Каша, пълна каша
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2350 пъти
Това е състоянието в главата ми в момента... И не само там. Като се почне от големите преразходи във финансов аспект, мине се през това да градя на ново всичко от нулата, та се стигне до любовното разочарование, което преживях наскоро. Признавам, мислех се за добър и опитен играч, но ето сега ме биха на всички фронтове. Чудя се дали да остана да лежа полумъртъв, или да се опитам да се изправя и ранен да започна отначало? Не съм на възраст на която да се предавам (26), но когато всички фактори са против теб и дори хормоните си правят шегички (знаете горчивия привкус, когато любимия човек дори не иска да ви чува), какво остава освен да загърбиш всичко и да продължиш напред? Бих се радвал също така да чуя вашите истории и как сте се справили в различни ситуации. Действа ми мотивиращо да чета как борбени хора са съумяли да се оправят, въпреки всички трудности и краха който са преживели.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: 4ec415a571

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Моят съвет е въпреки всичко да полежиш малко полумъртъв, докато ти заздравеят раните, примерно около година. И чак после да се възправяш и да се бориш геройски. Защото сега в това състояние и да направиш някакви чудеса от храброст, все ще се връща стария привкус в устата ти... А това не е честно нито спрямо човека, с когото ще се захванеш, нито спрямо теб самия. Иначе какво да ти кажа - съмва след всеки мрак. Като се настрадаш - след това двойно по-силно ще се радваш! Забрави за тези героични и патетични истории, които ще ти разкажат другите - те в повечето случаи са силно преувеличени и украсени. Гледай си твоя живот. Ако все пак искаш да се надъхваш с нещо в духовен план, прочети книжките от поредицата "Пилешка супа за душата". :)

 

...

преди: 10 години, 29 дни hash: 9c77afc179

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не съм съглaснa с н 1! Нaпротив, точно в подобни моменти нaй съм се нaхъсвaлa дa вървя нaпред, пa мaкaр и пълзешком дa е! Все съм си мислелa, ( по нaблюдения ) че aко легнa дa чaкaм дa ми зaрaстнaт рaните, ще изпaднa в някaквa депресия и ще ми е по- трудно после дa влязa в нормaлния ритъм. Лекувaли сa ми се рaни в движение. Колкото и зле дa съм билa някогa, винaги в ежедневието е имaло повод зa усмивкa, ( цвете цъфнaло от нищото, кученце нa рaзходкa ще се зaигрaе и зaдърпa крaчолa ми кaто покaнa дa се включa, беззъбо бебе ухилено до ушите и т. н. ) която действa кaто елексир. Един от нaй- големите успехи в животa си постигнaх точно в нaй- кошмaрния момент в животa си. Трябвaше нещо дa прaвя, дa отвличaм мисълтa си от случилото се, бях почти нa грaницaтa нa лудосттa и пълното отчaяние. Кaтегорично вярвaх че, нямaм кaкво повече дa губя, беше ми все едно дaли ще се получи, с кaквото се зaхвaнaх тогaвa. Сaмо искaх дa нямaм време дa мисля зa нищо друго. Толковa нaстървено рaботих по товa, кaто се приберях в къщи, буквaлно съм пaдaлa нa леглото с дрехите и съм зaспивaлa нa секундaтa. Е трябвaхa ми няколко месецa дa осъзнaя че, съм пробилa в нещо, в което " стaри вълци " не сa успявaли:))) Дори не ми беше цел товa, беше сaмо " гърчa ", нa който умишлено се подложих, зa дa нямaм времедaизпaдaм в депресии. Уверилa съм в годините че, изцяло нaс зaвиси дa нaстройвaме съзнaнието си тaкa че, дa рaботи в нaшa ползa. То въздействa в последствие и нa под съзнaние. Моето мнение е : Стaвaй, избери си посокa/цел и тръгвaй! Aко ще пълзешком и нa прибежки, не пропускaй възможност дa се усмихнеш! И не спирaй! Не дaвaй възможност нa лошия момент дa те срине! Лоши моменти имa и ще имa, но винaги отминaвaт, не им дaвaй възможност дa ти отнемaт от времето и дa отслaбвaт психикaтa/енергиятa и хъсa зa живот!

 

...

преди: 10 години, 29 дни hash: a4d6b3583c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Просто стигаш до момент, в който всичко става толко зле, че осъзнаваш, че единствения начин да оцелееш е да теглиш майната на всичко и да не ти дреме особено много. Поне при мене проработи - малко е странно, дори може би опасно, но като цяло освобождава от напрежението. Лошото е, че близките малко трудно свикват с хора, които иначе отговорни, но започнат да практикуват изключително опасни(не нелегални) дейности, знаейки че рискуват дори живота си, но не отчитат голяма важност на това.

 

...

горе^

преди: 10 години, 29 дни hash: 2ecb810c58

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Какво любовно разочарование сте преживели?

 

...

