До какво води любовта
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1909 пъти
Първата си голяма любов срещнах на 17, имаме 2 години разлика, срещнах го на курорт, той не е българин и влюбването ми не беше трудно :магията на това кога ще се видим отново, всички планове за бъдеще заедно, запознаването с родителите, всички тези летища, всички тези сълзливи сбогувания и всички тези големи думи. Чувствах се най-щастливия човек на света, аз бях неговото момиче, говорихме си 24/7, споделях му всичките си радости и страхове, както и той, както всяко средостатистическа влюбена двойка, само дето сме от различни държави. Родителите му се влюбиха в мен, моето семейство одобри него, беше приказка. Тя продължи година, когато нещата започнаха да се променят, той започна малко по малко да се разкрива и да използва доказаната ми обич ми към него като коз, неговата слабост е грубият секс. Няма нищо лошо всеки го харесва различно, аз от самото начало не показах по никакъв начин, че някои негови идеи са дори налудничави и така продължи до сега. Но не това е основният проблем а цялостното му държание към мен, престана да ми споделя, някои неща ми ги казва пред свършен факт, дойде момента, в който се почуствах като непознат, загубих смелостта и аз да споделям и просто се научихме така и продължи прекалено дълго. В едни нормални обстоятелства това е времето за край на връзката, колкото и да не ти се иска, но в този случай след всичко преживяно исках да му го кажа очи в очи, затова изчаках. Майка ми знаеше за отчуждението ни и виждаше колко нещастна съм и ми каза "направи го сега, няма да имаш смелостта, когато се видите" и беше права. Нямах тази смелост, продължихме да си звъним от време на време, стана нелепо да се наричаме с мили имена или да ревнуваме. Всички около мен ми казват какво по дяволите правиш с него, че ще си пропилея младините, че мога да бъда с когото си пожелая, но аз исках него, исках да върна човека, в когото се влюбих, но всъщност нито бях с него нито без него.
Сега съм на 21 и се чувствам полужива, всичко ме отегчава, нямам желание да излизам, загубих живеца си, а бях толкова дейна.. просто не мога да се позная. Звъним си адски рядко, пишем си, но вече няма нещо, което да ни свързва и е сконфузно. В повечето случаи като ми звъни или пише е когато иска да си говорим "по-така", позволявам му да ме унижава и след това се чувствам ужасно.

Преди седмица ми писа да се уговорим за следващото ни виждане, което вдъхна надежда в мен, бях изключително щастлива, че може би не беше напразно. Не казах на никой от близките ми до вчера, когато най-добрата ми приятелка разбра каза, че съм напълно луда и съм загубила всякакво самочувствие, че позволявам да ме залъгва и нямам основателна причина да продължавам да съм с него. Каза ми, че отстрани изглеждам, че съм на повикване и тези срещи през 5-6 месеца не нещо нормално. Всичко това напълно го осъзнавам, знам, че заслужавам нормално отношение, нормална връзка и някой който държи на мен.

Дължа цялата си жертвоготовност на това, че беше първият ми. Приятелката ми даде тема на размисъл, понеже аз винаги оправдавам действията му както и това, че в момента не говорим за съвместно бъдеще, защото учим. Каза ми ако искаш да прекараш живота си с него, като се видите измислете вариант и спри да правиш компромиси, защото не си дала признак, че това не те устройва никак, а ако не искаш това също му го кажи, но просто не продължавай този начин на живот. Права е, още при изричането на първата възможност моментално я отхвърлих в съзнанието си, той се държи толкова пренебрежително, той е причината да съм в това положение в момента, а да заживея с него... определено бих ако беше човекът от преди, след всичко видяно просто няма как.
Така или иначе аз ще отида, иначе ще съжалявам след време, познавам се, но искам да намеря смелост да сложа този край. Искам да спра да се чувствам така..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: 2880a91e85

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ами, Авторке, то е според зависи - кой както си го направи. Аз срещнах голямата си любов на 19 г., той е с 22 г. по-голям от мен и вече 14,5 г. сме заедно и нямаме проблеми, но една връзка е винаги взимане, но два пъти даване. Ако само искаш да взимаш, да чакаш от партньора си да те направи щастлива, да ти решава проблемите, да те задоволява в леглото и така нататък - няма как да се получат нещата. Първо ти се опитваш да дадеш всичко от себе си, после получаваш двойно, но ако дърпа човек само килимчето към себе си се стига до твоето положение. Иначе не виждам каква жертва е да загубиш девствеността си с някой мъж. Сексът е хубав и за двамата, ако си почувствала секса с този човек като израз на „жертвоготовност“ от твоя страна - за каква „голяма любов“ може да става дума? Мили хора, знайте какво искате от мъжа или жената до себе си ПРЕДИ да се хванете на хорото, не след това. Всеки прави грешки иначе и не голямата любов води хората към нещастието, а хората сами са си виновни, ако са имали щастието да срещнат голямата любов и да не направят нищо свястно от това. 2/3 от хората изобщо са нямали тази възможност, а който я пропилява сам си е виновен.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 6a1b7b6f27

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Чувствала съм се аналогично, затова ще си позволя да коментирам. Имах две годишна връзка. Той ме унижаваше, подиграваше се с мен, изоставяше ме, когато и за колко си иска. Аз го обичах, много. Много. Много повече, отколкото, който и да е друг след него. Осъзнавах, че това трябва да спре, да се свърши, да приключи. Всичките ми приятели, дори от детинство ми даваха този съвет. Но аз нямах силата. Мисля, че и сега, пак не бих я имала. Това е обсебващата любов. Той трябва да я приключи, ние сме прекалено слаби пред нея. "Забравените не забравят забравилите". За това съм му най-благодарна, че реши да сложи край. Минаха много години, много връзки и много любови. Има живот след това, но това няма да промени теб. Успех в борбата. Ще се справиш.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 4bd0cb149b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Любовта може да отведе човек, до най-различни места и състояния. Зависи в какъв човек е влюбен човек.

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: 4048fbda2d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не прочетох целия тексто, но отговора на заглавието ми е следния ----> Любовта те убива психически и физически, убива те с две думи, взима ти всичко :) Отбягвай влюбванията, и си живей живота без пречки, мой съвет! Единствено и само можеш да разчиташ на себе си.

 

...