Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

109.   "Нямам предвид първа среща, а по принцип"

По принцип си плащаш за консумираното, duh. Жестовете са жестове, не задължения. Ако толкова много пари има и друго да предложи не, да си плаща пичът като поп. Иначе ако Станка е излупала три кафенца с тиквени семки, тортичка с кофа сметана, минерална водичка от Франция, прясно изцедено сокче от хуманно отгледани био портокали и салатка от омари и зелен хайвер, то сама да си тегли чертата.

Ето, п(ет)ичката си знае маниерите. Хем започва коментара плюейки, хем се прави на стока. Сигурно и в пепелника на масата плюе селянчето. Ама претенции, че е нещо повече от една оборска пръчка има.

"Какъв мъж си, че не поемаш сметката?"
"Каква жена си, че още от татенцето джобни си просиш?"

110.   Стига с тези заведения, не ги ли затвориха вече?! Животът не е заведения и попфолк.

111.   Мъжът. Ако е мъж на място.
Така де: "Ако не си мъж на място, друг отива на твоето място".

112.   Да ви кажа, единственото, което трови брака ми, е, че вече близо 10 години аз издържам семейството. Не става въпрос само за ресторанти, аз вече избягвам и да ходя, защото за една вечеря отива целият седмичен бюджет за храна. Става дума за всичко останало. Съпругът ми участва главно с труд. Например: аз купувам мебелите, той ги сглобява; аз купувам косачка, той коси тревата; аз купувам колата, той я кара; аз купувам машините, необходими му за работата, аз купувам строителните материали, нужни за някой ремонт; аз му купувам дрехите; аз плащам почивката; аз купувам тоалетните принадлежности, препаратите за дома, съдовете, растенията, покривам сметките за ток и вода и т. н. Купувам му и презервативите, и самобръсначките, и дезодорантите. Тази година е купил 2 крушки за нощните лампи. Като лампите и въобще цялата нова спалня, естествено, платих аз. А вие тук ми говорите за някакви кафета и торти! Той като излизаме даже не си взема портфейла. Нали ме е взел мен, за какво му е? ! Този проблем не мога да му го сведа до съзнанието в продължение на години. От декември съм без работа. Получавам помощи от бюрото по труда, хонорари от едно списание и стипендия от университета като докторант и това е всичко. Докторантурата ми изтича след месеци, както и срокът на обезщетенията, в момента търся работа. Зимата се разболях и постъпих в болница. Оставих на мъжа ми 200 лв. - аз, болната, му ги оставих! След като ме изписаха, той вече ги беше похарчил, без един портокал да ми донесе. Той работи в най-голямата строителна компания в България и заплатата му е три пъти колкото моите доходи. Съпрузи сме, имаме официален брак. Човекът просто не иска да плаща. Какво прави с парите си, нямам представа. Живеем в мое собствено жилище, наследено от родителите ми. Щом повдигна темата, избухва скандал.
Ние, жените, сами сме си виновни. Покойният ми баща би умрял от срам, ако остави жена си да плати в заведение, а аз, дъщеря му, с цената на хиляди разправии успявам веднъж месечно да изкопча максимум 100 лева от мъжа ми, за да покрия тока. Мозъкът ми се е превърнал в калкуратор, вечно някакви сметки текат как да вържа месеца. Така че, пичове, не ми говорете за това, че трябва да си платя кафето, защото то е най-малкият проблем. Но точно кафето трябваше да ми подскаже какво ме очаква. Когато бяхме гаджета, беше същото. Идва сметката, мъжът отива в тоалетната или гледа замечтано през прозореца, докато жената вади банкнота от чантата си. Заживяхме заедно. Отиваме в супермаркета, той реди покупките в торбата, докато аз се разплащам на касата. И въпреки това се омъжих за него. Нямаме деца и не смятам да имаме. Страхотен любовник е и гледам на него по-скоро като на жиголо. Деца от такъв мъж не искам. Като ми писне, ще го изгоня.

113.   112, жена, ти не си добре. Защо по дяволите го търпиш тоя? Златен да му беше, пак не си заслужава. Разкарай го. Явно е, че сама ще се оправиш, даже ще си с един камък на врата по-малко. А пък като нищо ще си намериш и нормален мъж, за да имаш нормален живот. Поне да беше някакъв безработен лентяй, щеше по-смислено да е всичко. А той и пари изкарва и за тебе нищо. Толкова пък на някой да не му пука за тебе няма. Да търпя такъв значи да смятам, че аз самата и стотинка не струвам. У лево веднага. Затова такива, които за една вечеря ми се правят на интересни, моментално ги разкарвам, защото е такъв живот следва после.

114.   112 по-добре без него, не знам как го търпиш. Бива стиснатост, но за жената която уж обичаш, а имаш пари? Какви са тея мъжки индивиди не знам и скандали щял да вдига. Такъв гладен го оставям, дрехи абсурт да му купя, почивка няма да види. Поне да си поема разходите..

115.   Плаща я точи, който кани.
Но ако говорим за дълготрайна връзка, нещата са къде-къде по различни.

