Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хич не съм те и чел подробно, но видях това за пишките. А на мъжа като не му трябва любов, а пишка/т. е. секс/? Кво прайм?

8.   И аз бях в подобна схема като авторката - все някакви мъже, които са закъсали в някаква част от живота си. Или нямат работа, или пък не им върви с жените. И в момента, в който им се вдигнеше самочувствието покрай мен или си намерят работа - ме зарязват. Естествено, измислят други причини за това.
Аз обаче започнах все повече да забелязвам това и да си давам сметка, че аз го позволявам. Номер 2 казва много верни неща. Има и една книга "Параноя на страстта" (има я и онлайн ако потърсите). Авторката е психотерапевт и цялата книга е точно за това! Разгледани са различни истории и се обяснява защо жени от дисфункционални семейства се свързват с такива мъже(шушумиги :D)
и не обръщат внимание на другите.
На мен лично много ми помогна и най-вече за да избегна поредната шушумига, която се опитваше да се вкопчи в мен! Наистина действат както описва номер 2, но ако ви спечелят, това поведение бързо приключва.
Сега съм сама, но съм щастлива, че вече успявам да не позволявам на такива индивиди да ме омаят (този последния е на 32 и майка му го издържа). Направо изпитвам облекчение, че този път не поддадох на такъв тип. С толкова внимание и омайване и какво ли не, не е лесно.
Успех на всички жени с този проблем, защото шушумигите си ги има, но ако ги отпратите да си търсят жертвите другаде, вие ще сте щастливи. :)

9.   Аз съм като първия ти, същата шушумига, мързи ме да работя, за това и никоя не ме иска, кво да правя такъв съм си.

10.   То хора всякакви, включително мъже-шушумиги, проблемът е че такива като Авторката си ги избират непрекъснато и не се сещат, че проблемът е в тях
Затова пак казвам - остави ВСЯКАКВИ мъже, гледай си детето и работата и наблюдавай хората, мисли малко и с главата дали един мъж, който те ухажва по цял ден и те кара да се чувстваш принцеса е правилният или просто е отчаяна шушумига, която иска да хване поредната дойна крава.
Имаш дете, отговорности в живота и не можеш да си позволиш повече шушумиги.
Не казвам да нямаш секс - в интернет мъже за секс пълно, но просто нямай връзка, а си гледай детето, към което е първата ти отговорност, а ако толкова пари имаш - плати на жиголо - поне ще го разкараш след един час и ще ти излезне в пъти по-евтино.

11.   Авторке, има истински мъже, но те НЕ са българи. Българските мъже са... по-добре ние българките да ходим при чужденците :)

12.   Авторке, без да ми се обиждаш, ама шушумигата в цялата история си самата ТИ! Един път да сбъркаш е човешко, ама оттам нататък си е чиста наивност и глупост! Явно просто нямаш ясна преценка за хората, доверчива си и твърде милостива. След първата "издънка" е трябвало да станеш мнителна. За в бъдеще бъди разумна и не се впускай много-много да помагаш.

