Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Абе, момиче, ти самоуважение нямаш ли? ! Как е възможно да позволяваш такова отношение към себе си? ! Ревността не е равносилна на любов - нищо общо няма между двете неща. Щом си стоиш в тази връзка, явно ти харесва някой да те третира като собственост, а не като човек. Такива хора като твоя приятел оправяне нямат. Това е болестно състояние, което се лекува с психолог или психиатър. Ако имаш желание да прекараш живота си или още някаква част от него с подобен екземпляр, никой не може да ти попречи. С течение на времето ще става още по-зле, а ти ще се побъркаш. Зарязвай го и да си изкарва комплексите някъде другаде.

7.   Рaзделих се с мъжът нa животa си, зaрaди тaя отровa- ревносттa. Дори след осем години съвместен живот, не успях дa го убедя че, нямa причинa дa се чувствa тaкa. Никогa не ме е зaплaшвaл, aко беше си позволил нещо подобно, щеше дa приключи много по- рaно връзкaтa ни. Но професиятa и контaктите му сa тaкивa че, знaеше всякa моя крaчкa. Не ми е било проблем, не съм имaлa кaкво дa крия, но ме побърквaхa рaзпитите след товa -" зaщо пък тaм, кaкво в същност прaви... ". Дори от приятелките ми ме ревнувaше, кaкво толковa съм си говорелa с тях, което не можело дa си говоря сaмо с него. Идвaше изненaдвaщо нa рaботaтa ми с огромни букети цветя или други подaръци, целувaше ме пред всички, демонстрирaше се кaто " собственик ". Следял ме е той или е прaщaл подчинени, ( тaкa и не рaзбрaх кaк не се срaмувaше от товa) лъгaл ме е че, зaминaвa зa няколко дни и е нaхълтвaл у домa посред нощ, a aз съненa и объркaнa посягaм дa го целунa, но той кaто куче следотърсaч, зaпочвaше дa търси/ души из стaите. Бях си огрaничилa контaктите до минимум, сaмо две приятелки, a aз съм контaктен/ усмихнaт човек, не излизaх вече никъде, въпросните приятелки, идвaхa у домa, зa дa се видим. Когaто обaче реши че, трябвa дa нaпуснa рaботa и дa си стоя у домa, минaвсякaквa грaницa зa мен. Нaпуснaх, стоях си у домa три месецa и се чудех кaкво прaвя със себе си. И струвa ли си изобщо, тa изглеждaше дори че и нa терaсaтa дa си стоя, той пaк ще се трови и трови и мен. Събрaх си бaгaжчето нaкрaя, отидох си у домaи след мaлко цъфнa и той. Плaкa, моли се, обещaвa, обяснявa ми кaк животa му без ме е безмислен... тогaвa си дaдох сметкa колко е обсебен в същност, нямaше дa се промени- никогa. При всичките ми опити дa му обясня че, колкото и дa го обичaм, ме прaви нещaстнa, не го рaзбрa. Според него, щом съм го обичaлa, трябвaло единствено и сaмо той дa ми е достaтъчен, нямaм нуждa от приятели, рaботa, ( той ще се грижи зa мен, не го приемa кaто физически и емоционaлен зaтвор) и т. н. Бях щaстливa дa имaм него, но ми липсвaше всичко остaнaло.... сегa съм щaсливa дa имaм всичко остaнaло, липсвaл ми е сaмо той зa оълно щaстие. Кaкто и дa го мисля обaче, кaто постaвя кaнтaрa, предпочитaм всичко остaнaло, пред сaмо него в крaйнa сметкa. Aко бях остaнaлa, нaкрaя щях дa го нaмрaзя, вече бях зaпочнaлa дa изпитвaм неприязън и дa го виждaм кaто злия пaзaч, в моя мaлък зaтвор.

8.   Не знaм кaк дa постъпя, просто нaистинa се стрaхувaм от този човек, не мaлко пъти ме е зaплaшвaл. Рaдвaм се зa теб, номер 7, че си успялa дa се отървеш от тaзи тежест, бих искaлa дa притежaвaм твоятa решителност и изобщо волятa дa сторя товa.
Номер 6, очевидно е, че не си попaдaл в тaкaвa ситуaция и не знaеш кaкво е. Рaзбирa се, че не ми хaресвa дa живея тaкъв живот. Нa думи е лесно, дa, но действиятa сa много по-силни и решителни и носят последствиятa след себе си. Чувaлa съм кaкви ли не истории зa товa кaк е постъпвaл с момичетaтa, които сa го остaвяли и може би нaистинa се проявявaм кaто слaб човек... Блaгодaря!

