Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здрасти. Първо те поздравявам за липсата на всякаква злоба и за съвсем трезвото ти и логично мислене, което е много важно в тази ситуация.
Не слушай иначе хора като номер 2, стремят се да ти помогнат, но самите си нямат хал-хабер от такава ситуация, защото не са изпадали. Аз съм била и от двете страни. Първият ми приятел се оказа, че ми изневерявал с години с най-добрата ми приятелка. Разбрах със сигурност, че това е така и ме заболя най-вече от това, че той до последно отрича. Разделих се с него точно заради това, не заради изневярата. Двамката се ожениха и се разведоха за 2 г., което изобщо не ме интересуваше.
След този случай реших, че мъжете не са най-важното нещо в живота, а се отдадох на тежко следване в и на работата си, защото се налагаше да се самоиздържам. Нямах време за връзки. Един мъж сравнително скоро почна да ми прави намеци. Знаех, че е женен, познавах и жена му много добре, но това не му попречи да ме охажва и в крайна сметка нещата се получиха за него и му станах любовница. В последствие разбрах, че не съм му първата. Не искам да генерализирам, но поне при нас това, което беше почнало с физическо привличане, с общи интереси и теми, завърши с много дълбока любов, обич и приятелство, с дълбока привързаност, която направи брака му с друга невъзможен. Не си мисли, че ще нараниш любовницата му с твоя снимка или с демонстрацията на вашия „перфектен“ семеен живот - тя по хиляди пъти на ден си ги мисли тези неща и се тормози, но любовта и думите на мъжа ти са по-силни. Знае, че е женен - много е малка страната ни да не знае човек подобно нещо.
Иначе не се чуди, че сексът с теб сега е по-добър. Апетитът идва с яденето, но и за съжаление има известна доза стремеж у мъжа да ти замаже очите, а и от чувство за вина да се стреми по всякакъв начин да те направи щастлива от чиста проба чувство за вина. Това е доста обезпокоително за теб, защото ако ставаше дума само за секс, той такава вина нямаше да чувства - умело разграничават мъжете секса от любовната връзка.
И не, не тя нито физически е по-добра от теб, нито младостта ? е проблемът за теб. При повечето случаи просто мъжът се чувства нещастен в брака - не казвам, че съпругата е виновна, просто нещата не са така както си ги е представял или сте се променили, променили са се желанията му, а и с майчинството често жените клоним към занемаряване на любовтата връзка с мъжа. Това може би го е тласнало към търсене на авантюра, но с течение на времето се получава връзка, която се развива точно като всяка нормална връзка. Невъзможната любов обаче я прави и доста по-страстна от нормалното, а и доста по-интензивна, защото времето с любимия е ограничено. С право се страхуваш от прекараното им време заедно. Поне при нас това беше време на зареждане за него, за което той ми е споделял, че се е зареждал с енергия, за да продължи да изпълнява дълга към семейството си.
Бракът ви е млад си мислиш? Това изобщо нищо не значи. Моят човек е започнал да изневерява с паралелни връзки от третата година на връзката си с бившата си вече съпруга, а бракът му е продължил над 18 г. Прави си сметката колко време може да продължи такава агония и дали искаш да си част от нея. Да, бракът му надживява три паралелни връзки, тук може би имаш право, че ако търпиш и чакаш, тяхната връзка може би ще се изчерпа, но в повечето случаи просто жената разбира, че връзката е безперспективна за нея и все се появява друг мъж в живота ? и зарязва женения. Това е в 99% развръзката на подобни паралелни връзки, защото всяка жена над определена възраст се събужда и иска собствен дом и семейство.
Но въпросът е не в конкретната любовница, в конкретната връзка - ти можеш дори да ги разделиш и така нататък, въпросът е в това, че има някакви дълбоки причини този човек изобщо да си търси извън брака романтична любов. И не, не е женкар, защото не е тръгнал с различни жени по командировки да изневерява - това го правят всички мъже, проблемът е, че има паралелна ЛЮБОВНА връзка с друга.
Няма нужда да казвам, че накрая моят човек се разведе, за да създаде семейство с мен. Дори най-големият и силен дълг все някога изтича. Децата порастват, поемат по пътя си и мъжът решава да поеме по своя. Няма да усетиш как ще минат годинките и живота ти. Ако си щастлива така -ОК, живей си, но ако не си щастлива...
Аз съм била и от двете страни и съм поставила граници. За себе си съм решила, че там, където почва паралелната връзка, там където почват ЧУВСТВАТА към друга - там аз съм ЧАО.
Много ще кажат, че мъжът ти просто си е такъв по характер, че ще изневерява винаги, но не са прави. Вече от 5 г. имам семейство с моя човек, имаме деца и всичко и той не ми е изневерявал и твърди, че просто не чувства дефицити, не чувства, че нещо му липсва. Трудно е да изрази човек нещо подобно с думи, но се чувстват тези неща особено от нас - жените.
За себе си съм решила, че разбира се никой не е застрахован, но разделям двете неща - бащинството и любовната връзка с мъжа си. За мен той винаги ще е баща на децата ни, така както е баща на децата си от първи брак, но никой не е длъжен да поддържа една любовна връзка с човек, с когото не е щастив и който не е щастлив. Аз съм до там, където започва паралелната връзка. Ти иначе сама си решаваш, но ако решиш да се бориш все пак за своя брак с този човек, зареди се не само с търпение, но и търси дефицитите в брака си. Третият човек не е важен - важно е какво на първо време изобщо е довело мъжът ти да се оглежда навън. Тази конкретна любовница ти можеш със съвети като на номер 2 да изметеш от пътя си, има и по-драстични мерки, но не смятам, че това е решението - мъжът ти задължително пак ще си намери някоя, така както го е правил моят в първия си брак, но все някога ще се стигне до там, че той ще се чувства по-малко задължен към теб (детето ще порастне например) и ще си вземе шапката.
Случва се всеки ден. Хората дори бракове нямат повече и дори няма статистики по темата...

7.   Не ходи в пощата, ако не се чувстваш готова за сблъсък. Ако знае коя си, няма как да не усети, че се преструваш - едва ли си толкова добра актриса, а и тези неща се усещат между две жени, дори когато не са облечени с думи. Ще е болезнено и за теб, а и ще го интерпретира като нежелано внимание към личността си. Освен това, ти работа с това момиче нямаш - не се ли разрешат нещата между теб и мъжа ти, то и да не е тази, ще е друга.

Не знаеш и каква реакция от страна на мъжа ти ще катализира това посещение, а очевидно внимаваш с него. По-скоро, както те посъветваха момичетата наблегни на интересите си и излизанията с приятелки и започни да го молиш да наглежда вместо теб детето, за да си свършиш нещо. Прехвърляй му по-често подобни ангажименти, за да се сеща, че отговаря за дете и че то не е автоматично твоя грижа. Не е зле и да показваш че ти идват в повече грижите за детето и имаш нужда да вземеш въздух и да имаш и малко лично време и пространство за себе си - и ти си човек.

Внимавай само - не трябва да създаваш впечатление, че си отчаяна или че го правиш, за да ограничиш неговите излизания. Трудно ще е - защото от това, което описваш вече си отчаяна и несъзнателно се вкопчваш в него, а това също се усеща. Най-добре първо опитай да се успокоиш, да се поглезиш, да се виждаш с хора, които са ти приятни и те зареждат - изобщо, първо трябва да възстановиш собственото си равновесие и хармония.

8.   Защо не пробвате да живеете заедно? Не лошо решение е

9.   Н 6, все си мисля че, aко беше толковa обичaнa и щaстливa с мъжът си, нямaше в други теми относно мъж, бременност, мaйчинство, толковa бяс дa изливaш. И тук, мaкaр и по- тънко, дискретно я нaсочвaш дa подвивa опaшкa и дa рaзчисти пътя нa любовницaтa. Мaй още ти сaмaтa си в позиция нa вторa цигулкa, нa любовницa и сaмо в мечтите ти си омъженa зa въпросния господин. Безплaтен обяд нямa милa ми н 6 - щaстие върху чуждо нещaстие не се грaди, колкото и дa опитвaш. Тaкъв е животa, някои му викaт кaрмa, други друго. Дори и дa се оттегли в този случaй съпругaтa, винaги ще е нa първо място зa него и веднaгa отговaрям зaщо- зaщото е мaйкa нa детето му! И нaй- тъпия " селяндр "( кaто нaрицaтелно го кaзвaм) увaжaвa и се грижи кaкто зa детето, тaкa и зa мaйкaтa. Колкото и дa се нaдявaш ( си вярвaш ) че, си единственa в моментa, той е свикнaл тaкa твоя " любим ", с по няколко пaрaлелни връзки. И мaй си го знaеш ти...

10.   Като се замисля - била съм от всички страни на този противен триъгълник.
и донякъде разбирам и трите страни.
Сега съм втори брак, на 45 години, вярна и с верен съпруг до себе си.
И мога да кажа, че най-сетне съм щастлива.

Когато бях съпруга за първи път (омъжих се рано). Любовницата се появи след второто дете. Но аз не проявих здрав разум като теб - полудях. Бях обидена, унижена, исках да ми се обясни. Той лъжеше, че всичко приключва и след два месеца пак намирах нейни следи. Накрая си взех децата и го напуснах. После подадох молба за развод и го осъдих за издръжка. И знаеш ли какво направих след това - забравих, простих и продължих напред. Сега се виждаме отвреме на време, може да се каже, че сме добри познати, държим се с уважение един към друг - заради децата. И така.

После реших, че е време да поживея, да уча, да се развивам. Майка ми много ми помогна за децата. Освободи ми време, за да следвам мечтите, които бях изпуснала. Тогава се влюбих в женен човек. Няма да забравя как ми каза: "Аз не мога да ти предложа нищо, защото не искам да си разбивам семейството" А на мен не ми пукаше. Беше ми добре - без ангажименти, без драми. Беше само хубаво. Тогава бях на 29. Във връзката си с него, през призмата на неговия брак - аз видях колко виновна или по-скоро отговорна бях за разбития си първи брак. Тогава се помирих със съпруга си и новата му жена. Избягах от онази връзка, когато видях, че той започва да се влюбва в мен, да намеква за развод. Малкото ми дете е момиче, тогава беше на 7 - предстоеше си първи клас. Нямах право да й създавам напрежение, да й водя нов татко.

После имах няколко кратки връзки. Започвах да се усещам самотна, да си мечтая за другар в живота. И заживях с един мъж. Бях на 33 години. Синът ми беше на 15, а дъщеря ми на 11 - достатъчно големи да възприемат промените и все пак още деца, чиято любов може да се спечели. Всичко беше прекрасно с нас. След три години обаче аз срещнах пак бившия си любовник - разведен вече, самотен. Започнахме да се виждаме приятелски, а после нещата се развиха. Една година поддържах връзка с него. Децата ми вече обичаха новия ми мъж. Не исках да си разбивам новото семейство, но нещо все ме влечеше към онзи. Новият ми мъж тогава разбра. Той е по-голям от мен с 5 години. и седна с мен и дълго говорихме като най-добри приятели. Поиска да се изнесе от нас, но му беше мъчно как ще реагират децата и 6 месеца живяхме като съквартиранти.

