обиждаш. В една от миналите ти теми я наричаш малоумна и всякаква, защото й се искало секс и прочие, после пак разправяше същите истории, че била с детински акъл, простовата и т. н. Аз вече се чудя дали тя или по- точно ти си с психични отклонения.
Ще ти дам един съвет! Покажи на приятелката ти всичките теми, които си писал тук по нейн адрес, а тя вече да си помисли дали ще стои с теб или не. Според мен ти не я заслужаваш. На тебе трябва да ти се падне някоя Мадам, която да ти точи паричките, да ходи по кафенцата и магазинчетата. Пред теб да ти се смее , а отзад да пише в тоя сайт и да те плюе.

16.   Авторе, като развален грамофон си...
Банален, досаден и скучен!
За да живеете под един покрив, трябвало да се правят компромиси и от двете страни. Не разбрах ти с кое ще направиш компромиси. Момичето да се променяло, че не било достойно за маминия сладък.
Вярвай ми, ако се промени - ще ти бие шута веднага.
Честно, не разбирам изобщо как си намерил момиче да те понася - то не е мрънкане, не са комплекси, не е егоцентризъм.
Бил се влюбвал само в слаби - толкова кухо изказване!
Все едно да кажа, че се влюбвам само в 1.85 м. високи. Изобщо не си се влюбвал!!!
Напълно съм съгласна с номер 14 - проблемът си ти, а не момичето.
Айде със здраве и дано коментарът ми да е на твоята висота.

17.   Номер 15 има право. Като не оценяваш любовта която имаш, накрая животът ще ти даде някоя, дето само ще те използва.

18.   Никой не е на моето място за да знае какво чувствам и изпитвам аз. Ми аз ще живея с нея, обаче за някой неща хората имат право. Мен ме притеснява най-вече това, че е инат и че няма да се разбираме в бъдеще, приятелите ми един по един ще ме отсвирват, ако съм с нея, поради разговорите които се водят с нея и така. Отсреща виждам едно изстрадало момиче, което ме обича въпреки всичко до което съм бил в трудни моменти, едно честно момиче без да ме използва, другото все е минуси минуси и т.н. Няма разбирателство .. за най-малкото скандали, сърденици и прочие. Като оставим забележките на баща ми, че ме натоварва психически и че не е от най-работните.

19.   от Автора. Лесно е от страни, гледате ме и се чудите, хулите ме и прочие.. и аз съм претенциозен, а и не съм цвете за мирисане. Обичам я със сигурност, винаги аз съм този след нейните инати, който казва.. абе хайде да дойда до вас да те прегърна и да се оправим, тя винаги е твърдоглав инат и когато сме стигали до тази степен тя да ме омилостиви, започва да ми праща профили на руси някакви да съм си бил хванал такава и аз започвам да й говоря, че това са глупости и не искам други и от там пак и пак се връщам към нея. Да, гадно ми е, че баща ми не я приема, баба ми, майка ми я приема отчасти, но казва ти не си готов. Да, аз не съм готов за семейство на 23 години, съжалявам. Относно претенциите ми, като оставим всичко настрана, най-вече инатите и еднотипните разговори са нещото, което винаги ще ме възпира да остана с нея завинаги. Пускал съм много теми, знаете, чели сте, благодаря ви и ви се извинявам, че съм ви занимавал 100 пъти със себе си. Първо, това ми е първата сериозна връзка, не съм пораснал все още, не съм израснал като човек, признавам си го, имах нужда от момиче, което да ме дърпа напред, да израсна покрай нея, а не аз да съм учителят, да уча как да се държи, как да пиша, да я поучавам за грешките й и отсреща най-често да ми се сърди, инати или да не възприема над това, което казвам. Свикнал съм с нея, и не само, обичам я, преживяла е много тежки неща, не мога да я разбера никога, аз съм лигав понякога с голямо чувство за хумор, тя не е такава. Ако се разделим ще съм тъжен, ако останем заедно пак ще съм тъжен. Баща ми и баба ми няма да са ми толкова близки, защото не искат просто да сме заедно с нея. За баща ми е глупава, мързелива и още куп неща и прочие, за баба ми също. Ок, бих избягал и бих се махнал от всички, ако това момиче не е инат, разбира ме и ме развеселява по някакъв начин, но това не се случва и за това сме си говорили, че трябва да се промени и тя и аз към по-добро, най-вероятно и двамата ще си останем на същото ниво. Физическото привличане е адски голямо един към друг, като магнити сме и това ни пречи да направим ясна преценка дали тя е подходяща за мен и дали аз съм такъв за нея, в началото когато не вървеше секс все ме оплюваше. Имал съм теми тук, в които се оплаквам от това, че няма разбирателство и по нощите ме кара секс да правим, като на следващия ден съм на работа. Сега правим 1-2 пъти в седмицата, но не спя у тях в момента, та за това е по-спокойно. Онзи ден пак ми се сърдеше, като поисках да си тръгна в 21:00 от нея, бях там в 18:30, просто исках да си ходя и да си легна по-рано. Когато изляза с приятели, тя ми била на последно място и пак инати... разберете, на мен това ми е главния проблем. Наистина ми е тежко и болно, че не я харесват моите близки, но повярвайте ми, имат право. В началото не виждах това, но сега го виждам. А да се разделя с нея е много тежко, да остана също ще съм обречен на нещастие. А и аз имам нужда да излизам, да се веселя, да се смея и забавлявам, не говоря за чужди жени, излизане с приятели, не напиване, забави, дискотеки и свобода. Не съм готов, за добро или лошо я обичам и все когато се разделим ми става тъжно, жал, липсва ми и пак се събираме и така безброй пъти.

