Споделена история от Любов и изневяра |
Моля ви за помощ! Не знам как да постъпя!
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1821 пъти
Здравейте,
Моята история не може да се разкаже на бързо, но ще се опитам да съм максимално кратка. В момента съм изправена на невероятен кръстопът и смятам, че решението ми сега ще реши цялото ми бъдеще.
Аз съм на 24 години, дете на разведени родители, баща ми изоставя майка ми като съм на 5 и от тогава никога не ме поглежда. Майка ми ме оставя да живея при баба ми и дядо ми още в трети клас и заминава за София- поддържаме връзка единствено по телефона и в повечето случаи се караме жестоко.
В тийнейджърските си години съм правила хиляди глупости- започнах да пуша, пробвах трева, загубих девствеността си на 14, на 16 имах връзка с женен мъж, няколко безсмислени авантюри, бягах от час, ударих учителка и т. н. и това всичко, преди да навърша пълнолетие. Но за сметка на това завърших с 5, 90 гимназия, бях сред първите в класа.
Завърших, реших, че ще кандидатствам, но не ме приеха, където исках първата година и записах нещо. което не исках, само, за да не губя тренинг. След тази година се хванах здраво и започнах сериозно да уча. През това време срещнах момче, което харесвах, изпитвах привничане към него и той също ме харесваше. Той живееше в Гърция по това време и след година на Skype, реши да си дойде в България заради мен. Аз тогава исках нещо сериозно и просто се пуснах по течението- беше ми интересно, той показа, че държи на мен. Родителите ми бяха много против, защото бил прост готвач, нямал образование, а аз го защитавах и след един луд скандал с майка ми се пренесох да живея при него. А аз вярвах, че всичко това ще се промени, мислех, че той има голямо бъдеще и въпреки, че не е образован е умен, трудолюбив и ще успее в живота. И така няколко години живяхме заедно, аз винаги си мислех, че все някога ще се разделим, но се чувствах удобно в тази връзка. Момчето правеше всичко за мен, постепенно започнах да го уважавам и да усещам подкрепата му, мойте родители свикнаха, неговите съшо много ме харесваха и така. В един момент той ми предложи, аз пак така по течението приех, но реших да не бързам със сватбата.
Докато един хубав слънчев ден, разбрахме, че той е спечелил зелена карта за Америка. Казаха ни, че трябва да се оженим на бързо и аз си казах, че така е било писано. Оженихме се за седмица, малка сватба, рокля за 40лв. и на първата брачна нощ аз не пожелах да правя секс с него.
После започнах да гледам напред, но все не можех да повярвам, че съм женена, че цял живот ще съм с този човек, тази мисъл ме побъркваше. Той така и не направи никакво усилие, нито да завърши, нито да започне бизнес, нищо. Това започна много да ме тормози, минаха пет години, аз учех, работех през цялото време, борех се с живота и очаквах да имам един успял човек до мен, който да няма мира, че не е мръднал на никъде за 5 години. Започнах да се задушавам непрестанно, лекар ми предписа успокойтелни, постоянно си мислех, че ще умра. Мъжът ми много започна да се притеснява, постоянно ме успокояваше, по лекари ме караше, но нищо- депресия.
Октомври месец миналата година срешнах на работното си място един мъж, заговаряше ме, гледаше ме, покани ме да изпушим по цигара, знаех какво искаше от мен и реших, че може би точно от това имам нужда, просто малко да се разведря, да пофлиртувам. Този мъж беше всичко, което съпругът ми не беше- амбициозен, много умен и хитър, с всяко движение имах чувството, че ме познава повече от човека, който спеше до мен 5 години, силен характер, с много голямо саочувствие, с много успешен бизнес и с много сериозна приятелка от 6 години. Да го наречем Х.
