Споделена история от Любов и изневяра |
Струва ли си да се откажем от любовта?
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1356 пъти
Здравейте :)))
Адски много време се двоумях дали да споделя историята си тук или не, и в крайна сметка реших да го направя. Имам нужда от гледната точка и съвета на някой, който не ме познава и не би ме съдил за действията ми.
В продължение на година имах възможно най-добрата приятелка в целият свят. Винаги беше до мен, подкрепяше ме, вярваше ми безусловно. Бях толкова щастлива, че съм я намерила и е част от живота ми. През живота си не бях срещала по-прекрасен, грижовен и обичлив човек от нея. Към края на годината, започнах да изпитвам по-силни чуства към нея. Първоначално беше само на шега, запонахме да си викаме 'миличко', 'бебенце' и т. н. и аз усетих любов спрямо нея. След една-две седмици, тя отвърна със същото. Но спокойно мога да потвъря, че никога не съм си падала по момичета, и дори след като тръгнах с нея, тя беше единствената за мен. Не бих си позволила отново да изляза с друга, по простата причина, че други момичета не ме привличат, само и единствено тя. Може би всичко беше, защото ме даряваше с толкова много обич, грижи... Даваше ми всичко, от което някога съм имала нужда и един ден просто ми светна: ' ТЯ Е! ИСКАМ ДА ПРЕКАРАМ ЖИВОТА СИ С НЕЯ! ' И все още е така... Обичаме се толкова много, толкова саможертви сме правили една за друга, толкова компромиси... Любовта ни е буквално изпепеляваща. Не съм изпитвала такива силни чувста, както и тя. За мен тя си заслужава всичко. Мечтата ми е да съм с нея докрая. И по нейните думи разбирам, че и тя иска същото. Превъзмогвали сме НЕЧОВЕШКИ НЕЩА ЗАЕДНО, не само по време на приятелството ни, но и по време на връзката ни. Но напоследък се караме изключително много и често, не сам оза важни неща, но и за дреболии. Преди беше доста търпелива към мен и характера ми, защото той никак не е лесен... Но вече не се издържа. Прехвърляме си вината за всичко, спорим като малки деца, не се разбираме така както се разбирахме преди. Липсва ми връзката ни, такава, каквато беше преди. Карахме се, спорихме, но никога не писваше... Някак си винаги успявахме да преодолеем всичко в името на любовта. Сега всяка втора дума е 'изморена съм от всичко това, писна ми да се караме, не издържам', но въпреки всичко, така и не успяваме да се разделим сериозно. Мислим си, че можем една без друга, но на другият ден тичаме разплакани към прегръдките на другата.
Какво мислите? Дали просто не сме в такъв кофти период или просто и на двете ни е омръзнало да правим компромиси и да се борим една за друга?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 980d1144b2 |
|
1. Първата половина на написаното изобщо, ама изобщо не се вързва със втората. Като мъж ще кажа само две думи за положението - женска работа. Спрете с интригите и тъпите емоции, а влагайте разум и повече толерантност.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: a10bb549a2 |
|
2. Моят съвет е да седнете и да обсъдите всички проблеми, за които се карате. Ти казваш, че въпреки всичко продължаваш да я обичаш, но дали и тя продължава да изпитва същите чувства? Хубаво е да напишеш и за какви неща се карате. Другото важно нещо е конфликтите по между ви, от коя от двете ви започват по-често?
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: f82a538f5f |
|
3. Ми то и да се отказваш, и да не се отказваш, нещата вече са приключили. Нормалните хора не се карат постоянно, нито образуват хомо-двойки.
|
|
