Не съдете книгата по корицата
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2867 пъти
Здравейте!
Винаги хората са си създавали погрешно мнение по-външния вид на определен човек. Искам просто да го споделя, защото наскоро преживях неща, които много ме нараниха. Преместих се в ново училище и ми беше малко трудно да се сближа с повечето хора.. голяма част от връстниците ми ме обсъждаха.
Като за начало в училище се разнасяше моето име дълго време и не знаех защо всички си шушукаха по коридорите за мен. Доста се чувствах кофти. Накрая се оказа, че "новото момиче" (тоест аз) съм била - надута тъпа кифла, която си мисли, че живота й е перфектен, но всъщност съм била пълен боклук и това, че съм носела дрехи от големи суми не ме правило нищо повече от останалите. Държала съм се жестоко с повечето и тн. Тогава нямате си никаква представа как се чувствах. Истината е, че аз съм много чувствителна и съм наранявана много пъти от приятели и момчета, в следствие почнах да скривам емоциите си и изградих нещо като стена пред себе си. Трудно си общувам с хората, не споделям много, но съм и много откачена, когато се сближа с някой му давам шанс да ме опознае до определена степен, а когато някой не го харесвам - просто му го казвам в очите, за да не кажат, че съм лицемерна. Както и да е всичко се оправи относно това, но искам да "внеса" поука в тази история и дано да ме разберете. Не мога да се изразявам много добре :
1. Зад етикета "надута тъпа кифла " се крие момиче с малко самочувствие, което няма нищо общо с думата кифла. Аз никога не се гримирам, не се държа като кифла нито мрънкам. Не се и обличам така, не носа деколтета и дамски чанти. Винаги съм с възможно най-широкия суичър от гардероба си и раница, за да ми е удобно и никога не съм говорела, че дрехите ми се от мола или са скъпи, дори някой са от втората употреба.. Относно това - тъпа. Аз всъщност доста се старая да имам добри оценки, защото съм наясно какво искам за в бъдеще и искам да успея мечтите си. Може би съм изглеждала надута, защото много не общувам с хората, но вече разбрахте, че ми е трудно сприятеляването. Не мисля, че живота ми е перфектен. Дори мисля, че е скапан, но в крайна сметка какъвто и да е няма да го прекратявам и ще продължавам да се боря докрай. Не се държа жестоко с останалите, просто им казвам какво мисля за тях, а истината боли. Всички си мислят, че не ми пука за много неща, но само се преструвам за да изглеждам както бях преди. Когато покажа емоциите си хората почват да ми се подиграват или да ме мислят за "мекотело", а сега съм "момичето, на което не му пука " и ми се кефят за това, въпреки че ми се е случвало да се прибера в нас, да си хвърля нещата и да се разплача на глас..
Както и да е.. не съм добра писателка, мисля че си избягах от мисълта какво исках да кажа - всъщност мисълта ми беше да не съдите хората по външния вид, защото колкото и издръжливи, надути, зле или както искате го опишете.. както и да изглеждат - първо ги опознайте и след това ги съдете, защото аз много е гадно, когато си нов и всички клонят от теб, защото си различен и говорят за теб нещо, които просто те го мислят, а не са в действителност така. (всъщност това ми напомня за една приятелка, която беше нова в старото ми училище и идваше с някакви пънкарски тениски, всички я мислеха за пропаднала и някаква затворена в себе си, тъпа.. ели я наричаха "емо".. а всъщност се оказа дружелюбна, мила отличничка).. *пак избягах от темата, съжалявам отплесвам се*
Както и да е.. Дано сте разбрали мисълта ми.. опитах се да ви "развия" истинската същност на един човек.. Защото всъщност външния вид не означава нищо, вътрешността е важна.
Благодаря, че прочетохте тази каша (извинявам се, ако имам правописни грешки)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: fe3b6e0e57

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ще те посъветвaм нещо зa твое улеснение. Всички кaзвaт, че искaт истинaтa " прaво куме в очи ", но в същност много мaлко сa, които я приемaт. Следвa обикновено гняв, сърдене, понякогa и обиди... товa рaзбирa се от хорa със слaбa психикa, но в днешно време... Знaм го от личен опит, до болкa откровенa съм и " толерaнтното " увъртaне и търсене нa по- нежни думи някaк не ми отдaвa твърде. Приятелите ми ме познaвaт добре и знaят, че нямa и грaм злобa в мен, но други го приемaт според собствените комплекси по рaзличен нaчин. Тa съветa, опитвaй дa подбирaш по тaктични думи, aбсолютнaтa откровеност, повярвaй ми, мaлко хорa в същност я понaсят, колкото и дa претендирaт зa нея. Зa остaнaлото, което си писaлa - нa мен пък ми е стрaнно, че толковa хорa стрaдaт от мнението нa други, ти си ти, зaщо непременно търсиш одобрение или прaвилнa оценкa ( според теб ) зa личносттa си. Тaкa се поддaвaш нa мaнипулaция, твоето мнение/поведение стaвaт зaвисими от общото стaдо. Кaквото изблеят, товa ще блееш и ти, че дa те одобрят? ! Изобщо не ми пукa кой и кaкво мисли зa мен. Спaзвaм зaкони, не нaрaнявaм физически или психически други съществa, всичко остaнaло е съибрaзено с моите желaния, мечти и рaзбирaния зa нещaтa. Мнението нa общото стaдо ми е все едно, имaм си мое и ми е по- вaжно.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: ebc053120b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   ИСТИНАТА, ИСТИНАТА обезличава и милион изговорени приказки, самоуспокоения, самонавивания. С нея никой не е в състояние да се пребори ако иска и на челна стойка да застане, защото всеки рано или късно остава насаме със себе си и си знае каква е неговата истина. Самозщитна човешка реакция е да се опитваме да създаваме впечатление, че ни е останало и грам достойнство, но веднъж ''изцапаме ли се'' след това и Господ не може да ни помогне. И наранената психика наистина много личи, особено ако от нея страда жена. Боли страшно, когато сме допуснали ИСТИНСКИТЕ ни вътрешни емоции да се узнаят от хора, които най-малко е трябвало да разбират за тях.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 30f2fd901d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Познато ми е. Момиче на 16 съм, също заклеймена като "курва" от тъпите хора в малкия ми град. Признавам си, че обичам да се обличам хубаво, като момиче/жена, на моменти екстравагантно. Обичам токчета, макар и да нося рядко вече, че не са много удобни, обичам да се гримирам, да си правя разни прически. Но това не ме прави лека. "Славата" ми тръгна от някои момчета, които бях отрязала, а други са просто тъпаци. Някои ме определят като такава, само защото обичам да се глася. Просто аз не мога да дойда размъкнато, с немита коса и като призрак в лицето. Така изглеждат повечето ми съученички. Наскоро разбрах, че са говорили за мен, че съм злобна и надута. Аз също не създавам лесно приятелства, не лицемернича, не се мазня на никой. По принцип си обичам града, ама заради тия хора вече не.

 

...

горе^