13.   До номер 11. Каквито смотаняци са българските мъже, такива са и българските жени. Все пак сме един народ. Няма как мъжете да са лекета, а жените много свестни. Ти знаеш ли с какво са известни българските жени в Европа??? Не, не става на въпрос за циганките проститутки, а за най-обикновени момичета - едни студентки, други работнички, трети дори със специалност. Известни са с това, че се мислят за много хитри, че си търсят чужденец и че са всъщност изключително наивни, глупави и лесно достъпни. Интелигентни българки се омъжват за страшно пропаднали чужденци, само защото не са българи и в последствие разбират каква грешка са направили. Моя съседка завърши право в Сорбоната в Париж и взе, че се омъжи за нелегален имигрант от Мали, който я лъгал, че ще стане много богат. Е, както се предполага в момента тя си е сама в България с мулатчето, което никога няма да види баща си, а тя с диплома от Сорбоната вместо да е парижанка с апартамент на Шанз Елизе, си седи в една кантора и чака някой да я викне за служебен защитник. Е такива са 90% от българките, тръгнали да търсят чужденец. Западно европеец от добро семейство да се ожени за българка е равносилно на това българин, да се ожени за най-пропадналата циганка.
А за авторката. Ти си си виновна след като си наивна и доверчива. Ще ти дам личен пример с моята майка. Тя е интелигентна жена със солидно образование и професия. Баща ми е доста по-млад от нея и е простоват, комплексиран и почти неграмотен човек. Омъжила се е за него, защото май е щяла да остане стара мома и защото е била с някакви претенции. Като бях на 13 се разведоха, заради друг мъж, който майка ми боготвореше. Той също се оказа пълен простак, но за сметка на това пък и хитър. И майка ми, която разполага с някакви пари взе, че купи апартамент, в който да живеят двамата, но го писа на името на него, защото ако бил на нейно име след време могло аз да намеря силни адвокати и корумпирани съдии и да прескочим закона и да и взема апартамента. Е, около 5 години живяха заедно и тя беше изгонена от апартамента и сега си живее с баба ми и дядо ми и май още изплаща кредита, който беше теглила. Та да знаеш, кой каквото сам си направи, друг не може да му го направи.

14.   Аз подкрепям номер 13, макар че съм омъжена за чужденец от Западна Европа- просто се влюбих в човека. Не съм съгласна обаче и с обобщенията на н. 13 - действително има такива случаи, но има и нормални хора като нас. Ние дори живеем в България и има доста такива семейства, защото доста мениджъри от Запада са в страната да кажем, има и други висококвалифицирани кадри от Западна Европа и САЩ, а повечето са женени за българки - не защото са чужденци, а просто са се влюбили двама човека и са се взели - елементарно нещо е, когато един човек живее в една държава да вземе мъж/жена от тази страна, просто се случва.
Иначе българските мъже с нищо като цяло не отстъпват на чужденците - навсякъде има всякакви хора. Аз познавам и чудесни български мъже, включително ергени, но за съжаление съм заета :)
Не бива да се обиждаме като нация - нали жените сме майки на първо време на българските мъже и ако са калпави - ние сме ги направили калпави.
Моите деца иначе са европейци. Европа е достатачно хомогенна като култура, за да не се делим на хиляди нации. Аз особени различия не намерих, а съм живяла в доста страни в Европа - българите са просто вид европейци, леко южняци, но и близки по манталитет до хората от Средна Европа. Само сме малко по-бедни заради исторически обстоятелства, но и това ще се промени.

15.   Авторке, присещаш ме за един подобен образ, на когото съм попадала. За щастие към момента, когато го срещнах още не се беше специализирал добре в манипулирането на жени, та от сваляческите му похвати веднага ми светнаха всичките червени лампички и след първата среща не си помислих и да го видя повече.
Но мисля че би било забавно и полезно, ако обобщим в тази тема знаците, по които може да се разпознае "шушумигата".

Та ето, как подхвана нещата моят образ. Запознахме се на сватба на приятели, взе ми телефона и ме покани да излезем още същия следобяд. Беше приятен на вид и доста забавен, правеше комплименти, но без да прекалява или да ме накара да се чувствам неудобно - изобщо като цяло първото впечатление от него беше много добро.

Та, срещаме се по-късно същия ден на подбрано от него публично място. И нашия докато ме види се хвърля да ме прегръща с ентусиазъм, след което директно ме хваща за ръчичка /не под ръка, а за все едно сме гаджета и вече ходим - а все пак ме вижда за втори път в живота си/ и ме повежда на парадна обиколка по централните улици. Не е нужно да казвам, че се почувствах тъпо от цялото това показно разхождане. Отчитам като моя грешка, че не не се дръпнах и не поставих дистанция още тогава, но ми беше неудобно, притеснявах се, нямах и много опит в подобни ситуации и не знаех как да го направя без да стане конфузно.

