Тези мисли не ме напускат
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 2971 пъти
Понеже не знам как точно да започна ще кажа, че редовно следя сайта....Понякога ме успокоява мисълта, че има и други объркани, като мен, хора, явно всички сме способни да решим чуждите проблеми, но не и свойте собствени....
И така.....имам приятел, адски много го обичам и държа на него.Не си представям,че един ден може да се окажем разделени, само мисълта затова ме кара да настръхвам...Готова съм на всичко за него и съм го доказвала, правила съм много жерти и компромиси в името на това нещата да се получат.Имало е моменти, в които си мислех, че не е редно само аз да правя жертвите, а той да ме приема, един вид, като даденост.После стигнах до извода, че така или иначе във всяка еднва връзка, единият дава малко повече от другия.
Но не това е страшното, в един момент осъзнах, че животът ми буквално се върти около него и това, което той прави.Всичките ми планове бяха свързани с него,всички графици си изготвях според него.
Не ме приеха студентка преди няколко години когато завърших училище.Тази година ми дойде музата и реших пак да пробвам, но задочно.Още от едно време, от 9 клас, мечтата ми беше да уча психология.Но сега съм готова да зарежа и учението и психология и всичко, само и само да съм с него.
Чудя се сама на себе си....Любов, да...но трябва ли всичко да е толкова сляпо и завладяващо?...Не ми излиза от съзнанието как един ден може да се разделим и всичките ми усилия да отидат на вятъра.Въпреки, че ми е казвал хиляди пъти, че ме обича и иска да е мен докрая на живота и и да имаме семейство, мислите, че един ден ще ме изостави, просто не ме напускат.
Явно съм доста черногледа и песимистично настроена.Но за всичко си има причина.Може би това е плод на многото скандали, които сме имали.....Няма да забравя нито един от тях, понеже всеки следващ беше пи-ужасен от предния.При последния мислех, че всичко е свършило окончателно, но не успявах да го проумея, бях си събрала багажа и щях да заминавам при приятелка в друг град за няколко дни, далеч от тук.И изведнъж той ми се обади да се извини...оттогава не сме се карали.Но няма да забравя чувството, което изпитах когато мислех, че всичко е свършило, защото така изглеждаше.....
Нормално и редно ли е да зарежеш всичко в името на любов, която дори не си сигурен колко ще продължи.... И нормално ли е светът да се върти около един единствен човек, при положение, че неговия не се върти около теб, колкото и да те обича...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 6 месеца hash: 091ba71e15

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Прекалено обсебваща е връзката ви, а такива обикновено са съпроводени с много страсти и сблъсъци, но и изстиват изведнъж. Не е нормално да зарежеш всичко заради едната любов, няма вечна такава, ами когато си отиде? Вечно е ежедневието, а то си мима свои закони и изисквания, далеч не толкова романтични. Завърши си избраната специалност, защото реалният живот не се интересува колко е голяма любовта ти и не бъди робиня в една връзка. Мечо Пух

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: 7ee2370b3a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Завърши това , което искаш да учиш защото аз сам сигурна че ще си казваш защо не учих ама ще е късно . Незнам какво да ти кажа за любовта защото аз тази дума не я познавам самотата ми е първи другар в тоя живот . Като я имаш пази я но не до такава степен да не го оставяш да диша .

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: 48dc280323

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Да, права се в съмненията си. Ти също си имаш своя живот, твоите мечти, твоите виждания. Във връзката трябва да има разбиране и компромиси. Ако ти живееш в сянката му, ако правиш всичко което той каже и иска, то тази връзка поне за мен рано или късно е обречена. Моя съвет е да се самоуважаваш повече, да следваш и отстояваш мечтите си и учи задължително! Не проваляй живота си заради нечии егоизъм. Осъзнавам,че го обичаш и държиш на него, но не си заслужава миличка ако живееш в неговата сянка. Промени нещата до като е време! Не те съветвам непременно да се разделите, а да започнеш да градиш и ти своя живот, да намерите баланса. Дори поговори с него, ако наистина държи на теб ще те разбере, ако ли не... бих казала, че жертвата не си заслужава. Но все пак ти се знаеш най-добре, най-добре познаваш и себе си и него и отношенията ви. Аз се опитвам само да те понасоча, за да не страдаш след време. Успех!Ж.

 

...

горе^

преди: 14 години, 6 месеца hash: c655cbc721

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Човек.. прекалено си обсебена знам какво е.. аз самата см била на твоето място и моята мечта е психология.. Незнам преди можеби щях да те подкрепя, но сега си мисляя, че не трябва да си зарязваш жив0та и бъдещет0.. дори то винаги да е съвместно.. ти тря имаш някакво образование.. и той не трябва да ти пречи напр0тив тря=бва да те подтиква.. трябва да си казваш.. ''Нека той е сиг0рен, че е с умно момиче като мен''.. Виж обичай си го, но не зарязвай всичко заради него.. ти сама каза нищо не се знае.. ти представяш ли си ако сксате и в един момент всичко сврши колко много би сжелявала.. Живей така, че дори всичко м/у вас да свърши да имаш към какво да се ориентираш..и да няма за како да сжеляваш..! Яг0дка :)

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: f44c434c04

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз смятам,че такова обсебване не е здравословно, трябва да си имаш свой собствен живот, Малко са мъжете, при които всичко се върти около половинката им.При повечето това е в началото, докато те спечелят, после се отдават на собствените си занимания, без изобщо да им пука,че може да се почувстваш пренебрегната. Според мен не отлагай следването повече. Ти си отделна личност и трябва да имаш свои собствени занимания и цели, в противен случай ще започнеш да натоварваш и приятеля си с прекалено големи очаквания, защото ще си се вторачила единствено в него, и най-дребното нещо ще се првръща в проблем. Номер 4 правилно е написала, че трябва да имаш ориентир, ако отношенията ви приключат. Освен това от образованието винаги има полза.А колкото до страховете ти, те се дължат точно на това, че си обсебена от него. Нормално е да се страхуваш да не го загубиш, но когато този страх стане неконтролируем, тогава трябва да си направиш една равносметка. Започни да си изграждаш свой живот, превърни и приятеля си в част от него, но не допускай неговият живот да се превърне в твой.

 

...