Една сутрин ми предложи брак и ми каза, че ме оставя сама, за да си помисля много добре. Ако приема - приемам да съм му вярна. И замина. Казах на децата, че е командировка и поисках от "любовника си" да не се виждаме известно време. Дадох си време да премисля всичко, живота си, грешките, изборите, да си изясня чувствата.

Днес знам, че взех правилното решение. Не зная какво се случи с любовника ми, не го потърсих повече, а и той не ми е досаждал. Подписахме с мъжа ми. От 7 години мога да кажа, че съм щастлива наистина. Синът ми има детенце на 1 годинка. Може би с възрастта човек си променя ценностите и става малко по-кротък- не зная...

Разказах ти живота си, за да ти кажа, че човек трябва да се изясни със себе си. Съдбата, Господ или ние самите - не знам си поднасяме всякакви ситуации, за да се опознаем добре. Моят живот беше поредица проба-грешка. и по-често животите са такива. Красивите романи и филми, завършват със сватбата на главните герои.
Но какво се случва после? ! Там започва истинското живеене.

Съпругът ти е сбъркал, предал те и те боли. Младото момиче може да го обича, но може и да не го. Ти ще му простиш или няма. Това са неща, избори и решения, които тепърва предстоят.
Ако послушаш съветите за женски хитрости - ще премахнеш любовницата от игралното поле. Но прочети внимателно и следващия коментар - за брака и неговата устойчивост. И не забравай, че устойчиви са винаги най-гъвкавите, приспособимите. Върбата се извива, а крушата се пука от силния вятър. Сега знам, че можех да се боря и да спася първия си брак, но щях да изпусна всички други неща, които ми се случиха. Животът е нещо непредсказуемо и винаги ние сме негови ковачи. А и максимата, че всяко лошо за добро, е вярна.

Не забравяй себе си и действай според себе си - това е моят съвет.

11.   Как ли ще реагира ако примерно му кажеш, че нямаш нищо против това че е с нея, нали забраненото било сладко, а ако е позволено? Пък и ти му покажи че не само той може да бъде желан..

12.   Лелее не слушай половината, това с ходенето на пощата е такава простотия, че няма на къде повече. Първо запомни, че тя 100% знае че твоичкия си има жена, 100% знае и как изглеждаш, няма начин да не и е показвал твоя снимка, както и на детето, сега всички имаме телефони пълни със снимки. Ако отидеш пощата, ще покажеш слабост а и тя после 100% ще разкаже за появата ти на съпруга ти и ако те е страх от раздяла с него, тази случка е вероятно да го тласне към по крути мерки, особенно ако оная му е завъртяла главата и го изманиполира, че този тормоз на работното и място не може да продължава така и се направи на стресирана. Сега относно другата и защо е при нея. Не търси причина в себе си. Най-вероятно ще има такава и у теб, но главната е че човек променя желанията и възгледите си с годините. Момче, което си харесвала като тинейджър, днес може изобщо да не те впечатли, вдигаш летвата така да се каже и т. н... А сега и как да продължиш. Този отговор никой не може да ти го даде. Това е решение, което сама трябва да вземеш. Най-лесно става, като сложиш на везна ползите и вредите от сегашното положение абстрахирайки се от чувствата ти в момента, защото те дори може да не са реални. Съпругата може да не обича мъжат си, но когато вижда че го губи от друга изведнъш разбира, че всъщност много го обичала. Това са измамни чувства, така, че като теглиш на везната ги игнорирай.

13.   Ти познаваш твоя човек най-добре, затова което и да избереш, все ще те доведе до някакво решение. Можеш или да действаш както до сега (за което шапка ти свалям, че си избрала да не правиш скандали, аз не мога така, но смятам, че твоята позиция е по-правилната... поне за сега). А можеш и да ползваш малките женски хитрости и съвети (виж коментари 2, 5, 6, 7 и 10), но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ВДИГАЙ скандали. Мъжете мразят викове и крясъци, сълзи и сополи, натяквания и обвинения. Бъди спокойна, уверена и се усмихвай въпреки всичко и всички... Този, който се усмихва, вместо да се гневи, е винаги по-силният! (японска поговорка)

14.   Авторке, не слушай номер 6, не е задължително да имаш дефицити в брака си. Тя има навика да генерализира и от своя частен случай да прави обобщения.
Често това, което им липсва на мъжете в брака е нова жена, защото им омръзва старата вързана в кърпа. Това няма как да му го дадеш. Прически, маникюри и глупости - но ти си все същата жена, знаеш му кусурите, а той иска някоя нова, различна и несигурна, която да му прави евала.
Ако мислиш, че можеш да подобриш нещо в брака си - подобри го.
Но ако не откриваш нищо за подобряване - не се вглеждай в себе си с укор.
Лично аз съм установила, че за да подобриш отношенията в една връзка се искат двама. Имай в предвид, че това трудно ще стане, докато той е влюбен в друга.
Знам, че ти упорито не искаш да го повярваш, но струва ми се, че точно за влюбване става дума, след като ти намира кусури и се заяжда.
За съжаление дори и най-съвършения мъж да избереш пак не си застрахована срещу подобни случки.
Успех ти желая!

15.   Благодаря номер 14 за мнението ти, но не генерализирам само покрай моя случай, а съм изчела доста литература по темата, а и имам доста приятелки с подобни проблеми и дори в моя град имаше група на любовници с психолог, при който се събирахме доста време.
Иначе е химера да вярваш, че без дефицити в една връзка, един човек, който до вчера те е обичал е тръгнал да изневерява заради спорта. Отново обаче правя разграничаване между случайната аферка и паралелната връзка - действително без причина един човек може да се отдаде някъде при случай на сексуално приключение, но за паралелната връзка винаги има причини.
Съгласна съм с това, че гримове и глупости не помагат.

а тук направо грешиш на 100%

„Лично аз съм установила, че за да подобриш отношенията в една връзка се искат двама. Имай в предвид, че това трудно ще стане, докато той е влюбен в друга. “

Не само е трудно, но е НЕВЪЗМОЖНО да имаш връзка и брак с човек, който е влюбен в друга. Друг е проблемът дали човекът е влюбен в новата жена, но особено ако става дума за по-дълга връзка вече има най-малкото привързаност и приятелство.

Съгласна съм с 12 - не ходи да правиш скандали на работното място на жената. Ще постигнеш само това, че мъжът ти изведнъж ще бъде поставен пред ултиматум и каквото и да реши, няма да е добре за теб. Дори да остене с теб, той ще се чувства принуден да го стори и ще ти направи жовота ад. Ако пък отиде при другата, това значи окончателен край на брака ти. При нас точно подобна случка беше последната капка, която го накара да се разведе много бързо, а преди това отлагаше с години. Така най-много да направиш услуга на любовницата, защото или ще я сториш негова съпруга, или ще я освободиш от мъжа си да си живее свои живот, да си има друга връзка, а ти ще трябва сама да се оправяш с мъжлето си.
Най-добре е да ревизираш брака си и да търсиш проблемите в него, а средносрочно да конфронтираш мъжа си за бъдещето ви заедно и като възрастни без заплахи, без използване на детето и други гадории да решите двамата. Не бива да има принуда за която и да е страна, защото не можеш да градиш здрава къща върху гнила основа.
Не съм съгласна иначе с номер 14 - моят мъж е далеч от съвършенството, но някак си си паснахме и се намерихме. Преди не вярвах в съществуването на половинки, но се намерихме и действително живеем в хармония и без подобни проблеми. Е, бъдещето не е гарантирано на никого.
Мислила съм какво бих направила в такава ситуация като на Авторката и съм решила просто да говоря с партньора си и ако не намерим решение да се разделим, но без драми, без да ползвам децата и без да се чувствам едва ли не жертва. Не мисля, че някой изобщо е жерва. Двама души решават СВОБОДНО да създадат семейство и са свободни да си тръгнат и не бива да приемаме подобен развой за нещо лично. Всеки има право на лично щастие, включително и Авторката и не виждам защо да е длъжна да се бори за този брак и изобщо да живее без да бъде любима на човека до себе си. Тя има баща на детето си и той ще си остане баща на това дете завинаги, но не бива детето да ни е оправдание за личното малодушие - един живот живеем и ако не постигнем лично щастие тук, къде тогава?
Смисълът на живота ни е щастието. Ако Авторката е щастлива в тази ситуация - ОК, но ако не е - време е да предприеме нещо

16.   Ако му търсиш сметка, той ще се отдалечи още повече от теб. Ако дори искаш само да говорите културно, най-вероятно няма да иска, а и да иска, едва ли ще е честен.

Може би идва от там, че те възприема като твърде сигурна. Така че пробвай и ти да излизаш с приятелки, да се контиш пред него и да излизаш някъде с видимо добро настроение, без да му казваш къде и т. н. В никакъв случай не се изкарвай, че си в нужда от неговото внимание. Това ще го отблъсне.

Ако всичко това не го заинтригува и не трепне нищо в него, значи той по-скоро я обича и само заради детето не може да се реши. В такъв случай ви съветвам или да се разведете, или ако не искате заради детето, поне да сте наясно кой с кого е. Та и ти да си свободна да си търсиш щастието и евентуално да се омъжиш за друг. Но поне няма да живеете в илюзия, всеки да се преструва и така да се измъчвате.

Ако той прояви интерес, това ще го накара да се съвземе и отърси от трепетите с новата. Това е знак, че е по-скоро с нея заради секса, но обича теб. В такъв случай му кажи, че му желаеш щастие с нея и той ще те потърси сам. Ако съжалява и вижда, че е сбъркал и иска да се поправи, му дай шанс, но с условие, че няма да се повтори. Ако наистина не се, бъди с него, времето ще покаже. АКо пак сбърка, сложи край. И все пак не подохождай с недоверие, ако иска да се поправи, не го следи, не му търси сметка. Просто забрави миналото и започни наново. Както виждаш, ако се появи друга, то веднага се разбира, няма нужда се терзаеш.

След време можеш да го попиташ какво го е подтикнало и има ли нещо, което зависи от теб, за да не се повтаря.

17.   Не искам да превръщам темата в поредния епизод Съпруги срещу любовници и дано коментара ми не предизвика такава дискусия.

Имах връзка със семеен човек. По-редовните посетители са чели мои коментари.
Като млада любовница, на мъж със съпруга, която по нищо не ми отстъпваше. Даже обратното всъщност - тя е красива жена, няколко години по-голяма от мен...
какво го водеше при мен? и какво мен при него?
Аз му предлагах страст и доста интересни неща в секса. НО преди всичко с мен говореше, споделяше. Знаеше, че всичко може да ми каже.
Никога не съм искала да се развежда. Тоест бяхме си "нещо хубаво" един на друг.
Аз много работех, имах си грижи и не ми се занимаваше със сериозно обвързване. При него откривах онова, което ми беше необходимо в момента. А и наистина много го обичах.
Аз не се чувствах виновна, че съм с него. В крайна сметка нищо не бях обещавала на жена му. Той си беше виновен, че ме потърси два месеца след сватбата си. Казва, че ме обича, а и го показваше. Но предварително се бяхме разбрали, че ще изживеем тази история без да се стига до разводи и прочие.

