 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
По-малкото зло
преди: 10 години, 7 дни, прочетена 1714 пъти
Всеки мечтае да срещне любов като от филмите - да си пасвате във всичко, да се обичате безумни, да си вярвате, да се разбирате и подкрепяте... но колко от нас са попадали наистина на такава любов досега? Дали всъщност хората не сме устроени така, че да обичаме тези, които ни отблъскват, Казвам хората - според мен това важи и за мъже и за жени. Помислете си колко пъти сте тичали след някой, който пет пари не дава за вас и вие го знаете. И все пак тогава вие обичате, въпреки че страдате, И така веднъж, два пъти, три пъти... и в един момент се оказва, че сте с някого защото ви е писнало да сте сами, писнало ви е от подхвърляния и съжалителни погледи, изгубили сте вяра че ще срещнете истински човек и т. н, но не и от любов. Тогава не сме влюбени, но пък сме по - спокойни, сигурни, не страдаме така, не се натоварваме така... Други пък решават да останат сами, защото не успяват да открият правилния, но не могат да играят роля на влюбени просто ей така с някого...
Знам, че мислите ми са доста разбъркани, но ме вълнува един въпрос като човек с безброй разочарования зад гърба си, който вмомента играе т. нар "роля на влюбен" - кое е по - доброто според вас за човека? Истинска любов, но и истинско разочарование, болка, отхвърляне и т. н или спокойствието, което не ни наранява вътрешно, но е лишено от всякакви емоции? Струва ли си заради любовта да си причиняваме това страдание според вас?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: 11adce4b5e |
|
1. Прочетеното веднага ме подсети, че съм изпадала в точно същите ситуации...По същество. Сещам се за човека, след когото тичах, но той си бленуваше за стара любов. Моята дотогава най-голяма любов, на която едва ли не отдадох всичките си чувства и за мен бе светът. Да, но както се досещаш, едностранно. Сещам се и за човека, с когото бях след това - гневна на света за несправедливостите и несподелената любов. Той беше свестен, даже много повече от това, реших, че заслужавам нещо такова и пробвах с него. Да, ама не осъзнавах как изпитвам всичко друго, но не и любов. Съвсем естествено, тази връзка се разпадна поради това. В сегашен етап обаче мога да кажа, че срещнах голямата си любов и сме заедно.
Изхождайки от това, правя следните изводи: истинска и споделена любов ИМА. Рядкост е, затова я ценя сега когато я имам. Грешно е да си губиш времето с някого, който си въздиша по друг, или просто не отвръща на чувствата ти, както е и грешно да си с някого, колкото да не си сам. Твоят човек трябва да разтуптява сърцето ти, да те привлича, да сте на ЕДНА ВЪЛНА, със сходни цели и виждания за живота. Да имате минимални различия. Да се намести в живота ти по непринуден път. Когато си с даден човек и се колебаеш дали е Той, означава, че вътрешно съзнанието ти протестира срещу нещо в тези отношения. Но повярвай, когато съдбата те срещне с Човека, това се разбира неминуемо.
Габи
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: b42a6918f2 |
|
2. Истинската любов изисква смелост. Смелост пред себе си да заявиш, че заслужаваш именно такава и смелост да загърбиш предразсъдъците си. Никога не съм си падала по типа, , лоши момчета'', винаги съм желала да бъда обичана и обгрижвана. Живеех дълго с момче, което ме обожаваше, но не беше споделено и се чувствах нещастна. В последствие срещнах най-добрия приятел в живота си. Никой не би ми препоръчал да направя тази стъпка и да разруша приятелството ни, но аз почувствах любовта, получавах съдбовни знаци отвсякъде. Бяхме като едно цяло: мислехме еднакво, говорехме еднакво, действахме еднакво. Все едно се познавахме цял живот. Не можех да ги пренебрегвам в съзнанието си и малко по малко започнах да изграждам връзка между нас, която е най-красивото нещо, което ми се случвало до сега в живота. Но не си мисли, че всичко е цветя и рози! По принцип с това момче имаме доста големи стандартови различия. Нито си подхождаме външно като двойка, нито приятелите и родителите ни могат да ни възприемат като такива. Страшно трудно е да заявиш, че обичаш някого въпреки, че изглежда, че в този свят не сте създадени един за друг. От друга страна обаче трябва да признаеш, че най-важното е собственото ти щастие и никой друг не може да живее собствения ти живот. Та истинска любов съществува и тя според мен се състои в това да намериш човека който кармично ти принадлежи. Не представлява някакво безумно визуално, несподелено и невъзможно влюбване. Просто две души, които си принадлежат в земния си път. И все пак трябва да се бориш за любовта си и да я заслужиш, защото нищо не идва даром на този свят!
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: b42b1ccf82 |
|
3. По-добре сам, отколкото с когото и да е.
Да, мисля, че ти отговорих на всичко, което си попитала по-горе.
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: e0e589565e |
|
4. От дългия си житейски опит с обичта любовта и влюбването, мога да ти кажа някой неща. Първо голямата любов е точно това, което ти авторе наричаш "роля на влюбен", само че още неосъзнато от човека играещ ролята.
Ще ти обясня какво имам предвид.
Човек тръгва да гони този, който го отблъсква, Защо? Защото гонещият не обича себе си, не се е преценил сам колко струва, Или се е надценил, или подценил за да гони този, който го отблъсква. А отблъскващия така или иначе не е правилният типаж за гонещия. Не само защото гонещия никога няма да успява да поддържа темпото на живот на отблъскващия, а и по много други причини.
При връзка с роля "на влюбен" актьорът също все още не е преценил себе си. Или си поставя прекалено висока цена над тази на партньора си, или подценява качествата му. А реално при дълга връзка щом седят заедно хората са с почти равни дадености. На единия му липсва едно и има в повече друго качество и другия така и почти се допълват. липсващата брънка бива запълнена от ролята.
Когато обаче човек се прецени правилно и се заобича такъв какъвто е, се влюбва в точно допълващия го човек и му се случва това като на №1. Другият е толкова старателен точно колкото него, толкова са му големи недостатъците точно колкото на партньора и т. н.
Аз минавайки по този път и размишлявайки стигнах до този извод. Ако искаш го приеми, ако искаш търси и намери своята истина.
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: 97709d7f46 |
|
5. едностранна истинска любов не мисля, че съществува. влюбване, увлечение, обсебване, интерес - да. любовта обаче значи да познаваш наистина човека и да го обичаш заедно с недостатъците му, което няма как да стане ако нямате истинска връзка, а само си въздишаш от разстояние.
най-доброто е да нямаш прекалени очаквания, да гледаш реалистично и да преценяваш дали това е човекът за теб
|
...
| преди: 10 години, 6 дни hash: 87ab5a621f |
|
6. Аз не искам да играя ''ролята на влюбена '' само, защото не искам да съм сама, напротив предпочитам да съм сама и да опознавам себе си докато срещна подходящия човек.
За себе си съм преценила, че това е по-добрия вариант и смятам, че е по-добре да си сам отколкото да сменяваш гаджетата непрекъснато.
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 61adec28c9 |
|
7. Чета написаното и ми звучи така все едно аз съм го писала. В момента съм в подобна ситуация и много добре те разбирам. Общителна съм, постоянно контактувам с хора- ходя на курсове, на лекции, на работа и т. н. Въпреки всичко се чувствам сама сред хората, все се надявам да срещна любовта, онази истинската... ех.. :) Моите приятелки и колежки вече са семейни с деца, а аз все още чакам ли чакам да се появи някой, да се влюбя, да създам щастливо и здраво семейство. Гледам да не се отчайвам, да мисля позитивно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