Та след това нашият човек реши да пристъпи "деликатно" към обсъждане уж между другото на темите, които го вълнуват. Оказа се, че фокуса на разпита е какво точно работя и колко ми е заплатата. Разказах за работата си и темата за заплатата опитах деликатно да отклоня - все пак нямам навик да обсъждам тези неща с хора, с които току що съм се запознала, ама не - човека явно го вълнуваше и не се посвени да притисне и подпита още 3-4 пъти, докато не си получи отговора. Посочената сума явно го удовлетворяваше, тъй като направи няколко одобрителни коментара. Похвали ме все едно съм домашен любимец, изпълнил особено сполучлив номер, направи изречение, че за жена това били много добри пари - повечето мъже не изкарвали толкова. След което, върха на наглостта, реши, че е важно да изясни парите, които изкарвам за какво точно си ги харча... Опитах да сменя темата, защото не се чувствах комфортно от това обсъждане, обаче човека явно го вълнуваше и все се връщаше на това. Ама колко нето, колко бруто, данъци колко ми удържат, на тая сума ли съм почнала, за сметки колко ми отиват - почувствах се наистина като на разпит и всичко това остави в мен доста неприятно усещане...

Удовлетворен от хода на разговора дотук, нашият реши да пристъпи към следващата тема, която го вълнуваше - сама ли живея и имам ли собствено жилище, както и склонна ли съм да живея с друг човек на семейни начала. И плановете му за бъдещето - как бил узрял за сериозна връзка и как ценял в една жена точно качествата, които в мен виждал...

На този етап вече ми беше станало пределно ясно, че става дума за идиот с главно "И" и каквато и да е връзка е извън въпрос и се чудех само как да си тръгна от срещата по-бързо.

Човекът обаче реши, че е време да седнем да пием кафе - моето предложение беше за едно приятно малко кафене в парка, встрани от шума и хората, но не - той настоя да се изтипосаме в шумно кафене на централната улица. Сядаме, поръчваме - и за мой потрес нашият опита да ми пуска ръце под масата и да ме опипва! Секнах му опитите доста рязко. Очевидно видя, че е прекалил и прецени, че е удачно да се върне на комплиментите и плана за съвместното бъдеще... Едва изчаках да дойде сметката, платих си моята част - за което отново получих комплимент, колко се възхищавал на такива жени, дето не чакат на мъжете и му казах, че бързам и трябва да тръгвам. Отклоних опитите му да ме изпраща, след което той се засили да ме прегръща и целува за довиждане - не му позволих и се изнесох оттам набързо, с което слава богу срещата приключи..

Та, това е накратко моят сблъсък с мъж тип "шушумига" Сега като го разказвам ми изглежда по-скоро комично цялата работа, тогава обаче въобще не ми беше смешно. Още повече, че след срещата се оказа, че се е похвалил на общите ни познати, че ме е "свалил и ходим", та трябваше и да влизам в позицията да обяснявам, че нямам сестра..

Би ми било интересно, ако и други дами споделят в темата случките си със "шушумиги". Все пак тези хора и похватите им заслужават да станат лесно разпознаваеми.

16.   15, струва ми се, че ти не говориш за шушумиги (смотльовци), а за откровени паразити.
Това, което ти се е случило... как си го допуснала изобщо? Още от момента с хващането за ръката и влаченето по улиците? То какво ти червени лампички, тя направо пожарната команда е светила с алармите и сирените си!
А това накрая със свалянето и ходенето - е@ати педеразина!

Поздрав с песента "Deck The Halls".

