Раздяла
преди: 10 години, 7 дни, прочетена 1569 пъти
Искам да се разделя с приятеля си, но не знам как да постъпя.

Здравейте! Много съм объркана. С приятеля ми сме заедно 8-ма година, нямаме брак.
Не ми обръщаше внимание, не говореше с мен, имаше такива периоди..
Имаше и периоди на щастие, изненади, в началото беше все хубаво. А впоследствие се държеше добре само, когато не говорех с него или не му обръщах аз внимание. През останалото време е на работа, от работа на компютъра. За да излезем колко уговорки.. Не ходим никъде, аз не искам екскурзии и дискотеки, радвах се и на едно кафе да отидем или разходка в парка, или някаква разходка. Не съм и такава да му харча парите, той мисли, че като изкарва пари и аз като жена траябва да съм щастлива само с това.
Ами съжалявам, но не искам банкомат.
В момента съм останала без работа и си търся, занимавам се с продажби на мои неща онлайн, също и с мартеници и други декорации, които продавам, като си взимам място.
Имаме дете.
Нещата не вървят отдавна, но аз прецених, че съм длъжна каквото и да ми струва да остана с него, заради детето, да е с двамата си родители. И така, след 4 изминали години, дори 5-та аз седях с него заради детето. Опитвам се да продължа, но не мога. Обичах го, молех го за внимание, да говорим или правим неща заедно в продължение на 3 години съм се молила.
Болеше ме, че дори не прекарваме време заедно, а когато се прибере поне да си говорехме или да гледаме някой филм.
Да, но проблема е, че аз не мога да се преструвам, вече ми е все тая дали ще ми обърне внимание, дали ще говори с мен, дали ще излезем.
Започнах да си чета разни неща и да се занимавам с мои неща, да си поставям цели, които ме крепяха, и когато Аз се занимавам с нещо, той търси вниманието ми.
От празниците насам не си говорим. Аз спя в другата стая.
Лятото ме удари, защото съм казала, че не ходим никъде и сме затворени като пенсионери, че живота ни минава ей така. Тогава искаше да си тръгне и се наду, вместо аз да го напусна. Както и да е, останахме заедно, сега 6 месеца по-късно аз исках да замина да работя в др. държава, тъй като имам приятелки на 2 места. Едната е на рецепция, другата в цех. И говорих с едната.
На него му стана гадно и каза ами добре отиди виж как е, но да не стане така, че да ти пратя пари за билет, че нямаш работа.. Някак си иронично го каза, и също, че ще ми праща, докато получа заплатата си.. Но това ме подразни, защото един вид ще ми помогне, но с ирония го каза.
Той също беше ходил за 7 месеца да работи. Сега му е гадно, че аз исках и не си признава.
Е, не мога повече, не мога.. Не знам какво ще правя.
Единствения смисъл е детето ми, искам да й подсигуря някакво бъдеще. Бях готова да страдам, само за да е с двама ни.
Аз преживях, че не ме забелязва у дома и не ходим никъде..
Но детето.. Какво? Като започне да разбира, че тате няма време за нея.. Като осъзнае, че не прекарват време заедно, а само понякога.. Като забележи, че седи постоянно на компютъра?
Лятото ходим по парковете, играе с децата.. А той за да дойде един път при нас пак уговорки предварително, молби.. И като се спъне детето: оо повече няма да идвам, не мога да гледам как пада и т. н.

Чувствам се самотна майка, дори бащата на детето ми да е с мен.
Аз свикнах с отговорностите и възпитанието, но нали сме двама родители. Той и да е вкъщи и да не е.. все едно го няма.
Не го желая, не говоря дори с него, след като ме напсува.

Не знам как да го напусна и какво да направя.

Съжалявам за объркания роман.

