Страх от самотата..
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1886 пъти
Здравейте. Ето и моята история- момиче съм на 21, студентка съм. Може да звучат смешно тези мои разсъждения и страхове на тази възраст, но факт, страх ме е, че няма да намеря точния за мен човек.

Този страх ме побърква и блокира съзнанието ми буквално, дори съм мислила да се консултирам с психолог.. Започнах любовния си живот на скромните 14, имах 3 годишна връзка с момче малко по-голямо от мен. След това съм имала много и различни по продължителност и сериозност връзки. Винаги се влюбвам лесно, раздавам се, давам всичко от себе си, за човека, с когото съм. Винаги съм имала крещяща нужда от любов, искам просто това. Поради една или друга причина не ми се е получило до сега. Била съм обичана да, но все нещо накрая не се е получавало. Пътувала съм доста, работих две лета в чужбина и това лято отново ще поема на път. Може би за това не мога да създам трайни отношения, и за това срещам интересни, вълнуващи мъже, но за кратко и без изгледи за бъдеще. Имала съм няколко връзки с чужденци, които се разпаднаха поради разстоянието.. Два пъти съм се влюбвала истински и лудо и двата пъти в хора, с които рано или късно ни разделя разстоянието и въпреки взаимните чувства е настъпвал края.

От една страна се радвам, че съм изживяла неща като от филмите, имала съм страхотни мигове, но в крайна сметка имам нужда от нещо истинско и реално тук и сега. Млада съм и съответно средата ми е от млади хора, от които просто се ужасявам ( за мъжете говоря).. Поведението, ценностите, мисленето, нивото като цяло на българските млади мъже е ужасно. Млади мъже без цели, ценности, търсения, желание за обогатяване и развитие умствено.. Има само шляене по дискотеките и усилия за "зарибяване" на поредната бройка. Като знам, че на тези години баща ми е бил вече баща, сериозно стъпил на земята със семейство и професия... просто се питам какво става с нашето общество сега, чалгаризацията ли е виновна за падението на младите ни хора... Обзема ме страх все по- силен, че няма да срещна сродна душа, понне не тук може би..

В момента съм в някакви отношения пак с чужденец, от съседна държава, виждаме се когато той може, понеже работи.. Не знам как пак така стана, има ли нещо като " така е писано" и съдба, че все така невъзможни и сложни отношения ми се случват. Аз ли ги предизвиквам?? Нямам конкретен проблем или въпрос, просто имах нужда да споделя и разкажа терзанията ми. Благодаря на тези, които ще се отзоват с мнение или просто за кураж и за да поразсъждаваме заедно. :) :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 4c393de2a8

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Така е, огромната част от българските младежи са много зле. Аз не съм като тях, а и много други също не са такива. Не страдам от липса на женско внимание, но такива като мен ги смятате за смотани, за изостанали и т.н., просто защото имаме култура, възпитание и цели. А именно смотаните са тези, които ти си описала, но явно според повечето от вас това да си тотално заблуден, да избиваш комплекси, да нямаш чувство за хумор, а просто през цялото време да се лигавиш като дете от детската градина е перфектното положение. Не знам с какъв чужденец от съседна страна си се хванала, но ако е турски студент, бъди сигурна, че е още по-голяма грешка и от най-големия чалгаджия. Но всички сме едно стадо - българи и българки, байганьовщината я има и при двата пола.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 02ae37dbcc

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   виж себе си авторке и не питай! Ти се раздаваш сексуално и те се раздават сексуално, каква е разликата?

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 33bf45eba0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Недей се отчайвай, мило дете. Сама си, защото критериите ти са високи и това отблъсква посредствената паплач, която мизерната българска действителност допусна да станат студенти и да си вярват че наизустените учебници ще им осигурят класа. Не, игнорирай подобни червй и общувай с хора които отговарят на твоето ниво.А целите които 1 спомена са само за това да получим всичко наготово. И кво прави ФИКИ... Егати у падението, честно...

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: be34a88658

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Проблемът с българските мъже, е същият като с българските жени. Това са взаимно свързани неща. Естествено е, че има и различни хора, но те винаги са малцинство. Всичко е въпрос на шанс в живота. Завиждам ти за житейският опит :))) М33

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 7439d8bf5e

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Айде като се почне с обобщаването да кажа, че и българските жени са същите - без цели, ценности и желания. Искат само да се шляят по чалготеките и чакат някой батка да ги направи поредната си бройка. А като се замисля аз започнах да работя на 19, сега вече на 26 имам стабилна професия, добро жилище, автомобил. Имам идеи за собствен бизнес, занимавам се с танци и изкуства през свободното си време. И подобно на теб авторке се притеснявам, че няма да мога да намеря жена, която да споделя светогледа ми. Сега като съм на 26 и искам жени до моята възраст, повече още са толкова зле - мислят с онова между краката си. Не искам обаче да си хвана някоя на 22, дето още няма работа и идеи какво да прави с живота си и да трябва да я оправям по 100 пъти на ден, за да не ми изневери щото й се натискат още 10 човека...

 

...