Срещнах Любовта, но тя не ме „позна”!
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 4061 пъти
Ето го и него. Висок, тъмен непознат. Ерген на 41 г. Пич отвсякъде. Умен и проницателен, с потресаващо чувство за хумор. Топлите му очи ме пронизват одобрително. Аз, свободна жена на 37.
Среща посред бял ден, в моя град, на паркинга пред голям хипермаркет. Тривиално.

И се започна.

Емоцията ме държеше по една седмица /минимум/ след всяка наша среща. Чувствата ме завладяха, без дори да сме били интимни. Стараех се пред него да не ми личи толкова явно до каква степен съм заинтригувана. Мъжът се оказа точно мой тип визуално и като характер, светоусещане. Гледан през моите очи бе/е супер! Пасвахме си и в астрологичен и нумерологичен аспект /ако това въобще е от значение/. Липсваше ми до степен на физически копнеж, но инициативата да ме търси бях оставила на него. Не съм се натрапвала да досаждам.

Ето я развръзката: след няколко месечно запознанство той със сигурност определи взаимоотношенията ни като безперспективни по причина, че търси партньорка, с която да създава семейство /или поне съвместно съжителство/ и която да му роди дете, докато аз съм била реализирана жена /за протокола - имам две деца в пубертета от рано приключил злощастен брак/.

Във фертилна възраст съм. Здрава физически и душевно. Нуждата ми да обичам и да бъда обичана е абсолютна. Ако е любов, пулсираща от взаимна тръпка и страст, ако е обезпечена емоционално и финансово грижа за мен-бих родила и дете...Както и да е. Аз търся сериозно партньорство, в което ще бъда подкрепа и на мен ще ми бъдат подкрепа. Не търся единствено секс. И няма да се бутам там, където не съм желана.

И сега ми е страшно криво. Дали защото бе дългочакана любов? Дали защото бях на крачка от това избледнялата ми мечта за обич да се превърне в реалност? Уважих избора му. Дано се намери жена, която да го оцени подобаващо. Предложи ми да контактуваме само като приятели, но отказах. Пак повтарям, че секс между нас не е имало, секса предстоеше. Нямам сила да общувам с него просто така...Няма как раната да заздравее по този начин. Имам работата си /интересна и престижна/, децата си /прекрасни, невероятни/ и въпреки това останах на ръба. Съкрушена...Ровех болката, а тя тежеше. Пулсът хълцаше, зажаднял за края...Доверих се на интуицията си, имах и ясни индикации, че нещата между нас ще се случат и получат, но не би...Здраве да е!

Не изневерих на себе си-земна, всеотдайна и почтена. Приемах срамежливо комплиментите колко прекрасен човек съм, колко симпатична, секси, готина, умна и т.н. Не искам да съм поредната за някой, искам да съм единствена!
Болката се върна...Не я очаквах... Неее... Не отново... Като прегладнял звяр заби остри нокти дълбоко в сърцето ми и го удави в кръв.

Пиша ви в момент на голямо угнетение и мъка...Исках да му кажа и покажа толкова много неща, но няма смисъл. Те ще останат заключени завинаги вътре в мен. Плашещо е, когато губиш вяра, когато надеждата рухне...за да покълне отново.

Насилвам се да се срещам с приятелки, да се разсея, но по-леко не ми става. Обмислям да направя нещо различно, например стилна татуировка за цял живот. Коства ми голямо усилие да скрия тъгата и издайническата влага в очите! Знам, че често малки врати се отварят към големи стаи. Отърсиш ли се успешно от всички негативни енергийни влияния, продължаваш напред-с позитивизъм и усмивка. Пък и не знаеш кой ще ти бъде късмета.

Ще се намери ли мъж, който да ме обича силно, безусловно и безрезервно?! Да бъде слънцето в деня ми, вятърът в небето ми, вълните в моя океан и ритъмът на моето сърце...
No man's land /ничия земя/

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 7 месеца hash: 7fe88cc609

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Този не е за теб вярвай в мечтите си те се сбъдват просто трябва силно да си го пожелаеш ...от друга страна нали знаеш всяко зло за добро и сега не си втълпявай че ще страдаш а напротив мечтай

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 9e103ba94f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много ме разчувства твоето писание и особено финала. Ще се намери, вярвай в това :)

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 7268cc2d95

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей "Сестричке"! Позволявам си да те нарека така , зщото в момента преживявам същите неща, които споделяш тук. Сякаш аз съм ги писала . И така , реших и аз да ти разкажа за моята "Любов". Запознахме се преди 4 месеца. Той не е от моя град . Пътувахме, ту той при мен , ту аз при него.Чувахме се по телефона всеки ден.Говорихме с часове , смеехме се, споделяхме , какво ли още не...Имах усещането че точно него съм търсила през всичките тези години. Усещах, че е другата ми половина. Допълвахме се във всяко едно отношение. Но постепенно той започваше да отстъпва и да споделя като че ли със съжаление , че аз съм била "всичкото това за което е мечтал". Думи, които биха зарадвали всяка жена ,но не и казани по този начин. Разбрах , че факта че имам дете го прави толкова несигурен.Той не е очаквал, че нещата ще се задълбочат толкова.Споделяше с мен, че иска семейство,дете, но не е очаквал "че ще е в тази форма"? Това много ме обиди. Моето дете е тази "форма". Поставя желанията си и мечтите в някаква рамка от която те не трябва да излязат. Но каква е гаранцията, ако рамката я има, че картината в нея ще е същата за която си е мечтал? Според мен и "твоят" и "моят" човек не изпитват толкова силни чувства , че да приемат този факт безрезервно.А щом не изпитват толкова силни чувства към нас ние със сигурност няма да бъдем щастливи... Повярвай ми! Нещата в една връзка трябва да бъдат споделени за да вървят. Предлагам ти имейла си, ако искаш да споделиш как се справяш- svetulka@abv.bg. Пиши ми там. Може и да си помогнем взаимно.

 

...

горе^

преди: 14 години, 6 месеца hash: cb03b3784d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Една корекция от №3- имейла ми е svetulka36@abv.bg

 

...