Хлътнах по колежка
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1796 пъти
Объркващо е...
Отдавана не ми се беше случвало. А и няма на кого да кажа, защото такова нещо, миля, не е за казване на никого. От година и половина във фирмата ни дойде нова колежка. Младо и интелигентно момиче. Наивно и добро. И е отличен работник. Страшно красива, поне според мен. Работим на смени, дневни и нощни. Аз съм нощна смяна, тя е дневна. Случва се да се засичаме, но е много рядко. Когато се случваше, ми беше приятно да и правя изненади, да знам, че е усмихната. Има си приятел, но от колеги дочух, че нещо във връзката им не върви, въпреки че не е от много споделителните, но знаете как е на работното място- всеки неминуемо си вре носа в чуждия живот. С времето усещах колко повече започвах да държа на нея. Мислех, че е чисто приятелско чувство. А и как можеше да бъде иначе. Аз също си имам приятел. И то дългогодишен, заедно сме от 4 години, нямаме деца.
Преди седмица се случи да се засечем отново. Помогнах и малко с работата, излязохме за малко на кафе, оправих и едни кабели и тя невинно ме прегърна. И от тогава не ми излиза от акъла. Тогава разбрах, че може би изпитвам нещо повече към нея.
И най-ужасяващото е, че тогава разбрах, че и може би имам някакъв шанс с нея, ако се държа, както трябва. Но от друга страна е напълно абсурдно. Объркана съм, страшно съм объркана!
Преди години потиснах влечението си към нежния пол след много разочарования и придобитото от опит убеждение, че жените само ме използват или им е любопитно каква съм в леглото. Не търся това! Търсех някоя, която да направя щастлива и усмихната, търсех нещо дълготрайно, а в отговор получавах само напразни надежди. От друга страна само един мъж може да ти даде онази измамна сигурност, от която повечето имаме такава страшна нужда. С годините сигурност също не получавах. Или я получавах, но не получавах взаимност и любов. Което също убиваше. Свикнах да разчитам на себе си!
Сега се опитвам да потисна влечението си към нея. Но не ми излиза от главата. Гледам приятеля ми и виждам нея. Нервна съм и си го изкарвам върху него, постоянно се караме, а той не знае какво се случва, не бива и да узнава. Не е от хората, които пазят тайни и като нищо ще си отвори устата когато и пред който не трябва. Няма и на кой да кажа. Нямам доверие на никого. А ако това достигне до ушите на колеги, свършено е с градения ми години наред имидж, ще стана за смях.
А така искам да заспи до мен, сгушена. А така искам да бъда причината да се усмихва вече често. А така искам да и покажа, че може да се отпусне с някой, който не я третира като даденост, а и подарява по нещо всеки ден.
Правя нещо и се отнасям. Представям си някакви абсурдни неща, как живеем заедно, как имаме дете, как пътуваме, как идва да ме прегърне или заспива на рамото ми. Как ухае, когато си слага парфюмът рано сутрин. Как се надграждам и си намирам по-доходна работа, за да мога да я водя на по-хубави заведения и места.
Дори не мога да си представя нищо сексуално, свързано с нея. Рискувам да омърся мисълта си за нея. Така го чувствам, въпреки че съм наистина много сексуална натура. И всичко се обръща с главата надолу. И ми е объркано. Много ми е объркано.
В тази ситуация аз съм взела решението за себе си. Да потисна всичко това и да остане само спомен, който усмихва. Но просто исках да го излея някъде. Защото всичко това в главата ми, ме кара да усещам световъртежа на нещата, живота и хората. И замъглява виждането ми. Едновременно с това дава и яснота. На коя съм аз. Колкото и да се опитвам да се отричам.
Благодаря за отделеното внимание.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: c49fd16c2d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   само не разбрах от кой пол си и от коя сексуалност или просто не познавате родовете в българския език

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 2eee5a4f7e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   A aко ти отговори, ..? ! Тогaвa кaкво, същи ли ще подтиснеш и ще продължиш, лъжейки себе си? ! Aз мисля че, никой не бивa дa се откaзвa от любов, преди дa е опитaл дори. Еднополови сте.. и кaкво от товa? ! Говорим зa цял един живот, който можеш дa прекaрaш в лъжa угaждaйки нa целия остaнaл свят, освен нa себе си. Не се зaричaй тaкa предвaрително, излизaйте си, когaто е възможно и си провери възможносттa, преди дa я зaгърбиш. Aко ти отговори и aко сте щaстливи... мaйнaтa им нa колеги, познaти и т. н. вaжните сте вие и вaшето щaстие. Които нaистинa ги вълнувa твоето щaстие, ще го приемaт, зa всички остaнaли и без товa не си струвa дa се притеснявaш.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 95a87ac2fd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Колко са глупави хората, да живеят в заблуда, да бягат непрекъснато от себе си, да ги е страх да приемат самите себе си да заживеят собствения си живот... Съжалявам те, мила моя, наистина! Жал ми е за теб. Да не можеш да изявиш себе си, да споделиш с някого чувствата си... да си роб на собствените си предразсъдъци - трагедия!

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: dca0099018

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   2, никъде не съм говорила в мъжки род, а това че не можеш да четеш или си объркан от прочетеното, си е лично твой проблем :) 3, благодаря ти за искреността и за подкрепата. В момента може би съм прекалено ужасена, а и нося отговорност за човека до мен и не знам какво да правя. Може би времето ще покаже, но все пак, благодаря. Авторката

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: fafd1aed6e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Добре че не си ми колежка. Толерантна съм към обратните, ама не и на мен да ми се увърта такава.

 

...