Започнахме да си пишем по цял ден, да се чуваме, да се виждаме, в един момент започнахме да се обичаме. Оставаше ми много малко до заминаването за Америка и той го знаеше, исках да съмс него, желаех го от цялото си сърце, но той не остави приятелката си, нито аз съпруга си. Останахме си само с телефонните разговори и със уникални спомени. Аз много се промених- отслабнах, започнах да обръщам внимание на външния си вид, завърших, оправях се навсякъде, имах самочувствие, че мога всичко и така беше, всички започнаха да ми се възхищават на упоритостта с която постигах всичко, самочувствието ми определено се повиши, започна да ме залива мъжко внимание, чувствах се красива, хитра и всемогъща. И всичко това, защото обичах истински, бях ообичана и най-накрая се чувствах в кожата си. Не изпитвах угризения, бях сигурна кой обичам, бях сигурна какво искам.
Дойде време да заминавам, любовникът ми ми каза да остана, че ще остави приятелката си, че тя сега е твърде зависима от него, че няма работа, че не може да я остави на улицата, че тя има връзки, с който му урежда работа и т. н. Аз много се чудех дали да му повервам, обичах го, но и осъзнавах, че Америка е шанс, за който мечтаят много хора, той не ми предлага нищо сигурно и не мога да изоставя съпруга си точно преди заминаването, без никаква сигурност, че нещо ще се случи. Заминах.
След като пристихнах в Щатите продължих да подъържам връзка с него, продължих да мисля за него, все с него исках да съм, видях Холивуд, видях Вегас, Сан Франциско и на нищо не успях да се насладя, защото исках само да съм с него, исках да имам деца от него, виждах живота си с него, той ме мотивираше, само с него усетих щастието. За първи път усетих, че искам да прекарам живота си с някой. Отношенията ми със съпругът ме се влошиха много още преди да заминем, мразех всяка целувак, мразех всяка прегръдка, мразех дори, когато дишаше. Но на всяко мое състояние, той ми показваше, че ме обича, търсеше вината в себе си, искаше още шансове, опитваше се да ми покаже, че за него няма друг човек, че за него бях единствената и е готов на всичко заради мен.
Аз започнах малко по малко да губя вярата, че нещо ще се промени. Х каза, че искал да се раздели с приятелката си, но тя го приемала твърде тежко. Казал на всички за мен и че е много влюбен, но всички му обяснявали как греши, че не съм за него, че жена, която изневерява на съпругът си не е стока и решил да даде още един шанс на приятелката си, но без да ме чува повече. И така, аз пак започнах да напълнявам, не исках да се гримирам вече, дори да се къпя не исках все за него мислех, измъчвах се, че така ще свърши всичко, опитах се обаче да гледам само напред. Докато на рожденият ми ден, точно една година от както се запознахме, Х се обади и каза, че никога не й е давал втори шанс, че окончателно я е оставил, много бил объркан, но няма да слуша хората, а само себе си и вярва в мен и иска да се прибера. и сега вече беше мой ред.... това чаках и това исках най-много да съм до него.
Започнах да говоря за развод, започнах да говоря само за България, Започнах да обяснявам как не го обичам и трябва да се разделим възможно най-скоро. а през това време с Х се чувахме постоянно, той прекарваше по цяла нощ на телефона, за да си говорим, започнахме да се опознаваме повече и повече, говорехме си за навици, за минало, за бъдеше, за деца и общ бизнес.... отново имах желание за живот.