Зависи от доходи и прочие. Нямам как, мъжът да плаща всяка сметка, ако има изисквания за скъпи ресторанти всек втори ден, при положение, че мъжът вади, да речем, 2000 лева, а жената вади 3500 лева, но не дава и една стотинка за тези разоди и се надява, мъжът да покрие всички сметки, докато тя публикува новите си сандалки и тактично се хвали, как били намалени с 220 лева и ги взела само за 380, а тази връзка да продължи като хората.
Няма как, мъж да има 5000 лева заплата, жената да е на чиста издръжка, като взима по едни 3000-4000 лева от аренда, от земите на дядо си, дето останаха, а мъжът да я кара, да ги дава за ресторанти, защото е стиснат.
Аз лично вярвам в подялбата, ако са с близки доходи. Ако се разминават драстично, подобре е по-печелившият да плаща повечето, но да оставя и на другата страна, най-малкото за да има чувстовот, че се допринася, макар и не по-равно, то от сърце. Преди бях на мнението, че е добре, всичко изкарано, да е общо, ама имаш лошият пример на родителите си, които имат почти перфектна връзка и вярвах, че за всички е така. Сега съм по-скоро на мението, че по-добрият с парите трябва да ги направлява, като гледа, да не третира другия като парцал.
Всичко е до балнас. В началото на тая тема, гледам се е развихрила някаква луда теория за доживотни издръжки и прочие... Видя как един лагер, напада срещуположният пол, а после друг лагер отвръща на атаката и общо взето, са изкочили крайните мнения, дето оплюват и двата пола, както и ролята им в семейният живот.
Нито жента е държанка, нито мъжът е някой дето само носи пари. Нито жената, трбява да бъде третиран като парцал, емоционално, физически и скесуално, нито мъжът, трябва да бъде принизяван в един донор на сперма и роб, който само се кланя. Ако искате такива хора - успех с намирането им! Само не го натяквайте на всички, колко е важно, защото някой от нас всъщност вярват в равенстовто между половете!

116.   Въпреки че питаш попринцип, ще ти кажа какво мисля за първата среща - от уважение и ако мъжа е сериозен би трябвало сам да изяви желание да плати сметката. Никога няма да забравя как се опознах в онлайн пространството с едно момче-забавен, мил, дружелюбен и т. н. Видяхме се , поразходихме се, говорехме си, докато не дойде момента да седнем на кафе - момчето видя някакво заведение на самообслужване, влезе преди мен, а аз бях може би на 10 метра от заведението, по незнайно каква си причина, е нашият си поръчал кафето и вече се настанил удобно на диванчето отвън ахахха направо толкова тъпо ми стана.. Не съм някаква дето е свикнала да и плаща някой друг, но когато някой е неуважителен към другия или към самата мен, го забелязвам и не одобрявам.. А попринцип според зависи с кой си, дали е празник, дали искаш да почерпиш някой ей така от любов :) И разбира се дали имаш достатъчно кеш и можеш да си го позволиш.

117.   Знаете ли, имам един приятел, който е наследник на руски граф. Дядо му е емигрирал в България като белогвардеец през 20-е години на миналия век. Приятелят ми е режисьор на документални филми, в никакъв случай не е богат, не е и беден. По линия на дядо си - графа, няма никакви доходи, заради национализацията в Русия след Октоврийската революция.
Така. На този човек абсолютно отвсякъде, във всеки жест, в погледа даже му личи, че има синя кръв. Близък ми е и често обядваме заедно. Никога, абсолютно никога не ми е позволил да платя сметка. Винаги ме пита за предпочитанията ми към заведение, ако се колебая, го избира той. Щом седнем, иска меню, оставя ме първо аз да избера, после вика сервитьора, първо дава (той, не аз) моята поръчка, след това неговата. По време на обяда се осведомява желая ли още нещо, например още една чаша вино. Ако стана да отида до тоалетната, той става също. Когато се върна, отново става, докато не седна. През това време тече увлекателен разговор, смеем се, спомняме си весели случки, споделяме си неща по работа, обожаваме ги тези наши срещи набързо по средата на деня. Сметката той я урежда толкова дискретно, че аз досега не съм забелязала как точно. Т.е. няма бъркане по портфейли, пуфтене, сумтене, смятане, нито пък демонстративно хвърляне на стотачки. Тя някак вече е уредена. След което моят приятел ми взема палтото, държи го, докато го облека, отваря ми вратата, предлага ми ръка и ме изпраща до таксито, като ми благодари за прекрасния обед. Връзката ни е абсолютно платонична и трае вече 20 години, разменяме си семейно гостувания заедно с неговата съпруга и моя съпруг. Просто въпрос на възпитание и на едно особено достойнство, което българският мъж няма как да го долови. Аристократизмът не е въпрос на доходи, а на отношение към света. Разбира се, многократно съм връщала жеста с хубави подаръци за техния дом.

118.   Жените по принцип са по-силните в една връзка, защото са изключително манипулативни и защото в ДНК-то на всички мъже е заложено да защитават жената. Това е доказано дори по-време на война - ако най-добрият му приятел и някоя жена са изложени на опасност мъжът инстинктивно ще се хвърли да защитава жената.

Затова е време жените да спрат да се правят на жертви. Нали искат равноправие? Тогава да си платят сметката.

Ако искат да са слабия пол - нека позволят мъжът да я плати, но с това идват и определени задължения, нали така?