Историята на 18-годишно момче
преди: 10 години, 4 дни, прочетена 1593 пъти
Здравейте читатели! Тук съм да споделя своята история като с удоволствие бих чул коментарите ви относно историята ми, която поне за мен е малко абсурдна, за вас може да е по-нормална. И така хората с повече опит биха ми казали горе-долу нормално ли е подобно нещо.
И така имах връзка с момиче 8 месеца. В началото бяхме щастливи, по цял ден заедно, прекарвахме си добре, излизахме и сами, и с приятели и на море ходихме и изобщо беше всичко прекрасно. Е, както повечето истории тук настъпи обрат. Ще започна с малко предистория и малко информация за мен и нея. Аз съм на 18, тя на 19. На мен тя ми бе първото момиче. Носеше и се славата на лесна и елементарна, евтина и т. н. Когато започна връзката ми нещата бяха далеч от подобно нещо, но я наблюдавах има ли нещо такова, за което говорят всички. Тя ми каза, че е сменяла момчета, защото не намирала подходящия. Когато започна връзката ни, тя дори не остави стария си приятел. Просто спря да му се обажда, пише и т. н, пък и той не се напъна много да тича след нея. И така преди нова година, ходихме на кафе с малка компания. Нейна приятелка, аз, тя, един мъж на около 46-7-8 години и още един мъж на около 40. Въпросният на около 45 ще го нарека Ю. за по- лесно разказване нататък. И така той има кученце и случайно откри загубено куче навън, което обаче бе много сладко. Това се случи около края на ноември. Неговото куче и намереното постоянно се карат и той подари намереното на приятелката ми, защото знае, че тя много обича кучета. И така подари и кученцето, а аз нямах никакви съмнения, защото тогава бяхме на 6-7 месец от връзката ни и тя всеки ден ме търсеше по няколко пъти, аз нея също, казваше, че ме обича и мислех, че нещата са добре. И така случайностите не спираха да ме връхлитат. Около 10 дни след като и подари кучето, ние 2мата се разхождахме заедно с него и човек ни спря като каза "Това куче е мое". Казах му изчакай, ще се обадим на човека, който го намери и го подари на приятелката ми и ще разрешим проблема. Дойде Ю. и се оказа, че той и човекът, разпознал кучето си, се познават. И наистина, човекът не лъжеше, кучето бе негово. Моето момиче заплака и ме прегръщаше силно и ми шепнеше, че си иска кученцето. Човекът се чудеше да си го вземе ли или да и го остави, защото и тя се е грижила за него и си го обича. Стигнахме до споразумение и той поиска 30лв и ще го даде. Имах само 20 в мен и ги дадох. Преди това пропуснах да кажа, че приятелката ми бързаше и си тръгна като и казах да не се притеснява, кучето ще е нейно. И така дадох 20-те лв, а Ю доплати останалите 10. И така запазихме кученцето. Няколко дни по-късно я попитах дали е върнала 10-те лева на Ю, а тя каза, че той не ги искал. Тук взех да се съмнявам, подарява и куче, не си иска парите, на всичкото отгоре, кучето вървеше със каишка, хапчета за обезпаразитяване, играчка, дрешка и храна. И Ю не поиска и 1 лв. Но все пак си казах, тя по цял ден е с мен, търси ме и дори той да има нещо, тя ще го отреже и ще ми каже веднага.
Нека дам малко информация и въпросния Ю. Той е, поне за мен, отвратителен. Няма зъби и е правил извращения с момиче на същата възраст 18-19 години(познавам момичето и тя е споделяла с мен). И той идваше от време на време на кафе с нас, защото познаваше мъжа на около 40 години, който само го споменах по-горе, и който между другото е много сериозен мъж. Изгони сина си от вкъщи(не знам каква причина, не е моя работа) и изобщо е човек, който знае да се подиграва с момичетата, да прави извращения с тях и като цяло това е всичко, което знам за него. Дори приятелката ми знае тези неща и ми ги каза, като потвърждение на думите на момичето, с което е правил не знам какви неща. И така на Нова година по една или друга причина не бяхме заедно. Тя беше в приятелка на гости с още няколко момичета, а аз в мъжка компания. На 1ви отидохме на кафе(аз, тя и приятелката и) и ги попитах как са си изкарали. И започнаха да