Дете на разведени родители
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2071 пъти
Здравейте на всички. Седя пред белия лист и се чудя откъде да започна. Предполагам, сещате се, че съм от онези, които цял живот са сочени с пръст и търпели подигравките на другите деца, че нямах истинско семейство като тях. Нашите са разведени отдавна и аз така и не успях да усетя какво е това да растеш сред грижите и на двамата си родители. Това успя достатъчно да ме озлоби през годините. Превърнах се в много мнителен човек, криещ истинския си образ зад фалшиви усмивки и лицемерно поведение. Очевидно пренесох комплекса си върху отношението си към заобикалящата ме действителност. Дори смятах до едно известно време, че това ме е направило амбициозна, но има ли смисъл да се заблуждавам. Амбициите са за хора, които всичко друго им е наред. А при мен най-ценното винаги е липсвало- семейството. Сигурно се питате какво ли има общо това с любовта. Отговарям веднага. Сменяла съм немалко мъже през живота си досега. Винаги съм търсела в тяхно лице образът на закрилника-мъж. Исках много от тях, а по едно време съвсем бях забравила, че аз съм просто едно изнемогващо средно-симпатично (в никакъв случай не става и въпрос за красота) момиче, което става смешно в очите на другите с претенциите си, имайки предвид това, което може да предложи. Винаги съм се страхувала от момента, когато родителите на мъжа ми ще поискат да се запознаят с моите. Как ще имам сили да си призная, не знам. Преди 14 години имах сериозна връзка с едно много свястно и добро момче. Мисля, че го обичах ( въпреки че нелекият ми живот като че ли ме бе лишил от тази способност, но както и да е). Излизахме, радвахме се един на друг, сексът беше невероятен. В началото си правех оглушки, но по едно време започна да ме гложди защо ли не желае да ме представи на техните. Поговорихме, той се съгласи, нямаше и грам съмнения в намеренията си да официализираме връзката си. Отидохме у тях, но още на входа се почувствах като ограбена. Отвсякъде се чуваха гласове, смях, усещаше се мириз на сладкиши. Коремът ме прониза. До този момент мислех, че домашният уют и сплотеността са само елемент от сценариите на някои филми. Но тогава осъзнах, че и в реалния живот има истински семейства, които успяват да преодоляват трудностите, подкрепяйки се. Родителите на момчето бяха много внимателни, но си личеше, че е от престорена куртоазия, защото той явно ги беше предупредил за живота ми. Стана ми много жал, но той ме успокои. Реших, че няма как да се получи, защото в такава среда момиче като мен винаги ще се чувства потиснато. Страдах много, но с времето го преодолях. След това имах още няколко по-сериозни връзки, но отново нещата се разпадаха. И ето ме сега вече на 42 години, живееща сама с кучето си. Отново всичко се повтаря- самотното ми детство премина в живот на една застаряваща кариеристка, която така и не можа да заживее в среда, изпълнена с истинска любов. Както се заричах като малка, че никога няма да допусна децата ми да растат като мен- с разделени родители, не само че не успях да се установя с някой мъж, но и нямам деца. „Крушата не пада по-далеко от дървото, са казали хората“ и ето че са много прави. Благодаря, че прочетохте историята за живота на една жена, която все още не може да усети топлината и уюта на семейното огнище.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: a756e41f70

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Много хора са с разделили се родители. Важното е ти да се изградиж като характер, като морална ценностна система. Никога да не падаш на нивото на тези, които не харесваш, само и само да бъдеш харесвана. Бъди себе си и всичко ще бъде наред.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: da680e6a81

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   "Уау"... Направо се влюбвам, когато някой пише така... с голямо възхищение прочетох всичко, и нищо, че съм обикновено дете мисля, че всеки рано или късно си намира половинка... " За всеки влак си има пътници " - аз мога само да ти пожелая да намериш това, което искаш... Ах как мечтая след години да мога да контактувам с подобни хора... жалко, че освен един- два "екземпляра" които са наричани "Луди " и "Смахнати" от околните, за жалост не познавам...