9.   Ревността ми е нещо наистина познато, за щастие не съм имала обсебващи партньори с ултиматуми или непрестанно следене. По-скоро аз съм ревнивата в повечето случаи.. в сегашната си връзка се старая да избегна всичко онова, което ме е обземало в предишните. Приятелят ми не ми дава поводи за ревност, ограничил е умишлено доста контакти, като разбира се почти не го виждам да комуникира с жени, тук-там се чува с 2-3 мъжкарчета от обкръжението му. Той не е и купонджия тип, но се случи неотдавна да се съберат от работата му на фирмен празник и са ходили на дискотека /чалготека/. Вътрешно побеснях, защото той не е такъв човек, мрази чалга и общо взето излезе така че е отишъл, за да не се цепи от колектива. Но женското ми драматизиране ме побърка мен самата, веднага си представих кълчещи се леки момичета и евтина атмосфера, изобщо все пошли и изкушаващи мъжа работи. Наистина е глупаво да се цупиш и нервиш за подобно чудо, но и аз си ги имам тея моменти.... Като не ми се дават поводи за ревност съм много спокойна, но надуша ли, че някоя се навърта, ставам рогат килър :-)
Като цяло, готино е ако усетиш половинката да ревнува в ''ранен стадий'', защото е сладко все едно "няма пък, само за мен си си", а не в онзи, отнемащ личната свобода тип. Никой не обича да го дърпат като кукла на конци и да ходи с обсебващ човек.

10.   №8, напротив, макар и не в степента, която описваш ти, защото просто няма как го допусна това - твоето, това на на №7 са абсолютно критични ситуации, в които ако не действаш, просто се побъркваш. Спомни си каква жена си била преди да го срещнеш и виж в каква си се превърнала сега. Ако ти харесва промяната, защото такава със сигурност има, стой си там. В края на краищата всеки сам си прави изборите. Но пак ти повтарям, че за теб е пагубна тази връзка.

11.   Ох, мила не знам какво да ти отговоря... може би сили черпя от там, че това е единствения човек, който наистина въпреки всичките ни трудности не ме остави. Напълно разбирам какво чувстваш и искрено идкам да ти помогна, но аз дори не знам на себе си как да помогна. Знаеш ли за нищо не съм го лъгала, но ето сега стоя в този сайт и пиша, а разбере ли си нямаш представа какви думи ще чуя по свой адрес. Неоценени сме, защото много малко други ще търпят нашите момчета такива, каквито са. Много бих искала да разменим координати, защото никой не може да ме разбере какво ми е, в какво положение съм. Знам, че не можеш да му се противопоставиш, знам и, че много пъти сте говорили на темата, но за него това е нищо, защото и аз многократно опитах, но без успех. Ако искаш остави някакъв e-mail, който после няма да използваш, за да не се притесняваш за данните си, но да можем да се свържем. (номер 2)

12.   отново номер 2) Извинявай, от телефон съм и много ми се стори писаното, та забравих да добавя, че мен веднъж вече ме удари, след което каза, че ако е бил някой друг е щял да ме пребива... за коеее, че съм му вярна повече от всичко? ! Малка съм на години, на 17 съм.

13.   Слаба, слаба, колко да си слаба... и докога? Има ли смисъл да продължава нещо, което няма бъдеще? Успех!

14.   авторке, наистина получаваш упреци от хора, които не са били в твоята ситуация и разбиране от такива, които са. има обаче една тънка подробност, че някои хора никога не биха допуснали да попаднат в твоето положение. за да се стигне до описаното от теб, е имало множество "дребни" стъпки, защото никой не казва от днес за утре - няма да излизаш никъде, няма да поздравяваш хората и няма да говориш с никого без позволение. преди много години едно гадже се опита да ме накара да се откажа от тренировки, които бяха важни за мен. след отказа ми и след още известно време се разделихме, защото просто имахме принципни различия по множество въпроси.
други обаче са склонни да ограничат контактите си до 0 с оправданието "ама аз го обичам", "ама той много ме обича", "ама той е до мен" и т. н. Ами такива обсебващи личности къде другаде да бъдат освен до половинките душейки и дебнейки накъде ще погледнат?
сама разбираш, че не е нормално да не поглеждаш и поздравяваш познати и съученици, да не можеш да мръднеш, да не говорим да вземеш решение за себе си без позволение. разумните и необходими компромиси са едно, а тоталноят контрол - съвсем друго. решението е само раздяла и колкото по-рано, толкова по-добре. другият вариант е да започне да те бие и тогава съвсем да се отвратиш от него. и в двата случая е само в твоите ръце.