Реално аз не го исках за спътник в живота, не исках да й го крада и т. н. Беше ми хубаво, бях свободна и се забавлявах.

Когато поисках да създам семейство, срещнах свободен мъж, обикнах го, "походихме", поживяхме заедно - видяхме, че ни се получават нещата и сега съм семейна от 8 месеца.

Жена му, подобно на теб - знаеше за мен. Прави няколко пъти сцени, някакви доброжелатели й бяха казвали, че са ни виждали заедно. Тя дааже ми се обажда по телефона. Идваше на работата ни - ние бяхме колеги. Въобще.. драма! После се отказа да ме преследва, започна да се гласи, да му харчи парите за дрешки и да излиза насам натам, записа се на танци, роди.

Искам да ти кажа, че опита всичко жената, за да ме разкара, но не успя. Ще ти кажа защо - защото аз нищо не исках от него. Дори да ни разделеше за малко, след два месеца пак се събирахме. Събирахме е общо казано, защото ние не се разделяхме. Просто не се виждахме, за да се успокои. Но постоянно по телефона или по скайп.
Тя не можа да ме разкара, прилагайки всякакви женски похвати.
Според мен, защото се занимаваше с мен. Цялата си енергия влагаше в това да се бори с мен, да ме дебне, да ми прави изненади на работа и т. н. Не зная дали другата тактика е правилна, но в моя случай тази беше напълно погрешна.

Може би ако беше вложила същите сили в това да се занимае със себе си и съпруга си... аз щях да стана излишна там. Но докато тя си мисеше за мен. ме привличаше в живота си.

Не се разделихме заради нея или заради него. Аз го оставих, защото вече беше взело да става досадно, защото годините минаваха, бях си взела хляба в ръце, както се казва и започнах да усещам, че идва друг етап от живота ми. Че първата младост бавно се заменя с едно узряване. И просто спрях да го търся, да му вдигам телефона и т. н.

Все още от време на време ми пише, въпреки, че вече съм поела по свой път. Така че, смятай! Споделих ти това, за да не допускаш нейната грешка.

Занимай се с брака, както ти е казал някой тук - направи една ревизия на връзката, на взаимоотношенията. Помисли къде си сбъркала ти, къде той, какво е поправимо и как да се поправи. Той няма да се заразвежда с теб, нито вярвам, че малката му приятелка иска нещо сериозно с него. Може би е добре просто наистина да изчакаш да се наиграе. Да му писне. Защото и на изневерниците не им е лесно - постоянно премятат нещо в ума си, особено пък ако са раздвоени в чувствата си.

Знаеш ли обаче за какво е време в твоя живот - за рестарт. Време е да се замислиш за работа и кариера, за образование (може някоя магистратура) Просто да излезеш вън от проблема, където да си ангажирана с други неща. Да потърсиш щастието си не като семейна, не като половинка от нещо, а като самостоятелна жена, жена с мечти, с поглед към бъдещето. Но го направи не за да прилагаш хитрини, а за себе си, за собствен кеф. Наблъскай живота си с нови хора и неща, нека ти е интересен, щастлив, ползотворен живот.

Докато седиш и човъркаш в ума си и си задаваш въпроси, на които няма отговори - не правиш нищо. Нито със себе си нито със брака си. Всъщност само си вредиш.

Може да прочетеш някои книги на Луиз Хей или други подобни. Може да се срещнеш с психолог. Може би сега нещо убягва от погледа ти, но докато не си върнеш вътрешния мир, то ще продължи да ти убягва.

Успех
Плам

18.   Не е по темата, но номер 6, ти наистина гледаш от твоята камбаниария. И не само по тази тема. Това важи за всички истории, които коментираш.
А авторката не мога да посъветвам, защото подобни драми никога не са съществували в семейството ми. Но, пък, от началото на връзката си с (вече) съпруга ми, му дадох "карт бланш", изисквайки единствено дискретност и предпазни мерки. Той никога не се възползва от това. Не съм се замисляла какво бих направила, ако изпадна в ситуацията, в която е изпаднала авторката.. Едно е сигурно, обаче-нямаше да се правя на сляпа, а щях да говоря с него. Без драми, без сълзи и сополи, а спокойно-точно както подобава на двама, взаимноуважаващи се хора.

20.   Мерси на Плам за коментара. Липсваше ни!
Напълно съм съгласна иначе и като бивша любовница, и като настояща съпруга - само двамата в брака могат да решат проблемите си. Да се концентрираш върху любовницата/любовникът и да отричаш, че такива проблеми изобщо има е контрапродуктивно. Въпросът кой бил виновен и кой не също е без значение, защото не предлага реално решение на ситуацията. Двама са решили някога да се съберат и да създадат семейство и само в двамата е властта и отговорността за този съюз. Трети хора са само някакъв симптом, но не са причината за болестта в един брак.
Има и още един аспект, който до момента не засегнахме - жените и мъжете имат съвсем различен поглед по отношение на брака и семейството. Докато жените по-скоро сме склонни да се разтворим във връзката, да мерим успехите си с успехите в личния живот и семейството, то мъжете се реализират предимно професионално и за тях семейството и брака лесно могат да се превърнат в дълг, в задължението да си изгледат децата, да поемат отговорност за обещанията си към вас. Така, че много по-склонни са мъжете да се откажат от любовта и да си гледат семейството с цената на всичко. Друг е въпросът дали това ви е на вас лично достатачно, за да сте щастливи или като мен вярвате в истинската любов и в романтичната връзка с един мъж. Всеки може да вземе за себе си това решение, но ВНИМАНИЕ - връзката е от двама и може партньорът ви да вземе друго. Не приемайте нещата лично и в никакъв случай не превръщайте децата си в заложник на обидата си.
В момента наблюдавам с тревога връзката на наш семеен приятел с една разведена жена с две деца от първи брак. Той от над 15 г. е с нея, изгледа ? децата, а тя продължава само да говори за бившия си мъж навсякъде, по-възрастна е с доста и в самото начало не беше способна да му роди деца. Човекът се чувства длъжен към нея и към децата ?, издържа ги, макар че бившият съпруг е много богат и дава също много пари, за да може тя да живее в лукс с вече порастналите си деца. Нашият познат избира дълга към тази жена, макар че нито е женен с нея, нито деца има с нея, а си има от поне 5 г. любовница, която вече става на 40 г. и ? изтече практически възможността да има семейство, но е жена на кариерата и не страда от това. Проблем - човекът става на 50 г. и няма свои деца, пропиля шанс за такива с по-младата жена, към която има чувства, но знае, че се оправя и без него материално сама. Така дългът надделя над любовта и чувствата и губещи са всички. Той ева ли някога ще намери отново жена, с която да има подобни чувства, а и семейство. Любовницата му живее вече в друга държава и кой знае - може да си е намерила свободен мъж, а жената, с която остана заради дълга вече не се интересува от него като мъж, тя си мина в климактериума, интересува се от синовете си и от техния живот, от следването им, а и един ден ще стане баба и сигурно съвсем ще го зареже.
Какво печелим, избирайки дълга с две думи - абсолютно нищо.
Какво печелим, избирайки любовта - най-ценното нещо в живота на човека - САМАТА ЛЮБОВ. Любовта за мен е самоцел и единственото нещо, което може да ни направи напълно щастливи. Дългът може временно да ни даде някакво чувство на удоволетвореност, но дългосрочно не е никаква компания за самотните ни нощи и дни и е гнила основа, върху която никоя къща не може да съществува дългосрочно и все някога пада. Лошото е, че къщата може да се срути прекалено късно и да сме изпуснали последният влак.
Затова съветвам и Авторката, и всички останали много добре да си правят сметката кое е основата за тяхната връзка - любов или дълг?

21.   Номер 6/15, нямам намерение да споря с теб. На всички вече им е направило впечатление, че ти държиш да си права винаги, по всички въпроси си най-компетентна и разбрала недоразбрала обичаш да се обосноваваш с чужд авторитет, защото ти липсва твой собствен. Все най-прочела, все най-знаеща, все най-можеща, аз, аз, аз, на мен.
Жени като теб обикновено си изливат недоволството натрупано вкъщи върху други жени, а вкъщи са по-ниски от тревата.
Понякога просто от търсене на нещо ново и интересно мъжете стигат до влюбване и романтична връзка.
Аз също не бих седяла в такъв брак, но в крайна сметка това е бракът на авторката и ако тя смята, че това е временно явление и може да поправи нещата - ами желая й успех най-искрено.

22.   Номер 21 - в дискусията се ражда истината, но това не могат много хора да го разберат и приемат различното от тяхното мнение за лична обида. Иначе в подобни теми едва ли има прав и крив, просто у нас нямаме култура на спора, а на споренето и личната обида и заяждане, което е повече от контрапродуктивно. Не казвам, че съм права. Право имат само съдилищата в съда. В обществото всеки има мнение и няма прав и крив.
Иначе за мен е химера и заравяне на главата в пясъка да вярваш, че някой си заради спорта ще тръгне да търси щастието с друг човек. Защо преписваме такива низки мотиви на мъжете, които сме си избрали? Толкова тъпи ли сме жените, които пишем тук, че да вярваме, че имаме толкова прости мъже? (с извинение)
Погледнете и вие и се запитайте сами за себе си - ей така ли тръгвате заради новото да имате връзка с някого?
Нима това е мотивът за вас изобщо да почвате една връзка? Защо тогава вярвате, че мъжете ви са толкова повърхностни, че заради „новото“ да тръгнат да ходят с любовници! Новото? Що за мотив е това изобщо?
Най-малкото жени като мен и Плам, които сме били дългогодишни любовници знаем, че всяко „ново“ става след първата употреба старо и защо тогава в случая мъжът на Автора има ВРЪЗКА с това момиче? Той колко пъти да е спал с нея - за месец ви гарантирам, че са десетки, а за два-три месеца ще са стотици пъти - за какво „ново“ говорим тогава?
Да търсим оправдания навън или независещи от нас неща като „прородата на мъжа“, „новото“ и тем подобни е точно заравяне на главата в пясъка и оправдание да не търсим решения, а поставени пред фактите да се изживяваме като жертви. Лошо няма, но с тази нагласа човек не успява в живота и в начинанията си. Да сте видяли щастлива жертва? Единствено вярата, че нещата зависят от нас ни дава и някаква база да търсим решения, а кое зависи повече от нас (над 50%) от брака ни? Ние сме един от двама човека и носим половината отговорност, но и половината власт нещата да се оправят. Глупаво е да се отказваме от този потенциал в името на оправданията и търсене на вина. Ок, мъжът на Авторката е виновен. И какво сега правим - какво помага това изречение в решаването на проблема?
Затова съм на мнението, че човек първи винаги трябва да погледне себе си, какво той може да промени, защото другите и без това не са ни подвласни. Да си затваряме обаче очите за истинските мотиви и истинските проблеми не е решение, а в най-добрия случай оправдание за бездействие.

23.   Благодаря, че сте ангажирали с мен, момичета.
Не зная дали ще мога да изчерпам всички въпроси и мисли, които ми идват наум - затова се извинявам ако пропусна нещо.

