Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много хубави и логични разсъждения! Съгласна съм с всичко написано. Лошото е, че не само масата ранни бракове завършват зле, макар при тях да е явно по-голям броят. А като гледам колко много разводи се случват, направо се отчайвам - то на хората явно им е за едното "лудеене", а не за любовта... Вече не ме изненадва изобщо като чуя за някой, че онова било втората/третата му жена или като виждам двойки, които меко казано не могат да се понасят или като чета (дори и в този сайт) десетки истории за изневери. Може би някои се женят по сметка, някои - колкото да не останат по-назад от другите, други бъркат страстта с любов и след няма и три години съвместен живот мрънкат как вече не се били обичали... Ами те всъщност никога не са се обичали - били са влюбени, а това е доста различно! И номер 2, ако за теб евтините фалшификати са напълно достатъчни и удовлетворяващи, лудувай си!

7.   Авторката
6 и аз съм съгласна с всичко написано от теб. Не знам дали това е някаква случайност, но така се случи, че повечето от момичетата с които израснах се задомиха рано, рано и странно, няма нито една която да е щастлива от избора си. Повечето вече се разведоха, едната от които бременна за капак, другите, които запазиха семейството, като чуят за сватба или разберат, че някой се е оженил казват "тези са луди". Усеща се едно огорчение, макар и да казват "честито". А що се отнася за тези 18 годишните, тук явно е някакъв прецедент, защото чак пък ученици много рядко се женят, при това нито са цигани, нито бебето е на път. Просто така решиха. Като цяло хората гледат много повърхност на брака, дори се гледа на това да имаш по два ти брака или порения/та "сериозна" връзка, като на нещо съвсем в реда на нещата. Вярно е човек никога няма гаранция, че един брак ще потръгне, и че няма да се стигне до развод, но да се жениш пробно....

8.   Аз мисля, че тук не трябва по никакъв начин да генерализираме, защото всеки случай си е строго индивидуален и различен. Има различни хора - по-зрели, по-вятърничеви, по-устроени, по-влюбени и т. н. и т. н. Има например хора на 18, които са по-зрели и по-успели в кариерата от повечето на 40, има и такива на 40 с детски акъл, относително е. Отделно понякога срещаме половинката си доста рано и чисто интуитивно знаем, че това е човекът и няма смисъл да се протакват нещата. Просто съдба. Макар че отстрани може да изглежда, че сме влюбени хлапета, които не правят разлика между влюбване и истинска любов.

Аз лично имам много познати двойки и в двете насоки - както рано оженили се успешно за цял живот, така и късно оженили се, но безуспешно и обратно.

Така както си написала недостатъците на ранното женене, например късното женене също си има негативи. Обикновено след определена възраст човек става с по-утвърден характер, след което става по-трудно напасването на характера с друг човек. Има навици, които са били добри при ергенския начин на живот, но после се оказват негатив и трудно се преодоляват, пречат на връзката. Човек след определена възраст започва прекалено много да премисля, все намира кусури на всеки и не може да се реши, а и да се реши после трудно прави компромиси. Докато ако си млад не се замисляш толкова, а и впоследствие се нагаждаш по-лесно, защото все още нямаш прекалено утвърден характер и подлежи на промени.

9.   Пак от горния. Забравих да добавя, че на по-късен етап често човек е натрупал разочарования във връзките, които са отнемали от душевността му, което също е минус за късното женене.

10.   "Има например хора на 18, които са по-зрели и по-успели в кариерата от повечето на 40" Айч стига бе, верно ли? Няма как на 18 да си по-зрял от някой на 40. Може да си по-голямо желание да поемеш отговорност, но по-зрял надали.
" да се реши после трудно прави компромиси. " Моят личен опит показва обратното. Когато бях на 18 бях много по-безкомпромисна, мислех си, че всичко ще се случва както аз искам, мислех си също, че мога да променям хората... сега знам, че това е невъзможно. Иначе за характерите съм съгласна!

