Споделена история от Любов и изневяра |
30 години не научих нищо за любовта, приятелството и бизнеса. А Вие?
преди: 10 години, 6 дни, прочетена 1725 пъти
Здравейте,
от известно време мисля, че се влюбвам в жена, която ми стана много близка като приятел. Запознахме се съвсем случайно и веднага си допаднахме, хареса ми в нея това, че е готина като човек. Тогава още страдах по предишната си любов и нямах намерения към нея, макар, че според мен имаше известно привличане, на моменти дори напрежение. Но имах, а и сега имам много неща на главата - бизнес, проблеми, болни родители за които се грижа и все времето не стига, особено много време ми отнема работата, която бе и причината за неуспешната ми връзка преди това. Просто нямах време за жена до себе си. Но това момиче, или жена по-скоро, ми допадна много по характер, направи ми впечатление, макар да съм трудно впечатлителен. Не, че мислех за нея, но винаги намирах повод да се видим и така неусетно започнах да я виждам постоянно и станахме неразделни. Почти няма ден - два без да се видим.
Станахме много добри приятели, напрежението изчезна. Нямах доверие на никого, а на нея имам, което е парадоксално с оглед на предишните ми връзки. Никога явно няма да си взема урок. И ми харесва така както е, радвам се на нея и успехите и. Това е едно от многото неща, които страшно много ми харесаха първоначално, много амбициозна ми се стори. Точно като мен. Имаме много общи възгледи, идеи, разбирания за живота и т. н. Обича да пътува, има супер готино хоби, има време за него и едно от първите неща, които забелязах - как говори за хобито си, с такова желание, с блясък в очите. После се оказа, че е добра в това, както и в работата, както май във всичко, което прави. А аз винаги почвам едно, зарязвам го и почвам второ и накрая не съм свършил нито едно, а вече мисля за трето, малко съм по идеите, отколкото по фактическата им реализация.
Та хем е амбициозна като мен, хем е съвсем различна понякога, но определено по-интересен чоек от нея не съм срещал от много време. Дори не помня някой така силно да ми е направил впечатление при първи контакт. Обаче, идва едно обаче - усещам от скоро нещо различно, все едно се влюбвам в нея, забелязвам неща в нея, които не забелязвам просто така в някой. Черти от характера или чисто визуални неща, жестове, поведение в някоя ситуация и те започват да ми харесват, и то за съжаление много. Знам, че приятелство между мъж и жена няма, но не исках да се случва точно така, всъщност не знам какво исках да се случва - просто е готино в компанията и, и търсим компанията един на друг взаимно, тя е супер забавна, доста умна, находчива, амбициозна и не на последно място красива.
Проблемът е малко по-странен, имам идея за бизнес, която мисля, че мога да реализирам с нейна помощ, защото не се съмнявам, че както до сега е винаги отдадена на сто процента във всяко нещо, така ще бъде и с това и точно такъв човек ми трябваше доста време. Дава ми някакво чувство за желание да го направя, да и покажа, че може да се направи, нещо което от много време ми е липсвало - просто хъс. Работата ми върви добре, но и без хъс пак си върви, а сега имам тази спортна злоба, желание да работя, да направя нещо. Звучи много странно, но знам, че ще проваля всичко ако се влюбя в нея. Освен това тя си има мъж до себе си от известно време, който също така има доста повече възможности, доста успешен бизнес, а и виждам че е някак по-щастлива откакто е така. Това ме радва по някакъв много подозрително извратен начин, но до сега я приемах за много доверен човек, някой, който просто ти влиза под кожата, сигурно сте срещали такъв, а не за обект на някакво желание.
Обаче колкото повече забелязвам разни неща в поведението и, възгледите и, както и чисто визуалните ми възприятия, ми става все по-симпатична, което в един момент ще провали всичко. А и да се влюбя, може би ще започна да откривам друга страна, която не искам, но както почти винаги се случва - някой е перфектен докато не започнеш да излизаш с него по друг начин, докато не почне да ти лази по нервите и да се опитваш да имаш повече време за себе си или други неща. Поне при мен в даден момент на една връзка това се случва. А времето ми все така пак не стига, аз съм постоянно в офиса си, работата се е превърнала в моя живот, по този начин не чувствам липсата на човек до себе си, просто нямам време за това, а и обичам работата си, понякога ми носи удоволствие, понякога просто пари. И не знам какво да правя, понякога след като сме излизали някъде с въпросната жена, се прибирам вкъщи и преди сън си мисля, боже, колко съм тъп, защо преди година не направих нещо, а сега няма начин, ние сме добри приятели и ще е жалко да се развали нещо добро. Странно как винаги имам време за излизане с нея, може би ми е толкова забавно, защото не влагах нищо в това до момента.