Първо за гласенето - аз съм суетна жена, която обича да подържа добър външен вид. Не съм си позволявала да се запусна и за миг. Няма как да започна да се глася и това да го стресне, защото аз си се глася попринцип. Флиртуването на мъжете с мен - също не му е чуждо. Постоянно някой ме заглежда. Мъжът ми се дразни и ревнува, но знае, че не ги предизвиквам по никакъв начин.
Може да се дразни, защото подозира, че всеки е способен да направи това, което той прави.

Благодаря на жените, които споделиха своите истории. Наистина - предложихте ми нови начини, по които да погледна на едно и също нещо.

Паралелна връзка? Колко страшно звучи - да живееш два пъти. На две места да те питат едно и също. Два пъти на ден да си събуваш обувките - жалка картинка. Иначе по мои сметки са заедно от април месец миналата година. Не зная дали още се срещат. Той изглежда, че си води нормален живот - излиза и се прибира по едно и също време. Не ходи на командировки, не получава смс-и и обаждания, прекарваме свободното му време заедно. Събота и неделя сме заедно с детето. Но аз вече му нямам доверие и всяко невдигане на телефона - за мен означава, че е с нея.

Не вдигам скандали, защото принципно съм тиха. Не обичам виковете, сръдните, заплахите. Никога не са присъствали в нашата връзка - НИКОГА! Когато той ме провокираше с някаква заядлива забележка, аз си премълчавах. Големи хора сме - можем да говорим.

Но ме е страх да говоря с него за нея. Не знам дали съм готова да чуя онова, което крие. Не искам да чувам "Обичам я". Не искам да слушам лъжи. Не искам да слушам и подробности за срещите им. Просто не искам такъв разговор да се провежда.

Да ида до пощата - не, нямам работа там.

напоследък не излизам много по женски, но е заради малката и пак работата, че започнах. Това би ми се отразило добре сигурно - не зная.

Проблеми вътре в брака.. хм, та кой ги няма? не мисля обаче, че решението е веднага любовница. Не знам.
Ще прочета по-късно отново всичко много подробно.

Благодаря на всички.

24.   Оф н 6/16/20 и т. н., убеждaвaм се че, не си ничия съпругa, сaмо любовницa с много нaдежди. Идея нямaш що е то брaк.
Естествено че е и дълг. Двaмa обвързвaт животите си, не сaмо зa удоволствието, a и зa дa се изпрaвят срещу проблеми зaедно, aко пък единият " клекне " по някaквa причинa, ( емоционaлнa или физически ) другия би трябвaло временно дa дърпa и зa двaмaтa, дa бъде опорaтa, стълбът. Не всичко в един брaк е щaстие.
Зa твое сведение, много мъже изневерявaт именно зaрaди тръпкaтa от новото, рaзлично. Товa може дa продължи и месеци, особено aко другaтa му гaли/ чеше по рaзличен нaчин егото. Елементaрни човешки комплекси, нужди. Някои успявaт дa се държaт нaд тези повици, други- не.
Aз съм омъженa нaистинa милa ми " всички тия номерa ". Нa около седмaтa годинa зaбелязaх че, мъжът ми зaпочвa дa " обръщa белтъци " след крaсиви момичетa. В рaзговор, съвсем спокойнa му кaзaх че, вече сме достaтъчно зрели, знaем си че, се обичaме, но е време дa си дaдем и мaлко повечко свободa. Aко сме дискретни, без дa обиждaме половинкaтa, някъде нaбързо, с някой желaн... сaмо помолих, aко нямa дa се прибирa някоя вечер или ще зaкъснявa, дa ми се обaди, тa дa не се тревожa.
Познaй!!! Минaхa още седем, почти осем години и не ще и дa си помисли зa друго дупе, освен моето. Никогa не се възползвa. Рaзбирa се че, си имa проблеми в един брaк инaче. От сивото ежедневие, текущи зaдължения, ( именно ДЪЛГ някaкъв) домa, рaботaтa, децaтa и т. н. , но е ДЪЛГ и нa двaмaтa дa се спрaвят зaедно, товa е то брaкa! Пък че, някой рaзтовaрвa, зaбaвлявa се с теб, нямa лошо, днес ти, утре другa, имa ги и тaкивa. Просто човек, когaто и от себе си не е доволен, някой път търси някой друг дa му зaпълни рaзни емоционaлни дупки. Този тип хорa, обикновено винaги сa в трескaво търсене нa бленувaното щaстие, не рaзбирaт че, то е вътре в тях и не търсят тaм. Е, имa рaзбирa се и тaкивa, които сa кaто децa в слaдкaрски мaгaзин, искaт от всичко дa опитaт, нaкрaя се подувaт, повръщaт, боли ги коремa, но те сa тъпи и упорити, не се откaзвaт:)

25.   Номер 24, грешиш много, била съм любовница някога, но от близо 4-5 г. сме семейство като всички останали и дори живеем доста банален и монотонен живот, погледнато отстрани.

Авторке, откъде си сигурна, че той има изобщо връзка с тази жена и то толкова дълго?
Иначе рядко любовниците са кой-знае колко физически по-атрактивни от съпругите. Мъжете обикновено си имат определен тип жени, които харесват и в моя случай дори бившата му съпруга беше по-поддържана от мен като дрехи, фитнеси и тем подобни неща, включително пластични операции и четирицифрени суми за фризьори. Не това е причината мъжът ти да гледа настрани.
Чисто организационно ти не можеш да го хванеш, кога изневерява. Може би в обедната почивка, може би преди работа, може би след работа... когато има желание, ще има и възможност. Мъжете, които изневеряват подчертано иначе се прибират в едно и също време и тем подобни - т. е. прекалено хубаво не е на хубаво. Моят човек с течение на времето дори започна да делегира части от работата си на подчинени, за да можем да се виждаме ежедневно и дори по два пъти дневно, а в началото на връзката ни срещите бяха доста по-рядки. Инициативата винаги беше негова. Отделно има връзки, при които телефонните разговори, мейлите имат доста голямо значение, ако работата не позволява реална среща, което прави връзката още по-интензивна.

„Проблеми вътре в брака.. хм, та кой ги няма? не мисля обаче, че решението е веднага любовница. “

Права си, решението не е любовницата, тя е симптом на вече болния брак и е в много случаи неговата смъртна присъда. Повечето мъже не търсят любовница просто така, а нещата се случват и срещат човек, с когото усещат, че са за пръв път от години щастливи. Не съм изневерявала, но партньорът ми и преди мен е имал любовници, изневерявайки от третата година на брака си и ми е разказвал за тези връзки и как са приключили - бившата му жена винаги се е правила, че не знае за историите, а той в крайна сметка особено след обща почивка с децата им се е чувствал достатачно виновен, за да прекрати поредната връзка. И какво печелиш така? Ще прекъсне една, две, три връзки и четвъртата (като при нас) ще доведе до край на брака, защото все някога любовта става по-силна от дълга, но сама за себе си колко години си пропиляла и дали ще успееш на 40 г. да намериш нов партньор? Да, определено с твоята стратегия на „нечул, невидял и незнаещ“ ще си „спасиш“ брака за 5 до 10 г., но какво печелиш от това? Нима не искаш да имаш партньор до живот? Нима не заслужаваш партньор и в старостта си и не само, за да отгледаш детенцето си, защото дете се гледа и без брак, но в старостта си сме сами.
Ако иначе те е страх от директен разговор с мъжа ти, имаш пълно право да се страхуваш, защото показвайки, че знаеш за връзката ви ти имаш две възможности - Първо да му простиш в името на семейството ви и твоята любов, но тогава ти му сваляш огромен товар от плещите и скоро ще видиш истинското му лице без маската на гузната съвест... поемаш може би товар, който не си в състояние да носиш. Повечето жени след такава несъстояла се прошка стават заядливи към партньора и при всеки проблем изтъкват какво са простили и преглътнали дори след години, а мъжът при такива случаи пък си спомня, че се е отказал някога от любовта си заради вас...и пак се развеждат дори без изглед за щастие с друга...така че прошката ТРЯБВА да е истинска, но малцина са хората, способни да поемат такъв огромен товар. Ако можете да простите - супер, но ако не можете?.
Второ при такъв разговор ти му даваш възможност за изход от ситуацията в посока развод. Ако той осъзнае, че ти не можеш да му простиш така или иначе и бракът ви и без това е обречен, той ще използва разговора, за да регламентира делово вашите отношения и да направи първите стъпки към развода, за да си пробва щастието с новата жена.

Затова аз не те съветвам да провеждаш изобщо такъв разговор, а по-скоро да организираш разговор, в който да става дума за вас двамата - щастливи ли сте, какво може да се промени, какво му липсва. Мъжете са доста директни с думите си и може би ще успееш да го накараш да се отпусне и да сподели. Много мъже например се чувстват пренебрегнати и самотни след раждането на дете, други се чувстват неоценени в усилията си за семейството, трети се чувстват необичани и нежелани...или всичко заедно!
Затова те съветвам да отидете някъде само двамата за една събота и неделя, да се опиташ да му изгаделичкаш възможните причини без да даваш да се разбере, че знаеш за връзката му.
Иначе както Плам описа - това е и тайната на дългогодишната любовница - мъжът се отпуска да сподели и проблемите си, отпуска се да търси без дълг и задължения задоволяване на своите потребности и най-странното е, че не става дума толкова за сексуални потребности, колкото за говорене и споделяне. У дома се стреми да направи доволна жена си от чувство за дълг и гузна съвест, което му изразходва много енергия и го тласка още повече към любовницата, защото при при любовницата търси своето щастие, търси енергия и я получава.
Това е много опсано за брака, колкото и в момента да се чувствате обгрижени от съпруга си, Много съпруги не искат да го повярват, но 90% от времето, прекарано с любовницата, мъжът го прекарва в ....говорене или просто дори в лежане един до друг без разговор...общо взето така протича връзката му с любовницата, както го знаете от самото начало на връзката ви, но това състояние продължава с години, дори с десетилетия. Казвате си, че не ви дреме, тя е к...ва и тем подобни, но колко трае един полов акт средно - 11 минути! Какво правят в другото време според вас? Какво си говорят по телефона с часове? Тук няма никаква разлика в сравнение с нормалните любовни връзки колкото и да не ни се иска да е така!
Описани са случаи, при които връзката с любовницата надживява съпругата чисто физически - не подценявайте тази връзка и не я редуцирайте до чисто физическия полов акт като номер 24, който говори чисто теоретично и никога не е изпадал нито в една от ролите на любовния триъгълник, за да говори от каквато и да е камбанария, освен теоретичната.
Чисто практически, Авторке, не може почти година да съществува една чисто сексуална връзка. Ти си умна жена, време е да го приемеш и осъзнаеш това и да прецениш за себе си дали можеш или не можеш да живееш с този факт, но да не мислиш за проблемите не е решението им, а е чиста проба стратегия на Щрауса, който си крие главата в пясъка, за да я загуби.
Времето работи срещу теб в случая.

