Страх ме е много
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1331 пъти
Здравейте! Имам нужда от съвет или някакво напътствие какво да правя или по-скоро как да процедирам.
Преди месец приключих връзка, която само ме съсипваше и изпиваше. Носех всичко на мой гръб, а той не беше това, за което го мислех. Накара ме да вярвам, че скоро ще станем семейство и ще градим живот заедно и... в един момент всичко рухна. Казах си:"животът ми се срути". Но всъщност не бях щастлива. Радвам се, че се осъзнах преди да е станало късно. Наистина не виждах, че този човек не е за мен, че и мънички неща не правеше за мен. А сега осъзнавам всичко! Всякаш гледам ситуацията отстрани, а това е така, защото вероятно и чувствата ми умряха, което ми позволява реална преценка на нещата. Просто реших, че ще потъпкам всичко. Знаете ли - избираше компютъра си пред мен и не само. Всичко друго, а бях все на последно място. Наранявал ме е страшно много и естествено това не е цялата история.
Бях простила, когато ме удари и паднах на земята, но знам, че не трябваше да го правя. Накара ме да го чувствам като нещо заслужено, нещо, за което аз сама съм си била виновна. Каква глупачка бях тогава. Правех, струвах, но вече бях много.. не знам как да го кажа "съсухрена" и уморена. Сама се обичах в тази предишна връзка. Имах отчаяна нужда от неговата любов, но съм била поредната връзка за него и нищо повече. Дори след като приключихме, ми писа два пъти, при това само няколко думи. Не го обичам, не го и мразя. Би било глупаво. Интересно е, че преди месец бях ужасно негативна. А сега имам чувството, че се оттървах от тежък товар, много по-леко ми е. Радвам се на почти всичко (естествено се сещам и за него, но веднага си казвам, че така е трябвало да стане и че моята любов е там и ме чака), дори приятелите ми ми споделиха, че в мен има промяна и изглеждам много по-добре. Така е и вътре в мен.

Срещнах обаче едно момче, което харесвам, но ме е страх. Страх ме е да не ме наранят отново така. Риск печели - риск губи, знам. Обаче не знам дали мога да се подложа отново на такова нещо. Изживях най-голямото си разочарование до момента!! Не мога да мина отново през това, не искам!!!! А това момче много ме харесва, усещам го, казва ми го. Не сме спали заедно още, но се страхувам вече всякаш от всичко - какви ли не мисли се въртят в главата ми, най-различни сценарии, в които съм наранена отново. Не мога да се отпусна така, а наистина ми е много приятно с него, много ме разсмива, не скучая! Харесвам го това момче. Виждам живот в очите му, виждам нещо просто, което не мога да си обясня, но ми харесва!! Как да премахна този страх от себе си? Моля ви, хора, дайте ми съвети как да се справя със този всепоглъщаш страх? Разберете - искам да си предпазя сърцето! Ще съм много благодарна за съветите на всички!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: bf7f60bd05

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Рaничко ти е зa нквa връзкa, докaто още си носиш огорчението от стaрaтa. Ето, че проектирaш този стрaх в евентуaлното бъдеще с товa момче и е вероятно дa го отровиш дори без причинa. Сигурнa ли си, че ти хaресвa той или по- скоро отношението му към теб? След труден период всички имaме нуждa от релaкс, в моментa той ти дaвa спокойствие, смях, но ти със сигурност още не си съвсем обективнa и е възможно дa бъркaш приятно прекaрaното време с друго. Според мен не бързaй дa влизaш в новa връзкa. Излизaй си с него, но излизaй и с други. Не се обвързвaй. Дaй си време дa се " излекувaш" първо, когaто си готовa, ще знaеш дaли той е човекa. Слaбa си емоционaлно още и е лесно дa се подведеш, докaто не зaпочнеш и сaмa дa си създaвaш добро нaстроение, дa си щaстливa със себе си, нямa дa си готовa зa сериознa връзкa. Товa си е мое мнение рaзбирa се, ти си решaвaш, но aко все пaк решиш дa пробвaш с товa момче, НЕ позволявaй минaлото рaзочaровaние дa те води в новaтa възможност.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 4018ab423e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Три години бях с човек, който ме пренебрегваше, лъжеше и какво ли ти не. Накрая го зарязах, не можех повече да прощавам и веднага започнах връзка с човек, който ми даваше най-голямото щастие на света. Не можех да повярвам, че сме се открили и колко е мил, внимателен, добър, който мрази изневерите и лъжите..и познай..разбрах, че съм му трета, четвърта цигулка, а го обичах повече от всичко. Вече нямам вяра на мъжете, не вярвам, че има свестни. Но ти пробвай, ако смяташ, че го искаш, но не се привързвай, имай си едно наум.

 

...