11.   Ще ти отговоря от погледа на жена омъжила се на 22г за мъж на 21г. в момента с 20 годишен брак зад гърба.
1. Няма гаранция дали и кога ще изчезне любовта. Ние например се оженихме спряхме с дискотеките и шокиращо за теб те не ни липсват. Какъв е размерът на любовта ни ли, ами на мнение съм че с всяка изминала година се обичаме все повече.
Кристалната чаша с която описваш брака, всъщност в началото на брака я вземаш чиста без тя да е гравирана и с годините заедно я гравирате. Ако успеете да гравирате пукнатините по чашата така, че те да участват в красиви рисунки чашата никак не изглежда грозна.
2. Правилният момент за брак е точно моментът когато си сигурен, че това е човекът. Дали това ще се случи на 16г или на 36г е без значение. Колкото до финансите, всъщност има ли гаранция през коя част от живота си ще си най-богат финансово? Е ли възможно на 20 да взимаш добра заплата? Е ли възможно на 45г да загубиш всичко, финансово и материално, което притежаваш?
Извод: всичко за което говориш ти, са само вероятности, които не доказват правотата в думите ти. Може би с тези си думи и мисли някак си искаш да си втълпиш, че си права, че не си се омъжила, а твоите близки не са прави, без да осъзнаваш че за всеки човек правилното е различно. Приеми че е правилно за теб да не си омъжена и е правилно за тях да са омъжени.
Лошото при теб е че ограничаваш брака и връзката в него само до любов и секс може би. А бракът е много повече, бракът е и уважение, и грижа за другия, и много други неща.
Колкото до разводите не разбирам какво толкова те вълнуват? Или имаш някакъв страх да не се случи на теб? Със страх е най тежко да се живее, ако всички живеехме със страх от всички лоши неща, които неизменно се случват, какво щяхме да усетим от живота? Отърси се от този страх и живей за момента, както няма гаранция дали ще сме живи утре, така няма гаранция дали няма да сме разведени след 20г брак.

12.   За мен всичко си е въпрос на късмет и правилна преценка. На късмет казвам, защото понякога хората показват рогата си много късно или се променят след като чувствата поутихнат. Знам примери, за хора, които са били идеалната двойка преди да сключат брак, а след това мъжът пребива жена си системно. Или пък случай, в който жената дълго преследва голямата си любов, накрая е с него и след брак и едно дете, намира друг и тръгва с него. Човек според мен трябва да поживее известно време (поне година) с някой, за да има някаква реална представа за другия. А е малко трудно на 18, тепърва да ставаш студент и да живееш на семейни начала, да ви издържат родителите, ако се роди едно дете майката да прекъсне и да го гледа, бащата, ако е на същата възраст, да си гледа купона. Всичко зависи и от това, колко са отговорни хората. Но аз лично мисля, че човек е добре поне да мине 25, преди да направи тази крачка. Да улегне малко, да си вземе своето :)

13.   Ами всичко си е много индивидуално, обаче съм забелязала, че всичките ми приятелки, които бързаха да се женят рано сега са самотни майки. Та май времето, в което живеем е доста сложно и рядко брак сключен преди 25-30 години изтрайва дълго. И не ми правете сравнения с времето преди, защото животът, който водим сега няма нищо общо дори с живота на родителите ни, които са се женили преди 1989, да не говорим пък с живота на бабите и дядовците ни. Така, че е смешно да правим сравнения на нашите връзки с връзките на хората преди 70 години. Пиша го не случайно, защото това и е любимо на някои хора и даже се учудвам как още не се е появил някой, който да обяснява колко сме развалени днешните млади, как не искаме да се женим и да имаме деца, а едно време как прабаба ни се била омъжила на 16 и родила 7 деца и...
Така, че хора, живейте си живота както ви харесва, бъдете щастливи и да не ви пука какво мисля другите, защото това си е нашият живот, а не техният.

14.   Секса му е майката

15.   психолозите казват че е най- добре да сключиш брак чак към 35 - 40

16.   Имам чувството, че малко завиждаш и с тази тема се опитваш да се самоуспокоиш, но всъщност вътрешно ти се иска...

17.   Повечето ми познати които се ожениха на 20 - 25 на 40 се развеждат, а имам познати които сключиха брак на 39 - 40 и едва ли ще имат време за разводи!

18.   16 не, не завиждам, съжалявам ги дори. Преди време, когато се женеха хората около мен, имаше нещо, като завист, то не беше точно завист ами по-скоро комплекс, защото те все ми натякваха, че не съм като тях. Опитваха се да ме убедят в тяхната правота. Само две години след това вече пиеха "студената вода" на брака. Каквото и да си говорим на 20 морето е до колене.

19.   Номер 13, вече се появи такъв умник - номер 5, според който "човек трябва да се е задомил и да има поне 2 деца до 30 годишна възраст. Това е нормално и правилно. За съжаление, у нас преобладават "младежите" на по 25-35 години, които още не са се находили по дискотеки и кръчми, и като цяло са едно адски егоистично поколение. "

Номер 5, ако не си към 60 г. не виждам как можеш да имаш такива неадекватни на времето разсъждения. Реалността в момента е такава, че за да се изучат двама човека (след бакалавърската степен, като сложиш и по 1 магистратура) и да си намерят що-годе прилична работа (рядко без опит по специалността се намира от раз квалифицирана работа на добра заплата), която да им позволява да вземат жилище на кредит (освен ако родителите не са се погрижили за това) и да гледат 1-2 деца без да ги лишават от нормални за сегашния стандарт неща, то няма как да са под 29-30 годишни...

20.   Психолозите са прави.