разказват с подробности като към 2-2:30 отишли в Ю да му честитят. Там имало друго момиче, което не знам какво си(скалъпиха нещо) и към 4 се прибрали. На 2ри бяхме на кафе за малко и се разделихме, тук е най-интересното. Изведнъж, приятелката ми спря да ми се обажда, да ми пише смс(което правеше всеки ден по няколко пъти), да излизаме. Звъннах и 2-3 пъти, пратих 1 смс, но телефонът цял ден бе изключен. Обадих се на приятелката и да попитам какво се случва с нея, а тя ми каза, че нещо и се развалил телефонът и го е дала на ремонт. Интересно, на другия ден реших да и се обадя и тя ми вдигна. Попитах я какво се случва, а тя "Имам проблем с майка, в работата нещо не се получавало(работи докато учи задочно), не е в настроение и така". Спомних си, че това е нещо ново. Никога до сега не ми е казвала подобно нещо. Винаги е споделяла с мен проблемите си, винаги е казвала каквото има и съм и помагал и точно, когато не е в настроение търси мен. Попитах я какво се е случило и с телефонът и. Тя каза, че му паднала батерията. Вече бях сигурен - тя ме лъже. По принцип профилът ми във фб е само име и фамилия, без снимки или приятели, защото играех една игра преди. Влезнах да я потърся и видях, че е сменила снимката си на профила със снимка, на която е сама и зад нея се вижда част от блок и марката на кола с първите 2 цифри от регистрационния номер, и много малка част от полянка. Това място ми беше до болка познато, но не се сещах къде точно е, защото на снимката се виждаше много малка част от фона зад нея. Сигурно 5-6 дни всеки ден гледам снимката и не мога да се сетя кое е това място. Накрая видях, че снимката я има в пълен размер, виждаше се целия фон отзад и се сетих кое е това място. Мястото беше близо до мястото, на което живееше Ю. А колата, о да колата, тя бе неговата. Влезнах и в неговия профил и видях, че пише "Обвързан с въпросното момиче". Имаше и снимка на двамата и той с послания, че любовта е най-прекрасното нещо. Това го разбрах 5-6 дни след като видях нейната снимка с малко фон, с мястото, което така и не познавах. И да, всичко се връзваше. Подари и кученце, не искаше пари за нищо, макар да даде 10 лв и куп други неща. Отишли са у тях не в 2-2:30 както ми казаха, а по-рано и какво са правили, не искам да знам. Преди 10 дни, тя бе моето момиче, след 10 обаче, тя е човекът, когото описваха всички. Майка и много ме харесваше. Казваше и пред мен, бъди с него, той те обича, държи на теб, не го изпускай, а тя ме стискаше силно при тези силни думи. Уви, сега е с човек 2 пъти и нещо по-голям, човек който може да ви отврати, гарантирам това. Така и не съм и звънял или писал от 10 дни, а няма и за какво. Всичко приключи безвъзвратно. Е, идва у мен въпросът с какво го заслужих. Много рядко сме се карали или сме имали дразнения един друг. Никога не съм и посягал, обиждал, повишавал тон. Правих и подаръци, обичах я, държах на нея. Тя ми казваше, когато отидеш да учиш, няма да издържа без теб. Ти си моето момче. Тези думи сега са като нож в сърцето. Винаги я подкрепях, помагах и, бях с нея. Не я оставих сама нито за миг. Чувствам се предаден. Може да имам и аз вина, но не мисля, че главната е моя. Вие читатели може да ми кажете, аз ли сбърках или просто тя е такава. Дори думите на майка и ме прорязват в момента. "Имаш най-хубавото, което си имала. ", а тя "Да, мамо, знам". Е това е моята история, на едно 18-годишно момче, високо, стройно, със светла коса, синьо-зелени очи и разбито сърце. Бих чул вашите мнения и коментари. Уверявам ви историята не е измислена, не бих губил толкова време да я напиша с подробности и да се старая да е грамотна. Имам и по-важна работа, но хората тук знам, че могат да помогнат. Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 дни hash: 782bee716a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Прекалено добре си се държал, трябва да си непредвидим постоянно, ту си мил, ту си груб, ту си непукист... Това привлича жените, не трябва да се държиш по един и същи начин.

