Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не очаквах да прочета одобрителни коментари, разбира се!
Първо ще коментирам мнението на номер 2 – уважаеми ( а), това, което сте написали много добре го знам, тъй като от всеки точно това чувам. Писнало ми е да живея в стереотип, само и само защото обществото налага някакви рамки и критерии – Непременно живей с някого, щото децата отлитат. Ако нямам мъж до себе си– не ставам, някак си по - долна категория съм значи? Аз пък не завиждам на жени, които се нуждаят от такъв, само и само, за да са щастливи и да имат сигурност. Е, аз сама се грижа са себе си и нямам нужда от половинки, напълно завършена личност съм.

Относно децата - ако са възпитани правилно, винаги ще са до родителите си и ще ги уваважат и помагат, независимо на какво разстояние от тях живеят. Моят син възпитавам в точно тези ценности. И познавам доста възрастни жени, които по една или друга причина са сами и хич, ама хич не им е зле, и не се чувстват виновни от факта……

Коментар 3. – „ Кажи му истината и остави човека да си намери сериозна връзка. Ти не искаш семейство, но той може да иска, и е нечестно ако му губиш живота само заради кефа си. Времето тече напред, а не назад, не му погубвай младостта. “

Мисля, че писах в текста, че ние никога не сме говорили за някакви бъдещи планове като семейство. Нито за бракове, нито за общи деца. Още в началото, преди да имаме и връзка, той беше споменал че никога няма да се жени, а негови собствени деца никога не е държал да има. Ако дойдат – добре, ако не – пак добре.
Писах и, че е ерген – на 40 години беше още при родителите си, когато се запознахме. Едва ли някой, който иска непременно да остави нещо след себе си, щеше да стои до тази възраст при майка си…Не е научен да споделя, никога не е разговарял с родителите си, приятели няма никакви, асоциален е. Това, че е добър, не го прави автоматично годен за семейство.
Имаме отделни сметки, разходите ни се делят до стотинка – така е възпитан. На такова нещо не му викам семейно чувство – моето си е мое, твоето си е твое.
Ние не разговаряме, не можем да споделяме!!! Дори не правим и секс и това не е проблем за него ( никога преди мен не е имал приятелка) – поне не показва с нищо.

Като последно оставям коментар до номер 1.
Разбирам, че си разочарован от предишни връзки, но няма защо с такава злост да ме поставяш по общ знаменател с бившите си гаджета!!! Не съм 20 годишна тинейджърка и много добре знам себе си и как усещам нещата.
Разбира се, че мисля първо за детето и да не му причиня някакви морални и емоционални травми. Не съм тръгнала да събирам багажа на човека, нито пък да влача нови мъже! Защо не погледнеш нещата и гледната точка на този, с когото спориш? Никога не съм се държала лошо с този човек, защото не го заслужава. Но това не значи, че съм длъжна да го обичам. Не сме се вричали в любов и вярност. Уважавам го безкрайно, но не мога насила да се накарам да обичам някого.
„Най-неприятното в историята е това, че описваш нещата все едно си единствена и неповторима като характер, като излъчване и привилегии. “ – Никога и никъде не твърдя такова нещо. Знам, че разсъжденията ми са различни от общоприетото, но това няма да ги промени. Затова идва и объркването ми. Затова и споделям тук в този сайт.

Авторката

7.   Поредното доказателство, че жените не знаят какво искат... Щом искаш свобода, защо си приела да живеете съвместно?

8.   Извинявай за израза, но си ур**пия както едно време казваше баба Ванга. Като не искаш семеен живот не се забърквай сериозно с никой. И си живей животеца, дето го искаш и не пречи и не наранявай другите. Негодна си за семейство и съвместен споделен живот.

9.   Ами, бъди честна с него, и му кажи, че не желаеш да живеете заедно, както и не се чувстваш за някакви по-мащабни общи планове, за да ти е чиста съвестта.
Аз напълно те разбирам, защото също съм имал дълги връзки, със съвместни съжителства, които адски много са ме натоварвали, и понякога дори дразнели. Освен това съм и на твоите години, и затова наистина мога да ти вляза в положението. Може би искаме твърде много лична свобода, която не сме готови да делим с друг, или когато го правим това очевидно ни дразни по някакъв начин.
Все пак аз в един момент с една от бившите ми приятелки (почти 6 години заедно) свикнах да живеем заедно, но си бях извоювал личното пространство, така че нямах проблем, че живеем заедно, макар че в началото ми се струваше доста странно. Е, разделихме се заради други неща, но така или иначе има начин да свикнеш да живееш с партньор, но явно имаш моят начин за разбиране на нещата и ще ти трябва известно време, за да се "пречупиш".