17.   На мен ми направи впечатление, че авторката главно я използват и тя позволява това. Не знам дали има проблем със самочувствието, не смята че е ценна като човек и трябва все да дава пари и подаръци. Ако финансовото и положение е малко по-добро и тя по някакъв начин го демонстрира, привлича такива мъже, които да се възползват. А такива има много. Трябва да има повече самочувствие и самоуважение и тогава може би ще срещне подходящ. Иначе много ми хареса коментара на номер 2. Права е за всичко, сякаш някои жени са абонирани за това да бъдат с неудачници. Мисля, че тези жени имат проблем със самочувствието - че не са достатъчно достойни, и привличат такива мъже за да им потвърдят това с поведението си. Но се получава един много опасен кръг - отначало срещат човек дето им сваля звезди от небето, кара ги да се чувстват единствени, те съответно смятат, че са срещнали човека за тях, който ще ги оцени, а в последствие се започва едно съжителство в което започват да се чувстват използвани и необичани и неценени. Вярват на захаросани приказки, които им се иска да са истина, защото се нуждаят от обич и внимание, а действителността показва съвсем друго. Смятам, че при авторката това е проблема, тя самата се чувства недостойна, и привлича мъже които да и го потвърждават, както и приятелката на номер 2 - такива жени се плашат от стойностни мъже, защото самите те смятат, че не могат да отговорят на стандартите им. Затова се задоволяват с някой мухльо, които да им пасва на самочувствието. Изцяло подкрепям номер 2 там е цялата истина, нека авторката прочете внимателно.
До номер 15 - и аз като всяка жена съм попадала на различни типажи, и такива като твоя случай съм имала, но аз още отначало като ги видя какви са знам какво да очаквам и прекратявам отношения.
Сещам се за един случай, аз още бях студентка и в този момент не работех. Запознах се с един мъж, който беше на 30 тогава, аз на 23, със стабилна работа уж. Като седнахме на кафе първите му въпроси бяха - какво работят родителите ми, с кой живея, колко голям е апартамента в който живея и тем подобни. На мен веднага ми стана ясно, че този човек не се интересува от мен, а от материалното ми състояние. Съответно не се видях повече с него. Много грозно ми се стори, даже ако не се лъжа подмяташе някакви неща как можело да живеем у нас, което тогава ми се стори като шега, ама сега като се замисля май си е било сериозно.
Друг случай, запознах се с един мъж, той имаше кола аз не, но въпреки това не съм го карала да идва да ме взима, виждали сме се в центъра и там сме пили по нещо. Спомням си, че един ден ми се обади, валеше страшен дъжд, и аз отидох с трамвая до центъра да се видим (той си седеше на топличко в колата). След това пак един ден валеше и аз му казвам хайде да се видим и той - ох не мога вали дъжд, да съм отидела до тях с такси да се видим. Тогава му бих шута, значи аз мога по дъжда без кола, а той дето е с кола не може, че и ще ме кара на крака да му ходя до тях, понеже той не може да се мръдне. Е такива се радвам, че не съм стигнала до връзка и в рамките на няколко срещи съм видяла сигналите и не съм продължила с тях. Като откажеш да търпиш такива издевателства се появяват хора, които наистина те ценят. Така че съветвам авторката да гледа сигналите, примерно това с тия подаръци дето е искал единия, трябваше веднага да и светне, че е използвач, а не да се изръсва с толкова пари, а насреща да получава празни приказки и обещания.

19.   Божеее, къде ги намираш тия? :D

20.   От Авторката: Благодаря на всички за коментарите! Много ми харесаха всичките, защото ми помагат да намеря проблема в себе си, а най-трудно е да се изправиш лице в лице със своето Аз! :) Искам само да уточня, че не смятам всички мъже за шушумиги, иначе заглавието щеше да бъде "Мъжете са шушумиги". Просто тези, към които по една или друга причина се привързах, се оказаха такива. Жалко за мен, естествено.

21.   Правило номер 1 - МИЛИ ЖЕНИ НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ ДАВАЙТЕ ПАРИ НА МЪЖ!!! Така го унижавате и вие сте си виновни! Не ги учете на такива навици да разчитат на нас и да ги правите мижитурки. Вие сте си виновни, разбира се. Никой не ви е карал насила да давате и ся се оплаквате за решение, което вие сте взели. Виновен е този, който дава баничката, а не този който си я хапва! Аз например и тялом не се давам, докато не се убедя, че той е готов да направи всичко за мен с действията си. Пък да не говорим за даване на пари. Заедно съм съм съпруга ми от десетилетие и той беше изпаднал в определен момент в безпаричие и аз реших да го издържам, но той вършеше домакинската работа, переше ми дрехите на ръка (тогава нямахме пералня), готвеше и всичко. Сега той изкарва парите и е горд с това да се грижи за мен, не иска да работя и много ме щади. Но докато му се отдам изцяло беше подложен на анализи, с които и извънземните не могат да се похвалят:))).
Така, че бъдете внимателни и не се раздавайте на мъже, преди да се раздадат те изцяло и да се докажат, че ви заслужават ;)

