Споделена история от Любов и изневяра |
Опази сърцето си и се съхрани!
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1056 пъти
... Беше любов от пръв поглед колкото и клиширано да звучи. Запознахме се от интернет, двамата от различни градове и двамата разочаровани и невярващи в любовта. Не бяхготова да повярвам, просто се оставих на момента. Дойде ми на гости... и всичко започна да се случва. Чаках с нетърпение да се прибера вкъщи да се видим да си пишем, смятах дните до почивка и кога мога да замина аз при него. Така близо две години. Завърших си второто образование и реших... или се събираме или се разделяме, времето минаваше. Той го очакваше повече от мен, дойде събрахме багажа и се прибрахме заедно у тях. Не мога да опиша първата ни година- пътувания, а най- хубаво беше да седнем двамата вкъщи да пийнем, да хапнем, да говорим и да се смеем. И сега идва кулминацията... не разбрах, нито усетих кога нещата се промениха, отношенията ни охладняха, усмивките станаха по малко. Поддържахме огъня, но от време на време, остана без работа, след известно време и аз. Започнаха караници за най- малкото, моето момче беше определено голям инат и прекалено нервен. Отстъпвах понякога, но понякога и при мен напрежението си казваше своето. Започнах да мисля какво да направя, за да се промени поне атмосферата вкъщи. Сега да кажа също... не нямаше трети човек, ние си бяхме по цял ден вкъщи заедно, той си е домашар. В един момент му стана фикс идея, че нещата не вървят и трябва да се разделим. Каквото и да кажех, той си знаеше своето... Наложи се да си събера багажа и да се прибера. Сега след няколко дни на усамотение и мисли, разбирам, че този човек не е направил много за мен, но се опитваше и аз го виждах, не е идеален, но е сърцат и добър. Мисля си времето помага ли, май не... времето няма да ме промени докато аз не се откажа, а аз не мога да се откажа от единственото нещо, което ми е най- важно...
|
