 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Какво по дяволите стана с мен?
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1824 пъти
Мъж съм на 32г.
Наскоро завърших магистър, работя държавна работа с прилично заплащане. Историята ми започна когато бях на 23, когато се запознах с нея. Беше на 22 и тъкмо се бях върнал от чужбина и започнах в голяма верига магазини, където тя работеше. За 1 месец станахме много близки, и решихме да пробваме. Първите 4 години бяха като приказка, родителите ни се сближиха, познавахме се с родата на на половинката си, всички нейни приятели станаха и мои и съответно обратното. Работихме хубави работи, и си позволявахме да се поглезваме. През цялото време имаше наченки на ревност от нейна страна, без абсолютно никакъв повод, но това не ми пречеше... до като реших да следвам във друг град, и трябваше да не се виждаме по няколко дена в седмицата! От там почна ада!
Не говорих с колегите заради нея, не излизах с тях, и така се изолирах от университета, което почна да ми пречи и на изпитите! 2 години мъка и за двамата, при мен от това да се затворя в себе си за пред другите, а тя буквално се разкъсваше от ревност без да съм и дал капка повод! И така докато един ден спря да ми вдига, да ми отговаря на СМС-те. 2 месеца мислех за какви ли не простотии, алкохол и тнт.
Започнах живота си от начало, абсолютно всички стари познати и приятели са във списъка "блокнати" във фейсбук. Благодарение на колегите ми от университета, които ми помогнаха да изляза от тая дупка. Преместих се да живея в града където уча, запознах се със страшно много хора и лесно успях да позабравя миналото ми. След няколко месеца се запознах с момиче, мина месец и взе да се повтаря историята със бившата, всичко беше като приказка! Казах си това може бе човека с който искам да съм. докато на третия месец - "айде да се разпърдим" от нейна страна. Същото се повтори с други момичета на два пъти за няма и година. Тогава се осъзнах, че живея със старо мислене (бил съм едва с три момичета преди това), все пак 6 години с един човек.
Реших да се пусна по течението и за една година бройките почти стигнаха броя на годините ми. Наживях си добре последните семестри.
Проблема е вече почти година, мина ми желанието за бройки, но и нямам никакво желание за връзка, камоли нещо по сериозно! Най - яркия пример за това е, че имам позната още преди дългата ми връзка. Много се харесвахме, бяхме "дупе и гащи" с нея. Пътищата ни се кръстосаха наскоро и се "запознахме" след като не се бяхме виждали близо 7-8 години. Пак сме си същите, много пъти излизахме, ходихме на екскурзии, на почивки. Един ден тя ме попита защо не предприемам нищо към нея, не знаех какво да и кажа! Един ден излязохме отново, тя направи крачката, но аз се дръпнах, обясних и че тя е най най, но не изпитвам нищо! Знам че тя е момичето, но няма нищо в мен! Усещам се как изстивам все повече и повече, не мисля че ще мога да се променя!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: e505ab1d3f |
|
1. Най-вероятно не е тя момичето тогава! Аз излизах два месеца с момче, историята му е почти като твоята, сърцето му разбивано два пъти подред, две сериозни връзки, завършили с раздяла по желание на момичетата. Беше безразличен към всичко и се беше оставил на течението. Всъщност аз бях луда по него, но след около месец просто установих, че той отчаЯно иска да повярва, че аз съм момичето на живота му, но всъщност не ме обичаше, просто наистина на теория бях неговия идеал, разбирахме се без думи, секса беше супер, но не изпитваше тръпката, която да го избави от апатията, която да го накара да иска да живее, да обича... Толкова добре го разбирах, усещах, че чак болеше, исках да вярвам, че ме обича, но... Накрая го хванах на тясно, говорихме цяла вечер и той си призна, че иска да ме обича, но не се получава. Та според мен това е твоя проблем-искаш да обичаш тази твоя позната, но не е тя човека! С това момче останахме приятели, две години по-късно срещна любовта и се измъкна от апатията и песимизма, много се радвам, че усмивката му вече не е тъжна. Пожелавам късмет и на теб, намери момичето, от което нещо в теб ще трепва, щом те погледне, момичето, което ще те накара да преодолееш страха, че сърцето ти ще бъде отново разбито, ще я искаш въпреки този страх!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: d3f5b284fd |
|
2. Според мен просто не си от хората подходящи за съвместен живот. Манталитетът ти е на бройкаджия и вероятно приятелката ти е усещала и затова е ревнувала, дори и да не си кръшкал през онзи период.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 496a91b9c4 |
|
3. Няма нещо такова като "неподходящ за съвместен живот" ;). Според мен щом със толкова момичета си имал един и същ проблем, проблема не е в тях, а в теб. Може би не съзнателно им даваш поводи, замисли се.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: d3f5b284fd |
|
4. Има 3, ако го нямаше такова нещо, авторът нямаше да е автор тук. :D Даже самият ти казваш, че проблемът е в него, какъв е?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
