Дали това е любовта?
преди: 10 години, 27 дни, прочетена 1875 пъти
Здравейте...

Моята история е следната...

Преди няколко месеца си бях наред, бях много щастлива от живота, всичко ми вървеше и се чувствах добре. Имах, и сега имам приятели. Обаче нещата изведнъж се оплескаха. Направих една драстична промяна в себе си, изрусих се и това ме промени коренно. Вече не съм същата като преди.. влизам в депресивни епизоди. Затворих се вкъщи и излизам все по-рядко. И то само с най-верните ми приятели на заведение или дискотека. Казах си.. ще изчакам да мине време, да притъпя депресията.. да ми порасне повече коса и тогава да се върна към живота.
Обаче преди няколко дни се случи най-ужасяващото нещо за мен. Един от приятелите ми, към когото имах (и все още имам чувства) ме заигнорира :( вече не се виждаме на общи срещи откакто заболях. Само 2 пъти от пролетта насам сме се виждали. Писах му 2 пъти в скайп, но не отговаря. То не че и преди много често се виждсхме, но беше по-различно, имаше тръпка. Сега гледа да се измъкне и му е безразлично явно. На последната среща даже не каза, че вече има приятелка. Научих го случайно (от приятели) и най-вече от статуса му във фб. Стана ми много криво. :( не стига, че съм в депресия, ами и това за капак на всичко. Приятелите ме съветват да го забравя, че е несериозен и не си заслужава да си губя времето с него. Но и ние никога не сме прекрачвали приятелската бариера досега. Но исках нещата м/у нас да се получат. Заради депресията или просто така се случи не знам. И той си намери друга... сега безкрайно много съжалявам. Не знам в мен ли е вината или просто така е било писано да се случат нещата. Тоест, съдбата си знае работата.. или греша. Не знам да спра ли да се надявам за него, за някакъв шанс, вратичка.. или да го забравя. Наистина последните месеци се държах доста налудничаво и сигурно съм го отблъснала. Разказах му и за проблемите си и заболяванията.. бла бла и такива неща. Но и той също си има такива. Какви съвети ще ми дадете. Преди си изкарвахме мн яко с него, обикаляхме планините, палатки.. заедно с моите приятели. Бяхме мн весела компания. Имаше и един-два интимни момента, но нищо повече. След тези моменти, той като че ли се отдръпна, после си замина за Швеция за месец. А след като получих заболяването въобще не съм сигурна дали аз го отблъснах или по начало нищо не е имало м/у нас. Приятелите ми казват, че той просто се е появил в живота ми за да забравя предишния (тогава още бях влюбена в него). След като получих заболяването въобще се обърках за живота си. На няколко пъти звънях и се чувах с бившия да ми даде подкрепа, че ще се оправя. Семейството ми е с мен и се грижи за мен в този труден период, въпреки че ме обявиха вече за луда. Хаха. Какво ще ме посъветвате? Според моите приятели той ме е възприемал просто като приятелка и нищо повече. Той даже им го е казал. Много е трудно просто да се разделиш с една (интернет) любовна илюзия. Прищраквам си снимките назад, когато сме били заедно като компания, гледам ги.. и само ми навяват спомени, от които се разстройвам, тъй като и тогава имах много дълга коса и бях в пика на самочуввствието си, нямах заболяване и се чувствах много добре. Криво ми стана след като прочетох статуса му, не друго. Нищо не сподели с мен. Поредната любовна илюзия.. от която тр да се оттърся. :( и да се преборя със заболяването си първо, вместо да търся вниманието на мъже. Напоследък не ям много, отслабнах, само пуша цигари. Баща ми казва, че ако продължавам така, верно ще заприличам на майка ми (тя е имала псих. заболяване). Ще се радвам на всякаква подкрепа от хора, да се преборя със заболяването си и да продължа живота си нормално. Без заболявания и страдания. 2-ро да забравя и този човек, въпреки прекрасните спомени заедно. :( и палатки.. и почивките в Гърция. Тогава и работех и си изкарвах пари, обикалях Европа. След заболяването съм се затворила предимно вкъщи, вися във фб-ка и излизам само с 2-ма верни приятели. Аз и без това нямам много. Работа, ун-тет.. въобще не мога да мисля в момента. А и без това не ме приеха тази година. Брат ми ми казва, поне някакъв курс да запиша. Да съм сред хора. Преди исках да уча френски, като 2-ри език. Но ми се стори труден и не ми се занимава. Знам вече немски. Лятото бях по-добре и си търсих работа даже, но като излезнсх с този човек преди месец и после рсзбрах за статуса му във фб и пак ми се скофти настроението. Ще се радвам на мнения и коментари. То е ясно, че трябва да го отпиша и него, но ми тр време да свикна с мисълта. И да пренаредя живота си наново, да запазя в него само хората, които си заслужават. И да се разделя със стари спомени и заблуди... за хубаво прекарани времена, но в миналото и така... Много ми е трудно просто. :) никога досега не съм изпадала в такова състояние, от едно изрусяване, а съм преживяла какво ли не в живота. Физически травми.. но не и психологически. Да не говорим и колко страдам за този човек. Още си спомням моментите, когато ходихме у тях и ядяхме неговите запаси от лютеница. Знам и къде живее и с какво се занимава... и колко хубаво си прекарвахме заедно.. преди да се разболея и той дс ме отсвири, хаха. :) поредната любовна илюзия...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 26 дни hash: 5f09293332

