По кой път да поема?
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1817 пъти
Здравейте аз съм момиче на 21 години от турски произход съм. До сега съм нямала сериозен приятел а и честно казано нямам време за такъв, винаги съм помагала на родителите си преди време родителите на майка ми се разболяха и нямаше как аз работих на нейно място за да ги гледа малкото приятелки които имах се изпожениха и са вече майки, а аз даже дълга връзка не съм имала и не съм се влюбвала истински :( във момента уча задочно и работя за родителите си майка ми постоянно ми натяква да се омъжа, а аз си имам цели амбициозна съм и винаги съм била. Затворих се в себи и се отдалечих от хората отдавайки се на работата и следването може ми повлияха майка ми и леля ми която и до ден днешен отбягвам :( те ми сринаха самочувствието от малка, че съм ниска, дебела е познайте такава и станах казах си така и така съм грозна и не грижех за себе си тъпчех се с каквото намирам ;( Днес като се прибрах от работа майка ми без много церемонии ми заяви, че една съседка я е попитало за мен. искала ме за снаха и ми каза че са били добро семейство и така.. Със момчето сме учили завдно във 1клас познавам го бегло не сме разговаряли или нещо от тоя сорт не се опитал до сега никакъв контакт да осъществи със мен, но разбрах, че е съгласен знам че няма чувства към мен а и честно казано аз
Също не го харесвам, но се страхувам да не остана сама :( страх ме е че един ден ще се събудя и ще бъда 30 и САМА без съпруг и деца.
Знам, че ще ми кажете че съм още млада но както казах всичките ми връстници се ожениха и са
Родители вече... да приема ли да се оженя от страх да не остана сама макар и живота ми ще е кошмар няма да ме пуснат да следвам и сигурно няма да се отърва от влиянието на родителите си тъй като другото семейство е значително бедно от нашето и сигурно сто на сто ще работим за родителите ми ако се омъжа за това момче :( а и незнам как изобщо бих легнала със него тъй като се отвращавам от идеята даже не го харесвам никак... Майка ми ми намекна, че това може би е последният ми шанс. И да не пропилявам. На кръстопът съм имам чувството че каквото и да реша ще е провал ;(( според вас какво да направя да се примиря със съдбата си или да се боря!!!
Ще се радвам на мнението на всички без хейтъри!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: 79600a4018