21.   от автора. Благодаря на всеки който коментира и ме поучава, не ме оплювайте толкова, разберете че аз перфектно знам, че не съм перфектен, но съм вечно изискващ. Стана ми жал за момичето и вчера отидох щастлив, прегърнах я, целунах я, но в последствие започна пак да говори разговорите, за които съм писал, едно и също, срещу брат си, срещу някой друг и прочие в един момент ми дойде в повече и вдигнах кръвното, изпоти ми се дясната ръка, някаква сухота имах в устата, разтреперих се и вдигнах кръвното, снощи цяла нощ треперих, с нормално кръвно, но ми беше зле и ме болеше главата. С баща ми си говорих по телефона, той не обича приятелката ми и каза, около тебе има енергийни вампири, дали и той се е побъркал не знам, но нещо не е наред. Казах му, че съм се държал много зле с нея в последно време, а той ми сподели, че Господ гледа и не е правилно така, но тя не била човекът за мен, да ходя с нея 1-2 години и прочие, но не била човекът за мен. Аз все още обаче тая надежда тя да се промени, както и аз, аз не съм перфектен и го осъзнавам, когато сме заедно да се усмихваме, да сме щастливи. Да, аз много други работи също трудно ще приема, но нека има разбирателство, пък другото само ще се нагоди, като сложа на кантар и моите грешки и грехове, спрямо нейните. Аз не мога да ходя с нея още 1 година с идеята, че някой ден ще се разделим, надеждата ми е да се разбираме, да се развиваме като хора, тя да се образова малко (правописа, правоговор и по-малко песимизъм), да изслушва хората, аз да си оправя моите бакии и т. н. и ако съдбата реши да останем завинаги напук на всички, пък ако не я приемат ще си живеем заедно отделно от другите и няма проблем. Но както каза баща ми, че е възможно да ме скара с приятели, а и с нейните разсъждения и т. н. в последствие тези приятели да ме игнорират, защото съм с нея и това не е добре нали така? Аз разсъждавам над разговорите, които съм провел с нашите, в крайна сметка хората са живяли и са минали през какво ли не, натрупали са опит и гледат отстрани и коментират, а аз се правех на твърдоглав и не ги слушах, но в един момент си зададох въпроса как се виждам след 10 години с това момиче, без приятели, без близки които да ме подкрепят така както сега и във вечни скандали и да изпадаме в истерии и двамата, излишно натоварване и песимизъм, но ми стана мъчно и тъжно и се върнах при нея, сега искам да се държа добре с нея, да е щастлива, пък каквото сабя покаже и ако тя продължи с песимизма, натоварването и инатите и другите неща, аз ще трябва да и отвърна с игнориране, а не с обиди, да я наранявам по някакъв начин и да страда. Имам в предвид тежкото и детство и минало, нека не съм поредния човек, който се е подиграл с нея и я е наранил, но според 99% от хората, които познавам, които са ми близки, познати и прочие казват, тя не е за теб, уви напук на всички бих останал с нея, ако търпи промени, както и аз самият и тя има търпението да е до мен през това време, ако нещата вървят, предпочитам да остана с този истински и честен човек, но нека се развиваме и двамата като хора. Наранявате ме много с думите си, но пък и те са нещото, което ме удря по главата и ми намества мислите в по-правилна посока. Не съм използвач, не съм злобен и завистлив, крадец, измамник и т. н добър човек съм, но съм мързелив донякъде, комарджия съм бил, несериозен, разхвърлян, разсеян и аз не съм перфектен. Не изневерявам, но се заглеждам по всяка жена от моят тип и вкус, излизам от време на време инкогнито без приятелката ми (случвало се е 2-3 пъти), дърпал съм се на еднодневките, не съм чак толкова лош, имам някаква самооценка. Изискванията са ми много, не знам защо, такъв съм от малък от както съм на този свят и все нещо не съм доволен, все нещо не е достатъчно и прочие. Съжалявам, че ви скъсах нервите с моята особа

22.   Авторе, за милионен път - проблемът е в теб!
Поучавал я той нашия - чакай бе, ти пък кога стана авторитет, че и да поучаваш? !
Ти си живият пример за тая приказка, че даването на акъл не произлиза винаги от имането на акъл!
Айде остави вече момичето намира. Тя ще си намери кой да я обича, а не да й търси ежедневно кусури и да изтъква против нея доводи като "Мама не я харесва".