26.   Всезнаеща номер 22,
Не аз обиждам и квалифицирам хората като тъпи, защото имат мнение различно от моето.
Бях забравила да спомена и тази твоя черта в описанието ти - всеки несъгласен с теб е тъп, всеки аргумент, който не можеш да обориш е нелогичен, а всеки който ти каже нещо накриво е обречен на нещастен брак, живот и т. н.
В това отношение приличаш на циганките, но ти обличаш кълненето си в псевдо логика.
Случайно да произхождаше от северозападна България?
Колкото до другото - по твоята логика, ако хората не си омръзваха нямаше да има разводи.
Да, ама на красивите, разбрани и мили жени с кариера също им изневеряват понякога.
Никога ли не си чувала типичното мъжко изказване, че гледат на жена си като на сестра? Или че като пипнат жената по бедрото все едно себе си пипат?
Да, факт е че голяма част от хората си омръзват в дълга връзка, изневеряват си, влюбват се в други т. н.
Голяма част от хората изневеряват от скука и в търсене на нови емоции. Има хора, на които е трудно да угодиш. Има хора, коио и до Афродита да си лягат, пак ще си мислят, че от другата страна на оградата (при комшийката) тревата е по-зелена.
Това не означава, че задължително имаш дефицити в брака.
Ти обаче не го разбираш, защото явно имаш склонност в любовта да играеш на сигурно и си мислиш, че всички са като теб.
Ако трябва да предположа бих казала че имаш общо 2-3 сексуални партньора и склонност да им продаваш свръхценност. Психоложката обясни ли ти понятието свръхценност, или не стигнахте до там в дискусиите си?
Не мисля, че е редно в такъв труден момент да насаждаме на авторката вина, че видиш ли, нещо не е направила правилно и затова мъжът й има паралелна връзка.
Споменах и по-горе - ако тя мисли че е сбъркала, да се поправи. Но да не търси на всяка цена вината в себе си, това е типичното поведение на жертвите и е пагубно.
Още веднъж - успех авторке!

27.   Авторке, тук обаче не говорим май за паралелна връзка?
Веднага ти казвам защо? Казваш, че преди три месеца поведението му е станало заядливо. Според мен тогава и само тогава са имали връзка.
Съмнява ме да продължава. Когато си усещала, че нещо се случва, там от април, значи че тогава са се запознали, флиртували са, той се е увлякъл но новото момиче. Съответно вкъщи следва да е станал мълчалив, един такъв по-угрижен, по-замислен. Едва ли е лесно, особено ако е за първи път, някоя да ти замае главата. Казвал си си, че това не може да се случи с теб и БУМ! Удар с мокър парцал.
Може да е някоя фетишистка и да прави неща в секса, които примерно ти не би изпробвала. Но да са си поиграли и да е спряло.
Знаеш ли какво ми е споделял един приятел? Че ще плати 50лв да му гълтат, но никога няма да накара жена си. Питах го: Защо, тя не иска ли? А той ми отговори, че въпроса не е в това дали тя иска, а че не било правилно. Иди ги разбери понякога мъжете.
А и хората въобще.

Имаш два избора: спраш да го мислиш и продължаваш напред. Или чоплиш, за да разнищиш историята и да разбереш истината. Да, тя е страшна и болезнена, но поне ще сте с открити карти и ще можеш правилно да прецениш твоите възможности и желания.
Сега си като пиле в калчища и не знаеш какво да правиш. А това постоянно мислене ще те отрови.

Сядате и говорите - май това е единственото решение тук.
Успех
Плам

28.   Мъж съм и Ви чета тук.
И боли - доста боли. Душата.
Боли от безмислените съвети, от констатацията че някоя си самовлюбена "Драгалевка" пише ли пише и описва колко е умна, че и едни анализи прави, че експертни заключения.
А даде ли тон за песен, се започва едно кудкудякане, едно дообясняване безкрайно.
Обидно е - даже много, заради жената описала нейните тежки мисли. Тя се надява някой, някак си да я подкрепи или покаже светлината в тунела й. А какво получава - преразказ по темата "Аз съм съвършенната" Това арогантно неразбиране отблъсква / или греша?
Та, уважаема Авторке. Ако погледнеш на вашето семейство малко от страни ще видиш че семейният живот е както икономиката - има спадове и пикове. Боли те и е обидно и да - не е честно. Но това е живота. В момента си в период, в който трябва да стискаш зъби и по-малко да генерализираш.
Ще се справиш - не се отказвай от семейството си и вашите човешки ценности!

29.   Също съм мъж и намирам, че много се драматизират нещата. Аз наскоро се разведох и не беше заради любовницата ми, а просто тя беше вид катализатор и ми даде някаква надежда за по-добро начало. Признавам, че без любовница нямаше да се разведа най-малкото заради удобството и навика. Проблемите в брака ми бяха много преди любовницата. Не смятам, че съпругата ми беше виновна за разпадането на семейството ни. Случиха се така нещата, но факт беше, че не ми се прибираше у дома от доста време. Случвало се е дори да ходя на фитнес, за да стоят просто там в приемната и да си говоря с рецепционистката. Често излизах с приятели, за да не съм вкъщи. Не разбирам какво се нападате и карате толкова. В днешно време е нещо нормално хората да се разделят, да се събират и тем подобни, а вие превърнахте темата в лична дискусия за сметка на Авторката.

31.   н. 26, къде съм квалифицирала хората като „тъпи“ - аз тази дума я използвам само за предмети и никога не съм наричала някого тъп, но друг е въпросът, че хората с комплекси са склонни да търст под вола теле.
Аз си казах съветите иначе ясно, вие какво съветвате Авторката нещо не разбрах, освен да си стои и да си натиска парцалките и в никакъв случаи да не променя нищо, защото и без това той си е виновният?
Разбира се, че мъжът има на първо място вина, че е престъпил клетвата си към Авторката - това е очевадно, но променя ли това ситуацията и обстоятелствата? Не мисля. Да търсим и намираме вина не е решение на проблемите. Безгрешни хора няма и е самозаблуждение да си въобразяваме, че не грешим. В нашите грешки (действие и бездействие) се корени и властта да решим проблема. Всичко, за което е отговорен втори човек не е в нашата власт и вината на мъжа в случая какво помага на Авторката? Абсолютно нищо!
В какво се изразява вашата подкрепа?
Не и в предложения за решения, а само в съвет да си търпи или да прави сцени и скандали, но в никакъв случай да не се бори за брака си, променяйки нещата между двамата, доколкото е в нейна власт, разбира се (има 50% власт, другата действително е у мъжа).
Хората се събират, създават семейство, променят се, променят се ситуации и обстоятелства. Животът не е константа и да отричаме проблемите е най-малкото глупаво, а да правим трети хора отговорни за брака си е опасно, защото бягаме от всякаква отговорност да търсим някакво решение в нашата власт. Отричайки тази власт ние абдикираме от отговорност и ако това е решение - ОК, само времето ще покаже, но да не забравяме, че времето на нашия път на тази земя е ограничено и колкото и да се опитваме да избягаме от отговорност за живота си, последствията от нашите действия или бездействия винаги ни настигват и един ден в онази последна секунда преди да затворим очи завинаги нямат значение нито дълга, нито направените от нас добрини за другите, нито дори децата ни, нито какво сме направили за семействата си, а единствено въпроса дали сме били щастливи на тази Земя. Ако мислите, че живот без взаимна любов би могъл да бъде щастлив ...

П.П. Не съм от Северозападна България, макар че съм прекарала много щастливо време там и имам доста приятели там. Не кълна, защото съм вярваща християнка и не наричам хората „цигани“, защото съм делила един хляб с роми, с татари и с какви ли не хора на различни континенти. Живяла съм на много места и съм от много места, а съм родена във вече несъществуващо дори на картата място, но не смятам, че мястото, от което сме, зодията, номер 26, са определящи за нашата личност.

32.   Едно време в аптеките се продаваше "Наглостил" и сега някакси се питам, дали Ти не си изпила цялото шише?
До сега добре си пишеше - да не би да си изследвала и формулирала Законите на любовта та я намесваш и нея тук?
Ако погледнеш хората - нормалните хора, ще видиш че в живота има щастие!!
А ако продължаваш да се самонавиваш, че ти си единствената която има такъв уникален душевен и емоционален вътрешен свят - грешиш!
Вече се чуствам така гола вода, че ми е мъчно за самият себе си.
Надеждата ми е хората четящи тук да извлекат полза от това, защото ако иначе всичко е безмислено.

33.   Към aвторкaтa - милa, съглaснa съм с втория коментaр нa Плaм, и aз смятaм че, товa не е пaрaлелнa връзкa и нaй- вероятно е приключило тaм. Трябвa обaче дa се " престрaшиш " дa говорите със съпругa ти зa ВAШИТЕ си нещa. Нея не нaмесвaй тогaвa, щом не искaш дa знaеш. Но поговори с него, попитaй кaкво се случвa, зaщо се е променил, кaкво смятa че, в теб се е променило или му липсвa. Подбери думите си тaкa че, дa не се чувствa aтaкувaн, примерно НЕ - ти ме нaрaнявaш, A- чувствaм се нaрaненa. Тaкa изрaзявaш твоето си чувство, без реaлно дa го обвинявaш. Виждaм че, си спокоен човек, ще съумееш дa го предрaзположиш зa рaзговор без излишни емоции. Нямa брaк без някaкви състресения в него, дa прaвa си, не е решението дa си нaмирa любовницa, но вече се е случило. В моят брaк сме прaвили други грешки, не по- мaлко болезнени, но с времето сме се нaучили всеки от другият, a и от последствиятa. И двaмaтa бяхме много емоционaлни и сме си кaзвaли мнохо груби нещa, сегa вече тaкивa емоции си ги избивaме единствено и сaмо в леглото, в сексa. Извън него сме двойкa във всичко, екип. Но не сме го постигнaли без грешки.
Не слушaй брътвежите нa зaмечтaнaтa любовницa тук, aко беше свършило при вaс, от дaвнa съпругът ти дa си е взел решение и тръгнaл. A той се стaрaе дa не ти липсвa интимност, добър бaщa е. A и с друго съм съглaснa, възможно е от криво рaзбрaно увaжение към теб, дa си зaдоволявa сексуaлни фaнтaзии нa друго място. Попрочети из подобни теми, ще видиш колко много семейни се крият и имaт друг/ a точно зa товa.

Модератор - Моля без лични нападки и обиди!

34.   Можеш да извадиш човека от средата му, но не можеш да извадиш средата му от него самия.
Ти си живия пример за това 31.
Не ми слагай думи в устата, ако те интересува какво съветвам авторката - ами прочети коментарът ми.
Но виж, твоят съвет тя да търси вина в себе си, да се променя и да си търси грешката в себе - ами това си е живо насаждане на вина, че видиш ли, не е достатъчно добра, та мъжа й затова си хванал любовница. Я кажи, на мъжа ти също ли му насаждаш вина така? Едва ли, ти не смееш да му кажеш нищо накриво, затова си го изливаш над жените около теб.
Отдавна съм установила, че ти съзидателни съвети не даваш, а ползваш всяка лична драма за да развееш знамето - аз съм съвършена, ти не си, виж ме, виж ме!
Човек спокойно би отсъдил, че и внимание остро ти е липсвало в детството, вероятно от баща ти.
И да, кълнеш, само че индиректно. Достатъчно сме ти чели излиянията, за да имаме представа, как всеки, който не послуша теб и само теб, оо всевишна, ще го сполети лоша съдба, ще си умре сам, ще е нещастен, децата му ще го зарежат окончателно и т. н. и т. н.
Да те цитирам "толкова тъпи ли сме жените, че... "
И ето отново, как всеки несъгласен с теб е тъп.
Ще ми се да търся под вола теле, но за съжаление, всеки път като погледна под вола виждам само теб, обясняваща колко си съвършена.

