|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Той отново се върна
преди: 10 години, 12 дни, прочетена 2451 пъти
Аз съм жена на 45 години. Имам си дъщеря на 16 години, с баща й сме разведени, но сме в добри отношения. Просто бяхме прекалено различни характери и нямаше как да живеем спокойно ако бяхме останали заедно.
Но сега няма да коментирам това, просто го написах като малък увод, за да ме разберете по-добре. Докато дъщеря ми не навърши 6 годинки, аз не съм имала никакви връзки, абсолютно нищо с никого, някак си родителите ми забраняваха, налагаха ми техните предразсъдъци и ме караха да се чувствам виновна ако спомена и малко нещо за слагане на ново начало с нов човек. Аз съм юрист, би трябвало да съм много по-самостоятелна, но тогава родителите ми просто ми оказваха голямо влияние, може би, защото те ми помогнаха след развода много и после, на практика, трябваше да им се подчинявам.
Но тогава срещнах него. Ще го нарека Кирил (сменявам истинското име). Той беше млад и амбициозен, леко арогантен адвокат. Наложи ни се да работим заедно и честно казано - изобщо не го понасях тогава. Постоянно се правеше на интересен, а аз постоянно го свалях обратно на земята. А дълбоко в себе си, бях като някаква тийнейджърка, вълнувах се всеки път, когато отивах на работа, чаках да го видя с нетърпение, а едновременно с това - не исках да ми се мярка пред очите. Започнахме да си кореспондираме извън работата и разбрах, че той всъщност не е надут, а е истински джентълмен, точно такъв мъж бях търсила цял живот. Идеално се допълвахме, даже на моменти изглеждахме прекалено еднакви, той беше моята сродна душа както се казва.
След дълги спорове, нашите одобриха връзката ни с недоволство, не че на мен ми пукаше особено, за мен най-важно бе детето да е съгласно. И малката много го хареса и се разбираха като баща и дъщеря, обикнаха се. Но с Кирил още не бяхме заживели заедно, въпреки че се сгодихме. Когато повдигнах темата, той каза, че от години мечтата му е била да замине за Далас и там да практикува професията си (той не е завършил право в България, а в уважаван университет в Англия, така че без проблем щяха да го наемат в някоя кантора). Аз нямах право да го спирам, бях много щастлива за него. Той ми каза, че аз и дъщеря ми, естествено, отиваме с него. И тогава започнаха проблемите... Нашите категорично ми заявиха, че замина ли - вече не съм им дъщеря, щели да умрат ако ги оставя, били възрастни. И аз, глупачката, ги послушах! Казах му, че колкото и да го обичам, не мога да оставя родителите си.
С него така и не си развалихме годежа официално, сбогувахме се и той просто замина. Всичко в Америка беше вече уредено, не можеше просто да се откаже. Остана годежният пръстен в мен, но не можех да го гледам, будеше само тъжни спомени в мен и го продадох. Кирил изобщо не ми писа, не ми се обаждаше - нито по скайп, нито по телефона, нито по имейла. Беше ме махнал от скайп абонатите си, беше ме изхвърлил от живота си и аз изхвърлих него. Но ме болеше много. Постоянно мислех колко красив и романтичен беше, за големите му сиви очи, с които, когато ме погледнеше, ме караше да припадам. За черната му коса, която той сресваше назад с малко гел. Колко много той обичаше дъщеря ми... а аз го изгубих, вината беше моя, защото винаги слушах родителите си, защото те ми контролираха половината живот, а аз не направих нищо, за да променя това.
След още 5 години, през 2010 година, в живота ми се появи нов мъж. Наистина прекрасен човек, който ме накара отново да повярвам в истинската любов. Ще го нарека Пламен. Та Пламен, за мен беше истински ангел, обикнах го неизмеримо много. Не живеем заедно, защото сме в различни краища на България и двамата си имаме стабилни професии, които не можем да оставим в момента, но пък вече сме си наели апартамент и лятото ще се пренесем, а по-късно може да плануваме и сватба. Родителите ми най-накрая се примириха с това, че вече не могат да командвам живота ми. И всичко изглеждаше перфектно. Но за тази Коледа разбрах, че Кирил си е дошъл от САЩ. И точно на Нова година той ме потърси. Обади ми се и каза да позная кой е. Аз веднага познах гласа, но не можех да повярвам. Бях втрещена, шокирана. Той поиска да се видим по приятелски, че сме имали много неща за разказване. Уговорихме си среща. Беше много странно да се видим след почти 10 години. Той изобщо не се е променил, даже е станал още по-привлекателен, а не знаех, че това е възможно. Разказа ми, че там бизнесът потръгнал, но искал да се върне и не знаел кога отново ще замине. Споделихме си всичко, което е станало, а накрая не издържах и го попитах защо поне не ми се обаждаше и не ми пишеше. Той ми отговори, че било трудно... това, че не съм била до него, че съм го оставила в момент, в който той е искал повече от всякога да е с мен, а това е бил единственият начин да си облекчи болката. Каза ми, че повече от всичко искал да ме забрави, но не успял. И въпреки че ме изолирал и се опитал да започне на ново, във всяка жена той търсел мен и не успял да ме забрави. И в момента, в който погледнах големите сиви очи, пълни със сълзи, аз отново изпитах чувства към него, помислих си какво семейство щяхме да бъдем. Аз му разказах, че вече имам нов живот и той разбра, но въпреки това ме обича. Аз него също, по някакъв странен начин. Но обичам и Пламен, по-малко от всичко на света бих искала да го нараня, този прекрасен човек! Но не искам Кирил отново да си тръгне от живота ми. Какво мога да направя? Прекрасната ми дъщеря ми каза да слушам сърцето си, но ако сърцето ми бие и за двамата? Чувствам се като героиня в турска или латино сапунка, а по принцип съм идеалист, не искам животът ми да е като сериал. Звучи точно като по филм, но лошото е, че не е филм, а болката е истинска. Какво мислите по въпроса? Били ли сте в такова положение? Какво да правя? Моля ви, дайте ми съвети!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 12 дни hash: fbe75422ea |
|
1. Ако аз съм в това положение бих избрала Кирил. Явно не можеш да го забравиш! А и кой е казал, че трябва да го забравиш? Обичаш ли го? Бъди с него!