23.   Минал съм през подобно нещо, жена качи ли ти се на главата трудно слиза от там, аз като се осъзнах, че клякам за всичко и става по нейното ми беше доста тежко, а беше малко късно за промяна, обаче стана след кратка раздяла и нещата се наклониха в друга везна. Не трябва да свика, че цял живот ще я глезиш и ще и угаждаш, все едно си длъжен да се съобразяваш с нея до живот, без да го е заслужила. Караници винаги има, има и моменти с напрежение, особено пък когато са в семейството си е тежко. Трябва да порасне или поне да я приземиш на земята, че да разбере, че си с нея по твое желание, а не неин каприз.

24.   Офф, Авторе, не знам на приятелката ти какви са й разсъжденията, ама твоите са на ниво 6-годишен...
Щом ти е толкова важно приятелите да ти одобряват гаджето - остави най-накрая момичето на мира и чакай приятелите ти да ти кажат коя жена е за теб.
Освен всичко се оказва, че си и посредствен..
Айде вземи порасни - учи, чети, работи върху себе си, върху твоите си недостатъци (че хич не са малко) и спри да разсъждаваш как другите трябва да се променят, че да станат достойни за теб.

25.   Просто ти е омръзнала вече и затова сега на преден план са нещата , които те дразнят у нея . Какво е правила преди изобщо не ти е дразнител , просто си търсиш причини за оправдание , че всъщност не искаш да си с нея . Съжалителен - това да не ти е бездомно котенце от улицата ? Няма по-голяма обида за жената от това мъжа до нея да е с нея по хиляди куп измислени причини от неговото съзнание, а не защото изпитва обич към нея . И преди година е била както ти пишеш не грамотна , не се изразяваща както на теб и се иска и т.н. е тогава какво те е привлякло у нея и те е накарало цяла година да си с нея ? Това е - моментната тръпка ти е минала и сега си нещастен и се чудиш как да се отървеш от нея и си мислиш че с лошо държане ще се откаже сама . Но така и нея правиш нещастна и още по-потисната . Това е агония безкрай и за двамата , най-добре и кажи че не искаш да си с нея вече ,не е нужно да изтъкваш глупавите си причини за раздяла . Най-добрият вариант е да кажеш че вече нямаш чувства към нея . А относно твоята приятелка - струва ми се малко манипулаторка и влюбчива девойка . Усетила те е че си по-съвестен и някак състрадателен и си е бълвала драматичните преживявания , които ако се замислиш са станали заради нейната влюбчивост , не насила . И ти с манията си да се покажеш , че си различен , че не си като "другите боклуци " и един вид нейният герой да станеш се е стигнало до това положение . Гледай какви приказки ти говори , като си излязъл с приятелите си . Пишеш промяна - няма такова нещо , а и е глупаво да очакваш че някой ще се промени заради теб или обратно . Или приемаш човека такъв какъвто , ако не можеш да преглътнеш повечето черти в характера му -чао и толкова

26.   Благодаря на 25, донякъде си прав. Омръзнали са ми разговорите, но не съм съгласен с това, че не я обичам, обичам погледа й, да а гушна, да я гледам усмихнат. Обичам я, тя е истинска и честна, но има повече минуси с нея отколкото плюсове. Сега съм с нашите на почивка празнуваме семейно р. д. за два дни и та ми каза, догодина и аз ще отида някъде извън София сама да си празнувам рождения ден. Всмисъл за всяко нещо ми влиза на инат и на заяждане, а аз просто исках да уважа нашите и съм с тях. Казва ми как ако мине ли година и някакви си месеци там и не съм и дал поне годежен пръстен щяла са се отръпне от мен, за да не си губи времето както с дългата и връзка и накрая да не я заменя за друга, пък аз съм на 23, имам малко задачки да си направя един лек ремонт, да си сменя колата с по-хубава, да върна един зАем, аз искам да се развивам и не ми е времето за женене, а изискванията са от гледна точка и за нея и за мен самия. Тя не се развива по никакъв начин, не работи от много време, не учи над правописа си и имам чувството, чв не и пука дали е написала "омирам" или умирам, "кула" или кола, "утивам" или отивам.. Това е лицето й пред познатите ми и приятелите ми, че е глупава, съответно с нейната компания усещам, че на някои съм противен. Инатите, натоварващите истории и песимизма.. Дано се промени, ако ли не, тя ще си тръгне от мен. Обичам я, сигурен съм, но в началото бях и влюбен във визията й, беше ми интересна в разговорите, не ме натоварваше, в последствие нещАта се промениха

27.   Ето какво да правиш авторе:

Обичаш я - оставаш с нея.

Не я обичаш - разкарай я. Да ще ви боли и двамата, но поне няма да си губите времето, нервите, енергията.