35.   Ти сигурна ли си на 100%, че това е истина. Нито я познаваш нея, нито приятелите и, нито си я виждала лично. Няма ли и малка вероятност да не е това, което си мислиш? Ако всичко е както казваш, то твоят човек не те обича вече както преди. Не съм имал щастието да бъда с жена, която обичам лудо, но съм имал несподелена любов, която продължи по-дълго от вашия брак. В крайна сметка ми мина, защото след толкова време инстинкта ми за самосъхранение се завърна, но ако можех да бъда с нея, сигурно поне 15-20 години нямаше да си помисля за друга жена, пък след това не се и намират лесно да ти се вържат по-добри от тази, която имаш. Висшата любов към теб, ако я е имал някога, си и е заминала, но имате дете и той иска ти да се грижиш за него и освен това те чувства, че си му в кърпа вързана. Похотта му я излязла на преден план. И това състояние го разбирам. Само като я описваш ми става ясно - млада, слаба, руса, мила, ох как да не ти се ще да се изтъркаляш с нея. Те рано или късно ще се разделят. Просто сега мацката е още на 22 и не и пука за друго, освен да си начеше оная работа, но след 4-5 години ще почне да мисле иначе. Една жена иска внимание и отдаденост, която той няма как да и даде, след като трябва официално да бъде и с теб. Няма как да отидат на почивка заедно например или да го представи на родителите си. И тя ще заиска да има семейство, а той вече има дете и това е минус за нея - той ще трябва да си дели ресурсите между два стана. Ще си намери някой друг и ще го зареже, въпрос на време е, но ясно че това теб няма как да те утеши. Той те е предал. Някои жени на твое място биха му отвърнали със същото, но не знам дали това е в твоята натура.

36.   Не съм чел коментарите, но според мен ти нямаш бъдеще с този човек. Чакаш го тази да му омръзне, после обаче ще си намери друга, трета, пета и т. н. Не съм чул досега някой да се е "наиграл", "наживял" и както още се нарича. Освен това казваш, че си млада, хубава и се разбирате. Представяш ли си, ако имахте поне малки проблеми? Тогава той би трябвало да си направи харем. Жалко е просто свестни жени, като теб да попадат на такива "тарикати".
М32

37.   Толкова много думи за нещо толкова просто. 90% от хората са се озовавали в една от тези три роли /бих добавил и любовника/. Когато си съпруг е 100% супер. Когато си любовницата е на 60% супер. Изведнъж когато се окажеш съпругата било ужасно.
Стига с тези двойни стандарти, с това двуличие!
Ако заменим любовницата му с любовника ми какво се получава? Жените можело да ги ч*кат двама мъже, а мъжете не можело да ч*кат две жени!?
Да кажем ДА на диверсификацията на партньорите! Или поне да не се правим на ощипани ;)

38.   Номер 34, изводите ти са типични за човек, който не може да дискутира и да мисли философски и глобално - аз говоря ПО ПРИНЦИП, не за вас тук в частност и никого не кълна, а представям теоретични причинно-следствени връзки, които нямат общо с читателите, а са чисто философски. Никого не наричам тъп например, а обратното - тук сме се събрали достатачно интелектуални хора, за да нямаме повърхностни партньори, които да ходят по чуждо заради спорта така да се каже, с което изключих това твърдение като нереалистично за публиката тук. Ти сама твърдиш, че мъжът ти не изневерявал - какъв ти е пък на теб проблемът и как така се разпознаваш и обиждаш от всяко мое изречение? Или по-скоро срещаш в мен най-големите си страхове? Толкова ли те е страх от жени-любовници (бивши в случая), за да не можеш чисто общо да дискутираш по някаква общочовешка тема на теоретично и философско ниво?
Колкото до решението - ти си стигнала все пак до моя извод, че дамата преди всичко трябва да обсъди своята си връзка и брак и тук не виждам изобщо противоречние.

Не си права също, че се стремя да внушавам на хората вина в смисъл, че са извършили нещо грешно. Опитвам се да им кажа, че имат ОТГОВОРНОСТИ в живота си, че нещата зависят от тях самите, защото за мен това е единственото убеждение, което да има активния и деен човек, който иска да променя нещата.
Авторката за мен е такъв човек - много интелигентен и търсещ решения, не вина и смятам, че в нея има готовност да се бори за брака си.
Вие като се опитвате да я убедите, че мъжът ? е най-черният с какво ? помагате? Какво помага и скандалът, преследването на някакви любовници действителни, бивши или настоящи?
Ще се пребориш с една, с втора, но проблемите ще си останат - ще пребориш симптома, но не и болестта.
Аз писах каквото имах да казвам на Авторката. Обобщавам - не се отказвай от брака си, но не на всяка цена. Ако си щастлива и обичаш мъжа си, бори се, но ако не си щастлива с него и не можеш да му простиш искренно - мисли дали си заслужава за теб и за живота ти като цяло, защото щастието е върховната цел на нашето съществуване.
Отделно за момента Те съветвам да не разкриваш, че знаеш за другата жена, а да се стремиш да търсиш от партньора си информация за неща, които може би не забелязваш, но го отблъскват. Появата на дете променя много връзки да кажем или може би други проблеми, които заети с ежедневието не виждаме. Ролята на жената днес е по-комплексна от всякога - от нас се очаква да сме образовани, да имаме кариера, да сме отлични майки и съпруги, а накрая да сме и отлични любовници за съпрузите си. Това е голям товар и лесно се промъкват грешки. Говоря за вината в смисъл отговорност, не за вината в смисъл нещо грешно. Само, ако осъзнаваме своите отговорности в живота, само тогава можем да използваме и властта си, за да променим нещата. Да търсим вина в другите или обстоятелствата не ни помага, а ни парализира.
С нищо иначе не помага да кажем, че втори и трети лица са отговорни и виновни и готово - ние няма какво да сторим. Съвсем в случая не е така! Бракът е свещен съюз между двама души и точно двама са тези, от които зависи успехът му. Като един от двама брачни в този съюз Авторката има много власт над положението и е глупаво да я убеждаваме в обратното - да гони любовници по пощите и да гони мъжа си къде и какво правил. Да се бориш за брака си е едно, но да се бориш на всяка цена е нещо съвсем друго. Да, нека поговори с него насаме и така нататък, но нека си постави още сега граници, след които не може и НЕ ИСКА да търпи и прощава, защото тук няма спор - мъжът ? е виновен в иневярата си и е предал съюза им. Дали може човек да живее с това, това трябва всеки сам да си реши.
Тя е доста умна жена и съм сигурна, че ще се справи. Успешна и лека седмица от мен

39.   Всеки изневерява! Признавам, че когато го правя аз не е проблем, но когато го прави той е отвратително. Опитвам се, но не мога да променя това.

40.   съветите на 2 и 5 са наистина много смешни и комплексарски. момичето е на 22, ти си на 30, мъжа ти може просто да харесва 20 годишни. твърде глупаво е да ходиш да я притесняваш на работното й място, като нищо може да те изрита. н 29 е прав. разводите са нормално нещо в днешно време. пък при вас връзката се е изчерпала доста бързо, 5 години не са много време. на момичето едва ли му дреме за тебе.

41.   Мила авторке, преди няколко години бях в твоето положение. Поведението на мъжът ти което описваш много прилича на това което показваше моят съпруг. Не приемай това което пиша, като съвет просто излагам своите мисли. Това положение в което се намираш е убииствено, когато разбрах че мъжът ми ми изневерява започнах да чета различна литература, не разбирах как е възможно някой да лъже така, не разбирах защо го прави. Мислех че ако толкова иска нея ще си събере нещата и ще отиде при нея, но той не го правеше. Реших да говоря с него,
той ми каза че държи на мен и че иска да бъде със семейството си, попитаме дали мога да простя и като теб исках да запазя семейството си и аз се страхувах от това което ще чуя и чух това на което се надявах. Вярвах му, вярвах че ще преодолем това заедно. Само че неговата връзка не приключи с нашият разговор и така година и повечве обещания и наппразни надежди. Приемах думите му за лъжа, след време разбрах че не е толкова лесно да скъсаш с някой с който имаш само приятни моменти, някой който ти дава това което ти липсва. Сега съм склонна да мисля, че е искал да бъде със семейството си, но не е намерил сили да скъса с другата. Бях решила да чакам, но не чаках много някой от коментиралите беше написал че това може да продължи десетилетия, аз не съм готова да живея такъв живот. В един от разговорите той ми каза че не ме обича и тогава взех решение, че няма смисъл, че трябва да скъсам с него в себе си и да продължа. Ти ако можеш бори се, това което исках да знаеш че една връзка в която има чувства, не приключва толкова лесно, не искам да те плаша, а да те подготвя. Вашият случай може да е различен, но това да чакаш е най-мъчителното което можеш да си причиниш при положение че обичаш мъжа си. Според мен един от най добрите вариянти е да се разделите поне временно, писала съм го и на други. Човек когато е сам има по точна преценка, а и така мъжът ти ще знае какво е без теб, ако държи на теб ще направи всичко възможно да те върне, тогава ти прецени дали можеш да простиш.
В противен случай поне знаеш че не си заслужава да се мъчиш. Все пак в една връзка участниците трябва да са двама.

43.   Здравейте отново.

Вчера вечерта говорих с него. Послушах съветите ви и реших, че няма да се крия като мишка пред проблемите и да се саморазболявам. Казах си: каквото ще да става, аз трябва да съм наясно.

Не исках да замесвам нея или нас в разговора. Не помня как започнахме. за един негов приятел, който се разведе и си остави детето. Дететнцето сега е болно и просто заобсъждахме случая им и неговата безотговорност като баща. И от дума на дума, аз го попитах "Ако се изнесеш някога от нас, за какво би го направил" Каза, че не знае, никога не бил мислил и се надявал да не му се налага да мисли. Аз тогава му казах, че бих се изнесла сигурно ако не усещам вече любовта му или ако се влюбя в друг. Той ме попита "Според теб възможно ли е? " и аз казах "да" Той каза, че според него човек не може да обича двама наведнъж. Аз му казах "ами всички онези мъже, които изневеряват, които с години примерно си имат и друга жена" а той ми каза, че според него те не били мъже.
После го питах "Ти би ли ми изневерил? " Той каза "не"

И аз прекратих разговора. Знам за тях, сигурна съм на 100%, че е спал с нея, сигурна съм на 100%, че й се е обаждал, докато аз съм спяла и то посред нощ. Сигурна съм и коя е, защото често, когато му се обаждах се чуваше, че не е работа, а ми казваше, че е. И онова, което съвсем ме убеди е това, че майка ми ги е видяла в едно кафене по време, в което трябваше да е на работа. После разбрах, че тогава цял ден не е бил на работа.

Наистина оттогава не съм го "засичала в лъжа". Но пък постоянно го подозирам.