10.   До авторката от 1.
Значи според теб аз съм разочарован, заради което съм написал всичко това?
Отново търсиш лесната и удобна теза, чрез която си мислиш че постигаш нещо. Всъщност не съм разочарован, просто няма трезво мислещ мъж да съжалява за подобни създания, повярвай ми. Така че нито те съжалявам, нито те приемам за нещо повече от непозната.
Иначе другото съм го чувал вече, не била му стегнала багажа, но... сама казваш че те е досърбяло и ти се е дофлиртувало. Прибавям към това желанието ти да го виждаш от време на време и става чак забавно сериозното ти отношение към ситуацията. Хайде да ти е първа сериозна връзка, човек да ти влезе в положение, обаче бивш мъж, няколко връзки и сега пак, при това по твоя инициатива винаги, е сори, обаче както се казва твърде късно. Дали ще търсиш причината в изборът ти на мъже или в потребностите след това, резултатът е на лице и той гласи: Нисък праг на търпимост, грандомания и тотална липса на реална преценка.
Иначе ще ти отворя очите защо си "объркана", след което ще спра да се занимавам с теб. Значи мила моя, объркването е започнало някъде далеч в миналото, когато е трябвало да си оформяш морала и психиката. Някои правят в ранна възраст избор как да живеят занапред и избират себеуважението и човечността, а други като теб избират (цитирам те):
Що се отнася до връзките ми- един брак, продължил 7 години. Бях малка, исках да живея отново без ограничения. Следващите ми връзки почваха добре, но стигнеше ли се до съжителство заедно, след година- две започваха конфликти и пак раздели по моя инициатива.

Или обобщено:В миналото си правила каквото си искала, а не каквото е трябвало и ето ти последиците. Морала и настройките ти за живот са тотално сбъркани и ти знаеш това, не можеш да си го обясниш, но постоянно се чудиш защо си нещастна. Върви пофлиртувай и се надявай че нечии празни мили приказки ще запълнят празнотиите ти, все пак има толкова много мъже които чакат нали?

11.   Няма да чета коментарите, за да не се влияя от мнението на останалите.

Не харесвам живот в лъжа. Ти също го отричаш, но някак го и живееш. Защо не опиташ да потърсиш "златната среда"?
какво имам предвид?
Аз обожавам да съм сама - човек на изкуството съм и просто имам нужда от това. Както хората имат нужда вечр да разпуснат с приятели, аз имам нужда вечер да остана сама в стаята си, да чета книги, да мисля, да нализирам.
Ожених се, защото обикнах един човек много силно. Първата година той ме "задушаваше" с вниманието и обичта си. бях стигнала до там да си измислям, че имам нужда от черен пипер само и само, за да изляза на въздух и ей така за едни 30 мин да съм сама със себе си.

Той не е човек на изкуството и не може да разбере тази ми потребност, не беше "активно участващ" в моите теми. Някакви скучни разговори: купи ли хляб, майка ти звънна, дрън дрън.

Тогава реших, че така не може да продължава, защото лъжа себе си, че мога да живея нормално в една лъжа, която подкрепям ;) Тафтологията е умишлена. Но преди да тегля окончателно чертата реших, че съм длъжна да опитам да намеря "златната среда" именно заради тази чисто човешка, приятелска, другарска обич, която изпитваме един към друг.

Престраших се и говорих с него! Обясних как се чувствам и какво искам да се промени. Обясних му какви са моите желания. И КАКВО СЕ ОКАЗА - ЗАСЛЕПЕНА ОТ СОБСТВЕНОТО СИ НЕУДОБСТВО, ВЪОБЩЕ НЕ СЪМ ПРЕДПОЛАГАЛА, ЧЕ ТОЙ СЕ ЧУВСТВА ПО СЪЩИЯ НАЧИН.

Сега всичко е наред. Аз имам своето време, той неговото. Не сме залепени постоянно, но правим и доста неща заедно. А понеже се движим в различни кариери успяваме да се отдалечим и когато се "съберем" сме си липсвали. Сексът стана по-хубав, милувките по трепетни, разговорите по-съдържателни.

Говори с него или потърси самотата си, но не лъжи себе си, че можеш да живееш в лъжа. В един момент това ще те смачка и ще го намразиш, а после ще намразиш себе си, защото ясно ще си даваш сметка, че мразиш човек, който не заслужава това заради собствената ти несмелост.

Успех

12.   Е поне нищо не каза за пари. Значи има надежда.

13.   " Дори не правим и секс и това не е проблем за него ( никога преди мен не е имал приятелка) – поне не показва с нищо. "
"Иначе скандали няма, той помага за всичко – дори признавам, че е домакинята в къщи. Грижи се за всичко, докато аз работя. Със сина ми се разбират перфектно – помага му за училището, за всичко….. Аз съм обградена постоянно с внимание и обич. " - Щом не правите секс, а го ползваш за домакинството, направи си го гледачка на детето. Така ще бъдеш още по освободена, нали за това пледираш. А и разходи няма да имаш, нали той си плаща масрафите.