29.   Разделихме се за пореден път, на мен лично вече ми писна, даже не тъгувам, като се разделяме. Може да съм мъж и да не плача дори и при загубата на близки хора, но признавам, за нея съм плакал няколко пъти сам самичък, като сме късали и ми е било много болно и тежко, днес се чувствам по-добре. Последното е, че ми се сърди как така съм я излъгал и не съм искал да се виждаме. Излъгал съм я, че бях с нашите 4 дена извън София, а съм и бил казал, че ще бъда 3 дни. Не съм искал да я виждам преди да замина, а просто ми казаха тръгвай и нямаше време да се видим. На предния ден пък и казах, че ще отида да се видим, но трябва да се подстригвам и ще е за малко, тя не пожела и се разсърди и това ми натяква, как и тогава не съм искал да се видим, как не мисля за нея, как не съм и опора, как търсела някой да замести баща й, нито брат й е бил брат на място, нито никой не я подкрепял, включително и аз, недоволна недоволна и скандали навръх рожденият ми ден, казах й някой неща и я нагрубих едно хубаво да и дойде акъла. Пускал съм преди време една тема за един скандал, който ми направи на морето и след който аз се върнах при нея, но твърди, че тя е тази, която се е върнала, а аз бях този който направи компромис. Ние никога няма да се разберем. Оставам настрана всичките й минуси и мойте и да погледна в бъдещето, ние пак няма да се разберем. И аз не съм много читав, и аз имам своята вина, но не може да ми правиш скандал и да се сърдиш на рожденият ми ден, че съм отишъл с нашите извън София за 4 дни с чуждата кола на техни разноски и не съм знаел дали ще стоя 3 или 4 дни, даже не съм обещавал нищо, но тя твърди, че съм лъжец, че съм еди си какъв... постоянно ми вдига нервите, няма разбиране от нейна страна и чака от мен постоянно да клякам, да се извинявам за щяло и нещяло, но не, няма да се извиня. Написах й, че с всеки мога да се разбера, но с глупав човек надали, ако иска да се сърди. Написах й, че е инат, неразбрана и твърдоглава, също така лигла и глезла, ако иска да се сърди, аз не съм сръдлив, но нейното отношение е меко казано идиотско, аз с животно по-лесно ще се разбера, наистина. Обяснявам се, оправдавам се, няма то си знае неговото. Ти ме излъга, ти не ме подкрепяш, ти не държиш на мен. Засегнах я и с миналото й, защото точно в деня от годишнината от смъртта на баща й си пише с един с който е спала за една нощ как това щяло да й остане спомен за цял живот, да си бъдат такива приятели, които се чу*ат и да не знае никой друг и било яко преживяване, ама той отказва. Написах и го, понеже много пъти е била страдаща и си е изкарвала на мен тези неща, а това което си е писала с този е било точно в деня в който следователно тя е най-тъжна и най-страдаща, нараних я, но не съжалявам, търсила е подкрепа и опора по грешния начин, че и с мен дори с тия инати и държание. Оставам си сам и толкова, ако се разделим ще ми падне един товар, тъжно не тъжно, това е, после цял живот ще страдаме

30.   Вече окончателно се разделихме. И аз не съм бил прав в тази връзка, но видях изблиците на лудост отново и отново и просто проумях колко прави са били хората около мен, визирам баща ми, че с прост и луд човек трудно се живее, като той визира майка ми в това число и моята бъдеща жена, това момиче за което съм пуснал тази тема. И аз съм бил импулсивен и много лош с нея, но нейното прекрачи всички граници. След всичките изблици на лудост и импулсивни решения, с които ме прогонваше, като през няколко поредни дни ме игнорираше и не искаше да отида до тях за малко просто да се видиме, а искаше да оставам в тях.. и съответно когато казваш, че ще дойда за малко следваше (bb тогава не идвай) и аз не се натрапвах.. накрая не исках да я виждам и постепенно от караници и неразбрано поведение как съм я бил излъгал, че дните били 4, а не 3, което аз не определям и едно и също слушах по телефона, просто я отхвърлих от себе си. Първа тя ме отхвърли, а след това аз нея и видях тези прословути изблици на ярост, лудост и злоба. Онзи ден ми пращаше смс-и как съм и липсвал, как ме обича и как ще се промени. На сутринта обещания и извинения как ще се промени, аз не исках да я слушам и й казах, че едва ли има такъв шанс. След няколко часа отритване от моя страна последваха статуси и коментари на нейната стена (ставам лесбийка, писна ми от мъже, почвам да ходя по жени, пия и пуша и ще си взема играчка (визира вибратор), същите неща споделя и с майка ми. След това статуси как ще отида на дискотека петък или събота и го прави за да ме дразни по някакъв начин, след няколко часа в 23:30 ми пише смс ( слизай, долу съм), слязох и ми стана много мъчно като я видях, насълзиха ми се очите, но в момента в който си отвори устата ме отблъсна, сякаш нищо не се е случило, сякаш аз съм виновен изцяло за тази ситуация и понечи да ме прегръща, отблъснах я, не ми даваше да се кача на асаньора и искаше обяснения посред нощ, едвам едвам се отвървах от нея. Натякваше ми как си е дала последните пари за такси и как сега ще се прибере пеша, дадох и пари, но пак последваха статуси как се е прибрала пеша и ме заплашваше с това. Заплашваше ме, че ще спре да яде, а след няколко часа бяха статусите за дискотеката и дразненията, след това дойде до нас. Момичето има сериозни психически отклонения (признавам, че и аз не съм много наред), но тя не осъзнава, че има някакви проблеми и се опитвам да й го кажа, тя не възприема. Отблъсна ме с това нахалство, вместо да изчака да мине известно време и да покаже промяна, тя никога няма да се промени.