22.   Във всяка втора тема в раздел "Любов" се обсъждат негативите на мъжкия или женския пол. Жените се омъжвали за чужденци, тъй като българските мъже били шушумиги. Според мъжете повечето БГ дами пък били леки. Е не ви ли писна да слагате по-голямата част от българското съсловие под общ знаменател :D
Евала на авторката, че не е била дребнава, помагала е и е давала всичко от себе си. За мен принципа "Давай за да си богат" е много важен. Той изтъква истинския човек.
Иначе авторката на темата трябва да преценява хората малко по-добре. Там й е кусура. Може да надушиш дребнавия човек от километри разстояние. Когато опознаваш половинката, се вглеждай най-вече в дребните неща. Мъжа може да е беден, като църковна мишка, но обича ли те, ще ти направи подарък - дори и за 5 лв. Такива изрази "Направи ми подарък и аз ще ти направя" за мен не се вписват в рамките на допустимото. Обича ли те безрезервно, ще ти дава всичко без да иска нищо друго освен взаимна обич.
Ще си позволя да дам един пример:
С жената, която съжителствах под един покрив близо година и половина се разбирах прекрасно... до един момент. Първото съвсем дребно нещо, което ми направи впечатление беше една нейна забележка спрямо мен. В периода, когато бяхме гаджета, изпитвах сериозни финансови затруднения. Наложи се да работя повече, ставах рано, не успявах да се наспивам като хората и в резултат ми се появиха сенки под очите. Няколко пъти тя ми го каза. След като ми го потрети в рамките на един месец осъзнах, че това нещо я дразни. След това отслабнах с 3-4 кг., отново заради работа - знаете как е.. проблеми, нередовно хранене, а от една страна и ген. Тя не пропусна да отбележи и този факт няколко пъти. И тогава си казах... "Ами ако един ден се разболея от рак и заприличам на жив труп, тогава как ще очаквам нейната подкрепа. " След известно време се разделихме, естествено поради други причини, но вътрешно осъзнах, че тя не е моята сродна душа, колкото и да я обичах.
Така че, почти винаги дребните неща издават дали правилния човек седи срещу теб. Е поне според мен.