14.   :))) н 11 взе ми думите от клaвиaтурaтa. Нaпълно подкрепям, също обaче доколкото рaзбирaм, aвторкaтa искa дa си е съвсем сaмa.
Aвторке, помисли си нaд коментaрa нa н 11, aко и тaкa ще се чувствaш огрaниченa/ зaдушaвaнa, изобщо не се чувствaй виновнa, говори с човекa и по- живо, по- здрaво.
Aз също съм свободолюбивa, но нaмерихме нaшaтa си злaтнa средa със съпругa ми. Дори си имaм aтелие и когaто съм тaм, никой зa нищо не ме търси, тaм си е моето си " цaрство ".
Не си длъжнa дa се съобрaзявaш с общественото мнение, пък и в крaйнa сметкa си се " подхлъзнaлa " от блaгодaрност, a не от чувствa или необходимост от присъствие. Aко решиш все пaк дa го прaщaш обрaтно при мaйкa му, бъди тaктичнa, но откровенa. Дaно те рaзбере прaвилно, инaче ще бъде поредния, зa който жените сa виновни зa глобaлното зaтопляне. Пък и дa не рaзбере, доколкото aз рaзбирaм, хитро се е нaместил при теб, с мaнипулaцийки тип " добро поведение ", знaел е къде дa " нaтисне". Използвaл е товa, че ти е помaгaл кaто рaзменнa монетa, знaел е, че ще ти е неудобно дa му откaжеш, което пък нa мен достaтъчно ми говори що зa човек е. Просто е търсил удобно съжителство извън мaмa вече. Живей си животa кaкто ти хaресвa нa теб! Нямaш особени причини дa се чувствaш виновнa! Кaк нямa дa е домaкинятa той у домa, нaли си знaе, че с нещо трябвa дa се чувствaш зaдълженa или поне неудобно, тa дa ти е кофти дa го върнеш нa мaмa:).
Много смях ти желaя aвторке!

15.   Номер 1, благодаря ти, че ми отдели от времето си! Мога да разбера твоята гледна точка, но ти не би могъл напълно да погледнеш през моята. И това е разбираемо, но и не трябва да го правиш насила.

„ Значи мила моя, объркването е започнало някъде далеч в миналото, когато е трябвало да си оформяш морала и психиката. Някои правят в ранна възраст избор как да живеят занапред и избират себеуважението и човечността. “

Аз отдавна съм избрала самоуважението, затова че чувствам по описания начин. За морала няма какво да ти кажа – мога да твърдя, че при мен е в пъти по- голям, от този на много други семейни, агонизиращи в неудовлетворителен брак, само и само защото така трябва, както и ти самия твърдиш : „В миналото си правила каквото си искала, а не каквото е трябвало и ето ти последиците. “

До коментари 4, 5 и 9. Вдъхнахте ми някаква надежда, че все пак не съм най- черното и долно изчадие на света, което използва и манипулира мъжете, а после ги зарязва. И именно тук става дума за морала, за който говори номер 1 – никога, ама никога не съм зарязвала някой без да има причина, или защото съм тръгнала с друг! Повярвайте ми, винаги има причина. Като например – как да остана с някой, който е ударил или крещи на детето ми като умопобъркан? Но не съм споменавала подробност от този род, защото няма смисъл ( става въпрос за стари връзки, а не за конкретната ми в момента!!! ).

„ Макар, че като описваш как съжителствате си мисля, че вече знае - тези работи не е да не се усещат, но просто и така го устройват нещата явно... „ И аз мисля, че точно така стоят нещата, но просто не му е изгодно да говори за тях, защото го е страх да не остане сам. Не знам със сигурност, само предполагам. И предполагам, че наистина ще настъпи момента, когато трябва да сложа картите на масата.

„В този дух ще ти кажа, дори и да оставиш този човек няма гаранция, че ще намериш някой който да бъде по- добър от него. Няма и гаранции, че ще приеме детето ти. Така че от всички злини на света избери по малкото и се опитай по някакъв начин да направиш човека до теб такъв какъвто ти искаш да бъде. „

Напълно съм съгласна с казаното. Човек трябва да е луд, за да изпусне питомното и да хукне да гони дивото. Поне в повечето случаи. Въпросът е, че аз не знам дали изобщо искам това „ питомно“, не се нуждая от него именно поради факта, че може да има и нещо по- добро. И защо непременно трябва мъж и жена да имат връзка, за да може да си помагат и да се уважават взаимно?

До номер 11 – невероятно мъдро си постъпила, както разбирам от историята ти. Бих взела пример от теб, защото наистина не обичам, а и не мога да живея дълго в лъжа.

При нас разликата е, че ние и работим заедно, затова напрежението става още по- голямо. Доста са малко моментите, в които сме отделно. На него също може и да му тежи понякога, но при мен е в пъти повече.
Ще се опитам да проведа подобен разговор, както ти си постъпила -
„Но преди да тегля окончателно чертата реших, че съм длъжна да опитам да намеря "златната среда" именно заради тази чисто човешка, приятелска, другарска обич, която изпитваме един към друг. ”

И предполагам, че ще се получи долу – горе същото. Въпросът при нас е, че имаме само едно общо нещо, което да ни свързва – работата. Иначе по всякакви други други теми и виждания за бъдеще, за живот, за интереси особено, коренно се различаваме.
Благодаря ти!

От Авторката