31.   Човече, чуй ме внимателно. Преди доста години, когато бях на твоята възраст, пропилях цели 5 години с откачалка като твоята. Не допускай моята грешка да оставаш, защото накрая тя ще ти набие шута, а ти ще си толкова привързан, че земята ще се срине под краката ти. Значи това за брат и са пълни лъжи. Измислила си го е за оправдание за това че тя е такава или онакава. И аз съм слушал подобни истории, само че за баща и. Това са психопатични състояния. Страх я е да не те изгуби и затова си измисля сцени и истории. Моята се беше нагълтала с хапчета и беше голям цирк. Жалко че тогава не съм бил със сегашното си мислене. Просто ме послушай, бягай надалеч, за да не е твърде късно. Сега сигурно ще ти липсва, но това е нищо пред това което те чака в бъдеще. Аз от опит ще ти кажа - не можеш да промениш никого насила, само ще си счупиш главата. Тя ще направи всичко да си мислиш че ще се промени, но това е докато иска да е с теб, докато има интерес. Махай се от там, това е проклятие от което трябва да избягаш навреме.

32.   oт автора. Направих си справка и за всеки наш скандал. Прочетох всеки един смс, всяко нещо. Започнала е да си го изкарва на мен още от третия месец, сега сме 1 година, въобще съм бил сляп за нейните прояви на инат и това, че ме побърка. Като цяло през целият си живот аз не знаех какво е апарат за кръвно, първият път когато вдигнах кръвно бе след като ходихме по нейна инициатива на гробища да търсим гроба на баба й през нощта по тъмна и с фенер на всеки гроб оглеждахме кой е този на баба й, на следващия ден нещо ми стана и психически се бях затормозил и вдигнах кръвно за първи път. След това всеки следващ път 99% от случаите съм вдигал кръвно с нея и от нея, психически ме натоварваше с черногледството си, с това, че говори постоянно за болести, постоянно за починалите си близки и единственото забавление и усмивки на нас ни бяха в леглото. Не бяхме правили нищо 10-тина дни и се започна с инатите и фасоните, с претенциите, че не съм държал на нея и прочие. Твърди, че ме обича, но според мен ме обича само тогава, когато съм и подлога, когато има контрол над мен и й огаждам по акъла, когато правим секс и прочие. След всяка по-голяма сексуална суша и когато по-рядко спим на едно легло тя се изнервяше, да започваше да се инати, да ми казва как не съм я желал, как не съм държал на нея, как не съм я разбирал.. много ми е мъчно, много ми е тъжно, но има ли смисъл... каза ми, че няма да имам друга, която да ме обича така и, че ще ме нарани следващата, както аз сега нея, като я оставих, и я оставих, след като няколко дни поредни ме игнорираше и не ми даваше да отида за малко, а трябваше да спя там и след многото и сърдения и скандали по телефона

33.   Намери си човек ,с кусури който няма да ти пречат,дори няма да забелязваш,за миналото не питай жените,нали сега е с теб,другото не е важно.Това с момата няма да е за дълго...радвай и се докато можеш,не и търси кусури...

34.   oт автора : 31 - благодаря ти. По принцип не лъже, но тази история може и да я пресилва с брат си, за да я съжаля. Окончателно се разделихме, но ми е много тъжно, не съм бил по-тъжен никога. Скъсах я аз, но си направих справка за всеки един миг в който не съм се чувствал добре и тя е била виновна почти за всичко. Аз преди да се запозная с нея не знаех какво е апарат за кръвно и откакто я познавам от 20 пъти, в които ми е ставало лошо, 19 съм бил с нея, никакво разбиране не е имало от нейна страна и като има повече време сексуална суша се започва с претенциите, как не съм я желал, как не съм я разбирал, не съм бил добър и прочие, инатите и караниците, вече написах доста за какво става въпрос. Може би ме обича, но ме обича когато й ходя по гъза, когато ме мачка и срива психически, много ми е мъчно. Историята, мнението на другите, всичко бих приел, но като се замисля как ми вреди на здравето, крайно време е да помисля за себе си и бъдещето си, не мога да понасям това напрежение, обвинявания за нищо. На морето си счупи пръст, защото играехме волейбол и когато аз отидох я сложихме най-отпред да разпределя, аз бях виновен, че сме я сложили най-отпред, ако е играела отзад нямало да бъде така. Вече ми е много болно и мъчно за всяка обида, която съм и нанесъл, и аз имам вина, но тя определено прекали и сме се карали още от първия месец, че чак до сега. Натоварващи разговори, в които витае смърт, болести и прочие, аз за тази година се съсипах психически. Да, няма да се промени, но не знам дали да затворя вратите си към нея напълно, няма да я наранявам, да я нагрубявам, ако мога с нещо ще й помагам, но нито искам секс, нито връзка вече. Неуравновесена е, имала е проблеми в детството най-малкото с баща й и майка й се разболява и ходи по болници, за брат й не знам до колко е истина, но това всичко й се е отразило, пробвах да помагам с каквото мога, но все пак, не знам дали е нужно да си обрека живота с нея. Чист съм пред съвестта си, че не съм я наранил, излъгал и избягал от нея заради мнението на другите или заради някакви лични прищевки, а заради моето здраве, заради мен самият, заради инатите които следваха ежедневно и скандалите, заради това, че нейната усмивка и щастие и разбирателство бе само тогава, когато й ходя по задника и когато върви секса, но нямахме много време за тези неща и тя ставаше все по-гадна и все по-гадна и преди се бе случвало, но сега минаха петнайсетина дни без и определено се побърка.