24.   Авторке, аз горе ти разказах за приятелката си - тя е непоправима, за теб не знам.
Основно ТРЯБВА да се замислиш за поговорката „Много хубаво не е на хубаво“
Приятелката ми например много държи на добър (в нейните очи) външен вид, на възрастта на мъжа (без да се усеща, че и тя е над 30 вече) и ТОЙ да я глези, преследва в началото да се стреми към нея и така нататък. Не знам заради каква причина, но мъже със сериозна работа никога не е допускала до себе си. Питали са ме мъже да ги запозная с нея и като съм разбирала, че имат изобщо работа на трудов договор, умствено съм си казвала „Ало, този няма да го огрее“
Всички около нея го виждат това, тя не.
Друго характерно за ВСИЧКИТЕ ? шушумиги е, че живеят при родителите си или получават доста дебели финансови инджекции от тях в момента на запознанството, после се обръщат нещата и почват да цоцкат от нея, за да дават на родителите.
1во мисля, че я е страх да се захване с някой действително самостоятелен господин, господин със самочувствие, с интереси, с изисквания към жената до себе си - с мъж, с котото трябва и ти да се съборазяваш и няма да се движи по твоята свирка, защото шушумигите иначе са много отстъпчиви и правят каквото кажеш. ...известно време
2ро я е страх мъжът да не я зареже, а нормалните мъже имат алтернатива.
3то тя има и особеност - не обича да върши домакинска работа. Само при единия шушумига тя готвеше и чистеше, видяла съм я, че може, но по принцип ? е важно шушумигата да прави тези неща. Инетересно е, че единият шушумига (който очакваше тя да прави домакинската работа) имаше и доход над 2 хил. лв., но даваше всичко на роднините си и пак се оставяше тя да го храни на 100%, даваше чат-пат пари за сметки, но наем и храна тя му плащаше.
Изобщо мина 6 мъже и пак не „попадна“ на мъж.
Един път бяхме тя моя мъж аз за събота и неделя по забележителности и наляво-надясно. По едно време тя ме издърпа настрани и ми каза - „Виж, как може да си такава, така да се съборазяваш и да говори така с теб“
За нея например е ненормално мъжът ти да ти каже като кара кола „Пие ми се, моля нещо за пиене“ и ти да се протегнеш и да търсиш нещо за пиене - или да каже „Аз искам да влезна в тази и онази пещера“ и ти да кажеш „Ами добре“
Ненормално ? беше, че мъжът ми плащаше например входовете за пещери и така нататък, че не ? иска пари за бензин и дори на обяд я покани - той просто винаги черпи хора, който имат по-малко пари от него (и мъже). Тя меко казано се чувстваше не на място и непрекъснато изкарваше пари.
Замисли се ти дали си от тези жени - дали от една страна ТЕОРЕТИЧНО искаш нормален мъж до себе си, но пракитчески да искаш шушумига, да имаш гореща нужда от такъв мъж до себес си.

Преди да се върне моята приятелка при фаталния шушумига, за когото се омъжи и чака вече и дете, аз ? казах „Моля те, моля те, ако искаш да си щастлива - не се занимавай поне една година с мъже, наблюдавай ги и мисли“

Какво направи тя - обади се на последния шушумига да я вземе буквално от квартирата ? с предпоследния шушумига и от 19-годишна тя НИКОГА, нито един ден не е била без официален приятел, без шушумига! По едно време искаше и любовник да си хваща - показва ми по фейсбук - супер шушумига, ама точно от нейния тип, но добре, че не тръгна с него, защото май беше и примитивен.
От доста време я избягвам иначе, в момента е бременна, реве че няма как да си храни детето и май ще се прибира при родителите си, а шушумигата - ами той с нея, разбира се - горките хора, не знам как ще ги хранят.

25.   Аз съм мъж и мога да ти кажа следното : Колкото пъти съм се опитвал да дам любов в началото на взаимоотношенията - нещата се изкревят в женската главица, щото тя усеща, че си лапнал по нея.. и дори и тя да те иска и става някак си не толкова интересно... Значи за мен правилната формула може би е следната - отначало и дума да не става за любов, само ебане няколко месеца, както ще тъй да се чуства въпросната дама (като парче месо, използвана или както и идва в главата - не ме интересува) и после ако just sex има наклонност да се развие в нещо повече - добре, ако ли не - всеки по пътя си и така... Уморих се да давам любов (ясно, че на неподходящи жени - ама се пробваме нали, няма как да знаем без да пробваме) и да губя "тръпката отсреща" щото така се случва нали знаете - много ви е интересно докато има дозичка мистицизъм, да ви се блъскат бръмбарите в главите и да се питате постоянно "обича ли ме? или само ме чука? - ей така ви е интересно.. Та затова няма да покажа любов дори и да изгарям, поне не в началото... Пък и не на последно място природата си иска своето, гореспоменатият господин Х*й - и на него трябва да се угажда чат - пат.. Иначе кво - 3 години да те водя на кафе и да се държим за ръцете ли само?

26.   13., "Западно европеец от добро семейство да се ожени за българка е равносилно на това българин, да се ожени за най-пропадналата циганка. "
Това е долна лъжа! И аз съм живото опровержение!

27.   Ха, и аз съм женена за западняк, но живеем в София, а братовчед на баща ми е женен от 20 г. за циганка и имам доста роднини със смесена кръв - що за предубеждения са това? Светът е шарен!