Allein

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 дни hash: d4580c2741

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Виж, каквото и да решиш за този мъж, голямата работа - на света е пълно с мъже, млада си, ще срещнеш друг, а и в крайна сметка не ти трява непременно мъж. Послушай обаче един мой съвет - НЕ ХОДИ ДА РАБОТИШ В ЧУЖБИНА. ТИ си решила да станеш млада майка и от този момент отговорността ти е на първо място към детето и тогава идва твоето щастие. Намери си работа, с която можеш да покриваш нуждите си и тези на детето си и го напусни, но не зарязвай детето си да работиш в някой тъп цех в чужбина за мизерни пари - хайде, дори да са добри парите, то какво правим с детенцето? Нима са малко такива деца у нас? Ти иначе детето от страната няма начин без бащата да го изкараш, така че забрави за този варянт, а и на Запад няма детски градини и занимални, а е абсолютно забранено да оставиш дете под 14 г. само - невъзможна е работата и гледането на дете едновременно! Затова, ако имаш родители, при които да се прибереш - направи го, но търси ИСТИНСКА РАБОТА (не хобитата, с които се занимаваш в момента) и си гледай детето. Мъжът ти не се сърди, но не е стока. Направила си грешка, но и ти самата не си готова същност за улегнал начин на живот явно и си станала майка прекалено рано, щом още ти се излиза по дискотеки и партита. Но случилото се случило - няма да си първата, която напуска бащата на детето си, но не ставай поредната, която напуска детето си и праща някакви елементарни пари, които никога не могат да запълнят празнината да растеш без майка. Нищо хубаво не става от тези деца, а на човек колко му трябва в крайна сметка? Намери си работа, припечелвай с хобитата си, осъди човека за издръжка и при възможност живей при родителите си - няма да си първата и последната. Лесно е решението, но НЕ НАПУСКАЙ ДЕТЕТО СИ, това ще е непоправима грешка

 

...

преди: 10 години, 6 дни hash: bf8f7aa851

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Какво значи "не знам как?" просто си вземи дедето, багажа, и го напусни. Значи някой те удря и псува, а ти викаш "не знам как да го оставя". И : "искам детето ми да е с двама родители". За детето не е важна бройката родители, за него е важно да живее в любяща хармонична среда, където мама е щастлива...в това блато и кофти атмосфера, в която живее детето ти, мислиш ли, че му е добре?

 

...

преди: 10 години, 6 дни hash: 3379cebfc7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Н1 аз нямах предвид дискотеки и партита.. Исках просто да прекарваме време заедно като семейство.Без значение дали ще е вкъщи или на някоя пейка. Дали ще е екскурзия,море,дискотека,бар- това не е щастие,ако е просто така. И на дискотеки сме ходили,пак нищо не е по-различно. Пари изкарва,отговорен е.Ставало е въпрос за издръжка,каза че няма нужда,никога нямало да остави детето ни гладно. Така е,малка и наивна бях,излъгах се,но обичам детето си,това е само хубавото от цялата история. Стискам зъби заради детето,но не мога повече. Не мога.

 

...

горе^

преди: 10 години, 6 дни hash: 3379cebfc7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не си говорим, след като ме напсува, вместо да се сърдя аз, хаха. Всеки път е така, виновна, невиновна... Когато види, че не ми пука се опитвада ме впечатли, излиза от работа и идва да ме изненада. Разделихме се веднъж за тези години. Аз излизах с друг, той с друга. До днес обаче, като го подразни нещо в мен ми натяква, била съм изневерила.. А ние бяхме се разделили. Оправдава своята изневяра с моята.. Не мисли, че и предния път сме се разделили заради непукизма му. Лесно е да хвърлиш вината върху другия. Не искам нищо. Аз съм. си. виновна, че позволих да съм зависима, но няма да продължавам така.

 

...

преди: 10 години, 5 дни hash: 0393878113

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Милааа, мила... все едно описваш моя "любим" съпруг, почти 1 към 1, тоя тип поведение ми е до болка известен, само дето не седи пред компа, а се занимава да ме дразни с разни глупави изкази. Аз отдавна не се надявам, че нещо в него може да се промени - лекето си е леке, доказано през годините. Отдавна искам да го напусна, дори и да не намеря друг, поне ще мога спокойно да се срещам с други (понеже на мен ми се прави проблем и за това). И ние имаме дете, даже 2 - не мисля, че това е причина да си пропилявам остатъка от живота и да не съм жива един вид. Ако има кой да се грижи за детето, бих те посъветвала и в чужбина да отидеш, ако там ще изкарваш повече пари, най-добре временно и с връщания до Бг, ако си в Европа това няма да е проблем.

 

...