35.   Oт автора : Написах й това във Моля ти се .. не ми пиши на стената такива романи, ако има нещо ми го пиши тук на лично, не е нужно всеки да го чете. Имам един приятел, който е познат на един Дани от Люлин 2 и преди време още този същия му е споделял за теб, даже преди да се познаваме, че е искал с Вероника да е, ама е излизал и с теб няколко пъти и е избягал от теб, защото му е направило впечатление още в началото, че нещо не е наред, инатите, нервите и въобще в теб самата, че нещо не е наред, само аз бях сляп и не видях. Излъгах се, влюбих се в човек, който е егоист. Точно такава беше ти. Обичаше ме само на думи, кога и с какво показа, че ме обичаш ? Единственото ни щастие бе в леглото, единствените ти усмивки и когато липсваше тази интимност започваха скандалите и недоволството, започваше импулсивната ти мисъл, претенции и инати, дразнещо поведение и неразбиране. Един път качила ли си ми се на главата, никога повече от там няма да слезеш и трябва да търпя цял живот човек като теб ? Защо ? Какво направи ти за мен ... да обичаш какво значи, така и не разбрах кой и за какво ме обича, но видях ти на какво държиш, видях къде е твоето щастие и желание и какво значи за теб връзка ... Споделил съм с много хора, приятели и познати за инатите, за моментите в които ми е ставало лошо, смс-ите в телефоните съм ги разгледал от първия до последния, много чатове във фейсбук и се убедих кой е грешил много повече в тази наша връзка. Моята грешка и скандали каква е била, че съм искал да изтриеш бившите от фейсбук, телефони и скайпове, скандали от първия до шестия месец. Твоето недоволстване започва още откакто започваш да си го изкарваш за проблемите с майка си, за проблемите в работата, за всичко, но аз не те оставих, аз държах на теб и после в болницата и без работа и във всичко, каквото кажеше, това се случваше. И аз си имам уважението .. просто чашата преля. Предупреждавах те хиляди пъти, да не ме дразниш с разкази срещу другите, да не ме натоварваш, да не се инатиш, да не се сърдиш от нищото, но ти не спираше, ти не възприемаше. Ти си човекът заради който ми стана лошо за първи път в живота с кръвното, като никога преди това не ми бе ставало така. Всеки път почти съм бил с теб, ти съсипа моята психика за 1 година, като върна времето назад, като прочетох всеки смс и почти всичко написано във фейсбук, като си припомних всеки един момент. Ти мен ме правеше нещастен, а не щастлив. Бях щастлив тогава когато не те познавах, когато разговорите бяха нови за мен, но когато те опознах, когато разговорите оставаха същите все така натоварващи, когато се инатеше не от майтап, а от глупост и наглост, тогава вече предупреждавах, предупреждавах и накрая реших да помисля за себе си, за моят живот, защото с теб бъдещето ми бе или да ми става зле през седмица и да не мога да спя спокойно, да ми е зле психически или друг вариант нямаше. Ти не можеше да се промениш. Твоята импулсивност и действия без да мислиш го доказаха. Имаше шанс, винаги имаше шанс да се върна при теб, но с времето, с глупавите ти статуси и всичко желанието ми напълно се уби, със съветите на хората около мен (не визирам роднините ми, а приятели и познати, които все някога са те срещали, ПОЗНАТИ казвам, та дори те разбраха колко тежко ми е било с теб и се чудят защо толкова време съм издържал на това малтретиране. Сам съм, няма друга, сам съм но нищо не ми липсва, лекувам се психически, опитвам се да се смея, да бъда щастлив, защото животът е кръговрат, нека сега, когато мога да трупам щастие и когато идват лошите моменти да ги преодолея, а не целият ми живот да е такъв сив и мрачен. Винаги ще те обичам, винаги, ДОЖИВОТ, когато те видях във входа ми се насълзиха очите, при мен това не се случва от нищо никога, като ти пиша сега също, когато гледам снимките ти също, със сигурност съм чувствителен и обичам, но не мога повече да страдам, искам да помисля и за себе си, натрупаха се много неща .. прецених, прегледах всяко написано съдържание между нас и видях кой е грешил повече, видях кой се е инатил повече, кой се е сърдил за щяло и нещяло, кой е бил по-голям егоист, кой е изисквал повече и все е бил недоволен, кой ме съсипа като човек за една година само ... Животът продължава с мен, без мен, с теб, без теб, да много е тъжно, но когато върна времето назад, единствените хубави моменти са предимно в леглото, предимно като се гушкаме и правим някакви други неща, в общуването никога не си спомням да сме се разбирали, все караници още от първия месец, все инати, все аз не съм бил прав, все ти си правата. Да, имаше шанс да се върна при теб, но караш ми се по цяла нощ, вдигам кръвно и нерви по телефона караници, след това смс-и как ме обичаш и във фейсбук и после статусите на неуравновесения човек, излагането пред хората (ставам лесбийка, взимам си играчка, не искам мъже), а обещаваше да се промениш и човек с някакви проблеми психологически няма ясна преценка за това, импулсивност и бързане и тия статуси продължиха, после идва до нас и ми стана много болно и мъчно, отвори си устата и веднага започна да ме дразниш. Аз съжалявам от гледна точка, че не като други не съм усетил от по-рано какви проблеми ще имам с теб за в бъдеще, но за щастие няма да е за цял живот. Те се натрупаха много импулсивни реакции, много моменти на лудост, много караници, много инати, много обвинявания към мен, че аз съм виновен за всичко. И в двата случая чао, за мен ти си виновна, за теб съм аз, тогава си живей живота. Ако някой ден срещнеш човекът за теб, извади си поука от грешките с мен и дано бъдеш щастлива, аз вече знам, че