преди: 10 години, 29 дни hash: 15b04e3703

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Историята е дълга, но най-накрая се престраших да я споделя. Ако не се плашите от обем се надявам да е полезно за някой! Все едно описваш мен. Преди грубо 4 месеца приятелката ми, която обичах, и въпреки всичко още обичам повече от всичко, ме остави заради друг след 3 години клетви и обещания. Аз я обичах безкрайно и... това което тя направи ме разкъса, меко казано. Всичко това се случи точно, когато дойдох да уча в чужбина, период, който сме обсъждали с години. Ти знаеш, че на човек му трябва подкрепа в такъв момент, а аз получих куршум. На всичко отгоре от образованието ми зависи целия ми живот, и вероятно този на семейството ми и втори шанс няма да получа, просто няма откъде. Разходите са големи, а точно сега баща ми загуби работата си, като цяло - кошмар. Близо месец не знаех на кой свят съм, пиех, почти не ядях или спях, депресирах се ужасно, унищожавах кокалчетата на юмруците си и стената, сънувах редовно кошмари и ми се искаше да мога да си позволя да умра. Всичко това се случваше само в къщи и почти никой не знаеше, навън бях с маска, а и никой не се заинтересува особено. Втория месец "мъглата" на разума ми се вдигна, но депресията се задълбочи, през главата ми минаваха страшни мисли, мечтаех само това да свърши, мразех я и я обичах, както мразех и обичах себе си, кошмарите продължаваха, по милион пъти на ден нещо връщаше стар спомен, като знаех, че сега на мое място там е той, болката беше нажежена до червено, много ми беше трудно. Последните два месеца... бяха като да се влачиш с километри по корем, като си наръган в него многократно и под въздействието на упойка. Имам предвид, че бях уморен, толкова уморен психически, имах чувството, че не мога повече, но трябваше. Опитах, до някъде успешно, да поговоря с някой, но мен никога никой не ме е разбирал напълно, а аз от това се нуждаех. Епизодите със сълзите, агонията и алкохола се връщаха от време на време, а аз всяка вечер си повтарях колко време остава до Коледа, превърнах стигането до там в цел на живота си, буквално. Там какво и как не знаех, знаех само, че трябва да се довлека някак, а всичко беше ТОЛКОВА трудно, просто не може да се опише това чувство, ако не си го преживял. Едва ставах сутрин, но не пропусках лекции, главно защото ме разсейваха, същото правех и със свободното си време - запълвах го със каквото и да е, стига да не спра дори за секунда да занимавам акъла си с нещо, защото тогава адът се връщаше и мъченията биваха подновени. Изгледах няколко сериала със всевъзможните им сезони, превъртях безброй тъпи игри, известно време тренирах до отмаляване - само тогава и като се напиех спях относително добре. Няколко души се опитаха и до известна степен помогнаха, но определено нямах нужната подкрепа, не съм сигурен, че познавам някой, който въобще би мигъл да ми я даде, но аз съм отделен случай в това отношение, повярвай ми. И така ден за ден, седмица за седмица с невероятно страдание и само на едничката воля почти стигнах. Месеци би ми отнело да ти опиша колко трудно ми беше, през каква болка и страдание минах и как сам не вярвах, че ще успея, просто знаех, че трябва да стана сутринта и да се справя с каквото там имам за деня, без кауза, без каквато и да е мисъл за бъдеще, аз нямах бъдеще, просто трябваше да се докопам до Коледа. Аз просто знаех, че нямам право да се отказвам - това е единствения и прескъпо платен (и плащан до ден днешен, че и за напред) шанс да извадя семейството си от сегашното положение, да дам възможността за университет на брат си, изобщо шанс в живота. Когато някой разчита толкова на теб, колкото те на мен, когато знаеш, че твоите резултати на изпитите са единственото, което дава смисъл и на родителите ти да стават сутрин и да продължават да се опитват, въпреки че ситуацията е... дори не мога да намеря дума... никога не е било лесно, но за моето следване в чужбина беше жертвано ВСИЧКО, имам предвид всичко от-до, и то до степен, че не знам какво ядът тези хора и как живеят въобще. И то това беше преди баща ми да остане без работа. Няма да ти казвам какво ям тези 4 месеца и как карам на парите, с които дойдох (които бяха определени за 2, максимум 3 месеца) какви лишения съм видял и изобщо как "живях". Сега между мен и ваканцията стоят единствено един wordски файл и 4 дни, но не бих могъл да ти опиша колко душевно изморен се чувствам, как стигнах до тук и сега не знам какво следва, как ме е страх, че ако не намеря покой през почивката... не знам как и дали бих продължил, защото още 4 такива месеца просто не мога, не знам какво ще се случи с трудно залепената ми психика ако Я видя, изобщо не знам... нищо, освен, че аз успях. Дали това ще има значение изобщо ( ако примерно ваканцията се окаже още едно лошо преживяване, вече приключвам със всичко( макар, че съм го казвал милион пъти, този път го чувствам наистина) и цялото постожение е било за нищо) не знам, но сега имам шанс. Не знам за какво е, но е шанс. И само него имам. Белега на душата ми никога няма да изчезне, не знам какво ще стане с мен, но ще кажа на всички важни хора колко са скъпи за мен, ще помоля за прошка всички, които съм наранил и ще довърша всичко оставено до някъде, в случай че това е то, и все пак ще си е струвало поне малко. А ако дай Боже влезе малко бензин в резервоара ще продължа да се опитвам пък кой знае може и да успея. В какво? Не знам, но ще опитам. Стана безсрамно дълго, но такива са истинските неща. Историята е реална до последната думичка и се надявам ( въпреки, че никога не съм си го и помислял), че, както казваш, ще ти помогне! Бих казал, че все пак бих умрял за Нея, но като се замисля, напоследък смъртта е недостижимо блаженство за мен, затова ще кажа просто още я обичам и винаги ще я обичам. Не си правя илюзии за бъдещето, защото нямам такова, за нея, аз отдавна съм затворена страница, но за мен тя винаги ще бъде моята Единствена. Каквото и да се случва не се озлобявайте и не отричайте чувствата си! Само така оставате хора! П. С. Ако някой случайно е стигнал до тук да пише до Гинес и да си купи очила! Простете ми и вие! S. A. D.

 

...