 

...

преди: 10 години, 3 дни hash: f98a81666f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   За възръстта си имаш акъл, усетил си го това отрано, и занапред да е така, макар да не ти пожелавам отново същата ситуация. Уж момичетата искат свестни момчета, уж не искат да са с грешния, а накрая отново по педофилите(макар и да е пълнолетна). А това лъжене... ебаси, много грозно е момиче да лъже, ох боли ме главата, днес не ми е добре, майка ми е у нас, батерията ми падна... типични стереотипни изпълнения.

 

...

преди: 10 години, 3 дни hash: 11696d7be8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И на други подобни истории съм попадал тук и все една и съща мисъл ми минава през главата - "Боже, къде ги намирате тия боклуци, бе!". Заслужаваш си го моето момче. Наивно е да мислиш, че някой, който е сменял много партньори, и то боклуци, няма да смени и теб.

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 дни hash: b010fcaa39

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравейте отново! Истината е, че не знам аз ли сбърках някъде, тя ли е сбъркана или... нещо друго. 3 е много прав и в началото мислех, че и с мен ще е така. Но тя бе вкопчена в мен, търсеше ме, прекарваше много време с мен и за миг помислих, че може да е настъпила някаква промяна. Но уви, хората са го казали "Вълкът козината си мени, нрава не". Другото, което не разбирам е с какво го заслужих? Толкова много пъти и помагах. Както и тя на мен, разбира се. Допълвахме се. В нещо което не ми бе сила, тя го владееше и обратното. Тя ми помагаше по информатика, аз на нея по математика, например. Когато и бе лошо, а вън валеше доста силно изтичах до аптеката да и взема нещо. Когато ми се обади в 23:00, че е гладна и на работа и не може да си вземе нещо, веднага отидох да и занеса. Когато и се плачеше бях до нея, когато се бе скарала с майка си, аз я успокоявах и гушках. Когато се налагаше да се заведе кученцето на лекар(въпросният подарък), го заведох. Когато я прибирах от работа(живеем на 200м един от друг, но работата е на около 3-4 км), ходих с колата в 23-24:00. Опитах да я даря с любов, но колко оценена бе тя. Имам чувството, че повече не искам да се обвързвам. Първа връзка ми беше и се чувствам предаден, чувствам се изоставен(буквално), съсипан съм и в това няма спор. Не, че съм седнал да рева, но няма усмивка на лицето ми. Изписана е болката по него. Всичко ми е ясно без едно. Защо и с какво заслужих подобно нещо? Не и ли дадох достатъчно, за да го потърси при човек, който говори на "ма", върши отвратителни неща, няма зъби и е на близо 50. Мисля си, че ме е използвала, но тя също отвръщаше на моите услуги и неведнъж ми помогна. Кой знае може и да се разкае не след дълго, но ще е прекалено късно.

 

...

преди: 10 години, 2 дни hash: 63cfc7998d

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Към Автора, Момче не си сбъркал никъде и в никакъв случай не обвинявай себе си. Момчета като теб се намират рядко! Не смей да променяш характера си! Единственото, което ме притеснява в цялата история е че може и мацката да си има причина. НЕ я защитавам, постъпката й е ужасна. Въпросът е че ако този мъж Ю. е правил ужасни, неща може и да е намерил начин да стигне до момичето ти и да я е заплашил с нещо. Но това са някакви предположения. Просто такива фигури на мен са ми доста съмнителни и даже притеснителни. За теб може би ще е най-добре да започнеш отначало и да се пробваш да намериш свястно момиче. Не се намират лесно, но си струва да опиташ. Аз самата доста пъти греших в избора си преди да намеря момче като теб, но сега съм щастлива. Пътят към щастието не е лесен, но ако болката не те откаже да го извървиш, можеш да го намериш. Реално няма как да прецениш хората без да ги опознаеш и без да пробваш да имаш отношения с тях. В днешно време всеки носи маски и рядко хората показват истинските си лица веднага. Другото е, че момичетата понякога грешат в избора си. Мислят си, че като са намерили някой перфектен като теб, който прави всичко за тях, той трябва да им играе по свирката до последно. Но дори и това им доскучава, защото в един момент може да стане еднообразно. Имах съученичка навремето, която се оплакваше от това. Тя казваше, че приятеля й прави всичко за нея и дори веднъж не се е ядосал и не й е повишил тон. „Колко хубаво” мисля си аз, но тя вика „това е скучно, няма я тръпката, няма нещо, което да те задържи. ” Реално не я разбирам и до днес. Вярно, лошите момчета те карат да стоиш постоянно на нокти, да се вардиш и нз какво още, но какво от това? Както в много от другите теми се спами – жените търсят сигурност. Когато навършат една добра зряла възраст (за всяка жена това е относително понятие…предполагам) те разбират, че лошите момчета далеч не са подходящи и сигурни за изграждане на семейство (ако това е, което искат в последствие на осъзнаването им). И именно в такива моменти почват да съжаляват, че са отритнали момчета като теб. Другият ми съвет към теб е – НЕ Й ПОЗВОЛЯВАЙ да се върне при теб! Дал си й шанс да поговорите за проблемите, но тя те е отклонила. Не й позволявай да те манипулира ако се върне да те търси. Единствено поговори с нея, за да разбереш дали наистина е имала причина да постъпи така, както е направила. Както написах по-горе…много ме притеснява фигура Ю. Ако ти даде наистина добра причина за постъпките си, чак тогава можеш да се замисляш да бъдеш отново с нея (ако имаш такива желания).

 

...