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   НЕ СЕ ЖЕНИ БЕЗ ЛЮБОВ, за Бога - ти си само на 21 г. Как така ще останеш сама? Чуваш ли се? Сред вашите хора може би това е нормално, но излез малко от твоето градче, нали искаш да учиш все пак, гледай филми (НЕТУРСКИ) и чети книги - хората не се женят вече на 21 г. Средната възраст на родилките в София е 33 г. Там живеят най-образованите хора с най-висок доход. ТИ как искаш да живееш - цял живот да търпиш съседа, когото не обичаш и дори не харесваш, цял живот родителите ти да ти определят всичко, а после той дори да те зареже като си намери жена, която обича (това често се случва при вас, огледай се) - това ли искаш? Ами децата ви - ще те зареже и какво правиш? На него му е все едно, но ти като родиш и се забиеш с две деца, няма мърдане. СЕГА СИ СВОБОДНА, но не си го осъзнала - над 18 години си и МОЖЕШ ДА ПРАВИШ ВСИЧКО, а ти МОЖЕШ. Намери си работа в София, Варна или дори чужбина, събирай си партакешите и се махкай от вас. Вашите ще живеят и без теб, не се притеснявай, но ако останеш там ще си живо погребана или ще склониш да се омъжеш без любов и животът същност ще си е отишъл за теб преди да е започнал истински. Какво като си от турски произход? Ти живееш в БЪЛГАРИЯ, където жените се женим по любов, правим секс по любов и създаваме деца след 28 г. възраст! Моята баба се е омъжила по любов на 25 г., другата на 27 г. се е омъжила. ТОВА СА ХОРА, родени през 20-те години на 20 век. ТИ СИ ЧОВЕК ОТ 21 ВЕК, ама живееш в Средновековието! Аз съм на 30 г. и сега съм бременна - проблеми нямам никакви, живеем в София с мъжа ми и сме финансово независими - никой не може да ни се меси. Моята приятелка е помакиня и я ожениха за съседчето на 18 г., на 19 г. беше майка - сега работи нискоквалифицирана работа за 400 лв. (не ? дали да учи), а сме били на един чин в училище - по интелект не ми отстъпва с нищо, пълна отличничка беше. Сега какъв ? е животът - свекърва ? ги изгони, с мъжът ? се разделиха, той пие по цял ден и не работи, тя се прибра при майка ?, която по цял ден я хока, цяло лято беше по полетата в Англия да печели пари, за да оправят покрива...на майка ? и после ? се натякваше, че са били гледали детето ?. И още - единствената ? радост в живота е, че си има любовник, който също като нея някога е бил оженен и сега от 10 години са „заедно“ - това живот ли е вашето?...И ОЩЕ - майка ? дори прибра мъжа ? алкохолик, защото тя така решила, нейна била къщата и бил баща на детето - сега моята приятелка и него храни и дори я бие, но не може да го изгони, защото майка ? така решила, а нея мъжът ? също все пак я е налагал, преди да благоволи да се помине. Ако моят мъж ме удари, ще го осъдя - за моята приятелка боят е ежедневие. Моят мъж изкарва към 5000 лв. и на мен не ми се налага да работя като бременна жена, а моята приятелка работи до последно и дори нямаше пари за витамини по време на бременността. Бягай-бягай, моето момиче, бягай и търси за мъж българин, който да те приема като равноправен човек, не като парче месо, който да се грижи за теб, да те уважава и обича или ще свършиш като злобната си майчица. Няма смисъл изобщо да завиждаш на приятелките си - те са се погребали. Ти, ти все още имаш някакъв шанс да се измъкнеш и за пръв път да прекъснеш веригата, която поробва туркините и помакините у нас. Някой трябва все пак да започне, ако искаш по-добро бъдеще за дъщеря си един ден. Успех и дано намериш сили да се махнеш от там на всяка цена!

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 491999c9dc

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Тази история ми се струва доста съмнителна. Твърде възможно е някой да търси провокация. Аз съм от смесен район и никога не съм чувал турци да се женят ей така без изричното им съгласие. И имай предвид, че говоря за село, дори не за град. Не ми се вярва да е истина това. Може би в миналото е било така, но не и сега. Трудно ми е да го повярвам. Пък и самата ти да се притесняваш още на 21 да не останеш стара мома, айде моял ти се. От историята ти личи, че не изпитваш желание да се жениш и въпреки това си готова да го направиш, макар че никой не те натиска реално. Така че май пак някой търси провокация. Или в най-добрия случай ти не си в час. Кой се жени още на 21 без чувства и без да бъде притиснат от обстоятелствата, само и само за да не остане стара мома?

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 0cdc6cbdcb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Боже, боже... Бягай от там! На момента бих се изнесла и преместила в по-голям град - работа има. Да, може да си продавачка или нещо подобно, но ще си свободна и никой няма да ти търси сметка. Сама няма да останеш, на 21 си, не на 61! Не се заробвай с остарелите разбирания на родители си.

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: 6384cb44c8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ех, ама какво изобщо питаш за такова нещо? ! Разбира се, че няма да се омъжваш за някой, когото дори не харесваш, то е ясно.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: ae50d0a0c6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Естествено, че майка ти е права. 21 години? !? Момиче, осъзнай се, та ти вече си пълнолетна и по американските закони, а според българските от цели 3 години имаш право да сключиш брак. 3 години и не си го направила? !? Пълен ужас. :))) Естествено, че ще изпуснеш последния влак, а представи си, че станеш на 35 години и твоите приятелки ще имат внучета, а път ти, едва от 5-6 години женена - не може така, като е тръгнала една овца, трябва всички подир нея да вървят. :)))) палачинка :)

 

...