Не съм сигурна в любовта му
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1487 пъти
Не знам дали ще ме разберете, но ще се опитам да Ви обясня историята на кратко. Заедно сме от 7 години. Аз съм на 25г., а той е на 31г. Бях дете, когато се запознах с него. Всичко беше почти идеално. Преминахме през много неща. Карали сме се много пъти и много грешки сме си простили. Основният ни проблем за всичките тези 7 години беше къде ще живеем когато един ден създадем семейство. И тук е мястото да кажа че сме от два различни града, които са на разстоянието на времето в което отнема едно вземане на душ. Още в ученическите ми години ми е правило впечатление, че той е прекалено привързан към своя град и своето семейство. Той има много влиятелен по- голям батко, който е бил негов закрилник от малък. Та имало е случаи, в които аз съм оставала сама на празници поради факта че съм била с настинка и не ми е било до купони. Той разбира се не пропуска да прекара нито един празник у тях с батко си. Та и това съм преглътнала. Бях 3 години студентка, след което започнах само задочно. Той през това време си работеше в семейния бизнес. Когато аз завърших трябваше да замина да работя на трето място, тоест нито в неговия град нито в моя, понеже нямаше как, нямаше работа. Но не си мислете че той е стоял на едно място. Когато заминах той беше за 3-ри месеца по задачи назначени от неговия батко. Въпреки всичко останахме заедно. И щастието не закъсня. Един ден просто ми се отвори работа и то точно в неговия град. Градчето е много малко, а сещате се че аз вече свикнах с по-динамичния живот, но се върнах заради него. Приех тази работа и се нанесох у тях. Това беше неговата мечта. Наскоро обаче го помолих да се изнесем от тях на квартира. Просто ми се беше насъбрало доста покрай техните. Той категорично отказа да го направи под пред текст че нямал излишни пари. Това ме огорчи много. Не казах нищо повече. След още известно време, като гръм ми предоставиха нова оферта за работа и то оферта която много си заслужава. Та седнах да поговоря с него и му споделих, че ако не се изнесе от тях аз ще се принудя да приема работата. Той ми беше говорил за теглене на кредит и купуване на общо жилище. Аз и това му предложих но отговорът беше че сега не му е времето. Е аз не знам дали сега не му е но ви казах на колко години сме и вече започвам да си мисля че само аз съм тази която прави компромиси със себе си. Имам големи възможности за добра кариера но ги пропускам и не знам дали си струва да го чакам. А един ден може да се окаже че плановете му не са сериозни и че той просто е бил един голям лъжец и мамино синче или батково по-скоро синче. Кажете това нормално ли е? Защо аз давам толкова много а не получавам нищо. Или пък искам прекалено много. Може да не съм наясно със себе си, защото от скоро започнах да си задавам въпроса дали искам да живея в такъв малък град без никакви възможности, където можеш само да затъпяваш? Дали пък аз не съм егоистка?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: b77ea452e8

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   На 31 години ако още няма сериозни планове по-добре бягай от него. Аз съм на 29 и от няколко години насам имам сериозни планове, приятелите ми на тези години също, а твоят е на възраст, на която даже трябва да започне и да ги реализира, пък той горкият още не знае какво се случва... А и на 31 да е още привързан към батко си, който пък се предполага, че е на поне 35 години - еми, направо е нелепо. Братската обич е прекрасна, ама чак пък толкова силна привързаност, и то на години, на които трябва този мъж да има свое собствено семейство, различно от това, в което се е родил...

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 7d7f602760

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Благодаря, мисля че този съвет ще ми бъде от полза!

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 4508c86377

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Значи ти можеш да седиш в някакво забутано провинциално градче, а той не иска като нормално семейство, или двойка да живеете самостоятелно, а не "при мама, татко и батко". Не знам как може да стоите и седмица с такива мухльовци... Човека е на 31 години, не си мисли, че ще се промени. Замисли се и не се чувствай виновна да ИСКАШ и ти и на теб да ти е уютно и приятно и да имаш това, което всеки заслужава. Не само ти да правиш компромиси.

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 месеца hash: 76b15f0eb7

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Чувствам се виновна защото той постоянно ми натяква как аз съм живеела за една тъпа къща, нали съм имала покрив над главата си какво съм искала повече от това и също така всички ме уважавали. Да спор няма, имам къде да спя и не съм в лоши отношения с неговите роднини, но е факт че не е удобно да се живее така. Той възприема това като моя прищявка явно. Яд ме е че сега аз излязох виновна не искам да го чакам и толкова, но до кога??? Ще ми бъде трудно но съм решила да замина... Искам изцяло да променя начина си на живот! Да загърбя, миналото но ме е страх да не попадна в дупката наречена депресия... За напред се надявам да съм си взела поука и да внимавам повече с връзките.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 88e52705a2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Така му е удобно на твоя убавец - не вярвам да промени нещо. Както ти сама каза, компромисите трябва да се правят и от двете страни. Не си изпускай шансовете за развитие, за да не съжаляваш някой ден. Аз си мисля, че един мъж на място ще се погрижи за комфорта на половинката си, може би бъдеща съпруга и майка на децата му. Мисля си, че на 31г. му е крайно време да се замисли за отделяне от бащината къща и създаване на собствено семейство.

 

...