Моята история
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1566 пъти
Пак е Коледа, хората са щастливи и въодушевени заради идващия празник, а аз седя вкъщи, гледам тъпо, тъпча се с храна и осъзнавам колко сама съм всъщност и колко безсмислено е цялото ми съществуване, при положение че дори нямам с кого да прекарам новогодишната нощ. И за пореден път си задавам въпроса къде сгреших, но не намирам верните отговори и затова реших да попитам и вас.

На 16 години съм и винаги съм имала проблем в общуването с хората. Още от дете не успявах да се интегрирам в някакви социални групи като детска градина, училище, квартал и т. н. Не зная дали това се дължеше на факта че бях надраснала възрастта си и бях виждала и чувала много повече от едно обикновено дете или просто причината се коренеше в мен самата. Или пък може би трябваше да търся причината в това че прекарвах повече време с хора, свързани с престъпления отколкото със семейства с деца.

Без значение коя от всички причини ще се окаже правилната детството ми определено повлия на по-нататъшното ми развитие като личност. Малко по-късно родителите ми се разведоха, известно време живях с баба си, но нямам намерение да се впускам в подробности, това са излишни факти, нещото на което, исках да наблегна е че, през този период създадох у себе си усещането за самота и чувството че едва ли не съм сама в света и от този момент станах и изповедник и слушател на самата себе си, превърнах се в интровертен човек и не успявах да се впиша в нито една социална група. Винаги бях различната, а наистина исках да принадлежа и да съм част от останалите, но не се получаваше. При всяко мое постъпване сред група нови хора си казвах че този път ще се получи, но винаги нещо липсваше. Заформяха се някакви краткотрайни контакти, които се изпаряваха като въздуха, така както са и започнали.

Последната си надежда изгубих преди две години и половина с постъпването ми в гимназия, където отново не ми потръгна. От 27 човека съм единствената, която няма близки отношения с никого, единствената, която отива за храна и кафе сама и разбира се не е като да ми е приятно, но вече съм се примирила с това. Хората казват че помнят спомените си от гимназията до старини, е аз надали ще мога да се похваля с някакви спомени, че дори пък приятни... Преди година успях на намеря приятелки в лицето на няколко момичета, с които ме запозна най-добрата и всъщност единствена до този момент приятелка, с която се познаваме от основното училище. Благодарна съм на това, с тях съм преживявала доста интересни случки, но въпреки това те не могат да компенсират цялата изолация, в която се намирам по принцип. Факта че съм сама в училище, сама в езиковия курс, който посещавам и дори когато съм с тях пак се чувствам сама, защото те са щастливи, често са с приятелите си, което ме кара да се чувствам още по-жалка и нищожна, защото аз отново съм сама. И тук идва другата важна тема, отношенията със срещуположния пол. Не ми се получава с никого, по-скоро не ми се получава да започна връзка с никого.

Правила съм доста опити, флиртове и въпреки това за тези 16 години и половина не съм имала нито една сериозна връзка. Знам че проблема не е във външността, изглеждам доста добре, не е и в комуникацията, не съм от момичетата, които седят и гледат тъпо, когато изляза с някого всъщност не преставам да говоря, плямпам на всякакви теми, не мисля, че съм скучна компания и отново идва въпроса защо не мога да имам връзка като нормалните момичета. Всички момчета, с които съм била досега не са ми харесвали по един или друг начин и се чудя аз ли имам твърде високи критерии и очаквания или просто попадам на най-лошото и не на последно място идва онзи елемент с надрастването на възрастта.

Съвсем ясно осъзнавам, че не търся момчета, а мъже. Всеки, който е под 20 години го класифицирам като дечко, безинтересен ми е не зная какво да си кажа с него, момчетата дори не ме възбуждат и знам че сигурно звучи странно, както на приятелките ми им звучи странно, но искам мъж до себе си. В няколко срещи с мъже, с които съм се запознавала в интернет съм прекарвала доста по-добре отколкото в компанията на момче близо до възрастта ми. Чувствах че имам много общи теми с човека и разговора течеше плавно без да се притеснявам че ще кажа нещо, което ще го потресе.

Зная, че съм странен образ въпреки всичко а също имам нужда да бъда обичана, имам нужда да обичам и да се чувствам пълноценно. Да напиша тази изповед ме подтикна мисълта и острото чувство че ще се наложи да отпразнувам новогодишната нощ сама, защото всичките ми приятелки ще бъдат там, където принадлежат, при половинките си, при хората, които обичат и ще се забавляват а аз пак ще бъда сама. Всичко това ме кара да се чувствам ужасно, защото заставам очи в очи с реалността за това колко празно и безсмислено е съществуването ми след като нямам дори приятели и приятел, с които да прекарам празник като този.

Искам нещо да се промени, отчаяно го искам и зная че ако не направя нещо ще продължа да затъвам все по-надолу в собствената си безпомощност. През годините смятах че всички онези стари рани и травми ще отминат с времето, но това не се случи, те още са някъде в мен и явно ми пречат на всяка следваща крачка, мисля че най-накрая е време на потърся помощ от специалист психолог. Това е последната ми надежда че някой ще успее да ми помогне да намеря някакъв път за напред и да намеря онези всъщност така прости неща-любов и приятелство.
Благодарна съм на онези от вас, които са отделили от времето си за да прочетат историята ми. Ако някой иска да остави коментар или смята, че ще ми бъде полезен с някакъв съвет пишете. Благодаря предварително.