15.   Аз също съм от телефон. Авторката съм и не знам, мисля, че модераторите няма да одобрят идеята и все пак ако е възможно има ли начин да оставя някакви координати или нищо, което няма да е против правилата Ви? Моля ви, отзовете се.
Мила, аз съм на 16, скоро правя 17 и това също е сходна черта, мисля, чи трябва да помислим за бъдещето си.... Надявам се и модераторите да помогнат.
Номер 10,номер 8 и аз сме един и същи човек, забравила съм да отбележа в края. Прав си и добре осъзнавам думите ти, но разбери, че не и като да разгърнеш лист от раз и да отвориш нова страница... Само човек като номер 2 би ме разбрал.

16.   Ревността е всичко друго, но не и любов. Лъжете се, ако мислите, че обичате. Любовта е да си готов на всичко за другия, пък макар и да жертваш себе си. Ревността е болно его, ти не мислиш за другия човек, а за самия себе си. Това е простата истина.

17.   Мили момичета, вие сте жертви на тормоз и още сте твърде малки и уплашени. Аз имам дъщеря на вашата възраст и не бих позволила някакъв идиот да я тормози по такъв начин. Потърсете помощ от родителите си, те ще направят всичко възможно да ви защитят. Тези типове са страхливци и само пред вас се правят на мъже, защото вече са ви взели страха , но не биха се изправили пред по силен противник, това са хора с безброй комплекси. Твърде млади сте зада се справите сами , затова моят съвет е да потърсите помощ, не се оставяите да ви тормозят и заплашат. Колкото повече време минава толкова по трудно става.
Предполагам , че сте израсли в семеиства които имат проблеми и може би не чувствате защита и стабилност.

18.   Напротив израснала съм в прекрасно и много задружно семейство и моят приятел нвма нищо общо с това, което описвате. Напротив... неговото семейство и той самия са прекрасни хора, никога не би и застанал срещу родителите ми, дори и те да го нападат. Много земен и пораснал човек е, макар и за не толкова зрелите си 19 години. Причината да е такъв са миналите му връзки, в коити не е видял нищо различно от лъжи и все пак сте права за това, че родителите могат да ни помогнат. Лично моите са забелязали това у него, но не в тази максималност и съм се постарала да не разбират и повече, защото ще си направят грешна преценка, въпреки че го познават много добре. Това може би ще си остане единственото което съм скрила от родителите си, но за момента не смятам за нужно да ги занимавам точно с това. Вярвам, че сте права все пак! Авторке... малки сме, но с времероще се научим. Разбирам, че не искаш да го оставиш, но и за двете ни мисля, че това е най-правилният вариант. Не заради това, че ни ревнуват, а заради това, че ни потъпкват и недооценяват!

20.   Един от проблемите е, че съм нaпълно сигурнa, че родителите ми нямa дa помогнaт. Те просто нямa кaк дa го нaпрaвят.

Авторкaтa

21.   Мислим, a не го прaвим... И зaщо? Провaляме си животите. Ще се опитaм дa нaмеря сили дa променя товa... Успех и нa теб, Н2. Много жaлко, че не успяхме дa рaзменим координaти...

22.   Благодаря! Успех и на теб. Има още много да се учим,но напълно те разбирам.

23.   Здравей, имам най ревнивия мъж на света. Интересното е че абсолютно никога не съм му изневерявала. Постоянно имаме скандали които развалят всичко хубаво. Само че аз си го обичам такъв и се научих да го лъжа колкото и да не ми се иска. Лъжа го за дребни неща за който не би трябвало да става въпрос дори но не мога да живея без него и свикнах със скандалите и кавгите станах ловка като руска шпионка и така... Ако искаш да продължиш с твоя човек ще трябва и ти да се научиш друг начин няма :(