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не разбрах за какво заболяване става дума. За депресия ли? Ако майка ти е имала психична болест, не знам защо е раждала деца, защото това е наследствено. Обърни се към личния си лекар, може би имаш нужда от лечение. Не е нормално да изживяваш толкова тежко мъж с когото не си имала връзка и почти нищо общо. Той и без да си е намерил приятелка сега явно нямаше да е с теб, след като до свга не е предприел нищо, а е имал възможност. Моят съвет е да си обърнеш внимание на здравето, а този мъж така или иначе не е бил твой никога.

 

...

преди: 10 години, 26 дни hash: e461970996

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мдаам. И аз така мисля и си прав/а. Просто болестта ме кара да влизам в какви ли не филми. Преди месец-два пък се чух с бившия ми. Не знам какво ми стана и защо му писах по скайп, при все че имам кофти минало с него. Въобще пълна обърквация настана от това изрусяване. :Д а съм преживяла какво ли не в живота, вкл и аборт. Но като че ли това ми въздейства най-много на психиката - изрусяването. Приятелите ме съветват да си намеря друг приятел (то аз от 2 год и повече не съм имала "сериозен" приятел), но за момента като че ли предпочитам да съм сама, да се възстановя психически и в момента не ми се мисли за връзки. Камо ли сериозни.. и разни филми, хаха. Предпочитам да си гледам моето здраве, което в момента е разклатено. И да разбера аз самата какво искам да правя в живота си. :) Ако не беше това изрусяване, може би щях да се чувствам по-добре и нямаше да развия тези отклонения, хаха. Нямаше и да ми пука какво е станало еди кога си. Както и да е, ще си намеря друг, макар че за момента не ми се занимава със срещи. По-скоро гледам здрав си състояние. :) не е лошо и човек да е сам, когато иска. :)

 

...

преди: 10 години, 25 дни hash: 242479f7a8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ееее номер 2 как можа да го напишеш??? Как може да си позволяваш да пишеш на някой, че не е трябвало да се ражда, защото точно това се вижда в коментара ти. Авторке, потърси професионална помощ, няма нищо срамно в това. Всеки човек понякога преминава през подобни трудни моменти, но за да се справи с тях има нужда или от приятели или от специалист, когато първите отсъстват

 

...

горе^

преди: 10 години, 24 дни hash: 04ceb29d15

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Наистина няма смисъл да се измъчваш заради този човек явно не е имал по-сериозен интерес към теб. Относно заболяването ти не разбрах точно какво всичко е в теб самата трябва да откриеш къде се крие несигурността ти, защото от нерви най-често се получават психичните заболявания. Не разбрах за какво точно става дума, но със сигурност психолог би ти помогнал много. Трябва да осъзнаеш себе си, какво харесваш и да възпитаваш позитивни мисли в себе си. По този начин ще се отърсиш по-лесно от депресивните състояния и все пак не разбрах за какво точно заболяване става дума. Успех и повече позитивизъм ти желая :)

 

...

преди: 10 години, 22 дни hash: e461970996

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   6. Ами и аз мисля, че съм била в грешка и всичко е било въздух под налягане. То си личеше още в началото, но все пак имаше някаква тръпка, но изчезна с времето явно... абе заблуда общо взето. :)

 

...