Щеше ми се да си е така, както е, сега твърде много ще мисля, нещо непременно ще се промени, няма как да не усети. И не знам искам ли промяна с цената на всичко или не? Да, не съм срещал друга като нея, да, влюбвам се, но не - не знам какво да правя?
Не търся конкретно съвет, аз никога не слушам никого, било то за добро или за лошо, но всяко мнение или каквото решите да напишете, ще е добре дошло и ще го оценя наистина. Просто ми се искаше да споделя, очевидно единствения човек на когото мога да споделя това е същият, за когото става дума. Ирония, нали? :D
П. П. На около 30 сме, за това е кръстена темата така.
Благодаря предварително.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 56d89d8492 |
|
1. Наистина последните 15 години май си ги пропуснал... Особено откъм отношения с хората и най-вее с другия пол.
Но пуста работа, работа и за какво? За да окажеш един ден стар и сам... с много пари, ха-ха!
Я зарязвай всички глупости и се отдавай на любовта си! Че втора като нея може и да не срещнеш вече. А парите и работата, хех.. няма да умреш от глад, споко! В съвременното общество това е невъзможно, освен ако не си с IQ под 80.
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: cb84f2ba0f |
|
2. Нищо не разбрах от н. 1. Само ще ти кажа, че звучиш като напълно влюбен човек, което е много сладко и хубаво. Не забравяй обаче, че има разлика между професионалния и личен живот, а не можеш да си предприемач на чужд гръб. Каквито и качества да има тя, идеята за бизнес е ТВОЯ и ТИ трябва да я осъществиш без тя да рискува кариерата си за ТВОЯТА идея. В последствие, когато нещата потръгнат можете да направите семеен бизнес от идеята ти, но не си мисли, че в момента с розовите очила на любовта я виждаш реалистично - ти никога не си работил с нея например, за да я знаеш каква е на работа.
Иначе е възможно да имате общ бизнес с любимата жена. Ние с мъжа ми сме така, но вече бяхме заедно от десетина годинки и си знаехме и кътните зъби или мислехме, че е така. В интерес на истината научих много за него, а и той за мен, откакто работим заедно. Караме се обаче само заради работата си, а преди изобщо и никога не сме се карали. Паднаха и много от заблудите ми за него както и у него за мен. В крайна сметка не съжаляваме, но се радвам, че не почнахме прекалено рано с тези неща. Любовта е едно, но да работите заедно е съвсем друго. Затова те съветвам да си изживееш любовта и да си направиш сам форма и да видиш как вървят нещата. Не искай от нея нито да си зарязва работа, нито пари. Това е ТВОЯТА мечта и идея, не нейната. Успех
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 688743c8f7 |
|
3. Ти си страхливец! Пъзльо! Казвам го с безкрайна симпатия. Не се страхувай, човече! Не се страхувай от идеите си, от любовта, от предизвикателствата, от новото, от лудите начинания. Не само за писането на симфонии, за бизнеса също се иска вдъхновение. А какво по-вдъхновяващо от любима жена-съмишленик? Теб те е страх, че ще излезете от фазата на "кафетата" и о, ужас! ще станете партньори - и в живота, и в работата. Ами дай, Боже, да станете!
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: 3a2ef06160 |
|
4. Номер 1 когато си със заплата 250 лева или минимална тогава се прави на голям непукист. Явно си прост човек и не оценяваш нещата. Аз съм бил в такова положение и затова не разсъждавам като теб. Такива хора познавам което едно време твърдяха същото но сега когато са бедни лубовта не ги грее. А знаеш ли поговорката Никой не е по голям от хляба. Идеализма трябва да го няма защото това е илузия и ти забравяш за настоящето и отиваш във въображаем свят.
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: d5892885ea |
|
5. ''30 години не научих нищо за любовта, приятелството и бизнеса. '' Урок първи - не използвайте думите любов и бизнес смислово в едно изречение. Също така, материалните придобивки и успеха в кариерата не определят духовната зрялост на човека, а тя е най-важна за земния ни път. Също така, човек може да има и двете, стига да го иска. Това с липсата на време освен извинение, нищо друго не е. Времето е абстрактно понятие, то е създадено от човека и за човека, за да е в помощ със земните ни дела, не пречка. Също, крайностите никога не водят до добри резултати, но някои хора го разбират твърде късно. 30 е все още възраст, в която човек може да навакса за допуснатите грешки, ако ги възприема като такива. Ако не ги проумява, то със сигурност осъзнаването ще се случи някога, но дано не е в момент когато ще е твърде късно.
|
|