24.   Здрасти! Попаднах на тема която е точно за мен-аз съм болна, в последен стадии от ревността! И уважавам безкрайно много всички ревнивци! Даже хора които не ревнуват ме дразнят леко, имам ги за глупаци които не знаят какво е любов, а те си мислят че обичат. За мен важи правилото-ако не ревнуваш зверски, значи никога не си обичал. А не като някои мои приятелки, седнали да ми реват и да се задушават (уж де, те преиграват) и да ми обясняват как са се раздели с "любовта на живота си", която тяхна любов има съпруга, пет любовници и две гаджета за от време на време... стига излагации.... каква любов може да ти бъде човек който се занимава с още десет жени освен тебе, а даже и да ревеш за него.... например.... и е такива истории... хора, пазете истинската любов и я оценявайте, а не си мислете че сте влюбени през един месец.... едва ли съществува по - ревнив човек от мен, аз много съм тормозила, тормозя и ще тормозя любовите си, защото мога да кажа с главни букви че обичам истински и затова ревнувам до болка, ревнувам дори от телевизора, като гледа телевизия и дават жени превъртам, ако можех щях да го заключа някъде без телевизор и без нищо, но за съжаление не мога! Така че силната любов=ревност неописуема, така че е съвсем нормално... а какво остава ако се заговори дори приятелски с някоя, си представете... бившия ми лежа в болница :)))))))

25.   24, ти сериозно ли? Колко щастлив може да е животът ти? Това, което описваш е мания за притежание, а не обич. Изтъкана си от комплекси и си мислиш, че дори и визуално, човекът до теб, гледайки други жени, лесно ще направи разликата... и съответно ще си вземе решенията. И сигурно е така..
Една връзка, която не е скрепена с взаимно доверие, за мен е болна връзка. Най-често без бъдеще.

26.   24, ако това, което пишеш, е вярно, ти си най-малкото за психолог, ако не и за психиатър. ако наричаш любов да дебнеш нон-стоп гаджето и да не му даваш да гледа жени по телевизията е ненормално. това е обсебване или мания, но не казвай, че обичаш човека до себе си, защото не е така. имаш огромен проблем със самооценката и не вярваш, че мъж би се спрял на теб, ако има с кого да те сравни.
дано намериш мъж, който да те търпи, макар че силно се съмнявам. в началото може да се ласкаят, но в един момент ще им писне, дори ако си мис Свят или наследница на Рокфелер. не вярвам нормален човек да приеме да живее така. дано намериш друг болезнен ревнивец, за да усетиш на свой гръб какво причиняваш на половинката си.
Ж43

27.   Номер 1 съм, и мисля, че на мен пък 24 ми допадна, като човек, защото и аз съм тъй ревнив до болка. Мисля по същия начин, та има си лудички хора спрямо всичко. Това е болест да, но показва наистина, че изпитваш нещо към човека с който си, и съм съгласен с номер 24. Това не е болест до толкова да се ходи на психолог и дори и без комплекси човек може да го има повярвайте. Не при всички хора се дължи на комплекс. Лично аз нямам от какво да се комплексирам или да мисля, че всеки момент е можело да стане нещо с момичетата до мен, защото има ги много.. А и когато се хвана с някого да обикна, то аз го обичам до край, и както номер 24 правя много луди неща, дори и да си патя, защото губя някои момичета от това х) аз пак си оставам такъв. Просто ще се мъча за напред да не изразявам чак толкова тая ревност, че е проблемно, освен ако не си намеря друг човек, като мен, че да е интересно поне...

28.   Уважението е една от най великите прояви на Любов!
Не ревноста, не се заблуждавайте.
Ревнуват слабите, несигурните в себе си, комплексираните.
Ревнуват тези които се страхуват да бъдат изоставени и в случай, че той избере друг да бъде на ваше място вие не можете да се примирите с това, започват ненужните скандали, задушаващите отношения, разпитите и т. н.
Едва ли ревноста е помощник да си запазите отношенията.
Не ревноста убива всичко мило между вас, тя ви погубва и уважението се изпарява.
Ако наистина обичате някого истински, вие ще искате този човек да бъде щастлив!
В случая с ревноста... вие искате да бъдете щастливи, а не човека до вас.
Вие се страхувате.
Уважение!!! Запомнете!!!
ЕШ

29.   А виж, това е мъдра приказка - да си намери ревнивецът себеподобно и да си живеят в екшън нон стоп. Това е решение.
№27, как да не е ревността болест за психолог? Разбира се, че е. Състоянието е доста сходно с обсесиите. Самата идея, че имаш власт над волята, действията и мислите на друго човешко същество, няма нищо общо с любовта. Истинската любов допуска да си лидер, но никога - диктатор.
Към младите момичета от началото на темата: бягайте бързо от връзката още при първите признаци на ревност. Леля ми е на 80 години и нейният мъж, освен че целият живот й е отровил с ревност, все още й вдига скандали, че я заглеждат мъжете. Тази жена никога не е имала приятелка, никога не е смеела да каже добър ден на съсед, никога не е пътувала някъде, не е сядала в сладкарница. Хората я мислят за саможива, за темерут, а тя просто е наплашена до смърт. Това ли искате?