не само честността на момичето отсреща и искреността е важна, важно е и да те уважава като човек, да те слуша и да има разбиране, да не говори повече от мен, сякаш е най-важния човек на света, да изслушва и когато има да дава съвет, да го направи, а не да е на всяка манджа меродия, смени си чистачката да ти изгасне лампата за спирачките примерно, да е разумен човек с разумна мисъл, а не прибързана, такива хора са опасни. Днес си реже вените, утре ме удря с ключовете по главата, след това прави циркове по магистралите, после какво ? Убива децата ми или мен ме ранява по някакъв начин, излага ме пред хора и въобще не ме уважава. Постоянно изискваща, ако беше добра и не толкова голям инат и аз щях да бъда добър. Когато отсреща са добри с мен и аз отвръщам със същото, но имало е моменти в които аз съм бил добър и отдаден на теб, а ти си си била инат, незаинтересована от мен, инат и дразнеща. Ти сама си направи така, че да скъсаме, аз не съм скъсал с теб заради друга, не съм скъсал с теб защото не те харесвам, не съм скъсал с теб защото не те обичам, не съм скъсал с теб, защото не съм те желал, не имах надежда да се променят нещата, даже и завинаги да остана с теб, но чашата преля, направих си сметка за всеки един момент за тази година какво си ми причинила и прецених, че ти просто си такава, ти не можеш никога да се промениш и ако това стане, ще е временно. И аз винаги ще те обичам, но съм ти го показвал, а ти само ми го казваше, така и не го разбрах с нищо .. човек който ме обича, ще разбере, че има опасност за здравето ми с тези дразнения и скандали, да ме разбере, че искам да спя, да съм добре, а не да е гаден мръсен егоист като теб и да мисли само за себе си, да му стоя до полата когато ми каже, да стоя колкото той ми каже, да правя каквото той ми каже и да бъда една подлога в твоите ръце, една играчка с която си играеш когато ти е кеф, да ме разиграваш цял живот ли помисли, че ще можеш ??? Няма как да стане това ... търпях прекалено много дори, сега времето е пред мен да излекувам тези рани в себе си. Мамка му обичам те, но обичам и себе си, искам да бъда здрав, щастлив, усмихнат, да бъда добре, стига толкова компромиси. Пренабрегвах себе си заради теб, но стига вече, искам да съм добре и аз. Казвах ти хиляди пъти как да се държиш с мен, но месеци наред продължаваше от теб това отношение, тези еднотипни разговори, това натоварване, това недоволство и инатите ти и най-вече бяха след като не правим нищо повече от седмица, ти държеше единствено на секса в една връзка и от там нататък всичко да давам от себе си, разбиране, милване, опора и т.н .. че ти в какво ми беше опора и в какво ме разбираше хаха.... СЪСИПА МЕ, съсипа живота ми, не бях щастлив с теб. ТИ ме обичаше тогава, когато ти ходех по гъза, когато ме мачкаше, когато бях твой роб и подлога, когато ми изпиваше мозъка, ти не ме обичаше тогава, когато взимах време и за себе си, да си отпочина, да се видя с приятели, да помисля и за себе си, ти ме обичаше само заради себе си, ти си един ЕГОИСТ, и сега когато ме загуби осъзна всъщност, че си грешила, но какво от това, пак започна да прехвърляш цялата вина на мен, ти си мениш мнението, ти си импулсивна и неуравновесена, аз се страхувах от теб и ми действаше зле на психиката, през цялата връзка, това бяха първите ми пъти, в които ми е ставало ЛОШО през живота, първо ти започна да ми изкарваш всеки твой проблем с майка ти и работата на мен, после гробищата през нощта и на следващия ден се случи и логичната, кръвното високо и страх от това да не умра, в последствие страх от болести и постоянно напрежение, което ми се натрупа от теб, постоянно негативизъм и лоши мисли...................... ТИ МЕ СЪСИПА като човек, тази година беше много тежка. Помни че те обичам и винаги ще те обичам, но това не значи, че трябва да се съсипвам аз самия заради теб, всеки път като погледна твоя снимка и ми се насълзяват очите и плача, но ми е тъжно повече от поведението ти, от това, че НЕ МЕ ОЦЕНИ, от инатите, от дразненията .. не мога да имам жена до мен, която да ме мачка цял живот, да ме съсипва психически и да страдам, страдах ДОСТАТЪЧНО, от тук нататък ще си правя сметката. Понеже ми беше първа връзка и дойде в труден момент, в който не можех да мисля, да разсъждавам и да премислям какъв човек стои нареща, сгреших с теб ОТКРОВЕНО го казвам, имах надежда да се променят нещата, но много време, много спомени в които все си е същото и от 365 дни в живота кога бяхме щастливи ... само в тъпото легло, ти мислеше само за това, САМО ЗА ТОВА ................... аз бях играчка в твоите ръце, мислеше си, че можеш да ме скапваш цял живот, за щастие не се обрекох до живот с теб, в противен случаи не можехме да отгледаме и дете като хората, ти всичко щеше да прехвърляш на мен, всякакви оговорности, ти не можеше стаята да си подредиш, пък камо ли да гледаш дете. Гледала си ти, утре на обед. Не си пораснала в нито едно отношение, нито като човек, нито като действия и умения, като НИЩО, аз също не съм, но и нямам претенции да съм, а ти имаше, ти беше само и единствено на думи. Съсипа ме като човек, но винаги оставаш в сърцето ми. Никога няма да си изтрия снимките с теб, да си изхвърля мечетата, без значение ти дали ще го направиш с мойте, аз ще те обичам винаги, просто обичах грешния човек за мен. Ако бях някой на който не му пукаше и можеше да преживява лесно тези скандали, инати и караници, не можеше да ми бъде зле на кръвно, на психика, ОК, да се мъча с теб с всичките ти недостатъци, но не става, аз съм друг тип човек, аз и ти сме две коренно различни същества.)