Прекратих разговора, защото ми стана тежък - цялото му лицемерие. Сякаш друг човек беше застанал пред мен - направо не знам. Измислих си, че отивам да се къпя и хубаво се наплаках под душа.
Когато си легнахме, той започна да ме гали и загледана в тъмното, аз само питах "Скъсахте ли с момичето от пощата? "

Той запали лампата и ме погледна, а после я загаси, обърна ми гръб и просто си заспа. Сутринта не си казахме и дума, той излезе на работа, аз отведох детето на детска. Не мислех да влизам пак тук, защото предизвиках спор... но не посмях да разкажа за това на никой, а имам чувството, че ще се пръсна, искам да разказвам... толкова е тежко.

44.   Ама разбира се, че ще споделяш - тук е наонимно, а когато излееш това, което те мъчи се чувстваш по-добре. Така, че ние сме тук и те подкрепяме.
Първо - браво, че си намерила сили да говориш с него. Това тре прави доста по-силна от жените, които предпочитат да си мълчат и да се правят, че животът им е песен. Гордея сес теб!
Иначе той явно е изпечен лицемер. Значи, допускам, че човек, може да "сбърка". Допускам, че и няма сили да се изправи срещу другия и да му каже в очите какво се случва (между другото, моят бивш се изправи и ми каза, още преди да са спали заедно, просто беше честен докрая и събра сили и ми каза, че има друга. Заради което безкрайно го уважавам).
Обаче да говорите по темата и той да те излъже в очите (ето тук, ако имаше емотиконка щях да изтъпанча някаква хипер учудена физиономия). Аз не бих простила това. Лъжата и лицемерието

№1

45.   Ауууу, Авторке, нагази в блатото....
Трябваше да ме послушаш и да не се издаваш - имаше стратегическо предимство с информацията. Сега цял ден неговото мозъче е цик-цакало, възможно е да се е обадил на момичето и да мислят какви да ги вършат.
Не вярвам обаче да те остави сега, но ще си промени отношението, защото както горе писах - ще падне маската на доброто и изключително добро отношение на човека с гузна съвест. Сега знае, че знаеш и няма смисъл да се преструва.
100% обаче ще прекрати разговори и срещи с любовницата си за известно време и ще му запуши мозъчето от мислене как да се измъкне сух. Ще почне да се оформя везничка - ти и детенцето от една стана и тя и каквото там е преживявал в друга. Ще минат месеци, но сега ще го видиш като ядосан, сприхав и неспокоен човек, ще отказва секс или ще е невнимателен и ще почне да си го изкарва и на вас.
До този момент може би сам е бягал от мислене и си му е било ясно, че обича теб, защото не му се е налагало да мисли за живот без нея и изобщо за чувства, но сега е принуден да направи своя избор. Сега ще почне да търпи и натиск и ултиматуми от нейна страна и ще почне борба. Обикновено любовницата в този момент се стреми да се дистанцира и да не се занимава с мъжа повече, което може и да е краят на връзката му, но може и да го тласне към отчаяние и развод.
Пусна си Асата без да мислиш много, а добре си била почнала. Жалко. Сега той е на ход и можеш само да чакаш или да го зарежеш де. И аз мисля като н. 1, но пък на чужд гръб и 100 тояги са малко и не знам как се пада просто от положението на обгрижваната съпруга до самотна майка. Моят любовник след подобна ситуация се разведе навремето най-после и ми се тупна на вратата един ден без нито лук да съм яла, нито да съм мирисала. Научила жена му за нас и му казала да скъса с мен като ултиматум, което май ще е твоята следваща крачка, ако решиш да останеш с него. При нас пък той хванал та ? казал, че му било писнало от нея и отдавна не бил щастлив - ЧАО с два куфара и при мен, което решение взел за точно 1 минута според мен. Така тя практически ми подари мъжа си, макар че него много неща го задържаха при нея - имали са романтична студентска любов, доста имущество за делене, деца, общи приятели и история, а с мен имаше само любов и гол секс. Ти си симпатяга обаче и гледам, че действително си обичаш мъжа. Бъди стратег, момиче и не действай от емоция, а с разум, защото си заложила всичко!
Следващите му стъпки, според мен, ще са да се прави, че не те е чул и да прекъсне връзката си с любовницата, но като вземе да му липсва момичето ще стане ужасен. Бъди готова!
Сега ще бъде или-или и за съжаление решението го взима той, освен ако не го изриташ де.
Аз иначе също мисля като н. 1, ама нали знаеш - не съм в твоята ситуация, а обратоното - тупна ми се чужд мъж с целия си емоционален багаж без дори да ме пита - до тук с мита за борбата на любовницата за мъжлето на друга жена.
Честно казано на любовницата е и лесно, и трудно. И тя като теб чака той да реши, чака и теб да решиш, но за разлика от теб не дели с него нито деца, нито къща и ще пореве няколко месеца по него, но до тук - навън е пълно с чудесни СВОБОДНИ мъже, тя е млада и няма нито деца, нито развод - всеки ще я иска. Моя приятелка така голяма любов-голямо нещо, но по мой съвет заряза женения и днес е много щастлива съпруга на друг мъж, а онзи живее при родителите си и ту се събира, ту се сдобрява с жена си, но любовници има доста и всеки знае из града ни това.
Не жали любовницата с две думи и не надценявай връзката ? с него, защото за мъжете дългът, навикът, бащинството и бракът са по-силни от любовта и секса, но само до момента, в който нямат време да мислят и всемат решение от емоция. В такива моменти всички клоним към ирационалното, т.е. нищо чудно, ако го притисниш да се почувства в правото си да си събере куфарите от яд, засегната гордост дори, но ако е влюбен в нея и от отчаяние да не я загуби.

46.   Браво Авторке!
Това е конкретният подход за разрешаване на ситуацията. С безполезните виртуални размишления "ПО ПРИНЦИП" на някой си, може да уплътняваш времето си, но ако искаш да преодолееш този етап пътят е точно този.
Реакцията на мъжът ти - разбирам я. И аз така постъпвам, когато трябва да замълчиш за да не кажеш нещо си, което отпушва ново напражение и безмислени спорове.
Абстрахирай се от Разбирачите и Пророците тук и продължавай в твоят стил.
С това общуване тук може само търсиш паралели с теб, но не бъди наивна че ОБЩИ съвети от "патили" имат допирна точка с вашето семейство!!
Всички хора сме различни.
Продължавай и ще успеете!

47.   до 45 - какво блато, какви Стратегии?
че и концепции даже?? Тук има един толкова срещан момент - семейство плюс още някой.
А то са някакви примери та и Анализи какъв бил мъжът и как щял да се развие животът им в идващите 50 години. Направо съм впечатлен - Браво!
Моля, като имаш време да драснеш още някоя "тенденцийка" за очакваното развитие по случая.
Приятна вечер.

48.   Те такива сте всички жени, правят ви на маймуни, ама ги обичате! А когато някой свестен тича подир вас, той ви е безинтересен и го отхвърляте! Авторке, щом мълчиш ще страдаш! Успех, дано да се оправят нещата, но с мълчанието ти просто не виждам как ще промениш нещо. Дори и да зареже тази, той ще си намери друга!

49.   Номер 17 звучи направо като някой демон - поняживяла се, взела си каквото си искала, не и дремело за нещастието на другите себеподобни, даже им показала, че няма начин да се отърват от дяволското и присъствие. Сега е самодоволна с новото си откритие и гради семейното огнище. Само че 8 месеца са никакво време, а в брака не е като в неангажиращата връзка и ме съмнява човек с подобно мислене да успее да успее да съхрани дълго нещо толкова свещено като семейството. Вярвам и в справедливостта, затова се надявам и тя да се усети "от другата страна", както и всички, "умеещи" да бъдат любовници, за да придобият още повече ценен опит в живота.
Авторке, съжалявам за заяждането в твоята тема, но просто не мога да не изразя отношението си към подобни хорица. Иначе, бих взела под внимание най-вече коментар 24. Някои, даже много хора са такива - търсят нещо, но това нещо няма конкретен образ. С други думи - мислят си, че търсят нещо, но само си запълват времето и си създават фалшиви емоции. За да намериш нещо, рябва да го разпознаеш, когато го откриеш, а нещо неопределено няма как да бъде разпознато. Лицемерието не трябва да те учудва, да те отврящава - да, но не и да се изненадваш. За жалост голяма част от мъжете, а и не малко жени, през целия си живот са двулични. Лицемерието вече е част от тях, характерна черта и дори не им прави впечатление, не си дават и сметка, че точно на това му се вика "двуличие" -вероятно си мислят, че тяхното не е точно такова, защото ситуацията им по-особена. Аз не мисля, че си направила грешка, говорейки с него. Цял живот ли щеше да го таиш в себе си? Тогава какъв е смисълът от запазването на брака, ако и на двамата ще ви се налага да поддържате лицемерието до края на дните си? Любовниците точно това правят за заграбването и запазването на така ценния им мъж - угаждат, кротуват си, някой беше писал - подхранват им егото (често по много клоунски начин, но мъжете са достатъчно самонадеяни и глупави, за да се ласкаят), не си позволяват нищичко, което не би му харесало на мъжа. Нали в брака сте партньори и трябва да си споделяте всичко - и хубавото и лошото. Защо ти трябва да си затваряш очите и тихо да страдаш и до кога така? Колко ли щеше да издържиш да се терзаеш и да бъдеш "разумна"? Реакцията на мъжа ти е най-типичната и обяснима. Почувствал се е разочарован сам от себе си, мислил е, че няма никакъв шанс да заподозрееш нещо след убедителните му думи, че лъжците "не са мъже". Толкова неприятно си го изненадала, че е глътнал граматиката си, а и не е имал подготвен отговор. Изпаднал е в жалка ситуация, наричайки сам себе си "не мъж" и просто няма какво да измъдри набързо като обяснение. Сега се чувства гузен и глупав, ще мисли много какво да предприеме. Не очаквай обаче и в следващия и в по-следващия разговор да бъде откровен. Ще послъгва колкото може, независимо дали ще ти се извинява или ще те обвинява, защото трябва да защити достоинството си - няма току така да признае "да, лъжец съм". Възможна и агресия към теб като някаква защитна реакция на нападната жертва, от яд, че си го хванала, че си нарушила спокойствието му, че си провалила самодовоството му от успешната лъжа. При всички положения, според мен така е сто пъти по-добре - да се изясните, независимо колко време и ядове ще ви отнеме. Аз задавам директни въпроси на мъжете от раз, когато най-малко ги очакват и смея да твърдя, че винаги върши работа. Стъписват се и ако крият нещо, си го казват, сигурно защото мислят, че ти вече знаеш, а всъщност не е така. Не бих отстъпила на твое място, не бих се примирила да си затворя очите пак. Ще настоявам много конкретно и ясно да ми каже какво иска, какво очаква от нея, от мен, какво чувства, има ли причина, по-различна от "нещо ми липсваше" и какви са намеренията му от тук нататък. Разбира се, може да си помисли някой друг ден, преди да отговори, но просто да мълчим и да се правим, че нищо не е било - не бих го оставила. Няма от какво да се страхуваш и не е здравословно да мислиш "ако направя това или онова, може да го загубя". По-добре е да обмислиш пак какво толкова ценно има в тоя мъж, че да не можеш да си позволиш да го загубиш. В крайна сметка решението е негово и е най-глупаво да обвиняваш себе в нещо, което би могло да съсипе връзката, след като той първи е направил доста за съсипването и. Потърси щастието си в самата себе и може би ще откриеш неподозирани неща в главата си.
Желая ти успех, дано все пак успеете не само да останете семейсто, а и да станете отново влюбена двойка.