21.   Добре, а какво ще кажете за дългите връзки, прераснали в брак?
Познавам много хора, които са заедно от 20 годишни, но се женят на по 26 и нагоре, защото първо са гледали да завършат, да си осигурят работа и т. н. и бракът е някак естествено следствие на дългото им партньорство.
и само за три до 5 години бракът е разбит. Ако не са разведени, санещастни, имат паралелни връзки.

Наблюдавам го доста често.

Разбира се не слагам всичко под общ знаменател

23.   ами нищо няма да кажем вече казахме каквото имахме да казваме - ако завършваш бакалавър, магистър, после се реализираш, поне да работиш по професията, по - рано от 30 - 35 няма да ти се случи брака!

24.   Ако психолозите са казали, че най-добре е на 35-40 да се жениш - прави са. За мен като мъж е ок, но за жените, ако искат да имат и деца? А какъв ще е този брак без деца? Какъв е смисълът му? Повечето хора се съюзяваме за да дадем старт на нов живот. Дори често да е несъзнателно, това е смисълът на брака. Родените в брак деца могат да донесат хубави неща на земята. Родените извън брак - цял живот се борят предимно със собствените си проблеми и не им остава време за друго. Затова си е трагично, когато се разпадат бракове, особено с деца. Трябва да се мисли преди да се женят хората. Сега не са патриархални времена, когато жената прекатури ли 20 и вече я имат за стара мома. Затова спокойно трябва да се изчака да се навършат поне 25 като минимум. Което не изключва появата на 'голямата любов' на 38, която да разпердушини всичко. Но все пак, когато си се женил след окончателно завършване на пубертета(около 24) имаш по-голям шанс да оцелееш - ти децата ти и т. н. ;)

25.   Това е индивидуално.... дали ще се разпадне брака зависи от партньорите.
Аз например се омъжих на 20г. и половина(съпруга ми беше на 24. г;това 1988г).
Към момента сме женени цели 26 години... Дали е било рано -може би е било добре да си поживея още 3-4 годинки без ангажименти. Защото и най-добрия брак не е като да си свободен и да нямаш ангажименти и грижи. Не бързахме за бебе- отложихме го за след 1г. Верно, че живота тогава беше по-спокоен-имахме си работа, жилище.
Но така се е случило-попаднах тогава на този човек и за да не буксува връзката ни на празен ход или трябваше да се разделим или да се оженим. (Само да вметна, че тогава не съществуваше, не беше обществено приемливо явлението "живот на семейни начала"-или се жениш ако имаш сериозна връзка или си стоиш сам)Баща ми не ме пускаше да закъснявам вечер или да преспивам у тях-не можело така. И моя приятел тогава ми предложи да се оженим, както си му е реда и да си заживеем заедно. А това беше възможно само в брак и така се оженихме-влюбени и щастливи.... Аз и преди не съм обичала да ходя по дискотеки-те бяха страшно опушени, а аз бях непушачка, не си падах и по пиенето и зарибяване на мъже и други такива. Така, че честно казано в това отношение нищо не съм загубила. Аз си обичах и си държах на моето момче и с него живота ми бе пълен и красив. Само времето за лично усъвършенствуване ми липсваше, като и личното време понякога. Всичко друго може да се навакса във времето, само младоста и безгрижието не може да върне.
Но като цяло като погледна назад не мога да кажа, че съм сгрешила с избора си, но пак казвам ако беше някоя годинка по-късно за мен щеше да е по-добре, но тогава се е случило. Не всичко може да е по-план в живота -някои неща се случват по-напред във времето и ако ги пропуснем от много чудене може да не е в наша полза и да съжаляваме..

26.   Ожени се млад, пропилей си живота с грешния човек, защото още не си достатъчно зрял да избереш подгодящ. Започнеш ли да съдиш и другите, защото мислят по-разумно от теб... значи си най-добрата ми приятелка! Това е глупост, пълна глупост. Мислете малкоооооооо...

27.   Аз пък ще ви кажа друго, омъжих се на 18 след 4 годишна връзка съпругът ми беше на 21. По време на брака се изучихме завършихме стъпихме си на краката, като се подкрепяхме един на друг в момента съм на 36 а синът ми е на 16 знаете ли колко е готино хем да си млад хем детето ти да ти е приятел. Така че, мога да ви кажа, че не е важно на колко си когато сключваш брак, важен е човека с когото го правите, важно е да се обичате и уважавате! Защото любовта е най важна и само тя може да се справи с всички трудности които едно семейство би могро да срещне по пътя си!
Бъдете живи и здрави всички и нека всеки срещне своята половинка без значение на колко години е!

28.   до 27
Човекът безспорно е най-важен, но често любовта не е това за което я мислим. Ти когато си започнала връзката със съпругът ти си била дете направо. Със сигурност представата ти е била по-различна преди брака. При вас е останала любовта, но за съжаление в повечето случаи си отива, заедно с първоначалната еуфория. А и съм убедена, че родителите са ви помагали за да си стъпите на краката, което също е предпоставка за неуспехи.