|
преди: 10 години, 12 дни hash: 3540bcc1c5 |
|
2. Аз съм била в положение да избирам между двама. И двамата обичах много. Беше много трудно но така се стекоха обстоятелствата и с единия създадох семейство а другия си остана в чужбина.
В твоя случай с родителите не съм попадала никога и няма как да стане. Особено че ти тогава си била зряла жена. Направо не мога да си представя как си се предала под натиска на родителите ти. А о тях не оправдавам, че са те спряли от щастието ти защото не можели без теб. Явно смятат че им принадлежиш. Много си слабохарактерна и ти.
|
преди: 10 години, 12 дни hash: 4aa0d0f966 |
|
3. Дa милa, билa съм и знaм колко е трудно.
От което пишеш, рaзбирaм, че обичaш, цениш и увaжaвaш Плaмен, но обичaш, цениш, увaжaвaш, ЛЮБИШ със душaтa си Кирил.
В ситуaциятa, в която бях aз, сърцето и рaзумa ми бяхa в съглaсие и единение зa двaмaтa, ( дa, знaм кaк звучи ) но душaтa ми беше кaтегоричнa сaмо зa единият. Избрaх него, 14 години вече сме щaстливи.
Мисля, че душaтa си искa Кирил...
|
преди: 10 години, 12 дни hash: 013e8dccd6 |
|
4. И аз мисля, че трябва да си с Кирил, ама... ок, ти си прекратила навревето връзката ви, но на него 10 години ли му трябваха, за а разбере, че ти си the one? Не мога да те посъветвам, трябва мноооого да помислиш. Със сигурност не бих искала да съм на твое място. Успех!
|
преди: 10 години, 12 дни hash: f2fa1aa3cb |
|
5. Кирил е имал много време да дойде и да ти каже тези неща! Ти си тръгнала вече по пътя си и мисля, че трябва да си вървиш по него! Лоша ситуация, но ако изберрш Кирил ще можеш ли да забравиш другият мъж? Обичаш и него нали, ако мислиш, че можеш да бъдеш щастлива с другия - избери него, а ако имш съмнения - избери Кирил!
|
...
преди: 10 години, 11 дни hash: befce0750d |
|
6. А всъщност аз съм Кирил - знаете, нали?
Току-що тази песничка изсвирил...
|
преди: 10 години, 11 дни hash: b7c647b6ed |
|
7. В момента си на върха на емоциите и не мислиш съвсем трезво. Всеки човек настръхва и се изпълва с вълнение когато неочаквано срещне стойностен човек от миналото, когото не е срещал от години (особено в твоя случай, бивш годеник). Замисли се дали не е нещо моментно, а и не забравяй че хубавите ви моменти са в миналото, те са нещо вече изживяно. Това какво би могло да бъде е измислица, не е реалност. И двамата сте направили изборите си и сте живели според тях. Може би съжалявате, но неслучайно сте взели тези избори. На онзи етап от живота ви, така сте преценили. Значи все пак любовта не е била чак толкова силна, нея нищо не може да я пребори. Според мен си въобразяваш, че той значи толкова много за теб. Както сама казваш, това е като сапунен сериал. Не е възможно да обичаш някого и да не го потърсиш 10 години (и за двамата важи).
Не съжалявай за изборите си в живота, е моят съвет. Това е житейският ти път, бъди щастлива с изборите си, и намери спокойствие в душата си. Всичко има смисъл, повярвай ми.
|
преди: 10 години, 11 дни hash: dbe8f0c56c |
|
8. Според мен, ако толкова много си обичала Кирил, е нямало да слушаш родителите си. Все пак си била зряла жена, не 20-годишно девойче. Родителите ще се сърдят до време, а и това тяхното се нарича висш егоизъм. Да заминеш за Америка не е означавало, че не можеш да се върнеш, нали?? Но ти още тогава си направила своя избор. Мисля, че по-скоро е останала носталгията по нещо недоизживяно, отколкото истинска любов. От друга страна за него кариерата също е била по-важна от вашата връзка. Това да не се обадиш 10 години на жена, която твърдиш, че обичаш, ми се струва несериозно, съжалявам...
Но когото и да избереш, желая ти цялото щастие на света!! :)
|
преди: 10 години, 11 дни hash: fbe75422ea |
|
9. Пак съм номер 1. Абе хора, ясно е, че жената дори да си е продължила живота, пак мисли за Кирил. Номер 4: той и е предложил тя да замине с него, това малко ли ти е на теб? 10 години - десет! Щом втори път ви среща животът, значи може би не е случайно. Според мен цялото ти същество крещи Кирил и дълбоко в себе си знаеш, че е така. Били сте сгодени, не е станало тогава, но я си помисли... Сега пак се появява в живота ти. И защо, за едното здрасти, за приятелство? Няма как да сте приятели. Той ти е казал, че те обича. Случайно ли е всичко това?
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 822110fc02 |
|
10. Пред истинския баща, какъвто и да е бил, ако ще наркоман да е бил, пияница, всякакъв. Друг човек не може да го замени!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|