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: a058b278b8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей. Аз съм мъж на 24. Ти определено си преживяла и видяла много повече от мен. Но и моят живот е подобен. Един син съм на разведени родители. Те никога не са се разбирали, но изкараха заедно докато станах 8-ми клас. Никога не съм живял в семеен уют, никъде не сме отишли, не сме се събирали с роднини и приятели. Имаше само скандали и заяждания за най-дребни неща. Останах да живея с баща си, та поне повъзмъжах. Но от тогава той е в потиснато настроение, не му е приятно, че така му се е стекъл животът. Все още не може да си намери жена за постоянно съжителство. Празниците ни са тъжни и самотни, ходим с него в баба ми и дядо ми или пък аз ходя с майка ми при нейните родители. Финансово сме обезпечени всички, защото и двамата изкарват доста пари, а из аз от повече от година вече работя. Но парите и удобствата не могат да заместят липсата на семейство, роднини и самотата. Най-вече се усеща по празниците. Когато бях абитуриент едва успяхме, да съберем някакви братовчеди, поне да почетем традицията, но и тогава майка ми не беше. На дипломирането ми в университета само дядо ми дойде. Имах връзка с едно момиче, беше ми неудобно, когато я запознавах с нашите по отделно, а после и когато ходих на гости в тях. Поне всичко това не повлия на успеха ми в училище, та успях да стана студент, да завърша и сега да работя и да съм самостоятелен. Лошото е, че и аз като теб развих някакъв комплекс, озлобих се, станах мнителен. Загубих и доста от приятелите си, защото губех желание за разговори, не ми се забавляваше, не ми се излизаше, макар че съм разговорлив човек, обичам забавленията, общителен съм. Просто това, което се случва вкъщи ме тормозеше. Мъчно ми е за родителите ми, защото са все още млади, а са вече самотни. Баща ми поне има приятели, докато майка ми стои вкъщи с баба ми и дядо ми. Аз поне много научих и много изводи си направих, какъв не трябва да бъда, за да имам истинско семейство. Харесват ме момичетата. В момента съм сам, но не съм загубил надежда. И друго ме крепи. Това е, че обичам децата, винаги са ми били приятни. Ако се оженя ми се иска, да са повече от едно. Авторке, аз съвет не мога да ти дам, но поне реших, да споделя малко от моя живот, от което може някакъв извод да си направиш. Знам тежка е самотата, но явно на някои така ни е отредено. Пожелавам ти много здраве и да не се отказваш от постигането на щастието.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: f9e80350ca

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Миличката ми тя. Защо комплекси, скъпа моя. Какво си виновна, че родителите ти са се развели навремето. Не спомена с кого от двамата си израснала. Ако ти е липсвал баща, много много жалко. Определено това се отразява пагубно върху психиката на всяко момиче и след години се проявява под една или друга форма. За амбициозността си напълно права. Било е самозаблуда. Къде се е чуло и видяло момиче, израснало в среда, лишена от традиции, да има сили да мисли за друго освен за несправедливата си и нещастна съдба. Радва ме поне това, че навреме си осъзнала, че мястото ти не е било при хора, които са израснали и с двамата си родители. Такива мъже харесват уверени в себе си жени, със самочувствие, които да ги допълват, а не да се грижат за тях като са захвърлени сирачета и един вид да ги осиновят. Толкова ли не можа за тези години да си намериш някое момче като теб, да видиш какъв живот щяхте да имате. И наистина не е трябвало да се заричаш, че един ден ти ще имаш здраво семейство. Нормално е силният ти комплекс да те е озлобил до някаква степен, но човек като супер много си повярва и винаги става така. Моя първа братовчедка беше в същото положение като теб и когато срещна мъжа на живота си, ги сполетя много лошо събитие. Той е една страхотна душичка, стреми се да й угажда за всичко, но уви, оказа се стерилен. А още помня като бяхме малки тя как си мечтаеше да има поне 2 деца някой ден. Като че ли повечето деца на разведени родители сте орисани да останат бездетни завинаги. Не знам, това са моите наблюдения. За жалост се разведоха, защото въпреки цялото му старание, тя реши да си търси мъж, от който да може да има поне едно дете, но все още го търси. А и между нас казано, имах усещането, че тя само чакаше да се случи нещо подобно, за да го изкара от живота си, защото той милият не че е виновен, така го е сътворил Бог, но е умопомрачително грозничък, направо уродлива грозота. Но иначе пък преди да се оженят той беше обграден от момичета, като всяка разбира се го възприемаше единствено като „мъжка приятелка‘‘, която става за компания и съвет, но за интимен приятел и дума да не става. И един път точно преди сватбата си говорихме и аз я попитах дали не намира за странно мъж да има толкова момичета приятелки, може би те знаят нещо, което се крие от него и семейството му много ревностно. Но тя ме игнорира и ето какво се случи. Дори и самият им брак беше нещастен. Срамуваше се да излиза с него, хората постоянно шушукаха, че явно й има нещо, за да се събере с подобен изрод и това я комплексира още повече, защото много добре виждаше, че е истина. Сега след развода дойде да живее у нас и с мъжа ми я подслонихме, докато си намери квартира и определено ще й помогнем да си намери партнъор, но този път дано поне прилича на човек, защото предишният й би докарал до инфаркт и много животни само с появата си. Недей се отчайвай, на 42 години все още имаш време да намериш сродната си душа.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 1c1071cb07

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Много трогателна история, направо не знам какво да кажа. Наистина адски тъжно се е стекал животът на авторката. Дано поне успее да си намери мъж, и да успее да обикне неговите деца като свои, а ако има много голям късмет и бързо открие половинката си може дори да си родят тяхно общо. Авторката не пише защо се е разделила със сериозното си гадже (не вярвам да е само, защото щяла да се чувства не на мястото си при неговото семейство), но очевидно това се е оказала груба грешка, маркирала завинаги живота й, така че хората с подобни на тази история да си вадят съответните поуки и изводи. ;)

 

...