Казах на съпругът си "край", обясних му, че искам възможно най-бързо да се върна в България и, че няма да си променя решението. Той беше съсипан, спря да яде, спря да спи, не искаше да се къпе дори. Започна да ме умолява, да ми обяснява, че нямам право да не му дам още един шанс, да се боря за връзката ни, казва ми, че ще му съсипя живота, че без мен нищо не иска да прави, че без мен не иска да живее. Последва въпроса:Има ли друг? , Отговора:Да, има. Разказах историята, такава каквато беше, и вместо шамарът, който заслужавах получих:"Разбирам те, сигурно ти е много трудно! ". Започна да ми говори, започна да ме убеждава, че правя ужастна грешка, обясни ми, че действията ми са на лош човек, обясни ми колко неблагодарна ще изляза от цялата ситуация, колко несериозна ще изглеждам пред всички, който ме познават и обичат, че съм се оженила и на втората година съм захвърлила всичко и т. н. В Щатите съм до него всеки ден, гледам го как гасне, гледам, че го няма вече този жизнерадостен човек, че му отнемам силите, че съм се отказа, атой не. той вярва в мен, вярва, че не съм този човек, този човек, който наранява всичките си близки. Родителите ми подкрепиха него, изцяло се отказаха да говорят с мен, пишат само на него, говорят само с него, казаха ми, че сама съм си виновна, че бягам от късмета си. Казха ми, че момчето Господ ми го е пратил и ще ме обича винаги безрезервно. Припомниха ми всички моменти, в който той и последния си залък е давал на мен, всички моменти, в който той е бил с едни и същи дънки години наред, за да мога аз да имам 5 чифт, да си ги сменям. И тогава осъзнах... аз просто съм се възползвала от него, докато се появи някой по-добър. :(
Сринах се, не знаех, че съм такъв човек и тогава започнаха колебанията. Да остана с човек, който не обичам истински, но ще е до мен и в инвалидна количка да остана или да се боря за любовта си към един човек, който не ме познава още, който може да се откаже при първата пречка? Чудя се кое е по- важно:Да обичаш или да те обичат? Моля ви, дайте мненията си, знам, че няма кой да ми реши проблемите, но ако някой някога е бил в същото положение, нека сподели как се е случило при него.
Забравих да кажа за Х, че е много взискателен към себе си и към другите, иска най-доброто за себе си и вярва, че това съм аз. И много ме притеснява, че никога няма да съм достатъчно добра за неговите стандарти и че той не го осъзнава сега, на момента. Страх ме е много да не разочаровам толкова много хора и да не бъда излъгана и изоставена и тогава вече ще е късно, няма да мога да се върна назад никога и ще съм глупачката, която изостави съпруга си, заради една авантюра, сама, без семейство, без Америка, на улицата....
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: aaa0a1414a |
|
1. Знаеш ли няма да се впускам в дълги разсъждения, а просто ще ти кажа накратко - слушай единствено и само сърцето си, защото то не лъже! :)
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 67e88ba5e4 |
|
2. Ами можеш просто да не приемаш всичко толкова насериозно. То пък все едно някой е умрял. Всички роднини почват да вият все едно е настанал края на света. Животът е игра. На мен ми изглежда по-нормално да бъдеш с новия човек, щом не е само увлечение, ами усещаш, че е твоят мъж. Времето ще си покаже как ще се развият нещата. Сега теб те влече да си при него и да останеш при съпруга си, си е чисто насилие. Не е и много честно да ти говори така, че си излизала несериозна и че не можел да живее без теб. Ами това си е негов проблем. Уж голям мъж, а го е страх да не остане самичък. Той ако се държеше мъжки, ти дори нямаше да искаш да го напускаш, доста се е вкопчил в теб и май не осъзнава, че точно това те отблъсква от него. За съжаление ще му е гадно, но ще му мине.
Всички сме го преживели. Освен това нищо не се знае, може пак да сте заедно някой ден.
Но да седиш там докато сте в такова положение, само му вредиш повече и за това гасне. Ти си причината да му е зле в момента, за това по-добре замини и го остави да се възстанови без никакъв контакт между вас. Присъствието ти там само му човърка из раните.
Разбира се, ти сама най-добре усещаш правилния ход. Довери се на интуицията си. Успех :)
П. С. Вече ще съм по-снизходителна съм понамирисващите индивиди в градския транспорт. Явно са били зарязани наскоро и не искат да се къпят :D
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 4377eb89a2 |
|
3. Колкото и да е тежко на партньора ти, аз не виждам причина едва ли не да му се извиняваш заради това, че си срещнала любовта. А и не виждам него самия как може да го устройва ситуацията да живее с жена, за която знае че системно му изневерява (в момента заради разстоянието изневярата е по-скоро душевна, но доколкото разбирам е имало и физическа такава), а на всичкото отгоре и е влюбена в друг мъж.
