Споделена история от Любов и изневяра |
Струва ли си?
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1578 пъти
Здравейте искам да споделя моята, малко откачена и може би глупава история, на която търся някво решение и се надявам съветите ви да са ми от полза.. Казвам се Вероника на 21 год. Имам сключен брак с младеж на 25 год. Накратко разказано от 1 година имаме граждански брак, доста прибързано решение, но факт. Проблемът е, че много неща преживях през годината.. Връзката ми беше болезнена, поради загубата на бебе и др. нещ.. Отделно моя съпруг няма завършено образовани, защото е раснал по домовете и е искал да се отърве от тази кочина, за това е започнал да работил от малък за да не бъде там.. Семейството му е много проблемно.. След загубата на баща си, когато е бил на 8 години.. Баща му оставя къщата на негово име с доживотно право да живее майка му, вуйчо му, брат му и сестра му (Голямо семейство.. Българи да оточня, защото по нататък постъпките говорят, че са като на друг вид раса. ) Не се позволява на мъжа ми да живее там, заради „Скъпата му майка, ако може да се нарече такава! )
Майка му оставя децата си в дом за сираци, когато те стават първи клас и съпругът ми, когато ме срешна, беше оставил нещата така, че майка му да се разпорежда с всичко.. Да трупа сметки на къщата, за който съдят и разбира се търсят него.. С най голямата си наглост се прикачва да краде ток от съседите.. Който и те потърсиха своите права от мъжа ми.. Майка му няма нормален контакт с него, освен за пари.. Намесих се аз и след време, последваха грандиозни борби и скандали за правата на съпруга ми…
Проблема дойде от там, че той няма образование, демек не може да си намери работа.. Почна да ходи да разчита на казината, да залага всичко.. Да разчита аз да плащам или да намирам пари за наеми, за сметки и т. н.. Съответно изгубихме квартирата.. Отидохме при родителите ми.. Аз вече не издържах, исках да живея друг живот.. Започнах да испадам в кризисни състояния, като по - познати като „Панически атаки „.. Накрая си тръгнах.. Той не можа да преживее факта, че искам да продължа живота си без него и се натрови с хапчета, мислейки, че аз съм ги погълнала, защотото имах едно останало хапче и надигнах шишето и го метнах в стената и то се счупи ( Той помисли, че съм изпила всички хапчета.. Много малоумна история, за която изключително ме е срам.. ) След този случай всички ме обвиняваха, че аз съм виновна за всичко за това, че той е щял да умре заради мен.. Върнах се при него поради тази причина и разбира се от съжаление.. Започнахме да живеем по – отделно, така прецених, че ще бъде добре и за двамани. И все пак искам да добавя, че докато имах кризите и здравословните проблеми той беше плътно до мен…Но той реши все пак, че ще си тръгна от него след време, защото аз коренно се промених.. Реши да направи бебе, без да мисли, че това е голяма отговорност и, че трябват много средства и нормална среда за отглеждането на тази душичка. Винаги съм се пазила точно от това, защото не веднъж ми е пълнил главата с такива неща. Когато разбрах новината бях шокирана, започнах да си задавам въпроси от сорта „ Господи, това дете ще живее в пълна мизерия.. „ Развиках се, питах го как може да постъпи така при това положение, че не можем да му осигорим нищо.. Веднага записах час за аборт, но на сутринта когато се сабудих испаднах в плач, че аз убивам живо създание.. Не отидох и му поставих условие, че ако до 1- месец не намери жилище.. Няма да види нито мен, нито детето.. Естесвено минаха 2 – месеца и нито работа си намери, нито квартира.. Вечното оправдание беше, че търси, но не намира. Казах си ще се справям аз тогава, но в същтия ден отидох на контроен преглед и лекаря ми съобщи ужасната новина, че не намира сърдечна дейност…. Загубихме бебето…Приех го много тежко , особено в деня на манипулацията.. А той в този ден отиде да се весели и да уважи негов приятел, който имал рожден ден – Не знам дали в мен е грешката, дали само аз мисля, че това не е нормално.. След този случай го напуснах окончателно, постоянно ме търси.. Аз съм толкова наранена и не искам да го виждам изобщо.. Сега остава на улицата, защото дори вече приятелите му не могат да го приютяват.. Обръщам се към вас с въпросите дали е нормално всичко това, дали ще постъпя егоистично да го оставя в този момент.. Не си мърда пръста дори засебе си, а без пари и покрив над главата до кога?
Дали има любов в мен или е само съжаление или пък навик?
Не мога да намеря този мир, не мога да си отговоря на тези въпроси.. Защото е добър човек, изтъквам лошите неща.. Грижил се е за мен няма да си кривя душата и то много, ходил е с мен по –болниците.. Не знам, ще чакам вашите мнения.. Благодаря предварително! ?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 4caac10cb4 |
|
1. Според мен, ти си имала късмет с аборта - Господ е решил вместо теб. Сега почни наново, нов живот и гледай ти да се образоваш и да работиш, за да имат децата ти добър живот, но НЕ И С ТОЗИ МЪЖ.
Съжалявам го, но това е положението - по-добре да съжаляваш мъж от собствените си деца.
За къщата можеш да го посъветваш като е негова да отиде и да спре вода, ток. Има нотариален акт - да го направи. Неговите роднини ще си пуснат отново, защото имат това право, но партидите ще са на тяхно име. Ако партидите и сега не са на името на твоя приятел (проверете в Енергото и Вик), той нищо не дължи на съседите.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 5652b0d499 |
|
2. Не се връщай при него в никакъв случай!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: af6803633f |
|
3. не съм особено религиозна, но както се казва, господ си знае работата. показал ти е, че с този мъж не можеш да имаш семейство.
не се чувствай виновна заради него, той е пълнолетен и сам отговаря за постъпките си. че майка му не е никаква майка и определено има вина за положението му, спор няма, но и той вместо да си намери нормална работа, да си завърши образованието и да си стъпи на краката, сам се дозакопава с хазарт. а решението да прави бебе при това положение е повече от безотговорно. не виждам как можеш да разчиташ на този човек за съпруг и баща на децата ти.
и не е на улицата, щом жилището е на негово име, той е в пълното си право да се разпорежда с него и да живее там. останалите не може да изгони по силата на завещанието, но може да им прави живота черен, ако иска - да им спира тока и водата, ако не ги платят. така че той има решение за себе си, а ти започни живота си отново.
Ж43
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 9048a69c19 |
|
4. Благодаря ви за съветите.. Искам да добавя,че спряхме тока, но партидите на водата са на името на старите собственици, които не можем да открием.. Надявам се да потъпя правилно и да се разкарам от тези хора , както и от него!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: e52fb3fec3 |
|
5. Точно така, разкарай се от тези хора и от него.
Такъв само ще те повлече в блатото...
|
|