28.   Авторке, твърде много наблягаш върху и САМО материалния аспект в живота си, затова привличаш хора (сигурно не само мъже, а и приятели), които са също толкова материално мислещи като теб, с единствена разлика - различните ви роли в тази взаимовръзка- донор-паразит. Един вид наказанието на съдбата за липсата на душевност у теб и адекватна ценностна система е да попадаш на такива индивиди.
Грешка е да правиш големи подаръци без реален повод, без да са заслужени от получателя. По правило в моя живот, никога не съм давала без да знам, че човекът отсреща държи на мен, без значение дали е интимен партньор, приятел, семейство. Това си е равностойно на грях и си е чиста истина, както и в другите коментари беше споменато, че ти чрез подаръка си по-скоро демонстрираш финансовата си стабилност т. е. чешане на егото (осъзнато или не, по-скоро неосъзнато като съдя по изказа ти). Хората не са предмети, и наистина трябва да положиш старание ако искаш да впечатлиш стойностен мъж. Другото си е просто търговия-'' купувам те за няколко месеца, ти ме носи на ръце. '' Стойностния мъж ще бъде по-резервиран в началото, няма да ти сваля звезди и ще изисква от теб дадени неща, както и ти от него. Отношението не се купува. Тези мъже, включително твоят бивш съпруг са били такива още в самото начало, просто критериите ти са объркани като си избирала, дали вследствие на ниска самооценка или възпитание от родители, не знам, това ти ще проумееш. Ако наистина си успяла жена, няма да ти е трудно да успееш и в друг аспект в живота си, важното е да бъдеш честна със себе си, въпреки че истината не ти допада.

29.   Номер едно е обхванал отвсякъде темата, ама аз ще добавя каквото мисля (макар че човекът е бил изчерпателен)
Лудичка си малко. Не виждаш реално нещата. Човек нормално се учи от опит, ти -не. Мисля и че си властна и обсебваща в някаква степен. Имаш нужда от самостоятелност, не от любов. Имаш нужда и да порастнеш.
Научи се кое е нормално и кой не. Имай граници (за тове добро и добро на хората) И стига ги обижда на шушумиги, щото ти си същата. Каквото си търсила, това си открила. Замисли се какви са твоите емоционални потребности, та си открила, тези хора, които да ти ги задоволят. Те и по горе са казали, че човек материализира, каквото мисли/очаква... та ти имаш нужда от шушумиги... помисли си за психолог... че явно сама не можеш д аоправиш бъркотията в главата си :)

30.   Четох тук-там коментарите и сигурно ще повторя накой,
но: ПРОБЛЕМА Е ИЗЦЯЛО В ТЕБ! Един път грешка, втори
път грешка след това вече е глупост!

31.   Авторката: номер 28 честно казано не съм съгласна с големите букви на САМО материалното. Изобщо не разбирам защо трябва да се тълкува като следствие от липса на душевност, наистина. Колкото до стойностните мъже.... резервирани към какво и как? Т. е. да се държат студено, а аз по телепатия да гадая имат ли интерес или не? :-)

32.   Първите коментари казват всичко, което мисля. НО и аз да ти кажа мнението си - от начина, по който пишеш лъха нещо отрицателно. Странно е как се възприемаш като нещо повече. Вероятно силните мъже бягат от теб, защото ти явно си човек, който се опитва да се доказва като по-силен. Тоест, както по-горе пишеше истинските мъже са при истинските жени.
Д. Д.

33.   За съжаление това е общ проблем на мъжете и жените. Като мъж- мога да кажа - няма читави жени. Изключвам моята и няколко други, които познавам. И някои от тези според мои външни наблюдения читави жени - и те страдат като авторката от носене на мъже на гръб. Изводът какъв е- хората са побъркана история, не мъжете или жените. За мърлите с женски пол не ми се обяснява, че не е по темата - но мога да разкажа за уникални екземпляри. Според мен - успокой се авторке, за да дойде който има да идва. С по-леко сърце я карай.