Крепенето на едно такова семейство при положение, че нямате нито деца, нито общо имущество, нито каквото и да било, което да ви свързва е унизително и за двете страни.
Разделете се тихомълком без много обяснения и нека всеки поеме по своя път, понеже очевидно ваш общ път вече просто няма, а надали и ще има...
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 700cf37e10 |
|
4. Съглaснa съм с горните коментaри , но и с другия едвa ли дълго ще изкaрaш. Всички искaме нaй- доброто , но ...любовтa е дa приемеш един човек тaкъв , кaкъвто е , кaкъвто е бил , ще бъде ...и тaкъв , кaкъвто вече нямa дa може дa бъде. Когaто ти вече нямa дa си товa , което си сегa ( a сегa си по- скоро илюзия зa него , отколкото реaлност , не се познaвaте в ежедневието , в битови условия), тогaвa ще продължи ли дa търси нaй- доброто , зaщото знaеш , винaги имa по- добро;)
Но дa , инaче съм съглaснa че , трябвa дa опитaш с човекa , след кaто смятaш че , е ТОЙ. И колкото по- скоро , толковa по- добре , зa дa имa възможност и съпругът ти дa aсимилирa и приеме крaя нa връзкaтa ви и дa продължи.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: e7a9435b52 |
|
5. Толкова е лесно твоето решение! И идея си нямаш колко е лесно! Моят случай е мнооого по-труден за разрешаване от твоя и ще ти кажа защо. Аз не се влияя от мнението на другите, ама въобще не ми дреме и никога не е било фактор. Имам мъж без деца от дългооо време, но той не ме привлича, ама никак вече. Занемари се през годините и заприлича на нищо. През това време срещнах един човек, който ме привлича до полуда и има сериозни намерения към мен. Но огромната разлика между теб и мен е, че АЗ ОБИЧАМ СЪПРУГА СИ, въпреки, че не ме привлича отдавна. И няма как да го зарежа, заради другия глупак.
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: f1f8039e73 |
|
6. Най-накрая да не паднеш от двата стола. Сега си имаш всички от първият, а ти търсиш по-добър. Ами помисли, ако след 2 години вторият ти каже, , Аз срещнах друга, обичам я! , , . Ти как би се почуствала след тези думи? Другото което е, не разбирам защо се жениш за един, а пък не помисляш малко, че след време няма да е същия, ами направо се хвърляш, разбиваш му сърцето и чао, ако е така помисли и върху това, че след време ще имаш деца и на това ли ще ги възпиташ.
Не ти се нахвърлям и те разбирам, че се водиш по чувствата си, но помисли и за бъдещето. ;)
Лек и приятен ден!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 36775b4882 |
|
7. Това е един вид изпит, който животът ти дава. Задаваш си правилни въпроси, но е важно и да им отговориш правилно. Ти вече си започнала живота си веднъж. Колко пъти трябва да го започваш, за да разбереш, че важната си ти, а не тези около теб? Новото начало не е ново, то само на външен вид е ново - нали знаеш - новата кола е нова само първия ден - след това вече е стара. Така и с новия мъж. Но ако направиш предателство (изоставиш мъжа си), то ще лежи на твоята съвест и ще трови новия ти живот. Още повече, че мъжът ти с нищо не е дал повод да му причиниш това. Най-лесното нещо е да избягаш, трудно е да запазиш брака. Колкото до обичането - кой е казал, че трябва да спреш да обичаш? Обичай колкото си искаш и когото си искаш (с времето това ще отмине, още повече, че вече имаш някакви резерви към другия човек), но не върши предателство, така няма да можеш да обичаш себе си.
|
|