36.   от автора : Писна ми да ви занимавам с простотиите си, споделям вече за себе си, да видя какво представлявам, да се науча от грешките си. Пак се видяхме, за да ми подари подаръците, прегърнахме се и двамата плакахме, някак този път издържах 15-тина дни без да се виждаме (освен насилствено, когато дойде до нас, без да се разбираме), но в последните 2-3 дни не мога да спя, мисля постоянно и се тормозя, някак си ми се къса сърцето, на нея също. Сигурен съм, че тя няма да се промени, но за мен това е първата сериозна връзка и не мога така лесно да приключа всичко, може би ще добия някакъв опит и при следващата разправа раздялата ще е месец, два и накрая всеки ще тръгне по пътя си, този път беше 15-тина дни. Знам, че ще ме упрекнете, и приятелите ми също и роднините ми и всички, няма да се съобразявам с нейния тежък характер и инати, ще бъда аз водеща роля, ако и изнася, ако ли не другия път ще мога да преживя и по-голяма раздяла, съжалявам, но наистина ми е трудно, когато си свикнал с един човек толкова много и се убедих, че я обичам. Като цяло когато късахме преди ми беше гадно първите 1-2 дни, след това ми беше все едно, сега беше точно обратното... последните дни бяха най-тежки, преди да се видим пак. Нямам надежда тя да се промени, нямам надежда и от тази връзка да излезе нещо, не искам да я наранявам с други, не искам да я лъжа и провокирам, но времето ни ще изтече рано или късно, но не сега, очакват я тежки дни с майка й, когато пак ще се бори за живота си, ще влиза в болница и момичето има нужда от помощ. Не съм жалостив към хората, към нея съм, защото я обичам и не мога така.. да, исках да сме само приятели, казах й го и тя се съгласи, но вчера като я прегърнах и усетих много голямо облекчение и спокойствие, противоречиво на това, когато си отвори устата и започва да говори и да ме дразни. След това ме целуна за чао, но аз не можех да я целуна, не бях подготвен, не бях мислил за това и не се получи, не го исках, но явно пак ще клекна за пореден път, но този път с много повече удивителни, няма да си говоря с нея по нощите, директно ще я режа, когато ми се инати и докъдето стигнем, но не съм оптимист относно обещанията за промяна, но не мога да си тръгна просто така :( Мен ми се съсипа психиката. Излизам с приятели и се смея, прибирам се и ми се насълзяват очите, измъчвам се, не мога да спя и вдигам кръвно и ми се насъбра много... а не съм ревльо, не плача никога, сега обаче видях тази част от себе си, която не искам да виждам никога повече, тъжен, ревящ и ми се късаше сърцето, ако пък тя ме бе оставила щях да умра сигурно.

37.   Авторе, би ли споделил (ако по най-малка случайност влезеш пак тук) какво се случва с историята ви към днешна дата?