34.   От номер 28 до авторката: Трудно ми е да обясня по-добре от това какво е мнението ми, тъй като вече съм го направила в предния си пост, но ще опитам с примери. Първо, относно материалното - това, което исках да кажа е, че то има голяма власт над теб и отношенията ти с другите. Пример - желаеш да покажеш любовта си към партньора и колко е важен той за теб. Първото за което се сещаш е, че за да покажеш тези силни чувства, се изисква от теб да реализираш чувствата си в материален аспект, а именно във формата на няколкостотин лева подарък. Не ти хрумва, че това може да бъде приятна изненада - например пикник в парка, където ще натрупате приятни емоции (може би не в зимата, но това беше само пример). Няма лошо да се правят подаръци, но твоят мотив е бил не защото е имало специален повод, не защото този човек вече се е доказал, че заслужава да бъде с теб, а защото си сметнала за необходимо в начален етап от връзката ви, да изразиш любовта си по този начин. Но не това е нужно. Материалните неща всъщност най-малко са тези, които ни правят щастливи. В твоя случай- тези мъже са били бедни, но повярвай ми, един материално стабилен човек, но с богата душевност (случва се рядко), не намира щастието в скъпа дреха или обувки. За него те носят само функция, не са прищявка, фикс идея. Това, което го прави щастлив е едни искрени отношения, добри и топли хора. Добротата към другите. Цел в живота, призвание. Нуждата да бъде полезен на обществото. Внасяне на ред в хаоса. Този човек, когото описах, съм самата аз. Но аз не правя скъпи подаръци на моите близки, смятам че това да ги подкрепям, когато имат страх от нещо или проблем, е достатъчно. Разбира се, не изпадам в крайности. Но никога не бих отишла да правя подаръци на хората, надявайки се, че така ще са ми приятели. Напротив, нека ме оценят така, без да им давам абсолютно нищо, дори да ме нарекат скъперница. Да видя тогава дали тези хора им е приятно да общуват с мен заради самата мен, или защото очакват нещо. Ако е първото, тогава ще сме винаги приятели и вече когато има повод, ще направя и най-луксозния подарък. Преди да ти се е доказал някой, не даваш повече отколкото трябва.
А за резервираните мъже :Ти даваш пример с мъж, който те игнорира. Тогава очевидно не е заинтересован. Резервираният е заинтересован, и няма да се държи като първия, просто ще бъде по-внимателен в общуването си и няма да се престарава да те впечатлява. Тоест ще бъде мил, кавалер, но няма да се прави на клоун пред теб, за да те спечели. Ще изразява мнение, и ако не е съгласен нещо с теб, ще ти го каже. Няма да ти иска услуги, и няма да си измисля истории, с които да те впечатлява. Трудно е да се обясни човешкото поведение в детайл. Може би трябва да почетеш психология на тази тема. Аз на момента друго не мога да споделя, тъй като без реална ситуация не мога да анализирам, а и не се занимавам с психология, за да мога да дам по-точна информация.

35.   Авторката: значи вижте, уважаеми, нямам против да си давате мнението, но не желая съвети и анализи на тема душевност, читавост, истински жени и т. н.. Станалото-станало. От три реда няма да ме разчетете, както и аз вас. Исках да си излея мъката, направих го. Всичко останало е въпрос на ценностна система и четене по диагонал.

37.   От 34- Да, определено няма да си губя времето да пиша повече коментари. Щом не искаш анализ на ситуацията, защо пускаш тема? Като е само за изливане на мъката, напиши го в дневника си. Честно казано, не знам за другите пишещи в сайта, но аз няма да давам съвети на хора, нежелаещи да си помогнат. Душевността всъщност има много общо с връзките, тя е най-важната част. Но всеки си има различно ниво на духовно развитие, така че е безсмислено да се опитваш да дадеш мнение на друг, и то на непознат. Аз никога не пиша коментари, за да нападам някого, а надявайки се, че ще е полезно. Съжалявам, че не е било полезно, тъй като по коментара ти личи че се отнася по-скоро за моето последно мнение. Е, както и да е. Здраве да е!