50.   от 17 :)))) Демона хахах

относно това изречение:
"Вярвам и в справедливостта, затова се надявам и тя да се усети "от другата страна".

Не само се надяваш, че пък и силно се надяваш...мхм дааа всяка човешка, свещена ценност ти е ясна като две и две = 4

Знаеш ли, авторке, ей на такива същества много се ядосвам. Разбират всичко от морал, доброта, святост и т.н., а в същото време говорят как силно се надяват някой да му се случи нещо.
А после пък с цялата си наглост - говорят и обсъждат темата за лицемерието.
тц тц тц
Направо не знам.

И за да не е оф топик.

Седни и намери решение самичка, защото ти знаеш най-добре. Ето виж коментар 49 - нито ме познава, нито ми знае историята, ама вече ми предрече егати и нещата. и аз ако се връзвам на такива сега трябва да си кажа: ей, аз не ставам за съпруга, да взема да се разведа. Както и да е - не знам дали съм ядосана или по-скоро разочарована от плоското мислене на някои хора.

Та..споделяй тук, разказвай си болката. Помага много да го излееш, сякаш изхвърляш боклука от съзнанието си. И щом ти действа добре - заливай тук. Това си е твоята тема. Много хубав втори коментар на номер 1
" Ама разбира се, че ще споделяш - тук е наонимно, а когато излееш това, което те мъчи се чувстваш по-добре. Така, че ние сме тук и те подкрепяме."

Занимавам се с психология, но няма да седна да анализирам разговора ви. Пиша ти, за да ти кажа онова, което ти каза номер 1: Имаш моята подкрепа, да виртуална и анонимна, но страшно ми харесваш. Защото си спокойна, незлоблива - това в наши дни е рядко и защото умееш да обичаш.

Успех и дано по-бързо излезеш от клещите на болката.

Плам

51.   Не, Плам, авторката няма да успее скоро да излезе скоро от клещите на болката.... за съжаление е така. Чувството, че те е предал човека, който си имал за най-близък е наистина отвратително. Аз твърдо вярвам, че няма човек забравил или простил изневяра. Има такива, които са потиснали болката си и са продължили напред в името на децата, на страха от неизвестното бъдеще, което ги очаква, но забравили и простили-не. Няма да те нападам лично, но никога няма да проумея психиката на жени и момичета, които избират да стават трети човек в семейство-разбира се в изгодната позиция на любовници. Защото при любовницата е много по-лесно и по-приятно, отколкото при съпругата. Няма човек, който да не знае колко задължения, колко грижи има в едно семейство. А като добавиш и ежедневието, рутината, навика и.... картинката се заформя. В случая на авторката любовницата и по-млада, но знаеш ли колко случая съм наблюдавала, в които съпругата е много по-красива, атрактивна, по-млада, по във всяко едно отношение. И въпреки всичко изневярата е факт. Авторке, много добре си направила, че си говорила със съпруга си. Достатъчно си мълчала и си се тормозила сама с болката си. Той със сигурност ще лицемери и ще те лъже, но неминуемо ще се издаде има ли чувства към това момиче, или е просто забежка... Не че ще те боли по-малко, но.... Успех ти желая.... Дано съхраните семейството си...

52.   N. 47, Какви стратегии? Ами ти как живееш живота си - спиш и чакаш нещата да ти се случат? Разбира се, че човек трябва да МИСЛИ две, три крачки напред преди да свърши нещо за разлика от коледното прасе, което всеки ден си мисли, че хората са негови роби - хранят го, чистят му и го мият.... докато дойде денят преди Коледа.
Човек трябва да МИСЛИ в този живот, да мисли два-три пъти преди да действа. Това е голямото предимство на мъжете - те мислят, не са толкова подвласни на емоциите като нас. Има умни и глупави мъже, но винаги се пробват в рамките на капацитетите си да мислят, докато ние говорим без да мислим. Така е сторила и Авторката, водена от емоции, не от разум.

Н. 51 - и какво ? е толкова “изгодното“ на любовницата? Динамиката на връзката е същата като всяка нормална връзка навън - става дума все пак за човешка връзка между мъж и жена и любовницата не е вид извънземно някакво, нито е безчувствена кукла, която си стои и си се радва на „изгодното“ положение, докато любимият ? дели делника си и празника си със семейството си. За такъв начин на живот преди всичко ти трябва страшно задрава психика, след това ти трябва много търпение и много любов, за да устоиш да използваш все пак малкото власт, която имаш. Хиляди пъти на ден например на любовницата ? се иска да отиде и да каже две думи на съпругата, предизвиквайки развода, но не го прави и само 10% от разводите са заради любовник/любовица. Като любовница си често и доверено лице, и приятел на мъжа и му знаеш и тегобите, проблемите в семейството. Всеки ден идва и ти изплаква тежестта си, зарежда се и отива при нея, за да го изсмуче и да ти върне пак някакъв нещастен парцал, който да мотивираш, да изслушваш и да заливаш с нужната му любов. В замяна получаваш почти нищо. Най-страшни са почивните дни. Най-страшни са празниците и най-страшни са самотните нощи.
Никому не го пожелавам.
И все пак в едно е вината на любовницата - че се е хванала на флирта на женен мъж някога, че се е влюбила в такъв, но инициативата е винаги на мъжа и никоя жена няма да тръгне доброволно да се занимава с женени мъже, а просто в един миг сме успяли да видим в съпруга мъжа и човека.
И не, не си третият човек във връзката, а често връзката е толква интензивна, че животът, дори бракът са нещо несъществено и двамата сте погълнати един от друг както същност е при всяка истинска любовна връзка. Трети хора няма - има ги двамата влюбени и останалото са подробности.
И все пак повечето такива връзки не оцеляват и не устояват на проблемите и безперспективността. Малцина успяваме да изчакаме мъжа да се разведе, но дори да го напуснем, аз също не вярвам такъв брак да е щастлив.
Той никога не е бил такъв на първо време. Повечето съпруги изобщо не научават за нас и дори не им се налага да прощават, но най-често точно изоставянето от страна на любовницата или късането с нея от страх, срам, дълг е последният удър в брака на изневеряващия, защото вече липсва човека, мястото, където си изживявал чувствата си и си намирал щастието и съответно липсва енергията да си изпълняваш дълга. Да, възможно е той да се влюби отново, всичко да почне на ново, но няма брак, който без любовна и приятелска връзка между двамата брачни да устои на времето в 21 век. Преди действително хората са правили подобни компромиси в името на деца и семейство, но днес най-много временно това да те задържи. 21 век е века на АЗ-а, на търсенето и вярата в собственото и лично щастие, Човекът и неговия живот застават на първо място. Чисто философски и чисто културно погледнато днес сме готови да приемем разтурването на един брак и дори връзката любовник-любовница е по-приета от преди.
В творчеството и изкуството някъде от средата на 90-те се наблюдава тенденцията любовницата вече да не се представя като кръвожаден вамп както това е например във филми, книги, проза от 80-те години на 20 век. Наблюдавайте другия път някакъв нов американски филм или прочетете нова книга - любовницата е представена като интелигентна и приятелски настроена, а съпругата като невротичка, която отмъщава, убива и преследва :), което също е глупаво, разбира се, но за американците има винаги или добро, или зло, а те определят съвременната ни култура. В новите американски криминални серии съпругата е убиицата, а любовницата жертвата, което в 80-те години е било точно обратното. Обръщат се нещата и падат ограниченията, които са спирали преди хората да се развеждат.
И още има много интересни неща в самото Законодателство. До края на 80-те в повечето Западни демокрации не е било възможно да завещаеш имуществото си на любовницата, защото по закон това е била „неморална“ връзка. От края на 80-те тези закони са отпаднали и съдилищата решават винаги в полза на последната воля, а незаконните деца са поставени като права наравно с родените в брак. У нас така или иначе никога е нямало подобни закони, а като част от Османската империя у нас разводът винаги е бил възможен, а православната църква винаги е давала развод и е венчавала повторно, а 60 % от децата са извънбрачни - вече бракът не играе почти роля в семейния живот и дори хората не им трябва да се развеждат - взимаш си бага и толкоз.
С две думи - колкото и моралистите тук да изпадате в ужас, факт е че любовницата е роля толкова стара като брака и е факт, че в съвремието изобщо не е проблем човек да се разведе и ожени за нея. Не е химера някаква, а се случва всеки ден.
Друг е въпросът, че Авторката обича още мъжа си, симпатяга е и не знаем дали става дума изобщо за любовна връзка с момичето от пощата. Затова и съветвам Авторката да се бори за брака си, ако иска, разбира се.
За прощаване не смятам, че е толкова трудно. Ако обичаш някого можеш да му простиш всичко, но друг е въпросът дали Авторката желае и е щастлива с този човек. Това са все въприси, чиито отговори само тя знае.

53.   51, не и отговаряй на Плам. Следя и коментарите от доста време, напоследък се беше поизгубила. Тя е прочела 2 книжки на духовна тематика и е влязла в полезрението на духовното его. Демек аз съм много духовна, та вие сте с ограничено съзнание и ми вменявате, че трябва да съм морална, но аз съм чела много за духовното и съм над вас, не можете да ме разберете с ограниченото си съзнание. Това са и мислите, дори и да не ги осъзнава и да не си признае. Това е много коварно съзнание, диктувано от егото. От него се излиза още по-трудно, отколкото в първоначалния му вид, защото той за разлика от духовното его създава дискомфорт и се изморяваш, но духовното его ти дава илюзорно превъзходство над другите и те кара да го демонстрираш на техен гръб, без да осъзнаваш тяхната болка.

Тя не ходи на църква, защото е осъзнала, че духовността не е религия. Т. е. претърпяла е развитие, но по пътя му е попаднала в поредния капан на егото.

Виждал съм и съм се срещал с хора като нея. Някои допри се изживяват като духовни лидери и наистина си вярват и имат последователи. Истински духовните хора обаче никога не биха участвали в изневяра, само защото "не са обещавали нищо на съпругите". Обещали или не те са част от една измама. Не че той нямаше да изневери и с друга, но въпроса е принципен. Сега очаквам да прочета за себе си как се правя на моралист, пък съм лицемерен и т. н.

Подчертвам, че това по никакъв начин не е обвинение или съдене към нея. Просто е на такъв етап от развитието си. Не очаквам и да ме разбере, трябва сама да си го осъзнае, но и е рано все още. Нека се наслаждава на конкретния си етап от развитието, всички сме минали или ще минем през него.

Ако съпругът и и изневери, тя няма да се чувства засегната, защото тяхната връзка е отворена. Дори самата тя го е правила със знанието на съпруга и. Тя разделя секса и любовта. Така че може би няма да има справедливост за нея по начина, по който ти си представяш, но ще има осъзнаване от нейна страна след някоя друга година. Въпреки всичко си остава с духовно развитие над средното, но има много път да извърви още.

Поздрави за Плам :)