Ваша Ива

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: b88efc77ba

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Заради такива 16-годишни момиченца като теб, които смятат момчетата под 20 години за "дечковци, хлапаци" и така нататък и търсят така нареченият "истински мъж", много млади, качествени, хубави, разбрани и приятни момчета на по 16, 17, 18, 19 и 20 години стоят сами, защото техните наборки ходят с чичковци на по 35 и 40. Вземи се стегни и си хвани някое момче на твоята възраст, както ти сама подчерта изобщо не си грозна и си супер компания, което означава, че със сигурност има момчета, които те харесват и искат да бъдат с теб. Според мен без проблем ще си намериш. Изглеждаш и умна, интелигентна и разбрана, което е още един огромен ПЛЮС. За това, че така наречените от теб "дечковци и лапешки момченца" не те възбуждат според мен е странно. Нима очакваш истински да се възбуждаш от някой грамаден оплешивял мъжага на по 42? Стегни се! Иначе това за самотата според мен без проблем ще го преживееш, но не взимай и нещата толкова навътре. Щом имаш и приятелки, както и най-близка такава, се радвай и се старай да се впишеш, където и да било, според мен можеш, а и все ще се намерят много хора, момчета и момичета, които да те оценят. За всеки влак си има пътници, знаеш! ;) Но много внимателно искам да помислиш за това твое изказване: "Съвсем ясно осъзнавам, че не търся момчета, а мъже. Всеки, който е под 20 години го класифицирам като дечко, безинтересен ми е не зная какво да си кажа с него, момчетата дори не ме възбуждат и знам че сигурно звучи странно, както на приятелките ми им звучи странно, но искам мъж до себе си. " Заради такива като теб, които гледат на нас, под 20-годишните, не мога да си намеря приятелка доста дълго време, въпреки че съм имал много контакти с най-различни красиви и умни мои приятелки и съученички на моята възраст, но все нещо не ми достига и официално се ставаме гаджета, въпреки, че сме стигали до много споделяния, чувства и почти до секс, а те тръгват с разни 38 и 40 годишни, така наречени "истински мъже" :D Не се обиждай, всичката ми критика е в твоя полза, повярвай ми. Нямам нищо предвид, просто мнението ти за някои неща е грешно, вече ти казах за кое. Нямам за цел да те обидя. Успех и помисли много над всичко написано от мен! - Момче на 16

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 5224700a3d

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Мила моя Ива, пише ти момиче, минало през подобни преживявания в училище и гимназия и въпреки, че искам да ти кажа много неща, надявам се да имам време да ти кажа поне основнто. Първо и най-важно - нещата със сигурност стават по-добрес времето. Хората си мислят, че училие и гимназия са най-безгрижните времена и създаваш безценни приятелства до живот, но в моя опит ама изобо не е така! Това ми бяха най-трудните години откъм всичко - контакти, опити да бъда "като другите', да си имам приятели, да бъда нормална и така нататъка. И чесно казано сега ми се вижда толкова далечен този период и толкова не-важен, че изобщо се чудя, че пиша за това.. Винаги съм била аутсайдер в училище и гинмазия - да, имах си и аз няколко приятелки тук-таме, но те си имаха по-добри приятелки и никога не се усещах част от групата. А само да мме видиш сега ;) Промяната за мене дойде в университет - учех в чужбина и там го нямаше това създаване на групички, говорене зад гърба и някак си се отворих. А сега малко конкретни съвети, които си мисля че могат да ти помогнат. - не се опитвай толкова много.. ХОрата усещат ако се напъваш да се харесаш.. бъди спокойна, , отпусната усмихната.. и все пак звъни на приятелките си да правите неща. Като се запознаеш с ново момиче, което ти е симпатично - уговори си среша с нея за кино, сласа, пазарене или каквото ви свързва.. Не насилвай нещата, но не ги оставяй и на самотек. представи си че си едно от онези момичета, които имат много приятелки и си помисли как би реагирала или би се държала тя. А относно момчетата, мисля че същото правило важи - казваш че не спираш да говориш в тяхно присъствие. Дай им шанс те да говорят - мъжете обичат да бъдат интересни и слушани. Смей се. Бъди заинтересована, задавай им въпроси, но ги изслушвай след това.. покажи им, че им се възхищаваш за нещо което са казали или нашравили (ако е така). Бъди и до някъде мистична, елегантна и очарователна, ако искаш. Това също би ги привлякло. Експериментирай със себе си и държанието си, мисля че ние интровертите имаме това качество ;) Относно това, че си падаш по по-голеmи - лошо няма, и аз едно време бях така, но след това намерих и много момчета на моя възраст, които бяха зрели. може би след някоя друга година ще ги срещнеш. Бъди отворена. А, и да - радвай се на това, че все пак имашприятелки, някои и това нямат :) Една нова година да си сама не е такъв проблем, след някоя друга година ще го разбереш, инвестирай в бъдещето, спри да мислиш как в миналото си била самотна, представяй си постоянно, че си човека, който искаш да бъдде и си мисли как би реагирала "тя", как ще се движи, държи и го прави. Успех! И не си сама ;)

 

...