Споделена история от Любов и изневяра |
Живеем в два различни свята, но се обичаме!
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1851 пъти
Здравейте читатели на, , Сподели"
Пише ви едно момиче на 25 години. На 17 години се запознах с голямата си любов. Тъкмо завършвах 12 клас. Той се появи от нищото и първите ни срещи бяха магически. Срещахме се случайно на всевъзможни места в различни градове даже, без да сме се уговаряли. Държа да кажа, че нито той ме е следил, нито аз него.
Беше моя принц на бял кон, в най-тежкия ми момент, когато бях емоционално срината и нямах самочувствие на жена той ме направи жена... Беше първия ми. Беше кавлер и на бала ми. И за двамата беше любов от пръв поглед. С веремето обаче започнах да разбирам за него неща, които не всяка жена би искала да разбере за приятеля си. Караше ме да се чувствам специална, но освен това пиеше, съмнявам се че е взимал и трева, защото много от приятелите му взимаха. Разбрах, че е имал и проблеми със закона, за дребни престъпления. Но с мен ставаше друг човек. По -голям е от мен с 6 години някъде. Освен всички тези проблеми, отвсякъде му личеше, че е беден. Че не е бил отличник и науката, не го е интересувала много. Аз обаче бях различна. Ходих по олимпиади, бях отличничка, печелех разни конкурси и се занимавах с най-различни интелектуални дейности. Като завърших записах висше да уча. Първата година поддържахме връзка от разстояние, защото заминах в друг град да уча. Той идваше при мен, но започнах да се появяват проблеми. Много хора се постараха да ни разделят. Неговите приятели, моите съквартирантки. И двамата се подозирахме, че си изневеряваме, но никой не смееше да постави картите на масата. Тогава да кажа, че изпитвах някакъв вътрешен страх от него, незнам защо но не смеех да споря и да се карам с него. На един празник, аз скъсах с него. Зложелатели бяха ми подшушнали нещо, че ми изневерява и такива неща и аз без да го питам и без да му казвам защо просто избягах. Скрих се, останах да живея в другия град. Там учих 4 години, усъвършенствах се, завърших. За да преодолея болката от раздялата си с него и се хванах с един по-голям мъж. Не бях правила секс с други и ми беше любопитно, все пак тепърва прохождах в тези неща. Привързах се към този човек. С времето го обикнах, но точно когато отворих отново сърцето си за някой, той го разби на парчета. Този път, не се съмнявах, че ми изневерява бях сигурна и той после ми каза и показа. Наложи се да се изнеса от тях. А преди това живеехме заедно. Това ме накара да се замисля дълбоко. За момент се сетих за причината, да оставя първия ми. И се замислих, ами ако не съм права. Ако ми е бил верен. Съвестта започна да ме гложди. И реших след толкова години да го потърся и да му кажа, защо съм си тръгнала. Видяхме се, той беше щастлив, не стана бързо но в течение на няколко месеца си писахме и излизахме от време на време като се прибера и една вечер, той ми каза, че преди е искал да се ожени за мен. После ме целуна. Събрахме се, но няма и месец след това на мен ми предстоеше пътуване в чужбина. Трябваше да отида за 5 месеца в друга държава, за да уча там. Преди да се съберем му казах за това, мислех си че ще се откаже и ще се уплаши. Но, не! Той каза, че ще дойде при мен. И настина го направи... През цялото това време аз не знаех за здравословното му състояние. През времето в което бяхме разделени, едно негово хронично заболяване се било задълбочило... Аз не знаех, но и той не ми каза. Дойде при мен, събра всичките си сили и финансови средства и дойде. Не вярвах, че ще го направи, но го стори. Аз не съм го карала да идва, но той искаше да ми докаже чувствата си.
Точно ден преди да си пътува получи тежка криза. Легна на легло и не стана близо седмица. Аз се грижих за него през цялото време. Не можеше да яде сам, не можеше да пие. Уплаших се много. Бяхме сами в друга държава и лекарствата които пиеше в България, ги нямаше тук. Не искаха да ги дадат без рецепта. Дните минаваха мъчително, никога не бях виждала човек да се мъчи така от силни болки в ставите. Не можеше да ходи даже. Беше ми спестил много неща. Разбрах, също че живее с майка си на квартира. Че години наред не се е грижил за здравето си и сега му избива вече. Трябвало да спазва специални диети и такива неща, но не обърнал навремето внимание. В крайна сметка, управи се... прибра се. Ще съкратя историята вече, че много дълга стана. Чудя се мога ли да имам бъдеще с него??? Защото няма собствен дом, болен е (но болестта му може да се контролира от диета), струва ми се че е малко безотговорен в някой неща и не си организира времето много. Има една група от приятели, които като се съберат по цял ден нищо не правят. Той ика да се промени. И ми каза че ще се промени заради мен. Вече не пие. Но въпреки това, аз се замислям, как бихме могли да живеем заедно. Аз уча вече магистратура и се развивам, а той е учил само до 12 клас. Има стабилна работа, но въпреки това не знам до къде ще стигнем така. Той иска да живеем заедно.
Но реално няма къде. Хора, възможно ли е тази история да има щастлив край?? Както в приказките или си въобразявам? Какво мислите, за разликата в образованието и интелектуалния багаж, това определящо ли е в една връзка? Аз го обичам много и за мен това не е проблем, но се притеснявам, че в бъдеще може да имаме проблеми заради това... Ще се радвам ако някой пише нещо по въпроса
|
